Дупка до дупка в системата на детско здравеопазване
Случвало се е и се случва. Случвало се е пациент да чака над час в коридора пред приемния кабинет, до момента в който доктор не се освободи и не слезе, с цел да откри, че става дума за 40-дневно бебе, полупосиняло от зной. Случвало се е да няма експерт, който да е задоволително квалифициран, с цел да окаже нужната незабавна помощ, пациентът да бъде превозен за операция до друга болница и след нея да няма водач, който да го върне. Случвало се е единственият доктор в реанимация да я напуща, с цел да окаже незабавна помощ на човек в коридора срещу всички правила. Случвало се е единствената свободна сестра да избавя дете в коридора, въпреки то въобще да не е признато в болничното заведение и това също да е нарушаване. А също се е случвало поради липса на обикновени нужни техники и експерти, пациенти да умират. А младите лекари да бягат, уплашени, че би трябвало да носят отговорност освен за своята виновност, само че и за независещи от тях неща, подбудени от дългогодишни неточности и неналичия.
Случвало се е и ще продължи да се случва. Това са единствено част от разказите, които могат да бъдат чути от лекари в единствената профилирана болница за детски заболявания – педиатричната, " Проф. доктор Иван Митев " в София. И до момента в който лекарите от болничното заведение са сигурни, че при последния случай на умряло дете, потърсило помощ в три лечебни заведения, една от които и педиатрията, няма лекарска неточност и заболяването се е развила мълниеносно, неспасяемо, то също по този начин не отхвърлят, че има редица проблеми в системата. Подобни са и мненията на множеството от изказалите се специалисти и медицински експерти след случая –
системата на детско опазване на здравето е пробита и са нужни незабавни ограничения.
Според множеството казусът на умрялото 3-годишно момче още веднъж е извадил на напред във времето най-малко част от проблемите.
Според лекарите от педиатрията сходни проблеми биха били неспасяеми и при съвършено работещи системи. Но част от тях се съгласиха, излизайки от случая, да опишат пред " Дневник " какви са главните систематични неточности, наслагвани десетилетия, които пречат да има качествено детско опазване на здравето в България.
Дефицитите в образованието
Един от най-сериозните дефицити в системата лекарите регистрират в неналичието на съответно образование за всички " по веригата " - от медицински сестри, през съвсем никакви места за специализанти, до прекомерно слабата подготовка на персоналните лекари и останалите кабинети да поемат съответно по-леките случаи. И не на последно място никаква опция за спомагателни образования, които да поддържат лекарите в крайник със международните нововъведения.
В университетите няма особено образование за педиатрични сестри, да вземем за пример, а при тях работата е доста характерна, множеството се плашат от децата, не знаят по какъв начин да работят с тях и родителите им, изясняват лекари от педиатрията. От тук идвали и доста проблеми още на първата линия на контакт сред фамилиите и медицинския личен състав.
Конфликтите, превръщането на сестрите в елементарни админи попълващи книжа, изземването на обичайните преди време техни функционалности като снемане на първичен статус на пациента, на първична анамнеза, на това да са действителни помощници на лекарите, отблъсквало в допълнение експертите от тази работа, за която учат 4 години.
Така в този момент в педиатрията липсват към 30 сестри до нужния най-малко за реализиране на естествена активност. И това без да се считат тези, които не би трябвало към този момент да са на работа, тъй като са над 70-годишни – към 5-6 сестри. Това е и към 30 на 100 липса от общата бройка на този тип експерти в болничното заведение.
Чакане и закъснение
Като образец за това какъв брой са значими сестрите в цялата работа на лечебните заведения, доктор Адил Кадъм от педиатрията отбелязва, че в чужбина да вземем за пример сестрите са тези, които вършат така наречен триаж. Или първичното систематизиране на постъпващите пациенти не на база кой по кое време е пристигнал, а на база кой с каква неотложност би трябвало да бъде обгрижен. Така, когато лекарят слезе в приемния кабинет, знае доста по-конкретно към кого да насочи предпочитано напъните си.
Но причина за сериозните опашки пред педиатрията се оказва освен това – в почивни дни и след 16.30 часа, в болничното заведение на дежурство остават двама лекари за всички 7 отделения и един дежурен в интензивното поделение. Толкова е потенциалът на експертите тук. И отново промените им не са обичайните, а се постанова да поемат много ексклузивен труд.
Същите тези двама лекари – нормално един старши доктор и един специализант, би трябвало да поемат и идващите в приемния кабинет пациенти. Тоест да оставят децата, към този момент признати в болничното заведение, някои от които с голям брой тежки и продължителни болести и да слязат да обслужат събралите се.
Случвало се е да оставя дете в епилептичен спазъм, който продължава половин час, да го дам на специализанта, а аз да сляза в кабинета, споделя доктор Кадъм. В същото време лекарят на дежурство от време на време се оказва необходим и на индивида в реанимацията при комплициран проблем. И експертите се питат по какъв начин да се раздерат сред отговорностите си в отделенията, на дежурство, в реанимацията и при чакащите пред приемния кабинет, недоволстващи от забавянето.
От десетина дни нареждането на пъзела става още по-сложно след подадени две молби за овакантяване на реаниматори-анестезиолози, с което болничното заведение остана без такива експерти, без опция да окаже реанимация на деца в сериозна обстановка. И би трябвало незабавно да се откри кой да работи в интензивното поделение.
Връзка сред раздробените лечебни заведения и кой защо дава отговор
Част от проблемите съгласно експертите в болничното заведение идвали и от това, че има прекомерно малко информация какво в действителност прави самата болница. Не всички знаят да вземем за пример, че тя няма незабавен кабинет, т.е. не би трябвало да поема самонасочили се родители – такива, които са решили, че общопрактикуващият им доктор няма да се оправи да вземем за пример или когато той не им е вдигнал късно вечер, в почивен ден, когато не са били наясно кой поема пациентите на този доктор при положение, че той не е на работа.
По принцип би трябвало да работим единствено с планов банкет и с пациенти, ориентирани от други лечебни заведения или от общопрактикуващите лекари, които след съответните старания и опит да се оправят със болестта, не са съумели, описват лекарите от " Проф. доктор Иван Митев ". Тук са едни от най-тежките случаи, постоянно хронично или терминално заболели деца, някои от които страдат от редки заболявания. Деца, които на никое място другаде не биват одобрявани или където на никое място не могат да получат нужното им профилирано лекуване.
Зорлем като че ли се пробват да ни деквалифицират, с години учим да сме съответни на тези заболявания и да оказваме помощ при толкоз характерни болести и в един миг долу в приемния кабинет идват всевъзможни хора, политици в това число, упорстват, че ще си платят, само че да прегледаме детето им с малко сополи и 37 градуса температура, споделя доктор.
Често родители също не разбирали за какво не може да бъде признато детето им с вирус и разстройство и за какво биват препращани към други лечебни заведения. Тези деца би трябвало да бъдат признати дружно и наоколо до пациенти със мощно отслабена имунна система, да вземем за пример, или деца с централен венозен източник, за които всяко в допълнение затруднение, може да е съдбовно, означават педиатри.
Затова дълго време пред приемния кабинет на болничното заведение имало и инструкции, че това не е незабавен кабинет. И лист с лечебните заведения, където има подобен потенциал. А те в София не са малко – както държавните " Пирогов ", " Александровска ", Втора, Трета и Пета градска, " Света Анна " и частните - " Токуда " и " София-мед ". В ИСУЛ пък имало незабавен експерт уши-нос-гърло.
Тези насоки най-често би трябвало да ги даде персоналният доктор, само че в доста случаи той е отсъстващ от този развой, регистрират в педиатрията. Според специалисти интернет лист, даже в табличен тип, на уеб страницата на здравното министерство или на друго сходно място, в което ясно да се споделя коя болница с какви пълномощия и потенциал е, доста би облекчило този проблем.
А по какъв начин става препращането
В педиатрията регистрират, че това препращане по лечебни заведения на фамилиите основава немалка част от напрежението и проблемите. Често идват при нас, върнати от две, даже три лечебни заведения, описват лекарите. Рядко да вземем за пример сътрудници им се обаждали с предизвестие, че те не могат да поемат съответния пациент и молят за подпомагане и консултация.
Масова процедура е пациентите само да получават напътствие – идете другаде. И вероятно упътване къде другаде, само че без задоволително задължения, че и на това друго място ще бъдат признати.
Това, дружно с доста сложната за намиране информация коя болница за какви заболявания е съответна и квалифицирана, кой има и кой няма незабавно поделение, какъв брой й е потенциалът, основава значителен безпорядък по пътя на пациентите до намиране на съответното място, където да получат помощ. И надлежно до съществено напрежение.
Комуникацията и поддръжка
Лекарите считат, че на фона на все по-нарастващото напрежение и липса на доверие, доста им липсва поддръжка за връзката с пациентите. Както на практика насоки по какъв начин самите те да го вършат, по този начин и от експерти, които да ги заменят от време на време в разяснение на обстановката и проблемите на фамилии и родственици.
Психолози и специалисти в здравната връзка разясниха пред " Дневник ", че постоянно обикновени трикове оказват помощ. Това можело да стане да вземем за пример в случай че на видно място в нагледен и понятен тип се изяснява на всички какъв брой време ще се наложи да чакат, за какво, каква е натовареността на звеното, за което са пристигнали и надлежно тъкмо този доктор какъв брой време почти ще би трябвало да бъде изчакан, какво могат те самите да създадат, с цел да забързат процедурите, като да вземем за пример какви документи да приготвят и други Можело на дипляни или монитори да се даде информация на родителите по какъв начин да приготвят децата си за операция, какво ще им се случи вътре в кабинета или в чакалнята, по какъв начин по детски да коментират на децата си за това какво да чакат.
Така и самите родители ще се приготвят, ще бъдат осведомени, а и ще ангажират времето и вниманието си върху нещо потребно, което ще ги облекчи и ще им помогне да намерят малко успокоение и да осъзнаят обстановката, разяснява психолог, работещ от години като съветник на частни лечебни заведения.
За страдание тук всякаква такава поддръжка липсва, а и ние сме хора, случва се да си изпускаме нервите, да сме на ръба от претоварване, декларират педиатри. Комуникацията съгласно тях даже не е най-сериозната липса. Знаете ли по какъв начин се оповестява на родител диагноза, която е смъртна присъда, аз съм доктор от 2004 година, а едвам преди няколко години започнах да имам сили да го върша, споделя педиатър. И отбелязва, че в Европа сътрудниците му всеки месец имат консултация с психолог.
Девалвация на доверието и кой има вяра на експертизите
Кризата в доверието лекар-пациент обаче не свършва единствено до болничното заведение и лекуването. За страдание от време на време при съдбовен случай се постановат голям брой експертизи, които да потвърдят имало ли е лекарска неточност и виновност.
Дори при последния случай с умрялото момче, министър председателят Бойко Борисов си разреши да съобщи: " Говорете с прокуратурата - да употребява ВМА за всички експертизи, там са едни от най-хубавите лекари. Трябва да има отмъщение ". Това мощно раздразни работещите в педиатрията, те попитаха за какво се приказва за отмъщение, а не за изясняване на истината, провинен ли се търси наложително и други
Адвокат по здравно право обаче описа пред " Дневник " къде може да се корени част от казуса по този въпрос. Роднините на умрелите пациенти съвсем в никакъв случай нямали достъп до цялостната документи от експертизите. Дори и при заведени каузи, цялостните разбори и данни на какво тъкмо почиват мненията на специалистите, се получавали със съществени компликации. Роднините научавали със съществено забавяне за мненията на лекарите, правили експертизите. И нерядко оставали подозрения до каква степен обективно, независимо се прави цялостна оценка на обстановката.
Затова юристите по здравно право от много време считат, че е редно при правенето на разбори и оценки, да се даде опция и представител на засегнатото семейство да излъчи собствен представител, който най-малко да може да следи събитията и да увери роднините, че всичко е направено.
Случвало се е и ще продължи да се случва. Това са единствено част от разказите, които могат да бъдат чути от лекари в единствената профилирана болница за детски заболявания – педиатричната, " Проф. доктор Иван Митев " в София. И до момента в който лекарите от болничното заведение са сигурни, че при последния случай на умряло дете, потърсило помощ в три лечебни заведения, една от които и педиатрията, няма лекарска неточност и заболяването се е развила мълниеносно, неспасяемо, то също по този начин не отхвърлят, че има редица проблеми в системата. Подобни са и мненията на множеството от изказалите се специалисти и медицински експерти след случая –
системата на детско опазване на здравето е пробита и са нужни незабавни ограничения.
Според множеството казусът на умрялото 3-годишно момче още веднъж е извадил на напред във времето най-малко част от проблемите.
Според лекарите от педиатрията сходни проблеми биха били неспасяеми и при съвършено работещи системи. Но част от тях се съгласиха, излизайки от случая, да опишат пред " Дневник " какви са главните систематични неточности, наслагвани десетилетия, които пречат да има качествено детско опазване на здравето в България.
Дефицитите в образованието
Един от най-сериозните дефицити в системата лекарите регистрират в неналичието на съответно образование за всички " по веригата " - от медицински сестри, през съвсем никакви места за специализанти, до прекомерно слабата подготовка на персоналните лекари и останалите кабинети да поемат съответно по-леките случаи. И не на последно място никаква опция за спомагателни образования, които да поддържат лекарите в крайник със международните нововъведения.
В университетите няма особено образование за педиатрични сестри, да вземем за пример, а при тях работата е доста характерна, множеството се плашат от децата, не знаят по какъв начин да работят с тях и родителите им, изясняват лекари от педиатрията. От тук идвали и доста проблеми още на първата линия на контакт сред фамилиите и медицинския личен състав.
Конфликтите, превръщането на сестрите в елементарни админи попълващи книжа, изземването на обичайните преди време техни функционалности като снемане на първичен статус на пациента, на първична анамнеза, на това да са действителни помощници на лекарите, отблъсквало в допълнение експертите от тази работа, за която учат 4 години.
Така в този момент в педиатрията липсват към 30 сестри до нужния най-малко за реализиране на естествена активност. И това без да се считат тези, които не би трябвало към този момент да са на работа, тъй като са над 70-годишни – към 5-6 сестри. Това е и към 30 на 100 липса от общата бройка на този тип експерти в болничното заведение.
Чакане и закъснение
Като образец за това какъв брой са значими сестрите в цялата работа на лечебните заведения, доктор Адил Кадъм от педиатрията отбелязва, че в чужбина да вземем за пример сестрите са тези, които вършат така наречен триаж. Или първичното систематизиране на постъпващите пациенти не на база кой по кое време е пристигнал, а на база кой с каква неотложност би трябвало да бъде обгрижен. Така, когато лекарят слезе в приемния кабинет, знае доста по-конкретно към кого да насочи предпочитано напъните си.
Но причина за сериозните опашки пред педиатрията се оказва освен това – в почивни дни и след 16.30 часа, в болничното заведение на дежурство остават двама лекари за всички 7 отделения и един дежурен в интензивното поделение. Толкова е потенциалът на експертите тук. И отново промените им не са обичайните, а се постанова да поемат много ексклузивен труд.
Същите тези двама лекари – нормално един старши доктор и един специализант, би трябвало да поемат и идващите в приемния кабинет пациенти. Тоест да оставят децата, към този момент признати в болничното заведение, някои от които с голям брой тежки и продължителни болести и да слязат да обслужат събралите се.
Случвало се е да оставя дете в епилептичен спазъм, който продължава половин час, да го дам на специализанта, а аз да сляза в кабинета, споделя доктор Кадъм. В същото време лекарят на дежурство от време на време се оказва необходим и на индивида в реанимацията при комплициран проблем. И експертите се питат по какъв начин да се раздерат сред отговорностите си в отделенията, на дежурство, в реанимацията и при чакащите пред приемния кабинет, недоволстващи от забавянето.
От десетина дни нареждането на пъзела става още по-сложно след подадени две молби за овакантяване на реаниматори-анестезиолози, с което болничното заведение остана без такива експерти, без опция да окаже реанимация на деца в сериозна обстановка. И би трябвало незабавно да се откри кой да работи в интензивното поделение.
Връзка сред раздробените лечебни заведения и кой защо дава отговор
Част от проблемите съгласно експертите в болничното заведение идвали и от това, че има прекомерно малко информация какво в действителност прави самата болница. Не всички знаят да вземем за пример, че тя няма незабавен кабинет, т.е. не би трябвало да поема самонасочили се родители – такива, които са решили, че общопрактикуващият им доктор няма да се оправи да вземем за пример или когато той не им е вдигнал късно вечер, в почивен ден, когато не са били наясно кой поема пациентите на този доктор при положение, че той не е на работа.
По принцип би трябвало да работим единствено с планов банкет и с пациенти, ориентирани от други лечебни заведения или от общопрактикуващите лекари, които след съответните старания и опит да се оправят със болестта, не са съумели, описват лекарите от " Проф. доктор Иван Митев ". Тук са едни от най-тежките случаи, постоянно хронично или терминално заболели деца, някои от които страдат от редки заболявания. Деца, които на никое място другаде не биват одобрявани или където на никое място не могат да получат нужното им профилирано лекуване.
Зорлем като че ли се пробват да ни деквалифицират, с години учим да сме съответни на тези заболявания и да оказваме помощ при толкоз характерни болести и в един миг долу в приемния кабинет идват всевъзможни хора, политици в това число, упорстват, че ще си платят, само че да прегледаме детето им с малко сополи и 37 градуса температура, споделя доктор.
Често родители също не разбирали за какво не може да бъде признато детето им с вирус и разстройство и за какво биват препращани към други лечебни заведения. Тези деца би трябвало да бъдат признати дружно и наоколо до пациенти със мощно отслабена имунна система, да вземем за пример, или деца с централен венозен източник, за които всяко в допълнение затруднение, може да е съдбовно, означават педиатри.
Затова дълго време пред приемния кабинет на болничното заведение имало и инструкции, че това не е незабавен кабинет. И лист с лечебните заведения, където има подобен потенциал. А те в София не са малко – както държавните " Пирогов ", " Александровска ", Втора, Трета и Пета градска, " Света Анна " и частните - " Токуда " и " София-мед ". В ИСУЛ пък имало незабавен експерт уши-нос-гърло.
Тези насоки най-често би трябвало да ги даде персоналният доктор, само че в доста случаи той е отсъстващ от този развой, регистрират в педиатрията. Според специалисти интернет лист, даже в табличен тип, на уеб страницата на здравното министерство или на друго сходно място, в което ясно да се споделя коя болница с какви пълномощия и потенциал е, доста би облекчило този проблем.
А по какъв начин става препращането
В педиатрията регистрират, че това препращане по лечебни заведения на фамилиите основава немалка част от напрежението и проблемите. Често идват при нас, върнати от две, даже три лечебни заведения, описват лекарите. Рядко да вземем за пример сътрудници им се обаждали с предизвестие, че те не могат да поемат съответния пациент и молят за подпомагане и консултация.
Масова процедура е пациентите само да получават напътствие – идете другаде. И вероятно упътване къде другаде, само че без задоволително задължения, че и на това друго място ще бъдат признати.
Това, дружно с доста сложната за намиране информация коя болница за какви заболявания е съответна и квалифицирана, кой има и кой няма незабавно поделение, какъв брой й е потенциалът, основава значителен безпорядък по пътя на пациентите до намиране на съответното място, където да получат помощ. И надлежно до съществено напрежение.
Комуникацията и поддръжка
Лекарите считат, че на фона на все по-нарастващото напрежение и липса на доверие, доста им липсва поддръжка за връзката с пациентите. Както на практика насоки по какъв начин самите те да го вършат, по този начин и от експерти, които да ги заменят от време на време в разяснение на обстановката и проблемите на фамилии и родственици.
Психолози и специалисти в здравната връзка разясниха пред " Дневник ", че постоянно обикновени трикове оказват помощ. Това можело да стане да вземем за пример в случай че на видно място в нагледен и понятен тип се изяснява на всички какъв брой време ще се наложи да чакат, за какво, каква е натовареността на звеното, за което са пристигнали и надлежно тъкмо този доктор какъв брой време почти ще би трябвало да бъде изчакан, какво могат те самите да създадат, с цел да забързат процедурите, като да вземем за пример какви документи да приготвят и други Можело на дипляни или монитори да се даде информация на родителите по какъв начин да приготвят децата си за операция, какво ще им се случи вътре в кабинета или в чакалнята, по какъв начин по детски да коментират на децата си за това какво да чакат.
Така и самите родители ще се приготвят, ще бъдат осведомени, а и ще ангажират времето и вниманието си върху нещо потребно, което ще ги облекчи и ще им помогне да намерят малко успокоение и да осъзнаят обстановката, разяснява психолог, работещ от години като съветник на частни лечебни заведения.
За страдание тук всякаква такава поддръжка липсва, а и ние сме хора, случва се да си изпускаме нервите, да сме на ръба от претоварване, декларират педиатри. Комуникацията съгласно тях даже не е най-сериозната липса. Знаете ли по какъв начин се оповестява на родител диагноза, която е смъртна присъда, аз съм доктор от 2004 година, а едвам преди няколко години започнах да имам сили да го върша, споделя педиатър. И отбелязва, че в Европа сътрудниците му всеки месец имат консултация с психолог.
Девалвация на доверието и кой има вяра на експертизите
Кризата в доверието лекар-пациент обаче не свършва единствено до болничното заведение и лекуването. За страдание от време на време при съдбовен случай се постановат голям брой експертизи, които да потвърдят имало ли е лекарска неточност и виновност.
Дори при последния случай с умрялото момче, министър председателят Бойко Борисов си разреши да съобщи: " Говорете с прокуратурата - да употребява ВМА за всички експертизи, там са едни от най-хубавите лекари. Трябва да има отмъщение ". Това мощно раздразни работещите в педиатрията, те попитаха за какво се приказва за отмъщение, а не за изясняване на истината, провинен ли се търси наложително и други
Адвокат по здравно право обаче описа пред " Дневник " къде може да се корени част от казуса по този въпрос. Роднините на умрелите пациенти съвсем в никакъв случай нямали достъп до цялостната документи от експертизите. Дори и при заведени каузи, цялостните разбори и данни на какво тъкмо почиват мненията на специалистите, се получавали със съществени компликации. Роднините научавали със съществено забавяне за мненията на лекарите, правили експертизите. И нерядко оставали подозрения до каква степен обективно, независимо се прави цялостна оценка на обстановката.
Затова юристите по здравно право от много време считат, че е редно при правенето на разбори и оценки, да се даде опция и представител на засегнатото семейство да излъчи собствен представител, който най-малко да може да следи събитията и да увери роднините, че всичко е направено.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ