Фрогоко: Престанете да демонизирате българските учители!
Случилото се в детските градини и учебни заведения е неприемливо, премината е значима граница, би трябвало да се взат съответни мрки. Но е прекрачена и друга граница. Ето защо става въпрос:
От много време притискам зъби в нехарактерно за мен безмълвие, само че ми прекипя и споделям следното:
- Престанете да демонизирате българските учители и да представяте учителките в детските градини като комплексарки, които нямат никаква друга работа, с изключение на да тормозят децата.
- Понеже в българското общество няма никакво принуждение на никое място, тъй като ние не заченахме нашата народна власт със силови структури и бухалки, тъй като до ден сегашен не се избиваме по улиците като кучета, тъй като българският бизнес е чист като момина сълза, тъй като кражбите и корупцията са единствено въпрос на „ чувство “, медиите от заран до вечер се занимават с багра в детските градини.
- Понеже заплащането на българските учители е голямо и те са извор на непрекъсната корупция, би трябвало непрестанно да бъдат мачкани и унижавани. То не бяха публични препоръки, то не бяха нови закони за обучение, не бяха надзори, инспекции, та в този момент и съд за учителката, която в действителност прекрачи граници. Ами несъмнено, дами и господа, извънредно време е да осъдим учителките, да ги хвърлим в пандиза, с цел да настане по цялата ни земя правдивост и благополучие. Дават ли си сметка създателите на този лов на вещици (да, аз назовавам това лов на вещици), че учителите просто могат да изоставен – ей по този начин, да си отидат, да не желаят повече да са учители, да не желаят непрекъснато да ги снимат с камери, да ги унижават и да ги тормозят. Какво ще стане тогава – ще внесем учители от Индия и Пакистан, или ще останат единствено частни детски градини с месечни такси от 800 лв. за дете?
- Помислете си, дами и господа, кой отглежда българските деца в този момент – в немалка степен това са баби и дядовци, които са останали тук, откакто родителите са отпътували на гурбет по света. Какво могат да вършат бабите и дядовците? Да угаждат на децата и да гледат да не се случи нещо неприятно. Помислете какво става с българското семейство – то единствено благоденства и е от щастливо по-щастливо. В него няма безработица, няма недостиг, няма кавги – всичко е цветя и рози. Но виж – детските градини – там е извънредно. В учебното заведение е още по-ужасно. Там не смееш да пишеш двойка на възпитаник, да му направиш забележка, да го изгониш за неизвинени отсъствия, не можеш копче да му кажеш, а даже неотдавна един левент шеф заяви по малкия екран, че желае да вкара такова предписание: Ако възпитаник се оплаче от преподавател, учителят би трябвало да му се извини обществено пред класа и да изтъкне три позитивни качества на ученика. Аз персонално изтръпнах от това. Бива, бива подмазвачество и измама, но това е прекомерно.
Давам си сметка, че пиша неподредено, прочувствено и разхвърляно, само че последвам ритъма на съвестта си, на грижата си и на гнева си.
Накрая желая да кажа следното – като не вярвате на учителите, в прочут смисъл не вярвате на това, което ще се случи на следващия ден. Като безпределно вярвате на децата (за това, което им се случва), вие доста постоянно успокоявате съвестта си и трансферирате виновността на друго място. Като си играете с кибрит в учебно заведение, ще запалите библиотеките. Кой е споделил, че детето е най-важното нещо в учебно заведение? Най-важното нещо е опцията ДЕТЕТО да получи познание. Най-важно е в учебно заведение то да доизгради характера си и да преодолява компликации. Който споделя, че ученето е единствено развлечение и игра, лъже. Ученето е труд, изпитание, превъзмогване. Включително на самия себе си.
Докато съм преподавател, персонално аз няма да разреша следното: Да ми се качат учениците на главата, да ме снимат камери непрекъснато в учебно заведение и в класната стая, да се самоцензурирам, с цел да угодя на някого, да им приказвам, че сме цъфнали и вързали, да ги неистина, че са най-хубавите възпитаници на света и да спра да им приказвам за литература.
Докато устоя, несъмнено. Ако въобще може повече да се устоя.
Николай Милчев
От много време притискам зъби в нехарактерно за мен безмълвие, само че ми прекипя и споделям следното:
- Престанете да демонизирате българските учители и да представяте учителките в детските градини като комплексарки, които нямат никаква друга работа, с изключение на да тормозят децата.
- Понеже в българското общество няма никакво принуждение на никое място, тъй като ние не заченахме нашата народна власт със силови структури и бухалки, тъй като до ден сегашен не се избиваме по улиците като кучета, тъй като българският бизнес е чист като момина сълза, тъй като кражбите и корупцията са единствено въпрос на „ чувство “, медиите от заран до вечер се занимават с багра в детските градини.
- Понеже заплащането на българските учители е голямо и те са извор на непрекъсната корупция, би трябвало непрестанно да бъдат мачкани и унижавани. То не бяха публични препоръки, то не бяха нови закони за обучение, не бяха надзори, инспекции, та в този момент и съд за учителката, която в действителност прекрачи граници. Ами несъмнено, дами и господа, извънредно време е да осъдим учителките, да ги хвърлим в пандиза, с цел да настане по цялата ни земя правдивост и благополучие. Дават ли си сметка създателите на този лов на вещици (да, аз назовавам това лов на вещици), че учителите просто могат да изоставен – ей по този начин, да си отидат, да не желаят повече да са учители, да не желаят непрекъснато да ги снимат с камери, да ги унижават и да ги тормозят. Какво ще стане тогава – ще внесем учители от Индия и Пакистан, или ще останат единствено частни детски градини с месечни такси от 800 лв. за дете?
- Помислете си, дами и господа, кой отглежда българските деца в този момент – в немалка степен това са баби и дядовци, които са останали тук, откакто родителите са отпътували на гурбет по света. Какво могат да вършат бабите и дядовците? Да угаждат на децата и да гледат да не се случи нещо неприятно. Помислете какво става с българското семейство – то единствено благоденства и е от щастливо по-щастливо. В него няма безработица, няма недостиг, няма кавги – всичко е цветя и рози. Но виж – детските градини – там е извънредно. В учебното заведение е още по-ужасно. Там не смееш да пишеш двойка на възпитаник, да му направиш забележка, да го изгониш за неизвинени отсъствия, не можеш копче да му кажеш, а даже неотдавна един левент шеф заяви по малкия екран, че желае да вкара такова предписание: Ако възпитаник се оплаче от преподавател, учителят би трябвало да му се извини обществено пред класа и да изтъкне три позитивни качества на ученика. Аз персонално изтръпнах от това. Бива, бива подмазвачество и измама, но това е прекомерно.
Давам си сметка, че пиша неподредено, прочувствено и разхвърляно, само че последвам ритъма на съвестта си, на грижата си и на гнева си.
Накрая желая да кажа следното – като не вярвате на учителите, в прочут смисъл не вярвате на това, което ще се случи на следващия ден. Като безпределно вярвате на децата (за това, което им се случва), вие доста постоянно успокоявате съвестта си и трансферирате виновността на друго място. Като си играете с кибрит в учебно заведение, ще запалите библиотеките. Кой е споделил, че детето е най-важното нещо в учебно заведение? Най-важното нещо е опцията ДЕТЕТО да получи познание. Най-важно е в учебно заведение то да доизгради характера си и да преодолява компликации. Който споделя, че ученето е единствено развлечение и игра, лъже. Ученето е труд, изпитание, превъзмогване. Включително на самия себе си.
Докато съм преподавател, персонално аз няма да разреша следното: Да ми се качат учениците на главата, да ме снимат камери непрекъснато в учебно заведение и в класната стая, да се самоцензурирам, с цел да угодя на някого, да им приказвам, че сме цъфнали и вързали, да ги неистина, че са най-хубавите възпитаници на света и да спра да им приказвам за литература.
Докато устоя, несъмнено. Ако въобще може повече да се устоя.
Николай Милчев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ