Защо някои помнят сънищата си, а други - не?
Случвало ли ви се да се разстроите, че ваш другар споделя забавен сън, който е сънувал предходната нощ, а вие в никакъв случай не помните своите? Френски учени откриха отговор на загадката за какво някои хора помнят нощните видения, а други - не.
Д-р Перин Рюби от Научноизследователския център по неврология в Лион съумял да открие региона в мозъка, където се " записват " сънищата ни. За това разказва " Хъфингтън поуст " .
По време на опитите, в които взели участие 41 доброволци, екипът на доктор Рюби употребявал PET-скенер, който записал спонтанната мозъчна активност на хората по време на сън и на будно положение.
Доброволците били класирани в две групи съгласно резултатите. В първата попаднали хората със мощни мемоари, които можели да възпроизведат приблизително по 5 от своите сънища седмично. Във втората попаднали тези с по-неуслужлива памет - с по 2 запомнени сънища на месец.
Оказало се, че доброволците с по-добра сънна памет показвали и доста по-усилена спонтанна активност в центъра на обработката на информация на мозъка - слепоочно-теменната връзка. Този " неврологичен разгар " подтикнал запечатването на сънищата в паметта. Тази група посочила и два пъти по-голяма реактивност на външни тласъци по време на сън от останалите участниците в тестванията.
Според учените хората, които имат мощна спонтанна мозъчна активност, се будят постоянно нощем за къси шпации, без да го осъзнават. Именно по време на тези интервали на будно положение те трансферират информацията за сънищата в дълготрайната си памет. Същите тези хора реагират по-силно на външни тласъци както по време на сън, по този начин и когато са будни - да вземем за пример на звуци и светлини. Но точно несъзнателното пробуждане се оказва ключът към запомнянето на сънищата.
" Спящият мозък не може да запомня нова информация ", безапелационен е доктор Рюби. " Той би трябвало да се разсъни, с цел да го направи. "
