Синдром на самозванеца – ето как пречи на кариерата и възпрепятства успеха ви
Случвало ли ви се е да се чудите за какво високообразовани, интелигентни и способни хора се усещат неуверени и не преследват кариерата, която желаят и за която са готови? Или може би самите вие сте се страхували да се утвърдите на работа, да поискате покачване, да кандидатствате за по-добра позиция или да изберете ново занятие?
Макар доста хора да мислят, че тези обстановки са просто демонстрация на нерешителност или ниско самочувствие, в действителност това е поведенчески феномен. Той се назовава „ Синдром на самозванеца “ (от британски Imposter syndrome). Най-кратко казано, това държание се разказва като подозрения в личните умения, разсъдък и достижения и се следи при стимулирани и способни хора. Често тези хора към този момент са постигнали доста в живота си, заемат хубава служба и имат доста дипломи и квалификации. Според изследвания, към 70% от хората могат да изпитат синдром на самозванеца най-малко един път в живота си.
За първи път попаднах на това разбиране преди няколко години по време на серия от образования за дами водачи. В единия от материалите за подготовка преди една от сесиите се говореше за този синдром. В него се обясняваше по какъв начин това държание е една от главните аргументи дамите да заемат по-ниски позиции в службата и надлежно да получават по-ниско възнаграждение. Макар че преобладаващата част от засегнатите са дами, то визира и мъже. Материалът предизвика интереса ми и взех решение да проуча повече за този феномен. С актуалната публикация желая да оказа помощ за осъзнаването и превъзмогването на синдрома, с цел да се радвате на повече убеденост и триумфи както на работа, по този начин и в персоналния живот.
Синдромът на самозванеца е това възприятие на стеснение, което изпитвате, когато си мислите, че сте незадоволително квалифицирани или способени. Допускате, че всички други знаят какво да вършат с изключение на вас. А когато постигнете триумф го отдавате на шанса си или други външни фактори, вместо да приемете и заявите, че той е вследствие на вашите умения и старания.
Как да прецените дали вие или някой различен сте жертва на синдрома на самозванеца? Ето кои са признаците:
Много огромна липса на самочувствие и самоувереност;Постоянно сравняване с другите;Притеснение и тревожност;Липса на религия в личните качества и интуиция;Самокритичност;Чувствате се не на място;Премисляте миналото;Изпитвате неоснователни страхове за бъдещето.
И защото този феномен се среща най-често в работна среда, ето до какво може да докара:
Поемате спомагателна работа.Омаловажавате поздравления и хвалби за добре свършена работа или други достижения.Не кандидатствате по примамливи разгласи, тъй като не отговаряте на безусловно всички условия или пък тъй като смятате, че позицията е прекомерно добра са вас.Постоянно си мислите, че сте късметлии да получите дадена работа, въпреки че сте задоволително квалифицирани за нея и сте минали всички стадии, с цел да я получите (образование, специализации, изявленията и др.).Страхувате се, че рано или късно сътрудниците, шефът или клиентите ви ще схванат истината, че не сте толкоз способени и интелигентни както те си мислят.
Въпреки че синдромът на самозванеца се демонстрира най-много на работа, той може да засегне и персоналния живот. Може да ви кара да се чувствате несъответстващи и неподготвени като сътрудници в връзките с обичания, в нови житейски функции като родителството или когато преследвате по-амбициозни цели.
Терминът „ синдром на самозванеца “ за първи път се употребява от Д-р Валери Йънг, която в книгата си от 70-те години дефинира 5 типа.
Ето кои са те и преценете от описанията дали някой от тях се отнася за вас:
Перфекционистът – имате високи условия към себе си, които непрекъснато завишавате и е съвсем невероятно да постигнете. Обичате да контролирате нещата, не знаете по какъв начин да делегирате, тревожите се прекомерно за дребни детайлности, мъчно взимате решения и изпитвате мощен боязън да не се неуспехите и да не сгрешите. Свръхчовекът – до момента в който перфекционистът се стреми да прави нещата колкото се може по-добре, то свръхчовекът желае да прави още и още. Те оказват прекомерно огромен напън върху себе си да процъфтяват във всички области от живота си. Смятат, че би трябвало да работят по-усилено от другите, с цел да реализиран триумф във всичко, с което се занимават. Работохолиците са едно от проявленията на този тип синдром на самозванеца. Естественият талант – смятате, че триумфът ви се основава единствено и само на присъщ гений или просветеност. Успехът ви е спохождал елементарно в предишното и това е оставило у вас чувството, че не сте се потрудили задоволително за него, а е вследствие на вродено качество. Тези хора слагат извънредно високи условия към себе си и постоянно се слагат в мощно конкурентна среда, където непрекъснато са принудени да провокират себе си. Солистът – самостоятелни сте и считате, че би трябвало да постигнете всичко сами. Приемате моленето за помощ за уязвимост и знак, че сте незадоволително способени. Индивидуалисти сте и сте привикнали да разчитате напълно на себе си. Не обичате да разширявате мрежата си от контакти и ви е мъчно да приемате градивна рецензия. Експертът – придобили сте профилирани познания и умения в тясна област. Често това са лекари, юристи, инженери. Тъй като сте вложили доста време и старания в обучение и подготовка, вярвате, че би трябвало да знаете всичко в дадената сфера. Въпреки експертните познания, вие също се съмнявате в качествата си, непрекъснато търсите нови образования и документи и се чувствате претрупани.
Как да се справите със синдрома на самозванеца?
Осъзнаване, че сте подвластни на него.Състрадание и емпатия към себе си.Поставяне на реалистични цели и упования.Грижа за себе си и отмора.Напомняне за минали достижения.Осъзнаване на персоналните качества, работата и дисциплината, които сте вложили, с цел да постигнете триумф.По-положителен вътрешен разговор.Търсене на помощ, прехвърляне и създаване на мрежа от поддръжка.Празнуване на триумфите.Водене на дневник, в който да се записват дребни и огромни победи.Почивка от обществените медии.
Макар синдромът на самозванеца да не е здравословна диагноза, това положение оказва много неприятно и отрицателно влияние върху професионалния и персоналния живот. Предприемането на стъпки за превъзмогването му ще докара до по-голяма самонадеяност, задоволство, успокоение и триумф. Ако публикацията ви е била потребна, споделете я, с цел да доближи до повече хора.
Макар доста хора да мислят, че тези обстановки са просто демонстрация на нерешителност или ниско самочувствие, в действителност това е поведенчески феномен. Той се назовава „ Синдром на самозванеца “ (от британски Imposter syndrome). Най-кратко казано, това държание се разказва като подозрения в личните умения, разсъдък и достижения и се следи при стимулирани и способни хора. Често тези хора към този момент са постигнали доста в живота си, заемат хубава служба и имат доста дипломи и квалификации. Според изследвания, към 70% от хората могат да изпитат синдром на самозванеца най-малко един път в живота си.
За първи път попаднах на това разбиране преди няколко години по време на серия от образования за дами водачи. В единия от материалите за подготовка преди една от сесиите се говореше за този синдром. В него се обясняваше по какъв начин това държание е една от главните аргументи дамите да заемат по-ниски позиции в службата и надлежно да получават по-ниско възнаграждение. Макар че преобладаващата част от засегнатите са дами, то визира и мъже. Материалът предизвика интереса ми и взех решение да проуча повече за този феномен. С актуалната публикация желая да оказа помощ за осъзнаването и превъзмогването на синдрома, с цел да се радвате на повече убеденост и триумфи както на работа, по този начин и в персоналния живот.
Синдромът на самозванеца е това възприятие на стеснение, което изпитвате, когато си мислите, че сте незадоволително квалифицирани или способени. Допускате, че всички други знаят какво да вършат с изключение на вас. А когато постигнете триумф го отдавате на шанса си или други външни фактори, вместо да приемете и заявите, че той е вследствие на вашите умения и старания.
Как да прецените дали вие или някой различен сте жертва на синдрома на самозванеца? Ето кои са признаците:
Много огромна липса на самочувствие и самоувереност;Постоянно сравняване с другите;Притеснение и тревожност;Липса на религия в личните качества и интуиция;Самокритичност;Чувствате се не на място;Премисляте миналото;Изпитвате неоснователни страхове за бъдещето.
И защото този феномен се среща най-често в работна среда, ето до какво може да докара:
Поемате спомагателна работа.Омаловажавате поздравления и хвалби за добре свършена работа или други достижения.Не кандидатствате по примамливи разгласи, тъй като не отговаряте на безусловно всички условия или пък тъй като смятате, че позицията е прекомерно добра са вас.Постоянно си мислите, че сте късметлии да получите дадена работа, въпреки че сте задоволително квалифицирани за нея и сте минали всички стадии, с цел да я получите (образование, специализации, изявленията и др.).Страхувате се, че рано или късно сътрудниците, шефът или клиентите ви ще схванат истината, че не сте толкоз способени и интелигентни както те си мислят.
Въпреки че синдромът на самозванеца се демонстрира най-много на работа, той може да засегне и персоналния живот. Може да ви кара да се чувствате несъответстващи и неподготвени като сътрудници в връзките с обичания, в нови житейски функции като родителството или когато преследвате по-амбициозни цели.
Терминът „ синдром на самозванеца “ за първи път се употребява от Д-р Валери Йънг, която в книгата си от 70-те години дефинира 5 типа.
Ето кои са те и преценете от описанията дали някой от тях се отнася за вас:
Перфекционистът – имате високи условия към себе си, които непрекъснато завишавате и е съвсем невероятно да постигнете. Обичате да контролирате нещата, не знаете по какъв начин да делегирате, тревожите се прекомерно за дребни детайлности, мъчно взимате решения и изпитвате мощен боязън да не се неуспехите и да не сгрешите. Свръхчовекът – до момента в който перфекционистът се стреми да прави нещата колкото се може по-добре, то свръхчовекът желае да прави още и още. Те оказват прекомерно огромен напън върху себе си да процъфтяват във всички области от живота си. Смятат, че би трябвало да работят по-усилено от другите, с цел да реализиран триумф във всичко, с което се занимават. Работохолиците са едно от проявленията на този тип синдром на самозванеца. Естественият талант – смятате, че триумфът ви се основава единствено и само на присъщ гений или просветеност. Успехът ви е спохождал елементарно в предишното и това е оставило у вас чувството, че не сте се потрудили задоволително за него, а е вследствие на вродено качество. Тези хора слагат извънредно високи условия към себе си и постоянно се слагат в мощно конкурентна среда, където непрекъснато са принудени да провокират себе си. Солистът – самостоятелни сте и считате, че би трябвало да постигнете всичко сами. Приемате моленето за помощ за уязвимост и знак, че сте незадоволително способени. Индивидуалисти сте и сте привикнали да разчитате напълно на себе си. Не обичате да разширявате мрежата си от контакти и ви е мъчно да приемате градивна рецензия. Експертът – придобили сте профилирани познания и умения в тясна област. Често това са лекари, юристи, инженери. Тъй като сте вложили доста време и старания в обучение и подготовка, вярвате, че би трябвало да знаете всичко в дадената сфера. Въпреки експертните познания, вие също се съмнявате в качествата си, непрекъснато търсите нови образования и документи и се чувствате претрупани.
Как да се справите със синдрома на самозванеца?
Осъзнаване, че сте подвластни на него.Състрадание и емпатия към себе си.Поставяне на реалистични цели и упования.Грижа за себе си и отмора.Напомняне за минали достижения.Осъзнаване на персоналните качества, работата и дисциплината, които сте вложили, с цел да постигнете триумф.По-положителен вътрешен разговор.Търсене на помощ, прехвърляне и създаване на мрежа от поддръжка.Празнуване на триумфите.Водене на дневник, в който да се записват дребни и огромни победи.Почивка от обществените медии.
Макар синдромът на самозванеца да не е здравословна диагноза, това положение оказва много неприятно и отрицателно влияние върху професионалния и персоналния живот. Предприемането на стъпки за превъзмогването му ще докара до по-голяма самонадеяност, задоволство, успокоение и триумф. Ако публикацията ви е била потребна, споделете я, с цел да доближи до повече хора.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ