Велкова: 7% дупка в бюджета, свиват разходите, увеличават някои данъци
Служебният финансов министър Росица Велкова е поискала от всички свои сътрудници министри да понижат разноските си с 20% поради риск за бюджета. Тя е изпратила писмо до премиера и министрите с аргументация за това свое искане нощес, часове преди съвещанието на Министерски съвет.
Не е обсъждана средносречна прогноза, не е прегледан проектозакон за бюджет за 2023 година, а единствено идея. Съгласно така наречен удължителен закон за бюджета, до края на април би трябвало внесем проектозакон за държавния бюджет. В тази идея главното решение, което се взе, е че ще бъде заложен дефит от 3% от Брутният вътрешен продукт. Това съобщи финансовият министър Росица Велкова.
Дефицитът за 2023 година възлиза на на 6,9 от Брутният вътрешен продукт на начислена основа. На 3 април ще се показа проектобюджета за публично разискване, а на 26 април да се одобри от Министерския съвет и да се внесе в Народното събрание.
В пакета данъчни закони и приходни ограничения, ще се вкара еднократна солидарна вноска за второ полугодие на 2023 година - налог свръхпечалба, създаден за всички юридически лица, въз основата на правилата, залегнали в регламента, разгласи тя.
Предвижда се повишение на акциза на електронните цигари, вейпове, завишаване на фискалния надзор, както и авансово обявление на Данък добавена стойност на рискови артикули, уточни Велкова. Според нея тези ограничения ще може да се съблюдава така наречен швейцарско предписание при индексирането на пенсиите от 1 юли.
Намалените Данък добавена стойност ставки за ресторантьорите се анулират. Велкова уточни, че тол таксите по пътищата ще бъдат увеличени.
Ръст на заплатите в бюджетния бранш ще има 10% единствено там, където не е имало нарастване през 2022 година
Причините за паниката на финансист №1 са забележителните по мярка разноски от закони, гласувани от предходни национални събрания. Изпълнението им води до утежняване на бюджетното салдо - то се обрисува да бъде с недостиг към 7% от Брутният вътрешен продукт, предизвестява Велкова. Като най-застрашаващи фискалната непоклатимост министърът отбелязва нарастването на пенсии и обществени хонорари, понижените данъчни ставки, както и неизпълнени европейски и национални капиталови стратегии.
Някои от ограниченията, признати от 47-то Народно събрание през 2022 година, влязоха в действие в края на годината и по тази причина дефицитът за 2022 година остана в границите на фискалните ограничавания по националното и европейското законодателство. Целогодишният резултат от използването на тези политики и изместването на неосъществените капиталови разноски водят обаче до доста увеличение на разноските по бюджета за 2023 година и в средносрочен проект дефицитите са още веднъж в порядъка на 6-7 % от Брутният вътрешен продукт, предизвестява Велкова.
Росица Велкова-Желева упорства да се създадат незабавни коригиращи ограничения на финансовата политика, заложена от предходното ръководство на Кирил Петков като министър председател и Асен Василев като финансов министър. Според нея тези ограничения се съдържат в план на Министерския съвет за одобрение на параметри, допускания и ограничения за създаване на план на Закон за държавния бюджет на България за 2023 година, обновена средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година като претекстове към него, и средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година
„ Разработените от Министерството на финансите планове демонстрират, че при опазване действието на признатите през 2022 година политики и отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо на бранш „ Държавно ръководство “ в размер на 6,9% от Брутният вътрешен продукт, за което Министерството на финансите алармира още през месец август предходната година “, разяснява министърът на финансите и твърди, че това е резултат от политическите ограничения, взети от последните няколко Народното събрание.
Росица Велкова-Желева акцентира, че вследствие на ограниченията, които бяха подхванати от 47 Народно заседание „ целогодишният резултат от използването на тези политики и изместването на неосъществените капиталови разноски водят до доста увеличение на разноските по бюджета за 2023 година и в средносрочен проект дефицитите са още веднъж в порядъка на 6-7% от Брутният вътрешен продукт “.
По думите ѝ, при тези параметри, без предприемане на консолидиращи ограничения, порастват икономическите опасности. Сериозно се утежнява в средносрочен проект поддържаната фискална резистентност. Променя се структурата на разноските в интерес на непрекъснатите разноски за обществени заплащания и хонорари и липса на еластичност за отпадане на настоящи и осъществяване на нови политики и стратегии.
Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг още на база на прогнози за нарушение на фискалните правила, което поражда отговорности за предприемане на незабавни, коригиращи ограничения, неизпълнението на които може да докара до наказания от Европейската комисия, в това число и прекъсване на заплащания от Европейски Съюз.
Не е обсъждана средносречна прогноза, не е прегледан проектозакон за бюджет за 2023 година, а единствено идея. Съгласно така наречен удължителен закон за бюджета, до края на април би трябвало внесем проектозакон за държавния бюджет. В тази идея главното решение, което се взе, е че ще бъде заложен дефит от 3% от Брутният вътрешен продукт. Това съобщи финансовият министър Росица Велкова.
Дефицитът за 2023 година възлиза на на 6,9 от Брутният вътрешен продукт на начислена основа. На 3 април ще се показа проектобюджета за публично разискване, а на 26 април да се одобри от Министерския съвет и да се внесе в Народното събрание.
В пакета данъчни закони и приходни ограничения, ще се вкара еднократна солидарна вноска за второ полугодие на 2023 година - налог свръхпечалба, създаден за всички юридически лица, въз основата на правилата, залегнали в регламента, разгласи тя.
Предвижда се повишение на акциза на електронните цигари, вейпове, завишаване на фискалния надзор, както и авансово обявление на Данък добавена стойност на рискови артикули, уточни Велкова. Според нея тези ограничения ще може да се съблюдава така наречен швейцарско предписание при индексирането на пенсиите от 1 юли.
Намалените Данък добавена стойност ставки за ресторантьорите се анулират. Велкова уточни, че тол таксите по пътищата ще бъдат увеличени.
Ръст на заплатите в бюджетния бранш ще има 10% единствено там, където не е имало нарастване през 2022 година
Причините за паниката на финансист №1 са забележителните по мярка разноски от закони, гласувани от предходни национални събрания. Изпълнението им води до утежняване на бюджетното салдо - то се обрисува да бъде с недостиг към 7% от Брутният вътрешен продукт, предизвестява Велкова. Като най-застрашаващи фискалната непоклатимост министърът отбелязва нарастването на пенсии и обществени хонорари, понижените данъчни ставки, както и неизпълнени европейски и национални капиталови стратегии.
Някои от ограниченията, признати от 47-то Народно събрание през 2022 година, влязоха в действие в края на годината и по тази причина дефицитът за 2022 година остана в границите на фискалните ограничавания по националното и европейското законодателство. Целогодишният резултат от използването на тези политики и изместването на неосъществените капиталови разноски водят обаче до доста увеличение на разноските по бюджета за 2023 година и в средносрочен проект дефицитите са още веднъж в порядъка на 6-7 % от Брутният вътрешен продукт, предизвестява Велкова.
Росица Велкова-Желева упорства да се създадат незабавни коригиращи ограничения на финансовата политика, заложена от предходното ръководство на Кирил Петков като министър председател и Асен Василев като финансов министър. Според нея тези ограничения се съдържат в план на Министерския съвет за одобрение на параметри, допускания и ограничения за създаване на план на Закон за държавния бюджет на България за 2023 година, обновена средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година като претекстове към него, и средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година
„ Разработените от Министерството на финансите планове демонстрират, че при опазване действието на признатите през 2022 година политики и отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо на бранш „ Държавно ръководство “ в размер на 6,9% от Брутният вътрешен продукт, за което Министерството на финансите алармира още през месец август предходната година “, разяснява министърът на финансите и твърди, че това е резултат от политическите ограничения, взети от последните няколко Народното събрание.
Росица Велкова-Желева акцентира, че вследствие на ограниченията, които бяха подхванати от 47 Народно заседание „ целогодишният резултат от използването на тези политики и изместването на неосъществените капиталови разноски водят до доста увеличение на разноските по бюджета за 2023 година и в средносрочен проект дефицитите са още веднъж в порядъка на 6-7% от Брутният вътрешен продукт “.
По думите ѝ, при тези параметри, без предприемане на консолидиращи ограничения, порастват икономическите опасности. Сериозно се утежнява в средносрочен проект поддържаната фискална резистентност. Променя се структурата на разноските в интерес на непрекъснатите разноски за обществени заплащания и хонорари и липса на еластичност за отпадане на настоящи и осъществяване на нови политики и стратегии.
Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг още на база на прогнози за нарушение на фискалните правила, което поражда отговорности за предприемане на незабавни, коригиращи ограничения, неизпълнението на които може да докара до наказания от Европейската комисия, в това число и прекъсване на заплащания от Европейски Съюз.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ