Защо и как на децата трябва да се преподава за Холокоста
" Случи се един път. Не биваше да се случва, само че се случи. Не бива да се случва още веднъж, само че може да се случи. Затова образоването за Холокоста е извънредно значимо. " С тези думи преди близо 20 години шведският министър председател Йоран Першон откри Международния конгрес за Холокоста в Стокхолм.
От 2005 година на 27 януари светът отбелязва Международен ден на паметта за жертвите от Холокоста. Тази година на тази дата се навършват 75 години от освобождението на концлагера " Аушвиц " от Червената войска. По този мотив Международният алианс за паметта за Холокоста напомни за какво и по какъв начин би трябвало да се преподава за една от най-срамните страници в историята на Европа.
Препоръките идват от специалисти от 34 страни, употребявали дългогодишния си опит в композиция с настоящи проучвания и модерни способи за преподаване.
Няма един единствен " верен " метод за преподаване на Холокоста, нито идеална методика за преподавателите и учениците. Учителите не трябва да се усещат ограничавани в това по какъв начин дейно и сполучливо да описват, стига деликатно да са се подготвили с подобаващи материали, отговарящи на въжни въпроси като историческия подтекст, мащабите, за какво и по какъв начин се е случил.
На първо място не се бойте да методите към тази тематика . Някои учители се въздържат от преподаване историята на Холокоста поради компликациите и деликатните моменти, без да травматизират учениците. Други се затрудняват в това по какъв начин да опишат за чудовищните мащаби и за какво човечеството е пропаднало до такива низини. За по-малките деца е уместно разказването на персоналните истории на жертви или за това по какъв начин са избягали и са били спасявани хора. За по-възрастните може да се показва по-сложен и сложен материал с потреблението на истински източници.
Бъдете прецизни в думите и метода, по който дефинирате Холокоста. Така се заобикалят общи приказки, които размиват разликите и оставят въпроси без отговори. " Лагер ", да вземем за пример, е дума за разнороден тип обекти и въпреки в доста от тях да са умирали и убивани хора, надалеч не всички са издигани за да бъдат центрове за очистване на хора или експлоатирането им до гибел. Лагерите, в това число концентрационните, са функционирали по разнообразни способи и в друго време. " Холокост " (или " Шоа " ) е пределно явен термин за проведена от страната политика на систематично гонене и изтребване на евреите (и в забележителна степен ромите) от нацистка Германия и съдружниците ѝ в интервала 1933-1945 година В същото време някои организации, в това число авторитетни институции, използват термина в необятен смисъл, обхващащ всичи жертви на нацистките преследвания, заради което би трябвало да се внимава с метода, по който другите материали схващат какво е Холокост.
Дори самата дума " Холокост " се нуждае от пояснение . Състеван от две гръцки думи и съдържа прочут смисъл на жертвоприношение посредством изгаряне. Но избиването на евреите не е някаква мъченическа гибел, а е резултат от геноцид, изтребване на хората просто, с цел да ги няма. В този смисъл терминът на иврит " Шоа " евентуално е по-подходящ, тъй като значи " Катастрофа ".
На учениците би трябвало да се даде опция сериозно да приказват за термините . Нужно е да им се изясни, че " еврейски проблем " и " дефинитивно решение " са евфемизми, въведени от самите причинители. " Гето " също би трябвало да бъде разискван, с цел да е ясно, че нацистите са влагали в този термин нещо по-различно от използването му преди и след тях.
Трябва да се споделя за необятния подтекст на историческите събития. Холокостът е поредност от свързани събития в националните граници и сред страните. Поради това ставадума за елементи от доста разнородни европейски и световни истории и исторически процеси. Целта е учениците да могат да разпознават, че Холокостът е осъществяван по друг метод във всяка страна, както и да знаят, че това е допустимо с помощта на разнородни кратковременни, средносрочни и дълготрайно настоящи фактори в европейската и международната история.
Целта на преподаването на всеки предмет е да се ангажира интелектуалното любознание на учениците, с цел да се въодушеви сериозно мислене и личностно израстване. Ето за какво е от значително значение учителите да осмислят аргументите, обосноваващи проучването на съответния предмет.
Когато преподавателите деликатно преценят подбудите за своите уроци по Холокоста, те с по-голяма възможност ще изберат наличие, което дава отговор на ползите на техните възпитаници, а това ще обезпечи по-добро схващане на комплицираната история.
Следните съображения могат да насърчат осмислянето на претекстовете за преподаване на Холокоста:
- Холокостът е повратен миг освен за ХХ век, само че и за цялата история на човечеството. Той съставлява невиждан опит да се изтреби един цялостен народ и да се заличи неговата просвета . Холокостът би трябвало да се учи, тъй като той раздруса фундаментално устоите на цивилизацията.
- Задълбоченото проучване на Холокоста оказва помощ на учениците да се замислят върху използването на властта и злоупотребата с нея, както и върху ролята и отговорностите на индивидите, организациите и страните при конфликта им с нарушавания на правата на индивида.
- То може да увеличи осъзнаването на съществуващия капацитет за геноцид в актуалния свят.
- Изучаването на Холокоста оказва помощ на учениците да схванат последствията от предразсъдъците, расизма, антисемитизма и построяването на стандарти във всяко общество . То спомага за осъзнаване на цената на многообразието в плуралистичното общество и предизвиква нараснала сензитивност към ситуацията на малцинствата.
- Холокостът демонстрира по какъв начин една модерна нация може да употребява софтуерния си напредък и административна инфраструктура, с цел да ползва разрушителни политики, вариращи от обществено инженерство до геноцид .
- Холокостът дава подтекст за проучване на заплахите от опазване на безмълвие и равнодушие пред лицето на угнетяването на другите.
- С приемането на визия за множеството исторически, обществени, религиозни, политически и стопански фактори, довели по цялост до Холокоста, учениците осъзнават сложността на историческия развой и схващат по какъв начин съвкупното деяние на разнообразни фактори може да способства за разпадането на демократичните полезности. Учениците стартират да схващат, че жителите в едно демократично общество имат отговорност да се научат да разпознават сигналите за заплаха и да знаят по кое време да реагират.
- Холокостът се е трансформирал в централна тематика в културата на доста страни. Това намира отражение в медийното пространство и известната просвета. Изучаването на Холокоста може да даде на учениците исторически познания и умения, нужни за разбирането и оценяването на тези културни прояви .
Като цяло, преподаването на Холокоста си слага за цел:
- Да увеличи знанието за това невиждано заличаване на хора.
- Да опази загатна за жертвите и потърпевшите.
- Да насърчи преподавателите и учениците да размишляват върху моралните и духовни въпроси, подбудени от събитията по време на Холокоста, и тяхното приложение в днешния свят.
Преподаването н а Холокоста може и би трябвало да бъде друго в взаимозависимост от подтекста . За да се видят разликите сред Холокоста и други геноциди, сравненията би трябвало да се вършат деликатно, като се показват както приликите, по този начин и разликите.
Когато преподавате Холокоста, е потребно да разгледате три съществени въпроса:
1. Защо да преподавам Холокоста?
2. Какво да преподавам за Холокоста?
3. Как да преподавам Холокоста?
Първият въпрос касае мотивацията . Вторият включва подбора на информация , а третият се отнася до подобаващи педагогичен подходи , съобразени с ученическата група.
Освен по предмета история, Холокостът може да бъде изучаван и посредством други дисциплини, като литература, логика на психиката, вяра и други.
Тъй като националните и локални възпоменателни действия имат скъпо значение, целесъобразно е да се обезпечи поддръжка за тези действия и посредством образованието.
Холокостът би трябвало да бъде изучаван в подтекста на европейската история като цяло. Ние насърчаваме преподавателите да изследват и локалния исторически подтекст. Обучаващите би трябвало да слагат събитията от Холокоста в подтекст, като включват информация за:Що се отнася до историческите тематики или въпроси, свързани с проучването на Холокоста, при подготовката на своите уроци преподавателите биха могли да включат, наред с други, изброените по-долу тематики и въпроси. Те могат да бъдат прегледани от позиция на:Преподаването на Холокоста се отличава в другите страни, учебни заведения и времеви интервали. Ето за какво, съществува схващане какъв брой значима е нуждата всички преподаватели да вършат самокритика на своите старания.
От 2005 година на 27 януари светът отбелязва Международен ден на паметта за жертвите от Холокоста. Тази година на тази дата се навършват 75 години от освобождението на концлагера " Аушвиц " от Червената войска. По този мотив Международният алианс за паметта за Холокоста напомни за какво и по какъв начин би трябвало да се преподава за една от най-срамните страници в историята на Европа.
Препоръките идват от специалисти от 34 страни, употребявали дългогодишния си опит в композиция с настоящи проучвания и модерни способи за преподаване.
Няма един единствен " верен " метод за преподаване на Холокоста, нито идеална методика за преподавателите и учениците. Учителите не трябва да се усещат ограничавани в това по какъв начин дейно и сполучливо да описват, стига деликатно да са се подготвили с подобаващи материали, отговарящи на въжни въпроси като историческия подтекст, мащабите, за какво и по какъв начин се е случил.
На първо място не се бойте да методите към тази тематика . Някои учители се въздържат от преподаване историята на Холокоста поради компликациите и деликатните моменти, без да травматизират учениците. Други се затрудняват в това по какъв начин да опишат за чудовищните мащаби и за какво човечеството е пропаднало до такива низини. За по-малките деца е уместно разказването на персоналните истории на жертви или за това по какъв начин са избягали и са били спасявани хора. За по-възрастните може да се показва по-сложен и сложен материал с потреблението на истински източници.
Бъдете прецизни в думите и метода, по който дефинирате Холокоста. Така се заобикалят общи приказки, които размиват разликите и оставят въпроси без отговори. " Лагер ", да вземем за пример, е дума за разнороден тип обекти и въпреки в доста от тях да са умирали и убивани хора, надалеч не всички са издигани за да бъдат центрове за очистване на хора или експлоатирането им до гибел. Лагерите, в това число концентрационните, са функционирали по разнообразни способи и в друго време. " Холокост " (или " Шоа " ) е пределно явен термин за проведена от страната политика на систематично гонене и изтребване на евреите (и в забележителна степен ромите) от нацистка Германия и съдружниците ѝ в интервала 1933-1945 година В същото време някои организации, в това число авторитетни институции, използват термина в необятен смисъл, обхващащ всичи жертви на нацистките преследвания, заради което би трябвало да се внимава с метода, по който другите материали схващат какво е Холокост.
Дори самата дума " Холокост " се нуждае от пояснение . Състеван от две гръцки думи и съдържа прочут смисъл на жертвоприношение посредством изгаряне. Но избиването на евреите не е някаква мъченическа гибел, а е резултат от геноцид, изтребване на хората просто, с цел да ги няма. В този смисъл терминът на иврит " Шоа " евентуално е по-подходящ, тъй като значи " Катастрофа ".
На учениците би трябвало да се даде опция сериозно да приказват за термините . Нужно е да им се изясни, че " еврейски проблем " и " дефинитивно решение " са евфемизми, въведени от самите причинители. " Гето " също би трябвало да бъде разискван, с цел да е ясно, че нацистите са влагали в този термин нещо по-различно от използването му преди и след тях.
Трябва да се споделя за необятния подтекст на историческите събития. Холокостът е поредност от свързани събития в националните граници и сред страните. Поради това ставадума за елементи от доста разнородни европейски и световни истории и исторически процеси. Целта е учениците да могат да разпознават, че Холокостът е осъществяван по друг метод във всяка страна, както и да знаят, че това е допустимо с помощта на разнородни кратковременни, средносрочни и дълготрайно настоящи фактори в европейската и международната история.
Целта на преподаването на всеки предмет е да се ангажира интелектуалното любознание на учениците, с цел да се въодушеви сериозно мислене и личностно израстване. Ето за какво е от значително значение учителите да осмислят аргументите, обосноваващи проучването на съответния предмет.
Когато преподавателите деликатно преценят подбудите за своите уроци по Холокоста, те с по-голяма възможност ще изберат наличие, което дава отговор на ползите на техните възпитаници, а това ще обезпечи по-добро схващане на комплицираната история.
Следните съображения могат да насърчат осмислянето на претекстовете за преподаване на Холокоста:
- Холокостът е повратен миг освен за ХХ век, само че и за цялата история на човечеството. Той съставлява невиждан опит да се изтреби един цялостен народ и да се заличи неговата просвета . Холокостът би трябвало да се учи, тъй като той раздруса фундаментално устоите на цивилизацията.
- Задълбоченото проучване на Холокоста оказва помощ на учениците да се замислят върху използването на властта и злоупотребата с нея, както и върху ролята и отговорностите на индивидите, организациите и страните при конфликта им с нарушавания на правата на индивида.
- То може да увеличи осъзнаването на съществуващия капацитет за геноцид в актуалния свят.
- Изучаването на Холокоста оказва помощ на учениците да схванат последствията от предразсъдъците, расизма, антисемитизма и построяването на стандарти във всяко общество . То спомага за осъзнаване на цената на многообразието в плуралистичното общество и предизвиква нараснала сензитивност към ситуацията на малцинствата.
- Холокостът демонстрира по какъв начин една модерна нация може да употребява софтуерния си напредък и административна инфраструктура, с цел да ползва разрушителни политики, вариращи от обществено инженерство до геноцид .
- Холокостът дава подтекст за проучване на заплахите от опазване на безмълвие и равнодушие пред лицето на угнетяването на другите.
- С приемането на визия за множеството исторически, обществени, религиозни, политически и стопански фактори, довели по цялост до Холокоста, учениците осъзнават сложността на историческия развой и схващат по какъв начин съвкупното деяние на разнообразни фактори може да способства за разпадането на демократичните полезности. Учениците стартират да схващат, че жителите в едно демократично общество имат отговорност да се научат да разпознават сигналите за заплаха и да знаят по кое време да реагират.
- Холокостът се е трансформирал в централна тематика в културата на доста страни. Това намира отражение в медийното пространство и известната просвета. Изучаването на Холокоста може да даде на учениците исторически познания и умения, нужни за разбирането и оценяването на тези културни прояви .
Като цяло, преподаването на Холокоста си слага за цел:
- Да увеличи знанието за това невиждано заличаване на хора.
- Да опази загатна за жертвите и потърпевшите.
- Да насърчи преподавателите и учениците да размишляват върху моралните и духовни въпроси, подбудени от събитията по време на Холокоста, и тяхното приложение в днешния свят.
Преподаването н а Холокоста може и би трябвало да бъде друго в взаимозависимост от подтекста . За да се видят разликите сред Холокоста и други геноциди, сравненията би трябвало да се вършат деликатно, като се показват както приликите, по този начин и разликите.
Когато преподавате Холокоста, е потребно да разгледате три съществени въпроса:
1. Защо да преподавам Холокоста?
2. Какво да преподавам за Холокоста?
3. Как да преподавам Холокоста?
Първият въпрос касае мотивацията . Вторият включва подбора на информация , а третият се отнася до подобаващи педагогичен подходи , съобразени с ученическата група.
Освен по предмета история, Холокостът може да бъде изучаван и посредством други дисциплини, като литература, логика на психиката, вяра и други.
Тъй като националните и локални възпоменателни действия имат скъпо значение, целесъобразно е да се обезпечи поддръжка за тези действия и посредством образованието.
Холокостът би трябвало да бъде изучаван в подтекста на европейската история като цяло. Ние насърчаваме преподавателите да изследват и локалния исторически подтекст. Обучаващите би трябвало да слагат събитията от Холокоста в подтекст, като включват информация за:Що се отнася до историческите тематики или въпроси, свързани с проучването на Холокоста, при подготовката на своите уроци преподавателите биха могли да включат, наред с други, изброените по-долу тематики и въпроси. Те могат да бъдат прегледани от позиция на:Преподаването на Холокоста се отличава в другите страни, учебни заведения и времеви интервали. Ето за какво, съществува схващане какъв брой значима е нуждата всички преподаватели да вършат самокритика на своите старания.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ