В опасност ли е семейството, пловдивчани не му мислят
Случилото се с пловдивския доктор Иван Димитров, който простреля апаш в двора на дома си, притегли вниманието на цяла България и изкара хиляди хора на митинг. Докато някои упорстваха рентгенологът да бъде неотложно освободен, други стигнаха по-далеч и молиха за цялостна смяна в българското наказателно законодателство.
Хора от Пловдив, София, Враца, Стара Загора, Димитровград, Асеновград и други градове от цялата страна направиха нещо, което за жалост се следи прекомерно рядко у нас. Всички бяха единомислещи по един въпрос - пловдивският доктор е работил в отбрана на живота и дома си. Кое ни сплоти по време на митингите? Дали съчувствието към един почитан доктор с блестяща кариера, който всекидневно се бори за спасяването на човешки животи, или състраданието към един брачен партньор и татко, който се озовава притиснат до стената?
Може би повода хората да застанат един до различен в поддръжка на доктор Димитров е доста по-проста, а точно - на следващия ден всеки от нас би могъл да се озове на негово място. Как бихте реагирали вие, в случай че се натъкнете на нарушител в дома си? Как бихте постъпили, в случай че освен вашият живот, а и този на цялото ви семейство е заложен на карта? Има ли ограничавания, които важат в подобен миг? По този мотив попитахме читателите на marica.bg какво биха създали, в случай че заловят апаш в дома си.
Близо 50% от интервюираните дават отговор недвусмислено, че следователно първо стрелят, след това задават въпроси. Самият институт на неизбежна защита в българския Наказателен кодекс ни дава това право. Съгласно член 12 (3) от Наказателния кодекс няма превишаване на рамките на неизбежна защита, в случай че нападението е осъществено посредством навлизане с принуждение или с щурм в жилище. Логиката на закона е ясна - домът е мястото, в което се усещаме сигурни и предпазени, това е мястото, в което отглеждаме децата си. Моят дом е моята цитадела.
Още Конституцията извежда като главно предписание неприкосновеността на жилището. Успее ли някой да се озове посредством принуждение в дома ви, сигурно няма положителни планове нито към вас, нито към фамилията ви. Следователно законът презюмира, че няма нахлуване, което да се окаже несъразмерно на сходна офанзива. Пловдивчани знаят това и не са склонни да губят време в задаване на непотребни въпроси. 49.3% от читателите ни дават отговор „ Първо изстрелвам, след това запитвам ”. Дали това значи, че всеки втори крие огнестрелно оръжие у дома обаче, няма по какъв начин да знаем.
На второ място с 25% в анкетата ни се подрежда отговор „ Грабвам ножа и потеглям да защищавам фамилията си ”. Избирайки хладното оръжие, тази част от пловдивчани също не биха се поколебали да отвърнат на нахлуване в дома си. Цифрите приказват сами за себе си - три четвърти от интервюираните са подготвени на всичко, с цел да защитят жителите на жилището си. Всеки има право да се отбранява, когато се озове в заплаха, а това важи с двойна мощ при нахлуване в личния ни дом. Затова и границите, които законът слага като защитна мярка при неизбежна защита отвън дома ни, не съществуват вътре в него. Законовата уредба на неизбежната защита у нас се приближава до редица напреднали страни. Според юрист Марин Марковски и други адвокати, осведомени с наказателноправните разпореждания, институтът на неизбежна защита в България по нищо не отстъпва на задграничните закони.
11.8% от интервюираните признават, че сходна обстановка би смразила кръвта им. „ Така ще се паникьосам, че ще изгубя мозъка и дума ”, дават отговор пловдивчани. И в действителност мисълта за нарушител, който се разхожда измежду нощ в дома ви, мъчно може да остави някого невъзмутим. Точно тази мисъл изкара хората на митинг в поддръжка на доктор Димитров - на негово място можеше да е всеки от нас. Ако крадецът беше влезнал в парцела на човек, който не беше съумял да реагира, тази история отново можеше да свърши съдбовно, само че не за Плъха.
Пловдивчани са скептични по отношение на бързата реакция на чиновниците на 112. Едва 12.2% от участвалите в анкетата ни биха се доверили на телефона за незабавни повиквания. Друг изненадващо неизвестен отговор с 1.6% е „ Ще позвъня на съседите ”. Опре ли до живота и здравето на най-близките, пловдивчани не са склонни да разчитат на непозната помощ.
Макар резултатите да са изцяло безапелационни, никой от нас не знае сигурно каква би била реакцията му при положение на нахлуване. Докато не се озовем в такава обстановка, няма да знаем на какво сме способни. И нека в никакъв случай не ни се постанова да разбираме.
Хора от Пловдив, София, Враца, Стара Загора, Димитровград, Асеновград и други градове от цялата страна направиха нещо, което за жалост се следи прекомерно рядко у нас. Всички бяха единомислещи по един въпрос - пловдивският доктор е работил в отбрана на живота и дома си. Кое ни сплоти по време на митингите? Дали съчувствието към един почитан доктор с блестяща кариера, който всекидневно се бори за спасяването на човешки животи, или състраданието към един брачен партньор и татко, който се озовава притиснат до стената?
Може би повода хората да застанат един до различен в поддръжка на доктор Димитров е доста по-проста, а точно - на следващия ден всеки от нас би могъл да се озове на негово място. Как бихте реагирали вие, в случай че се натъкнете на нарушител в дома си? Как бихте постъпили, в случай че освен вашият живот, а и този на цялото ви семейство е заложен на карта? Има ли ограничавания, които важат в подобен миг? По този мотив попитахме читателите на marica.bg какво биха създали, в случай че заловят апаш в дома си.
Близо 50% от интервюираните дават отговор недвусмислено, че следователно първо стрелят, след това задават въпроси. Самият институт на неизбежна защита в българския Наказателен кодекс ни дава това право. Съгласно член 12 (3) от Наказателния кодекс няма превишаване на рамките на неизбежна защита, в случай че нападението е осъществено посредством навлизане с принуждение или с щурм в жилище. Логиката на закона е ясна - домът е мястото, в което се усещаме сигурни и предпазени, това е мястото, в което отглеждаме децата си. Моят дом е моята цитадела.
Още Конституцията извежда като главно предписание неприкосновеността на жилището. Успее ли някой да се озове посредством принуждение в дома ви, сигурно няма положителни планове нито към вас, нито към фамилията ви. Следователно законът презюмира, че няма нахлуване, което да се окаже несъразмерно на сходна офанзива. Пловдивчани знаят това и не са склонни да губят време в задаване на непотребни въпроси. 49.3% от читателите ни дават отговор „ Първо изстрелвам, след това запитвам ”. Дали това значи, че всеки втори крие огнестрелно оръжие у дома обаче, няма по какъв начин да знаем.
На второ място с 25% в анкетата ни се подрежда отговор „ Грабвам ножа и потеглям да защищавам фамилията си ”. Избирайки хладното оръжие, тази част от пловдивчани също не биха се поколебали да отвърнат на нахлуване в дома си. Цифрите приказват сами за себе си - три четвърти от интервюираните са подготвени на всичко, с цел да защитят жителите на жилището си. Всеки има право да се отбранява, когато се озове в заплаха, а това важи с двойна мощ при нахлуване в личния ни дом. Затова и границите, които законът слага като защитна мярка при неизбежна защита отвън дома ни, не съществуват вътре в него. Законовата уредба на неизбежната защита у нас се приближава до редица напреднали страни. Според юрист Марин Марковски и други адвокати, осведомени с наказателноправните разпореждания, институтът на неизбежна защита в България по нищо не отстъпва на задграничните закони.
11.8% от интервюираните признават, че сходна обстановка би смразила кръвта им. „ Така ще се паникьосам, че ще изгубя мозъка и дума ”, дават отговор пловдивчани. И в действителност мисълта за нарушител, който се разхожда измежду нощ в дома ви, мъчно може да остави някого невъзмутим. Точно тази мисъл изкара хората на митинг в поддръжка на доктор Димитров - на негово място можеше да е всеки от нас. Ако крадецът беше влезнал в парцела на човек, който не беше съумял да реагира, тази история отново можеше да свърши съдбовно, само че не за Плъха.
Пловдивчани са скептични по отношение на бързата реакция на чиновниците на 112. Едва 12.2% от участвалите в анкетата ни биха се доверили на телефона за незабавни повиквания. Друг изненадващо неизвестен отговор с 1.6% е „ Ще позвъня на съседите ”. Опре ли до живота и здравето на най-близките, пловдивчани не са склонни да разчитат на непозната помощ.
Макар резултатите да са изцяло безапелационни, никой от нас не знае сигурно каква би била реакцията му при положение на нахлуване. Докато не се озовем в такава обстановка, няма да знаем на какво сме способни. И нека в никакъв случай не ни се постанова да разбираме.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ