В 12.00 часа започна поредното заседание на Съвета за съвместно

В 12.00 часа стартира следващото съвещание на Съвета за взаимно ръководство към държавното управление. Съветът заседава в постройката на Партийния дом.

На него ще се обсъдят ограниченията, които ще залегнат в бюджета за тази година, който би трябвало да е подготвен до 14 февруари.

В Брюксел, на срещата на евролидерите, министър председателят Росен Желязков съобщи, че кабинетът ще приготви бюджет, който да покрива Маастрихтските критерии за участие в еврозоната, като стремежът е таванът на недостига да бъде 3%.
Той удостовери желанието на България да изиска конвергентни отчети. 

Общо взето, имаме информация по какъв начин наподобяват цифрите, през днешния ден ще си я потвърдим финално, разяснява Станислав Балабанов от " ИТН " (ИТН) пред публицисти на влизане в постройката на Народното събрание. Огромна е дупката в бюджета и тук някакви хора, които сринаха страната единствено преди няколко месеца с признатите от тях бюджети, имам предвид Асен Василев, нямат право да дават оценки, изключително пък да дават препоръки, разяснява той. Тук се събираме за следващ съвет, съдружен, на който да забележим има ли механизъм да се оправим с тези провокации,допълни Балабанов.

" Тази година ще се оформи може би по-скоро като преходна, с цел да можем коланите като ги стегнем, да имаме взор и към еврозоната, когато сме подготвени ", разяснява депутатът от Има Такъв Народ.

На въпрос за парите на страната и за инфраструктурните планове Николай Нанков (ГЕРБ-СДС) разяснява, че по-късно ще има Съвет за взаимно ръководство по тематиката. Това, което знаем още от предходната година, е, че има неизплатени над 500 млн. лв. по общинската стратегия, уточни той. Още февруари 2024 година предупреждавахме, че парите в бюджета няма да стигнат за общинската стратегия и кметовете да не разкопават градовете, тъй като ще се изправят пред доста сериозен проблем, сподели Нанков. Индексациите, за които са подписани съглашения още от началото на 2024 година в Агенция " Пътна инфраструктура ", са за над 400 млн. лв., още веднъж неизплатени, добави той.

Миналата седмица сътрудниците в ръководството също обсъждаха положението на обществените финанси и параметрите на бюджета за тази година.

В събота водачът на ГЕРБ Бойко Борисов изиска още при започване на тази седмица и преди Съвета за взаимно ръководство Министерството на финансите и министър Петкова да му отговорят какви и в какъв размер разноски, дължими за 2024 година, са забавени и трансферирани за 2025 година, с цел да излезе заложеният недостиг на касова основа. Това написа той във Facebook след среща с кметове и ръководители на Общински препоръки от област Велико Търново.

На предходното съвещание стана ясно, че прекрояването на бюджета и свиването на разноските няма да е за сметка на орязване на заплати в обществения бранш, обществени заплащания и повдигане на налози.

Въпреки че няма да избират зам.-министри и регионални шефове преди приемането на държавния бюджет, ръководещите се захващат да обновят редица значими държавни органи с изтекли от години мандати. Въпросът е значим, защото Народното събрание би трябвало да извърши неглижираното от доста дълго време обвързване да избере членове на органите, които съгласно конституцията и законите на страната се избират от законодателната власт.

Процесът на кадруването стартира още във вторник. Тогава парламентарната бюджетна комисия ще прегледа редица планове на решения, с които се одобряват процедурни правила, определящи изискванията за избора на голям брой държавни длъжности.

На първо място става въпрос за номинирането и избирането на подуправител на Българската национална банка (БНБ), който да управлява ръководството " Банков контрол " на централната банка. В момента постът се заема от Радослав Миленков, който беше определен през март 2019 година и в този момент неговият 6-годишен мандат изтича. Това предопределение не визира единствено активността на Българска народна банка като банков регулатор. Според настоящата конституция подуправителят на Българска народна банка е евентуален длъжностен министър-председател, което прави поста доста значим от политическа позиция.

Бюджетната комисия ще одобри правила и за избора на двама зам.-председатели и двама членове на Сметната палата. Зам.-шефовете на одитния орган също влизат в листата с вероятни претенденти за служебни министър председатели, от които президентът по конституция може да избира началник на служебно държавно управление. В момента зам.-председатели на Сметната палата са Горица Кожарева и Тошко Тодоров, чиито мандати са просрочени с съвсем 3 години. Кожарева към този момент даже беше кандидат-премиер на длъжностен кабинет през август 2024 г. 

Първата стъпка ще направи бюджетната комисия и към избора на ръководител и четирима членове на Фискалния съвет (настоящите му петима членове стоят на постовете си над 3 години след приключването на мандатите им); ръководител и трима заместници в Комисията за финансов надзор (начело на комисията е Бойко Атанасов, на който Народното събрание трябваше да е избрал правоприемник преди близо две и половина години); ръководител и четирима членове на Комисията за обществен контрол над записаните одитори (някои от тях карат по две и половина години, а други по три и половина след края на мандата си).

В сряда щафетата по избора се поема от други парламентарни комисии. Парламентарната икономическа комисия ще одобри правила за избор на ръководител, зам.-председател и членове на Комисията за отбрана на конкуренцията (КЗК). В момента основният за стопанската система орган се оглавява от Юлия Ненкова, известна най-много с това, че е майка на дългогодишния народен представител от ГЕРБ Александър Ненков. Същата партия я прати отпред на Комисия за защита на конкуренцията. 7-годишният мандат на Ненкова изтече преди година и половина. Същото се отнася и за всичките й сътрудници в комисията.

Същия ден комисията по конституционни и правни въпроси ще одобри разпоредбите за избор на конституционен съдия и на членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) от парламентарната квота, както и на инспектори в Инспектората към Висш съдебен съвет. Членовете на съвета са просрочили мандатите си с повече от 2 години, а на Инспектората – с съвсем 5 години. Изборът им е измежду най-парливите политически въпроси и беше измежду аргументите, поради които през 2024 година пропадна общото държавно управление на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.

Със сигурност обновлението на Висш съдебен съвет и на Инспектората ще провокира тежки политически борби и в този момент, още повече че за избора на техни членове се изисква квалифицирано болшинство от две трети - 160 депутатски гласа. Такова болшинство не може да бъде реализирано единствено със силите на ръководещата коалиция, която ще би трябвало да търси поддръжка отвън личните си редици - евентуално от ПП-ДБ.