Нов симфоничен оркестър представя Трета симфония от Франц Шуберт и Четвърта симфония от Роберт Шуман
На 25-ти февруари от 19.30 часа в зала „ България “ Нов симфоничен оркестър показва Трета симфония от Франц Шуберт и Четвърта симфония от Роберт Шуман. Ще дирижира Росен Миланов .
От 1997 до 2013 година Росен Миланов е бил музикален шеф на Нов симфоничен оркестър, с който е осъществил десетки концерти в София. Сега 12 години по-късно младите музиканти от оркестъра ще имат опцията да работят с един от най-големите диригенти в света.
Росен Миланов е дирижирал: Симфоничния оркестър на BBC, Суис Роман оркестър, Ротердамската филхармония, Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на Олборг, Латвийския и Унгарския народен симфоничен оркестър, оркестрите в Торонто, Ванкувър, Квазулу-Натал и Кейптаун филхармония в Южна Африка, Мексиканска филхармония, Колумбийска филхармония, Националния симфоничен оркестър на Коста Рика, Симфонични оркестри на Сао Паоло, Бело Оризонти и Нова Зеландия, а в Япония - NHK, Сапоро, Токио, Hyogo Performing Arts Center, както и Сингапурския симфоничен оркестър, Малайзийската и Хонконгската филхармония.
Солисти в негови концерти са били Йо-Йо Ма, Ицхак Пърлман, Джошуа Бел, Рене Флеминг, Мидори, Кристиан Тецлаф, Хилари Хан, Доун Ъпшоу и Андре Уотс. По време на единадесетгодишния си мандат с Филаделфийския оркестър Миланов дирижира повече от 200 концерта. Под неговата палка са прозвучали първите осъществявания на творби на актуалните композитори Дерек Бермел, Мейсън Бейтс, Каролайн Шоу, Филип Глас, Ричард Даниелпур, Николас Мо и Габриел Прокофиев.
Десет години след гибелта на Шуберт, Роберт Шуман написа: „ Ако плодовитостта е основен симптом на гения, то Франц Шуберт (1797-1828) е един от най-великите. За малко повече от трийсетте си години живот, той основава извънредно доста. От всичко това обаче е отпечатано едвам половината… “. Творческата самотност и бедността на Шуберт са били явни за неговото обграждане. Музиката му е останала непозната, ползата на издателите към нея слаб, тъй като е „ недостъпна за необятната аудитория “. А бедността на Шуберт е била пословична: по време на една от министър председателите на негово произведение, след бурни овации, композиторът е бил приканван неведнъж на сцената, само че той не желал да излезе поради износените си облекла. Парадоксалното е, че това е ориста на създателя на такива шедьоври като „ Аве Мария “, „ Горски цар “, Серенада, „ Смъртта и момичето “; на девет симфонии, първата от които написана на девет-годишна възраст и наречена по-късно „ звезда от първа големина на небосклона на международния симфонизъм “.
Син на търговец на книги, Роберт Шуман (1810-1856) доста рано демонстрира качествата си на пианист, интерес към композирането, както и литературните си пристрастености. През 1821 година отпътува за Лайпциг, с цел да учи право. От голямо значение в този интервал е срещата му с Фредерик Вик при който взема уроци по пиано и учи комбинация. През 1834 година Шуман стартира да издава музикален вестник „ Ново списание за музика “ – той е негов основен редактор и главен създател в продължение на 10 години.
Сърдечните връзки играят значима роля в живота на Шуман. През 1835 година той се влюбва в дъщерята на своя преподавател Вик – Клара, само че татко ѝ прави всичко допустимо, с цел да ги раздели. Те прекарват прекалено много време разграничени, заради което Шуман изпада в тежки депресии. Едва в 1839 година те подхващат законна стъпка да прескочат единодушието на Вик и след редица правосъдни каузи получават правото да се оженят.
Шуман и неговото удивително творчество – към 150 песни, в това число популярните цикли „ Любовта и животът на дамата “ и „ Животът на поета “; симфониите, прелестните поетични произведения за пиано и необикновено красивата камерна музика – му отрежда място на композитор от международна големина.
През 1850 година Шуман заема поста музикален шеф на оркестъра на град Дюселдорф. Това е първият и единствен благополучен интервал в неговия живот – написа изразителният Концерт за виолончело, Симфония №3 / “Рейнска “/ и Четвърта симфония.
През 1852 – 1853 година здравето на Шуман се утежнява. През 1854 стартира да страда от халюцинации, прави опит за самоубийство и постъпва в подслон, където умира през 1856 година
Шуберт, Шуман и Романтизма – времето когато музиката, до тогава мощно обвързвана с всекидневния живот на несъмнено общество, се отделя от него, с цел да се трансформира в СПЕЦИАЛНО УДОВОЛСТВИЕ, МАТЕРИАЛИЗИРАНО ЧРЕЗ КОНЦЕРТА!
От 1997 до 2013 година Росен Миланов е бил музикален шеф на Нов симфоничен оркестър, с който е осъществил десетки концерти в София. Сега 12 години по-късно младите музиканти от оркестъра ще имат опцията да работят с един от най-големите диригенти в света.
Росен Миланов е дирижирал: Симфоничния оркестър на BBC, Суис Роман оркестър, Ротердамската филхармония, Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на Олборг, Латвийския и Унгарския народен симфоничен оркестър, оркестрите в Торонто, Ванкувър, Квазулу-Натал и Кейптаун филхармония в Южна Африка, Мексиканска филхармония, Колумбийска филхармония, Националния симфоничен оркестър на Коста Рика, Симфонични оркестри на Сао Паоло, Бело Оризонти и Нова Зеландия, а в Япония - NHK, Сапоро, Токио, Hyogo Performing Arts Center, както и Сингапурския симфоничен оркестър, Малайзийската и Хонконгската филхармония.
Солисти в негови концерти са били Йо-Йо Ма, Ицхак Пърлман, Джошуа Бел, Рене Флеминг, Мидори, Кристиан Тецлаф, Хилари Хан, Доун Ъпшоу и Андре Уотс. По време на единадесетгодишния си мандат с Филаделфийския оркестър Миланов дирижира повече от 200 концерта. Под неговата палка са прозвучали първите осъществявания на творби на актуалните композитори Дерек Бермел, Мейсън Бейтс, Каролайн Шоу, Филип Глас, Ричард Даниелпур, Николас Мо и Габриел Прокофиев.
Десет години след гибелта на Шуберт, Роберт Шуман написа: „ Ако плодовитостта е основен симптом на гения, то Франц Шуберт (1797-1828) е един от най-великите. За малко повече от трийсетте си години живот, той основава извънредно доста. От всичко това обаче е отпечатано едвам половината… “. Творческата самотност и бедността на Шуберт са били явни за неговото обграждане. Музиката му е останала непозната, ползата на издателите към нея слаб, тъй като е „ недостъпна за необятната аудитория “. А бедността на Шуберт е била пословична: по време на една от министър председателите на негово произведение, след бурни овации, композиторът е бил приканван неведнъж на сцената, само че той не желал да излезе поради износените си облекла. Парадоксалното е, че това е ориста на създателя на такива шедьоври като „ Аве Мария “, „ Горски цар “, Серенада, „ Смъртта и момичето “; на девет симфонии, първата от които написана на девет-годишна възраст и наречена по-късно „ звезда от първа големина на небосклона на международния симфонизъм “.
Син на търговец на книги, Роберт Шуман (1810-1856) доста рано демонстрира качествата си на пианист, интерес към композирането, както и литературните си пристрастености. През 1821 година отпътува за Лайпциг, с цел да учи право. От голямо значение в този интервал е срещата му с Фредерик Вик при който взема уроци по пиано и учи комбинация. През 1834 година Шуман стартира да издава музикален вестник „ Ново списание за музика “ – той е негов основен редактор и главен създател в продължение на 10 години.
Сърдечните връзки играят значима роля в живота на Шуман. През 1835 година той се влюбва в дъщерята на своя преподавател Вик – Клара, само че татко ѝ прави всичко допустимо, с цел да ги раздели. Те прекарват прекалено много време разграничени, заради което Шуман изпада в тежки депресии. Едва в 1839 година те подхващат законна стъпка да прескочат единодушието на Вик и след редица правосъдни каузи получават правото да се оженят.
Шуман и неговото удивително творчество – към 150 песни, в това число популярните цикли „ Любовта и животът на дамата “ и „ Животът на поета “; симфониите, прелестните поетични произведения за пиано и необикновено красивата камерна музика – му отрежда място на композитор от международна големина.
През 1850 година Шуман заема поста музикален шеф на оркестъра на град Дюселдорф. Това е първият и единствен благополучен интервал в неговия живот – написа изразителният Концерт за виолончело, Симфония №3 / “Рейнска “/ и Четвърта симфония.
През 1852 – 1853 година здравето на Шуман се утежнява. През 1854 стартира да страда от халюцинации, прави опит за самоубийство и постъпва в подслон, където умира през 1856 година
Шуберт, Шуман и Романтизма – времето когато музиката, до тогава мощно обвързвана с всекидневния живот на несъмнено общество, се отделя от него, с цел да се трансформира в СПЕЦИАЛНО УДОВОЛСТВИЕ, МАТЕРИАЛИЗИРАНО ЧРЕЗ КОНЦЕРТА!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ