Служебното правителство отново увери, че няма пряка заплаха за България

Служебното държавно управление още веднъж увери, че няма директна опасност за България от ескалацията на войната в Украйна, която Русия стартира.

" Няма смяна в ситуацията. Преки закани за националната сигурност и заплаха от замесване на България в този спор няма ", сподели министърът на защитата Димитър Стоянов преди началото на Съвета по сигурността, призован от служебния министър председател Гълъб Донев.

Повод за това стана ескалацията на войната след оповестената частична военна готовност на съветски жители и провеждането на противозаконни референдуми в четири окупирани украински области за присъединение към Русия.

На 30 септември Владимир Путин публично ще в Кремъл договорите за анексиране на Донецк, Луганск и превзетите елементи от Херсонска област и Запорожието. Той към този момент заплаши, че по-късно ще преглежда офанзивите против тях като директно нахлуване против Русия.

„ Всяка смяна в геополитическата конюнктура води до съответните терзания. Ако има поврат, ще пристигна от мобилизацията, само че доста значимо е какъв брой индивида ще бъдат мобилизирани. Ако са 300 000 души , не чакам значителен поврат “, разяснява министър Стоянов. Нека да изчакаме и да забележим ", сподели още Димитър Стоянов пред публицисти.

Той удостовери, че българи, които са в Русия и са с българско и с съветско поданство, може да бъдат. По-рано външният министър сподели, че дружно с съветския си паспорт те са получили и военна брошура, по тази причина имат военни отговорности и може да бъдат спрени да изоставен страната.

Министърът сподели още, че няма смяна и в обстановката в Черно море – " линиите на връзки работят, отворени са, единственият риск, който продължава да съществува, е от свободно плаващи мини ".

В отговор на въпрос за срещата си с посланика на Украйна у нас Виталий Москаленко , Стоянов сподели, че още веднъж е бил издигнат въпросът за даване на съответен тип въоръжение на Украйна.

" Отговорът ми беше къс и явен – има решение на Народното събрание, ние няма по какъв начин да го погазим ", добави той.

Министърът отхвърли да посочи какво тъкмо въоръжение желае украинската страна, сподели единствено, че става въпрос за тежко въоръжение, не за леко стрелково или муниции.

" Позицията ми е, че тежко въоръжение, до момента в който аз съм министър, няма по какъв начин да дам, до момента в който няма надлежно и смяна в позицията на Народното събрание ", безапелационен беше Стоянов, представен от Българска телеграфна агенция.

Още през юни украинският дипломат у нас изиска с публична нота до Външно министерство с съответно искане за тежки гаубици, ракетни системи за залпов огън, както и тежки миномети от 120 милиметра.

" Имаме нужда от руско остаряло въоръжение, с което можем да боравим ", сподели тогава Москаленко.

България евентуално може да обезпечи бройки от базовия танк Т-72, 152 мм гаубици, минохвъргачки, системите за залпов огън " Град ", зенитни ракетни комплекси С-300 и Бук-М1, а също и тактически ракетен комплекс " Точка-У ".

С решение на Народното събрание от 4 май обаче беше решено, че страната може да окаже единствено военнотехничаска помощ, която се показва в ремонта на украинска военна техника в заводите " Терем ".