Войната за буквите: Как на 1 юли 1921 г. „земеделският“ правопис разцепи българската интелигенция
На 1 юли 1921 година в България публично е въведена радикална правописна промяна, останала в историята като „ Омарчевски правопис “ . Промените са прокарани от тогавашния министър на националното просвещение Стоян Омарчевски в държавното управление на Български земеделски народен съюз, само че в основата на плана стои комисия с присъединяване на бележития български лингвист и първи ректор на Софийския университет – проф. Александър Теодоров-Балан , дружно с проф. Беньо Цонев. Реформата цели да опрости писането и да улесни ограмотяването на необятните национални маси, само че вместо това провокира невиждан културен и политически скандал.
Основната концепция на Балан и Омарчевски е да приближат писмения език до живия национален диалект. Реформата постанова следните основни промени:
Премахване на еровете в края на думите : Буквите „ ъ “ и „ ь “ стопират да се пишат най-после на думи като „ столъ “ или „ царь “. Изхвърляне на ятовата гласна (ѣ) : Двойното „ е “ (е-двойно) бива дефинитивно сменено с „ е “ или „ я “ съгласно изговора. Ново отбелязване на мекота : Мекостта на съгласните пред буквата „ о “ стартира да се бележи с „ й “ (например „ Еньо “ става „ Енйо “). Премахване на огромната носовка (ѫ) : Буквата, символизираща старобългарския носов тон, отпада от приложимост.
Въпросът с писмеността бързо придобива мощен политически нюанс. За земеделското държавно управление старите букви са знак на „ буржоазно отчуждение на интелигенцията от масите “. За по-голямата част от българските учени, писатели и издатели обаче, промяната е демонстрация на „ необразован радикализъм “.
Големи лингвисти като Любомир Милетич и Стоян Романски се афишират остро срещу измененията. Писатели и вестникари всеобщо бойкотират новите правила, което принуждава държавното управление през 1922 година административно да забрани издаването на вестници по остарелия правопис. Премахването на буквата „ ѣ “ се приема мъчително и от македонските българи, защото тя сплотява източните и западните приказва в страната.
Омарчевският правопис остава в действие едвам две години. След Деветоюнския прелом през 1923 година и рухването на държавното управление на Стамболийски, новият кабинет на проф. Александър Цанков анулира промяната и възвръща обичайния Иванчевски правопис с леки корекции.
Въпреки късия си живот, промяната от 1 юли 1921 година се трансформира в пряк предвестител на актуалната българска ортография. Повечето от концепциите на Александър Теодоров-Балан за отпадане на краесловните ерове и ятовата гласна биват дефинитивно и необратимо признати при идната огромна правописна промяна през 1945 година
Източник: История на българския правопис и архиви на Държавна организация „ Архиви “ / БНР
