Примитивната идея за минималната заплата
Служебното държавно управление предлага от новата година минималната заплата да се качи от сегашните 710 на 770 лв..
Според служебния вицепремиер и обществен министър Лазар Лазаров тя би трябвало да е равна на 50% от междинната работна заплата за миналата година. Дали си е задавал министър в миналото въпроса: от кое място ще дойдат тези пари във компаниите или е подготвен да обрече на всеобщ банкрут де що има микро и малък бизнес. И още: през коя година целокупното население може да чака да влезе в Еврозоната, разчитайки на прилични приходи.? Защото 385 евро е напряко непристоен приход.
Да изключим от сметката служителите - техните заплати подскачаха нагоре и когато целия народ се препъваше в Ковид рецесията.
Служебното държавно управление предлага от новата година минималната заплата да се качи на от сегашните 710 на 770 лв.. Според служебния вицепремиер и обществен министър Лазар Лазаров тя би трябвало да е равна на 50% от междинната работна заплата за миналата година.
Председателят на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев разяснява за „ БАНКЕРЪ ” тематиката по този начин:
„ Тази методика е безусловно неправилна. Минималната работна заплата би трябвало да се договаря по браншове сред работодателските и синдикалните организации. Само този метод е обективен и подсигурява действително нарастване. Такъв е опитът на Италия, Швеция и други страни, в които МРЗ е с към 60% по-висока от останалите страни в Европа ”.
Попитахме го къде остава ролята на държавното управление тогава, а той сподели:
" То би трябвало да бъде единствено в ролята на координатор ".
Велев добави, че се позволява и друга неточност - междинната работна заплата се взема от статистиката, където е в брутно изражение, а минималната заплата се взема като съществена без добавките за клас прослужено време, който е отживялост и България може би е една от последните страни в света с сходна надбавка. Съпоставянето на брутна междинна заплата с съществена минимална е надълбоко неправилно, заключи той.
„ БАНКЕРЪ ” направи една примерна сметка, с цел да потвърди несъстоятелността на държавната концепция, за която приказва и Велев. Според най-новите данни на НСИ
междинната месечна работна заплата за юни в телекомуникациите е 4216 лева,
а на другия полюс е хотелиерството и ресторантьорството със приблизително 1058 лева на месец. За да получим междинната за страната работна заплата би трябвало да ги съберем и да ги разделим на две. Получава се 3137 лв.. По държавната формула месечната минимална работна заплата би трябвало да е 1568 лв.. Т.е. при при минимална работна заплата от 1568 лева в хотелиерството ще получават междинна заплата от 1058 лева, което е цялостен нонсенс.
Идеята за 770-780 лева минимална работна заплата към този момент бе обсъждана и по времето на предходния обществен министър Георги Гьоков, само че съгласно работодателите е прибързана. От най-голямата работодателска организация показаха, че това е формула „ в първичен тип “ и показват своите запаси към нея. Според тях високодоходните групи оказват доста въздействие върху междинната работна заплата.
„ Не сме трансформирали позицията си и на йота ” съобщи още Велев.
Увеличението на минималната работна заплата за последваща година е неизбежно, като то би трябвало да бъде по-голямо от досегашните 50-60 лева, с цел да компенсира инфлацията, счита икономистът Петър Ганев. Той изрази убеждението си, че сегашните обществени ограничения са необятни и се разпиляват, по тази причина не стигат до най-бедните.
Към 1 юли 2022 година равнищата на минимално възнаграждение варират в необятен диапазон измежду страни членки на Европейския съюз. Разликата между
най-високата минимална заплата, записана в Люксембург (2313 евро), и най-ниската - в България (363 евро )
възлиза на 6.4 пъти. Това сочат най-новите данни на Евростат.
Средният годишен ритъм на напредък на минималните хонорари сред януари 2012 година и януари 2022 година е най-голям в Румъния (+12,6 на сто), следвана от Литва (+12,1 на сто) и България (+9,4 на сто).
Националните минимални ставки на работни заплати, регистрирани по методологията на Евростат в края на съответното полугодие, се показват като месечни индикатори за брутни приходи, т.е. преди приспадане на налози върху прихода и социалноосигурителни вноски, дължими от служителя. Но тези удръжки също варират в другите страни.
Поради тези разлики и за по-приложимо съпоставяне, статистиката взема поради и минималните заплати на страните от Европейски Съюз, изразени в паритети на покупателната дарба (ППС) към разноските за извънредно ползване на семействата. Той показва какъв брой валутни единици коства несъмнено количество артикули и услуги в другите страни и отстрани резултата от разликите в ценовите равнища сред страните, основани от съмнения в обменните курсове на валутите им.
Тази промяна понижава разликите сред страните, като съпоставя стандартите на покупателната дарба (СПС). При съпоставяне на минималните работни заплати, изразени в ППС, страната, отчела най-ниски равнища на индикатора е Латвия - 630 евро. България заема второто място измежду страните с най-ниска минимална заплата, изразена в ППС, с 653 евро. Люксембург остава с най-голям индикатор (1747 евро).
Губещи за интервала от 2020-а година до момента са тези, които работят за себе си, сподели Красен Станчев, създател на Института за пазарна стопанска система.
Пенсионерите предходната година имат нарастване на приходите от 12%, до момента в който приблизително за страната нарастването на приходите от заплати е малко под 10% - сред 8 и 9 %. И тук се поставят и държавните чиновници. Фактически губещи за интервала от 2020-а година до момента са тези, които работят за себе си, а не на държавна работа.
България за последните, да речем, 20 години има триумф в намаляването на % небогати. Онова, което се мери и се споделя като национална линия на бедността, се трансформира всяка година или съвсем всяка.
В средата на 90-те години бедните са 40% от популацията. В интервала 2020, 2021 и 2022 година, тези небогати – крайнобедните в България през 2020 година са някъде към 1.5%, през 2021 година са 0.85 % от популацията. В Съединени американски щати те са 1.6%, заключава Станчев.
Според служебния вицепремиер и обществен министър Лазар Лазаров тя би трябвало да е равна на 50% от междинната работна заплата за миналата година. Дали си е задавал министър в миналото въпроса: от кое място ще дойдат тези пари във компаниите или е подготвен да обрече на всеобщ банкрут де що има микро и малък бизнес. И още: през коя година целокупното население може да чака да влезе в Еврозоната, разчитайки на прилични приходи.? Защото 385 евро е напряко непристоен приход.
Да изключим от сметката служителите - техните заплати подскачаха нагоре и когато целия народ се препъваше в Ковид рецесията.
Служебното държавно управление предлага от новата година минималната заплата да се качи на от сегашните 710 на 770 лв.. Според служебния вицепремиер и обществен министър Лазар Лазаров тя би трябвало да е равна на 50% от междинната работна заплата за миналата година.
Председателят на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев разяснява за „ БАНКЕРЪ ” тематиката по този начин:
„ Тази методика е безусловно неправилна. Минималната работна заплата би трябвало да се договаря по браншове сред работодателските и синдикалните организации. Само този метод е обективен и подсигурява действително нарастване. Такъв е опитът на Италия, Швеция и други страни, в които МРЗ е с към 60% по-висока от останалите страни в Европа ”.
Попитахме го къде остава ролята на държавното управление тогава, а той сподели:
" То би трябвало да бъде единствено в ролята на координатор ".
Велев добави, че се позволява и друга неточност - междинната работна заплата се взема от статистиката, където е в брутно изражение, а минималната заплата се взема като съществена без добавките за клас прослужено време, който е отживялост и България може би е една от последните страни в света с сходна надбавка. Съпоставянето на брутна междинна заплата с съществена минимална е надълбоко неправилно, заключи той.
„ БАНКЕРЪ ” направи една примерна сметка, с цел да потвърди несъстоятелността на държавната концепция, за която приказва и Велев. Според най-новите данни на НСИ
междинната месечна работна заплата за юни в телекомуникациите е 4216 лева,
а на другия полюс е хотелиерството и ресторантьорството със приблизително 1058 лева на месец. За да получим междинната за страната работна заплата би трябвало да ги съберем и да ги разделим на две. Получава се 3137 лв.. По държавната формула месечната минимална работна заплата би трябвало да е 1568 лв.. Т.е. при при минимална работна заплата от 1568 лева в хотелиерството ще получават междинна заплата от 1058 лева, което е цялостен нонсенс.
Идеята за 770-780 лева минимална работна заплата към този момент бе обсъждана и по времето на предходния обществен министър Георги Гьоков, само че съгласно работодателите е прибързана. От най-голямата работодателска организация показаха, че това е формула „ в първичен тип “ и показват своите запаси към нея. Според тях високодоходните групи оказват доста въздействие върху междинната работна заплата.
„ Не сме трансформирали позицията си и на йота ” съобщи още Велев.
Увеличението на минималната работна заплата за последваща година е неизбежно, като то би трябвало да бъде по-голямо от досегашните 50-60 лева, с цел да компенсира инфлацията, счита икономистът Петър Ганев. Той изрази убеждението си, че сегашните обществени ограничения са необятни и се разпиляват, по тази причина не стигат до най-бедните.
Към 1 юли 2022 година равнищата на минимално възнаграждение варират в необятен диапазон измежду страни членки на Европейския съюз. Разликата между
най-високата минимална заплата, записана в Люксембург (2313 евро), и най-ниската - в България (363 евро )
възлиза на 6.4 пъти. Това сочат най-новите данни на Евростат.
Средният годишен ритъм на напредък на минималните хонорари сред януари 2012 година и януари 2022 година е най-голям в Румъния (+12,6 на сто), следвана от Литва (+12,1 на сто) и България (+9,4 на сто).
Националните минимални ставки на работни заплати, регистрирани по методологията на Евростат в края на съответното полугодие, се показват като месечни индикатори за брутни приходи, т.е. преди приспадане на налози върху прихода и социалноосигурителни вноски, дължими от служителя. Но тези удръжки също варират в другите страни.
Поради тези разлики и за по-приложимо съпоставяне, статистиката взема поради и минималните заплати на страните от Европейски Съюз, изразени в паритети на покупателната дарба (ППС) към разноските за извънредно ползване на семействата. Той показва какъв брой валутни единици коства несъмнено количество артикули и услуги в другите страни и отстрани резултата от разликите в ценовите равнища сред страните, основани от съмнения в обменните курсове на валутите им.
Тази промяна понижава разликите сред страните, като съпоставя стандартите на покупателната дарба (СПС). При съпоставяне на минималните работни заплати, изразени в ППС, страната, отчела най-ниски равнища на индикатора е Латвия - 630 евро. България заема второто място измежду страните с най-ниска минимална заплата, изразена в ППС, с 653 евро. Люксембург остава с най-голям индикатор (1747 евро).
Губещи за интервала от 2020-а година до момента са тези, които работят за себе си, сподели Красен Станчев, създател на Института за пазарна стопанска система.
Пенсионерите предходната година имат нарастване на приходите от 12%, до момента в който приблизително за страната нарастването на приходите от заплати е малко под 10% - сред 8 и 9 %. И тук се поставят и държавните чиновници. Фактически губещи за интервала от 2020-а година до момента са тези, които работят за себе си, а не на държавна работа.
България за последните, да речем, 20 години има триумф в намаляването на % небогати. Онова, което се мери и се споделя като национална линия на бедността, се трансформира всяка година или съвсем всяка.
В средата на 90-те години бедните са 40% от популацията. В интервала 2020, 2021 и 2022 година, тези небогати – крайнобедните в България през 2020 година са някъде към 1.5%, през 2021 година са 0.85 % от популацията. В Съединени американски щати те са 1.6%, заключава Станчев.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ