Служебният кабинет, като всяко правителство трябва да внесе един единствен

„ Служебният кабинет, като всяко държавно управление би трябвало да внесе един единствен план на бюджет. Няма интернационална процедура да се внасят няколко бюджета. Ако вие имате други планове при разнообразни разновидности, това би улеснило бюджетната комисия и вземането на решения, само че няма по какъв начин да внасяте два, три или пет бюджета. “ Това съобщи националният представител от парламентарната група на “БСП за България “ проф. Румен Гечев по време на чуването на финансовия министър Росица Велкова.
От парламентарната естрада социалистът разяснява един от разновидностите на бюджет, при който се приказва за съблюдаване на фискалните правила, и при който бюджетният недостиг би бил в границите на 3%. „ Ние сме обезпокоени, защото освен това развиване на индикаторите и при сравненията с останалите членки на Европейски Съюз, това може да стане единствено при много стягане на коланите и орязване на редица разноски. В това число промени в данъчната система и отдръпването на преференциалните налози, орязване на обществените разноски и на финансови разноски “, обясни депутатът от левицата и зададе въпрос към финансовия министър: „ Във разновидността, който вие ще предложите при 3% бюджетен недостиг, кои тъкмо разноски орязвате и за сметка на кои обществени групи ще бъде? “
По думите на проф. Гечев орязването на финансовите разноски е най-неикономичният метод, тъй като тъкмо те са разноските, които са директно свързани с икономическия напредък. „ Ние няма да се съгласим с намаляването на разноските, които са свързани със отбрана на българските семейства и за отбраната на българските компании “, безапелационен е социалистът.
Депутатът от левицата изясни, че страната ни би трябвало да се ориентира към златната среда – хем да сме покрай фискалните правила, само че в това време да дадем фискални гаранции за развиване на българската стопанска система и отбрана на българските семейства.
Проф. Гечев съобщи, че фискалните правила са оттеглени от Европейската комисия в двата индикатора, които касаят бюджетни дефицити и държавния дълг като дял от Брутният вътрешен продукт и изясни за какво: „ Поради простата причина, че като се изключи Дания и Люксембург, всички страни от Европейски Съюз, в това число водещите страни от Еврозоната надвишават доста и делът на дълга в Брутният вътрешен продукт и бюджетните дефицити. Това е неприятен образец, който би трябвало да внимаваме по какъв начин следваме “, предизвести социалистът.
Той даде образец с решението на едни от най-развитите страни в Европейски Съюз да не организират политика на извънредно стягане на коланите. „ За тях се оказа по-важно да си избавят бизнеса и семействата, макар че излизаха от така наречен фискални правила “, разяснява той и добави, че би трябвало да се ориентираме към това, което вършат нашите сътрудници в Европейски Съюз. „ В тази връзка стремежът да стигаме още идната година на 3% от бюджетния недостиг, което съобщи като вид служебният министър, ще бъде за сметка на орязване на обществените разноски и помощи за българската стопанска система “, предизвести Гечев и добави, че няма аргументи да плашим българите с това, че настъпват катаклизми с измененията в Брутният вътрешен продукт. „ Не ние, а Европейската комисия и авторитетни интернационалните институти ни споделят, че измененията в този дълг не са толкоз фрапантни “, посочи той.
„ Това, което беше изнесено от служебния кабинет демонстрира, че бюджетът за 2022 година се извършва в приходната част, само че явно той не се извършва в задоволителна степен в разходната си част “, изясни Гечев, с което се продължава отрицателната традиция да се икономисва от финансовите разноски. „ Това има отрицателни последствия върху икономическото развиване. Тези спестявания не са в полза на българската стопанска система и на българските семейства. Затова незадоволително е направило служебното държавно управление за усвояването на тези средства “, заключи проф. Румен Гечев.