Да се научим на търпение
Случвало ви се е да отидете до някой магазин, да видите, че опашката е огромна и да се откажете? Аз самата неотдавна бях очевидец на нетърпението на човек, който беше подготвен да се откаже от киното довечера единствено, с цел да не изчака пет индивида, наредили се пред него. Тук бих добавила и другарка, която желае да отслабне, само че в случай че може за ден, два, най-много седмица. И по този начин непрестанно е на диета, която обаче продължава по най-много три дни просто, тъй като няма самообладание да види резултат и естествено не виждайки го толкоз скоро, се отхвърля. Аз пък в последно време като че ли съм се научила на малко повече самообладание, тъй като се възпламених по реденето на пъзели- немислимо занятие за мен до скоро.
Някои назовават търпението изкуство да се надяваш. Други споделят, че надпреварата не постоянно е за бързите, а за тези, които не престават да бягат. Учителят Петър Дънов пък декларира, че човек с самообладание е като транспортен съд с котва. Всъщност дали е хубаво да си на несъмнено като “имаш котва ” или напротив- закотвянето е тъкмо това, което не ни разрешава да потеглим към нови хоризонти?
Едно знаем със сигурност- че нетърпението е това, което може да унищожи постигнатото с доста труд. Не един път преди ми се е случвало да нареждам пъзел до първите двайсетина елементи и по-късно да скапвам подреденото, заради невъзможността ми да съм малко по-търпелива. Нетърпението постоянно може да бъде спирачка за реализиране на желанията ни.
Но по кое време в действителност ставаме отвратително нетърпеливи? Кое провокира у нас това възприятие и с какво го свързваме?
Случвало ви се е да сте преуморени, гладни и бързащи към у дома, нали? И тъкмо тогава да ви срещне някоя другарка, която желае да ви опише деня си по часове...Нима стоите и слушате деликатно с усмивка? И даже да го вършиме, нещо вътре във вас непрестанно ви кара да кършите пръсти или просто да осъзнавате, че “тук не ви се стои за нищо на света и секунда повече ”. Нетърпението съвсем постоянно се свързва със положения на раздразнителност, припряност, раздразнителност, безпокойствие, неустановеност, незадоволство и стрес. Дори постоянно то поставя знак за тъждество на самонаказанието. Нетърпението е подозрението, че ще реализираме задачата, отводът ни да проявим задоволително непримиримост. То е отводът ни от нещо, което можем да имаме на 100 %. Сякаш дотам от време на време ненавиждаме действителността сега, че желаеме час по-скоро тя да се промени. Може би сме прекомерно подвластни от желанията си и по тази причина нямаме самообладание да ги сбъднем? А може би просто ни е боязън от времето? Усещането, че “няма време ” се ускорява толкоз повече, колкото повече гледаме часовника и мислим единствено за изтичащото време.
Казват, че търпението съвсем постоянно е горчиво, само че плодовете му постоянно са сладки. Но дали можем да се научим на него и даже да ни хареса?
Ето и няколко правила, които би трябвало да съблюдаваме в битката с нетърпението и постигането на толерантен, балансиран темперамент, който несъмнено ще ни е от изгода в доста обстановки:
1. Да действаме и да се любуваме на всеки стадий на действие- на цялостния развой, а освен стремително да гоним крайния резултат.
2. Да осъзнаем, че задачата към която се стремим не е най-важното, не е всичко.
3. Да разберем, че постоянно по-важно е не постигането на нещо, а това, което учим по пътя, който извървяваме до това предпочитание.
4. Да не търсим забележими резултати, тъй като не постоянно, когато няма забележим резултат няма триумф. А и в множеството случаи той идва по-бавно. Факта, че вършим нещо, самичък по себе си значи, че се стремим към триумф, а това е доста.
5. И една доста клиширана фраза, която обаче всекидневно би трябвало да си повтаряме. С религия в себе си, самообладание и непримиримост можем да реализираме всичко. И това не е небивалица. Само този, който не ги има, няма в никакъв случай да разбере, че това е методът.
За доста хора търпението е доста мъчно начинание. За други спокойствието и носенето по течението без прибързани дейности са техният модел на живот. Зависи от темперамента. Търпението като че ли не е за тези с кипящата кръв, хората на действието, за които всичко би трябвало да стане тук и в този момент. Но не трябва да забравяме, че постоянно можем да се променим и да се научим, в случай че имаме предпочитание и....търпение. Да търпиш значи да си мощен, а това сигурно те прави можещ.
Някои назовават търпението изкуство да се надяваш. Други споделят, че надпреварата не постоянно е за бързите, а за тези, които не престават да бягат. Учителят Петър Дънов пък декларира, че човек с самообладание е като транспортен съд с котва. Всъщност дали е хубаво да си на несъмнено като “имаш котва ” или напротив- закотвянето е тъкмо това, което не ни разрешава да потеглим към нови хоризонти?
Едно знаем със сигурност- че нетърпението е това, което може да унищожи постигнатото с доста труд. Не един път преди ми се е случвало да нареждам пъзел до първите двайсетина елементи и по-късно да скапвам подреденото, заради невъзможността ми да съм малко по-търпелива. Нетърпението постоянно може да бъде спирачка за реализиране на желанията ни.
Но по кое време в действителност ставаме отвратително нетърпеливи? Кое провокира у нас това възприятие и с какво го свързваме?
Случвало ви се е да сте преуморени, гладни и бързащи към у дома, нали? И тъкмо тогава да ви срещне някоя другарка, която желае да ви опише деня си по часове...Нима стоите и слушате деликатно с усмивка? И даже да го вършиме, нещо вътре във вас непрестанно ви кара да кършите пръсти или просто да осъзнавате, че “тук не ви се стои за нищо на света и секунда повече ”. Нетърпението съвсем постоянно се свързва със положения на раздразнителност, припряност, раздразнителност, безпокойствие, неустановеност, незадоволство и стрес. Дори постоянно то поставя знак за тъждество на самонаказанието. Нетърпението е подозрението, че ще реализираме задачата, отводът ни да проявим задоволително непримиримост. То е отводът ни от нещо, което можем да имаме на 100 %. Сякаш дотам от време на време ненавиждаме действителността сега, че желаеме час по-скоро тя да се промени. Може би сме прекомерно подвластни от желанията си и по тази причина нямаме самообладание да ги сбъднем? А може би просто ни е боязън от времето? Усещането, че “няма време ” се ускорява толкоз повече, колкото повече гледаме часовника и мислим единствено за изтичащото време.
Казват, че търпението съвсем постоянно е горчиво, само че плодовете му постоянно са сладки. Но дали можем да се научим на него и даже да ни хареса?
Ето и няколко правила, които би трябвало да съблюдаваме в битката с нетърпението и постигането на толерантен, балансиран темперамент, който несъмнено ще ни е от изгода в доста обстановки:
1. Да действаме и да се любуваме на всеки стадий на действие- на цялостния развой, а освен стремително да гоним крайния резултат. 2. Да осъзнаем, че задачата към която се стремим не е най-важното, не е всичко. 3. Да разберем, че постоянно по-важно е не постигането на нещо, а това, което учим по пътя, който извървяваме до това предпочитание. 4. Да не търсим забележими резултати, тъй като не постоянно, когато няма забележим резултат няма триумф. А и в множеството случаи той идва по-бавно. Факта, че вършим нещо, самичък по себе си значи, че се стремим към триумф, а това е доста. 5. И една доста клиширана фраза, която обаче всекидневно би трябвало да си повтаряме. С религия в себе си, самообладание и непримиримост можем да реализираме всичко. И това не е небивалица. Само този, който не ги има, няма в никакъв случай да разбере, че това е методът. За доста хора търпението е доста мъчно начинание. За други спокойствието и носенето по течението без прибързани дейности са техният модел на живот. Зависи от темперамента. Търпението като че ли не е за тези с кипящата кръв, хората на действието, за които всичко би трябвало да стане тук и в този момент. Но не трябва да забравяме, че постоянно можем да се променим и да се научим, в случай че имаме предпочитание и....търпение. Да търпиш значи да си мощен, а това сигурно те прави можещ.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ