Случи се нещо, което е изключително важно,поредица от събития, които

" Случи се нещо, което е извънредно значимо,поредица от събития, които се случват нормално на десетина години - става дума за земетресението в Турция и в Сирия – дано не пропущаме и Сирия. Но и в най-голямата покруса нормално има някой подробност, някаква дреболия, дребна преживелица, която дава вяра, че не всичко е изгубено, че животът е по-силен от гибелта, че хората са положителни, че дружно могат да се възмогнат всяка покруса. Снимката и фрагментите, които трогнаха света и които на мен ми направиха най-голямо усещане, те насълзиха очите на милиони хора, извикаха една плаха усмивка -  това бе едно момче, избавено, което бе вдигнато високо от неговия избавител с такава горделивост, сякаш се бе родил самият Бог на всички религии и нации.

И в този миг, в случай че сте го гледали инцидентно, стотици хора, спасители и жертви, които бяха наобиколили руините инаблюдаваха действието, подвигнаха ръце нагоре и нададоха зов на наслада и облекчение.

И ето по какъв начин спасяването на едно дете освети лицата на тези оживели в тази покруса хора, изгубили близки и познати. Тази преживелица, съгласно мен, внезапно изпълва с бездънен смисъл дейностите на всички хора от целия свят, измежду които преди всичко бяхме и българите, които се притекоха на помощ на жителите на една страна, на която ние не изискуем нещо, елементарните хора не дължат нещо изключително, не ги сплотява обща вяра или политика, или други ползи, техните дейности се дължат на елементарна човешка взаимност.

Това ме изпълва с горделивост от човешкия жанр, който може да надделее над природата когато е единен от своите усеща, да превъзмогне болката и отчаянието. Ние накарахме турският дипломат да каже, че българите обичат Турция ". Това сподели за " Фокус " журналистът, военният кореспонеднт, " индивидът Панорама " - Иван Гарелов в коментар по тематиката за най-важното, което светът претърпя през миналата седмица - земетресенията в Турция и Сирия.

Гарелов разяснява и обстоятелството, че една политическа партия у нас се опита да изкриви призмата на подадената за помощ ръка, наблягайки, че светът прави това, тъй като Турция била мощна страна: " Въобще да обръщам каквото и да било съществено внимание на хора или на изказвания, които към този момент в полза на някакви такива, в търсенето на някакви дивиденти за изборите, които предстоят, са подготвени да подценен и една човешка покруса. Аз по тази причина приказвам за това, което показаха елементарните хора. Нима българите, които отидоха там да оказват помощ, са пратени от някого, белким те се кланят на Ердоган? Нима ние нямаме какво толкоз да си спомняме за някакво минало, тъй като войните избухват поради предишното? Ние накарахме турският дипломат да споделя, че българите обичат Турция – разбирате ли защо става дума? Това е някакъв доста огромен прогрес, и това се прави от елементарните хора. Да, тези, които викаха от наслада и благополучие, че едно детенце е избавено, са задвижени не от някакви политики. Политиката е тази, която провокира войните. Тя не провокира положителното ".