Случвало ли Ви се е да отидете някъде и да

Случвало ли Ви се е да отидете някъде и да не можете да се насладите на гледките, с които сте обградени? Вековни дървета да се издигат пред Вас и да спускат клони надолу, с цел да Ви обхванат? Някъде в далечината да се чува тракането на уединен кълвач по кората на дървото и звуците да се разпръскват в пространството? Дефилето на лъкатушещите плитки планински реки, обраслите с гора стръмни скатове и обрамченото от отвесните скали небе, да са спокоен и магнетичен свят, където да господства белотата на варовика и да се прелива в нюансите на зеленината и синевата? 

Ако нито едно от горе изброените неща не ви е сполетяло, ние ще Ви предложим едно пътешестване, с което ще се върнете в света на огромните страсти. Тази девствена природа посреща сърдечно всички туристи, решили да посетят Дряновски манастир. 

Вече девет века Дряновският манастир устоя на превратностите на ориста. Три пъти е разрушаван и изгарян и три пъти родолюбивите християни го възвръщат, с цел да продължи да извършва ролята си на твърдина на българския дух. Приказната манастирска клисура има антична история. Първите хора я заселват през ранните праисторически столетия. Те населяват пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките.

 Манастирът е учреден по времето на цар Калоян, след преместване на мощите на св. Михаил Воин от Потука в Търновград (1197-1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под крепостта Града и по християнските догми на свещеното място се издига манастир. Първоначалното му разположение е на 2 км. северно от настоящето, в местността " Малки Св.Архангел ", тъкмо против пещерата " Андъка ".

 През 14 век манастирският комплекс става едно от основните средища на исихазма и е давал заслон на голям брой монаси, което постанова ново уголемение. Но през страшната 1393 година турците обсаждат Търново и опустошават всичко по пътя си, като не пожалват и манастира и го изгарят до основи. През 16-ти век родолюбивите българи от покрайнината още веднъж възвръщат светата обител. Този път и избират друго място – в местността " Голям Св. Архангел ", на отсрещния бряг на реката, само че участта и на тази обител е същата. За следващ път и към този момент на настоящето си място Дряновският манастир е построен към края на 17-ти век.

Съборната черква е била еднокорабна и полувкопана в земята и се намирала директно до днешната, а с изключение на нея имало и втори храм. Постепенно манастира заема още веднъж полагащото му се място в духовния и културен живот по българските земи. В него има голяма библиотека. Манастира става един от най-големите книжовни центрове през Възраждането. Препис от Хилендарския манастир в Атон сочи, че по това време в него е имало към 500 монаси. Славата му се носи по всички краища на Балканския полуостров, само че това не попречва на кърджалиите да го опожарят за трети път. Още не били изтлели въглените от следващия пожар и хората от покрайнината почнали да го възвръщат.

 Подемът и благоденствието на манастира почнали по времето на архимандрит Рафаил - свещеник на манастира, който почнал обновяване на светата обител през 40-те години на 19-ти век. Издигнати са жилищните постройки откъм реката, а в 1845 година е приключен и новия храм. Така манастирът разполагал към този момент с две църкви и 5 спомагателни здания. Продължила и книжовната активност на монасите. По това време се сменил игумена, като новият - йеромонах Пахомий Стоянов, траял делото на предшественика си, само че и ефективно се присъединил в подготовката на Априлското въстание. Той, дружно с Васил Левски, Матей Преображенски - Миткалото и дряновския революционен комитет, построили в манастира солидна база за поддръжка на четите в Северна България. Били издигнати специфични хамбари, в които се събирали храна и оръжие за четниците. На 29 април 1876 година в манастира влиза четата на поп Харитон и Бачо Киро – първият размирен отряд в Търновски окръг и България. Но турските войски ги усетили и обкръжили. Девет дни траяла героичната опозиция на 195-те четници и 5 000-та турска армия. От въстаниците едвам 47 съумели да избягат, останалите намерили гибелта си там. Манастирът бил изцяло опустошен, единствено църквата стърчала полусрутена. Изгоряла цялата манастирска библиотека. Разрушеният и опожарен манастир е възобновен отчасти и на 3 април 1877 година основният му храм е тържествено осветлен. Игуменът, Пахомий Стоянов, отслужва първата панихида за починалите четници. Храмът е без фрески, с продънен от турски патрон потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, умишлено оставени от строителите, с цел да не се не помни предишното и българското страдалчество.

На мястото на по-малката черква се построява пантеон, представляващ параклис с костохранилище и скулптура на бунтовник. Постепенно към края на столетието Дряновския манастир се трансформира в религиозно и културно средище и една от най-големите и добре устроени обители в търновския район. Съвременният манастир е една от десетте най-почитани светини на Българската православна черква, Национален монумент на културата и насочна точка за доста туристически направления. Храмовият празник на манастира е на 8 ноември.

Инфо: www.dryanovo.com

Видео: SkyTrip