Дупката от 18 млрд. лева. Що е то дефицит и наистина ли го има, както твърди ГЕРБ
Бюджет за 2025 година още няма, само че в него към този момент зее голяма дупка от 18 милиарда лв.. Това настояват ръководещите от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Те загатват, че страната е пред банкрут и упрекват опозицията, само че не желаят да понижат разноските. Нито да усилят приходите. Това слага под въпрос участието в еврозоната.
Осемнайсет милиарда лв.. Тази сума беше оповестена от новата финансова министърка Теменужка Петкова от ГЕРБ за, предстояща през 2025 година
Под „ дупка “ се има поради недостиг – или с какъв брой разноските на страната са повече от приходите ѝ. 18 милиарда лв. е голяма сума - към 9% от упования Брутен вътрешен артикул ( Брутният вътрешен продукт ).
Едно от условията за присъединението на България към еврозоната е да поддържа недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт. Толкова е дефицитът за миналата 2024 година Засега. ГЕРБ оспорва тези сметки.
Петкова и ГЕРБ упрекват за хипотетичната „ дупка “ някогашния финансов министър Асен Василев от ПП-ДБ. П рез последните четири години той заема поста в един длъжностен и два къси постоянни кабинета - последния в коалиция с ГЕРБ.
От ПП-ДБ дадоха отговор, че новото държавно управление на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и „ ИТН “ ( Има Такъв Народ ) подвига звук в умишлен опит да провали участието на България в еврозоната.
Управляващите упорстват, че.
В същото време не желаят, за които упрекват Василев, нито да усилят приходите в бюджета – а единствено по този начин могат да понижат " дупката ".
Според икономисти, с които Свободна Европа беседва, кабинетът се пробва да направи по този начин, че:
България да не дава отговор на критерия за недостиг за еврозоната;някой отвън ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ да бъде отговорен за това;да не се понижават към този момент утвърдени разноски за пенсии и бюджетни заплати, с цел да се обезпечи „ политическо успокоение “ на управляващите;да не се усилват приходите от налози – по същата причина.
Заплахите за 18 милиарда лв. „ дупка “ се основават единствено на прогнози, тъй като бюджет за 2025 година още няма. Петкова се ангажира да внесе план до 14 февруари . Не подсигурява, че ще е с недостиг до 3%, макар целта за приемане на еврото.
Що е то недостиг, има ли я и от кое място се взе " дупката " от 18 милиарда лв., кой е виновен и какво става с еврото? Свободна Европа потърси отговорите.
Какво е недостиг
Бюджетният недостиг значи, че страната харчи повече пари, в сравнение с получава от налози, осигуровки и така нататък Повечето страни в Европейския съюз ( Европейски Съюз ) регистрират бюджетен недостиг, като междинният за блока е 3,5% от Брутният вътрешен продукт.
Условието за недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт е значимо за присъединението към еврозоната. През последните години България го спазваше, само че – този за ниска инфлация.
През юни 2024 година излязоха последните европейски отчети, които правят оценка напредъка на страните от Европейски Съюз отвън еврозоната по пътя към приемането на еврото. Те демонстрираха, че България покрива всички критерии като се изключи инфлационния. Сега се чака той да бъде изпълнен, само че новите ръководещи насочват вниманието към недостига. Оспорват данните, че през 2024 година той е 3%. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даже заприказва за " подправен бюджет ".
Касова или начислена основа
В петък Петкова публично сподели, че 2024 година е приключила с недостиг от 6,1 милиарда лв. или тъкмо 3% от Брутният вътрешен продукт. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се усъмни в тези данни и прикани да се ревизира още какви отговорности са поети през годината, без да са изплатени.
Петкова незабавно задейства тази инспекция. Според ГЕРБ резултатите биха посочили недостиг над 3%.
Данните на финансовото министерство демонстрират недостиг на касова основа , а Борисов желае данни на начислена основа . Икономистът Никола Янков изяснява разликата сред двете по този начин:
Представете си, че сте отишли на ресторант и сте си платили 50 лв. с кредитна карта. На касова основа не сте изхарчили нищо – от портфейла ви не липсва нито лев. Касовата основа значи какъв брой пари действително сте изхарчили.
В същото време имате обвързване от 50 лв., което би трябвало да изплатите – това са парите, които сте изхарчили на начислена основа. Вие сте дали обещание да ги дадете, даже още да не се издължили.
Данните за 3% недостиг за 2024 година са на касова основа. За присъединението към еврозоната е значим начисленият недостиг. Според икономиста Евгений Кънев той може да надвишава касовия, „ само че не може да е доста по-голям “.
Откъде се взе " дупка " от 18 милиарда
В посочената от Петкова сума от 18 милиарда лв., която ще липсва във фиска през 2025 година, влизат дефицитът от 6,1 милиарда за 2024 година и прогнозният от 11,9 милиарда за 2025 година
Това е недостиг на начислена основа. В него влизат всички разноски, които страната е дала обещание, че ще направи. За 2025 година някои от тях са съществено увеличени – като заплатите на държавните чиновници в областта на сигурността.
В Министерството на вътрешните работи ( Министерство на вътрешните работи ) заплатите са вдигнати с 51% от 1 януари, в Министерството на защитата ( МО ) – с 47% , в Държавната организация „ Национална сигурност “ ( ДАНС ) – с 61% . Общото нарастване в този бранш ще коства на хазната близо 2,2 милиарда лв. за годината.
Освен това страната продължава да отпуска дотации за ток за бизнеса, да усилва пенсиите и така нататък Повече разноски и по-малко (или същите) доходи водят до повече недостиг.
„ Със сигурност дефицитът няма да бъде 18 милиарда лв., само че кабинетът търси опрощение да не е в границите на 3% “, споделя Кънев.
Кой е отговорен
Управляващи и съпротива са в спор кой е взел решенията, довели до фрапантно увеличение на разноските. Тошко Йорданов от Има Такъв Народ упрекна Асен Василев, че разноските за заплати в сигурността са увеличени по негово предложение. Справка в гласуванията в Народното събрание демонстрира, че ПП-ДБ не са подкрепили нарастването. Но ГЕРБ и Има Такъв Народ са.
И съгласно уеб страницата за инспекция на обстоятелства изказванието на Йорданов не е правилно. Увеличенията са предлагани от разнообразни партии и са подкрепени от всички, които влизат в настоящето болшинство. При два от законопроектите финансовото министерство е изразило негативно мнение, когато Василев е отпред.
За последно Василев беше министър на финансите в на ПП-ДБ и ГЕРБ от юни 2023 до април 2024 година Бюджетите му се отличаваха с високи обществени разноски, само че се вместваха в рестриктивните мерки за недостиг. По думите на Янков това е било направено с цената на някои еднократни запаси.
Ще затваря ли кабинетът " дупката "
За да се оправи със личната си прогноза за недостиг, кабинетът може:
да понижи разходите;да усили приходите.
От изявленията на ръководещите до момента излиза наяве, че те нямат желание да създадат нито едно от двете. Обещанията са таман за противоположното.
Социалният министър Борислав Гуцанов от Българска социалистическа партия сподели, че всички разноски в неговия сектор и в бранша на сигурността ще се запазят. Като ограничения за увеличение на приходите Станислав Балабанов от Има Такъв Народ предложи данъкът върху добавената стойност ( Данък добавена стойност ) да се изравни до общоприетите 20% за всички артикули без книгите и медикаментите. А пътища и автомагистрали да се отдадат на концесия.
До момента няма индикации, че останалите сътрудници в обединението са склонни да се съгласят. Борисов даже настоя, че ставката на Данък добавена стойност за ресторантьорския бизнес ще продължи да бъде 9% вместо 20%. От това бюджетът ще загуби жестоко 400 млн. лева доходи.
Мярката с по-нисък Данък добавена стойност за сектора по време на коронавирусната пандемия и няколко пъти, макар че съгласно икономисти към този момент не е нужна.
Чуват се заклинания, че няма да се режат никакви разноски.Никола Янков
„ Заявки за нови политики не се чуват. Точно противоположното – чуват се заклинания, че няма да се режат никакви разноски “, споделя Янков.
Според него ръководещите ще внесат бюджет, който ще резервира амбициозната разходна стратегия, само че ще има „ нереалистична приходна част “ в опит за понижаване на недостига. В нея ще попадне „ хипотетично облагане на сивата стопанска система, което няма да се случи “.
Когато пристигна краят на годината, действителният недостиг ще бъде 6-7%, споделя Янков.
Евгений Кънев също счита, че в новия бюджет ще има „ измислени “ доходи, които няма да постъпят в хазната.
А еврозоната?
Правителството даде обещание през февруари за оценка от Европейската комисия на напредъка на България по пътя към еврото. Дори ръководещите да спазят обещанието, този отчет би дал негативна оценка, в случай че дефицитът е над 3%.
„ От една страна [управляващите] споделят, че няма да редуцират разноските, от друга – че гонят изискването за 3% недостиг и не престават да считат еврозоната за стратегическа цел. Тези две поръчки са взаимно изключващи се “, споделя Янков.
„ Това е политическа игра, която има за цел да внуши, че страната е в тежко състояние, с цел да оправдае решението за отсрочване на участието в еврозоната “, споделя и Кънев.
Осемнайсет милиарда лв.. Тази сума беше оповестена от новата финансова министърка Теменужка Петкова от ГЕРБ за, предстояща през 2025 година
Под „ дупка “ се има поради недостиг – или с какъв брой разноските на страната са повече от приходите ѝ. 18 милиарда лв. е голяма сума - към 9% от упования Брутен вътрешен артикул ( Брутният вътрешен продукт ).
Едно от условията за присъединението на България към еврозоната е да поддържа недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт. Толкова е дефицитът за миналата 2024 година Засега. ГЕРБ оспорва тези сметки.
Петкова и ГЕРБ упрекват за хипотетичната „ дупка “ някогашния финансов министър Асен Василев от ПП-ДБ. П рез последните четири години той заема поста в един длъжностен и два къси постоянни кабинета - последния в коалиция с ГЕРБ.
От ПП-ДБ дадоха отговор, че новото държавно управление на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и „ ИТН “ ( Има Такъв Народ ) подвига звук в умишлен опит да провали участието на България в еврозоната.
Управляващите упорстват, че.
В същото време не желаят, за които упрекват Василев, нито да усилят приходите в бюджета – а единствено по този начин могат да понижат " дупката ".
Според икономисти, с които Свободна Европа беседва, кабинетът се пробва да направи по този начин, че:
България да не дава отговор на критерия за недостиг за еврозоната;някой отвън ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ да бъде отговорен за това;да не се понижават към този момент утвърдени разноски за пенсии и бюджетни заплати, с цел да се обезпечи „ политическо успокоение “ на управляващите;да не се усилват приходите от налози – по същата причина.
Заплахите за 18 милиарда лв. „ дупка “ се основават единствено на прогнози, тъй като бюджет за 2025 година още няма. Петкова се ангажира да внесе план до 14 февруари . Не подсигурява, че ще е с недостиг до 3%, макар целта за приемане на еврото.
Що е то недостиг, има ли я и от кое място се взе " дупката " от 18 милиарда лв., кой е виновен и какво става с еврото? Свободна Европа потърси отговорите.
Какво е недостиг
Бюджетният недостиг значи, че страната харчи повече пари, в сравнение с получава от налози, осигуровки и така нататък Повечето страни в Европейския съюз ( Европейски Съюз ) регистрират бюджетен недостиг, като междинният за блока е 3,5% от Брутният вътрешен продукт.
Условието за недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт е значимо за присъединението към еврозоната. През последните години България го спазваше, само че – този за ниска инфлация.
През юни 2024 година излязоха последните европейски отчети, които правят оценка напредъка на страните от Европейски Съюз отвън еврозоната по пътя към приемането на еврото. Те демонстрираха, че България покрива всички критерии като се изключи инфлационния. Сега се чака той да бъде изпълнен, само че новите ръководещи насочват вниманието към недостига. Оспорват данните, че през 2024 година той е 3%. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даже заприказва за " подправен бюджет ".
Касова или начислена основа
В петък Петкова публично сподели, че 2024 година е приключила с недостиг от 6,1 милиарда лв. или тъкмо 3% от Брутният вътрешен продукт. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се усъмни в тези данни и прикани да се ревизира още какви отговорности са поети през годината, без да са изплатени.
Петкова незабавно задейства тази инспекция. Според ГЕРБ резултатите биха посочили недостиг над 3%.
Данните на финансовото министерство демонстрират недостиг на касова основа , а Борисов желае данни на начислена основа . Икономистът Никола Янков изяснява разликата сред двете по този начин:
Представете си, че сте отишли на ресторант и сте си платили 50 лв. с кредитна карта. На касова основа не сте изхарчили нищо – от портфейла ви не липсва нито лев. Касовата основа значи какъв брой пари действително сте изхарчили.
В същото време имате обвързване от 50 лв., което би трябвало да изплатите – това са парите, които сте изхарчили на начислена основа. Вие сте дали обещание да ги дадете, даже още да не се издължили.
Данните за 3% недостиг за 2024 година са на касова основа. За присъединението към еврозоната е значим начисленият недостиг. Според икономиста Евгений Кънев той може да надвишава касовия, „ само че не може да е доста по-голям “.
Откъде се взе " дупка " от 18 милиарда
В посочената от Петкова сума от 18 милиарда лв., която ще липсва във фиска през 2025 година, влизат дефицитът от 6,1 милиарда за 2024 година и прогнозният от 11,9 милиарда за 2025 година
Това е недостиг на начислена основа. В него влизат всички разноски, които страната е дала обещание, че ще направи. За 2025 година някои от тях са съществено увеличени – като заплатите на държавните чиновници в областта на сигурността.
В Министерството на вътрешните работи ( Министерство на вътрешните работи ) заплатите са вдигнати с 51% от 1 януари, в Министерството на защитата ( МО ) – с 47% , в Държавната организация „ Национална сигурност “ ( ДАНС ) – с 61% . Общото нарастване в този бранш ще коства на хазната близо 2,2 милиарда лв. за годината.
Освен това страната продължава да отпуска дотации за ток за бизнеса, да усилва пенсиите и така нататък Повече разноски и по-малко (или същите) доходи водят до повече недостиг.
„ Със сигурност дефицитът няма да бъде 18 милиарда лв., само че кабинетът търси опрощение да не е в границите на 3% “, споделя Кънев.
Кой е отговорен
Управляващи и съпротива са в спор кой е взел решенията, довели до фрапантно увеличение на разноските. Тошко Йорданов от Има Такъв Народ упрекна Асен Василев, че разноските за заплати в сигурността са увеличени по негово предложение. Справка в гласуванията в Народното събрание демонстрира, че ПП-ДБ не са подкрепили нарастването. Но ГЕРБ и Има Такъв Народ са.
И съгласно уеб страницата за инспекция на обстоятелства изказванието на Йорданов не е правилно. Увеличенията са предлагани от разнообразни партии и са подкрепени от всички, които влизат в настоящето болшинство. При два от законопроектите финансовото министерство е изразило негативно мнение, когато Василев е отпред.
За последно Василев беше министър на финансите в на ПП-ДБ и ГЕРБ от юни 2023 до април 2024 година Бюджетите му се отличаваха с високи обществени разноски, само че се вместваха в рестриктивните мерки за недостиг. По думите на Янков това е било направено с цената на някои еднократни запаси.
Ще затваря ли кабинетът " дупката "
За да се оправи със личната си прогноза за недостиг, кабинетът може:
да понижи разходите;да усили приходите.
От изявленията на ръководещите до момента излиза наяве, че те нямат желание да създадат нито едно от двете. Обещанията са таман за противоположното.
Социалният министър Борислав Гуцанов от Българска социалистическа партия сподели, че всички разноски в неговия сектор и в бранша на сигурността ще се запазят. Като ограничения за увеличение на приходите Станислав Балабанов от Има Такъв Народ предложи данъкът върху добавената стойност ( Данък добавена стойност ) да се изравни до общоприетите 20% за всички артикули без книгите и медикаментите. А пътища и автомагистрали да се отдадат на концесия.
До момента няма индикации, че останалите сътрудници в обединението са склонни да се съгласят. Борисов даже настоя, че ставката на Данък добавена стойност за ресторантьорския бизнес ще продължи да бъде 9% вместо 20%. От това бюджетът ще загуби жестоко 400 млн. лева доходи.
Мярката с по-нисък Данък добавена стойност за сектора по време на коронавирусната пандемия и няколко пъти, макар че съгласно икономисти към този момент не е нужна.
Чуват се заклинания, че няма да се режат никакви разноски.Никола Янков
„ Заявки за нови политики не се чуват. Точно противоположното – чуват се заклинания, че няма да се режат никакви разноски “, споделя Янков.
Според него ръководещите ще внесат бюджет, който ще резервира амбициозната разходна стратегия, само че ще има „ нереалистична приходна част “ в опит за понижаване на недостига. В нея ще попадне „ хипотетично облагане на сивата стопанска система, което няма да се случи “.
Когато пристигна краят на годината, действителният недостиг ще бъде 6-7%, споделя Янков.
Евгений Кънев също счита, че в новия бюджет ще има „ измислени “ доходи, които няма да постъпят в хазната.
А еврозоната?
Правителството даде обещание през февруари за оценка от Европейската комисия на напредъка на България по пътя към еврото. Дори ръководещите да спазят обещанието, този отчет би дал негативна оценка, в случай че дефицитът е над 3%.
„ От една страна [управляващите] споделят, че няма да редуцират разноските, от друга – че гонят изискването за 3% недостиг и не престават да считат еврозоната за стратегическа цел. Тези две поръчки са взаимно изключващи се “, споделя Янков.
„ Това е политическа игра, която има за цел да внуши, че страната е в тежко състояние, с цел да оправдае решението за отсрочване на участието в еврозоната “, споделя и Кънев.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ