Случвало ли ви се е да забележите – на почивка

Случвало ли ви се е да забележите – на отмора сте, ядете добра храна и може би повече от нормалното, само че тръгвайки си към дома намирате, че сте отслабнали. Чувствате се добре и физически леки. Стресът е главен антихранителен детайл, споделя нутриоционистът Елис Мюселс. Когато сме уплашени, мозъкът ни основава същински безпорядък от субстанции. При такова безвластие е невероятно организмът ни да усвои всичките макронутриенти, витамини и минерали от храната, която одобряваме. Дори и да се храним допустимо най-здравословно и в чинията ни място да намират зелена салата, сьомга, киноа и авокадо, при положение на тревога, организмът ни няма да успее да разгради и усвои вярно скъпите хранителни субстанции. Състоянието, в което се намираме, до момента в който ядем, е също толкоз значимо, колкото това какво слагаме в кошницата в супермаркета.

Разбира се, в случай че пълним количката единствено пакетирани, софтуерно модифицирани храни и други нискокачествени артикули, каквато и магическа пръчка да притежаваме за успокоение няма да можем да превърнем нейните съставни елементи в стойностни градивни детайли за тялото. Тази храна е единствено като въглищата за теца – трансформира ни в електроцентрала и склад за отсрочена за потребление сила с редица странични резултати.

Умът и храносмилателната ни система са свързани, двете са еднообразно значими съставни елементи за нашата хранителна биография.

Когато се усещаме обезпокоени, тревожни, уплашени и даже единствено разчувствани, се трансформира ходът на физиологичните процеси в нас. Това се отразява на храносмилането и усвояването на нутриентите от храната. Дори и да не си даваме сметка за терзанията по време на хранене и да сме видимо спокойни, „ храната чува шума в нас “.

Всяко възприятие за виновност, позор, напрежение, задейства избрани верижни реакции в тялото ни и основава неподходящи условия за възникването на храносмилателни проблеми.

Как организмът ни реагира на стресови фактори? Нашата симпатикова нервна система кара организма ни да отделя повече кортизол – хормона на напрежението. Мускулите ни се напрягат. Сърцето ни стартира да бие бързо. Кръвното ни се покачва. Повишава се и кръвната ни захар. Апетитът нараства. Особено за сладки неща. Щитовидната жлеза става мудна, което значи, че целият ни метаболизъм понижава ход. Имунната система е компрометирана. Храносмилането е потиснато. Не, изобщо храносмилателната ни система е офлайн и тялото ни не е в положение да преработи даже витамините от потребната и питателна салата, която сме се погрижили да си създадем за здраве и усет. С течение на времето целият този стрес затормозява храносмилателните процеси, като може даже да повреди храносмилателната система, повлиявайки отрицателно на лигавицата на червата – усилва се тяхната пропускливост, нарушава се салдото на чревния ни микробиом и освен.

Важно е като се храним да не мислим за периодите, а да се откъснем оптимално от проблемите и се отдадем на удоволствието от работата на сетивата при храненето. Дори репликите – „ би трябвало да хапвам по-малко въглехидрати “ и „ малко попрепекох това парче месо “ основават ужас във фините метаболитни процеси в тялото ни. Трябва да се спре тази хормонална каскада и се насладим на всяка хапка! Ако желаеме да сме здрави, да усвояваме пълноценно храната и не напълняваме от нищо, би трябвало да се научим първо на това умеене!

Източник: Puls.bg