Несигурността в себе си е другото име на ревността
.
Случвало ви се е да беснеете, гледайки колегата си да приказва с различен човек, нали? Мълнии ви раздират от вътрешната страна и ви се ще от пръста ви да излиза мощ, която да убива без последици. Колкото повече наблюдавате по какъв начин сътрудникът ви приказва с този ослепителен представител на другия пол, толкоз повече ви се коства, че флиртува, изцяло не запомнил за вас, чувствате се в шеста глуха в листата му с цели. След това вдигате скандал, говорите през зъби или крещите с цялостно гърло, не запомнили сте човешкия си образ, а той ви твърди, че интерпретирате обстановката неправилно. Вие, обаче, не вярвате на нито една от думите му, вярвате на очите си! Но…, какво ли виждат очите ви? Е, допустимо е да сте от хората, които реагират по другия метод – мълчат, преглъщайки всичко. Сами, в среднощна доба, скрито оплаквате ориста си, до момента в който гледате блажения, спокоен сън на любимия/та.
Къде съм аз в живота на колегата си? Защо той за мен е преди всичко, а наподобява, аз не съм? Какво да направя, с цел да ми обръща внимание? Какво да върша, с цел да ме забележи? Как да се държа по този начин, че да ме търси? Как да съм му забавен дълго време? Как да бъда номер едно за него, по какъв начин вниманието му постоянно да е за мен, по какъв начин да съм убеден, че ме обича?
