Тревожен случай в София: възрастна жена търси близост с 12-годишно момиче
Случай, споделен от майка в групата „ Майките в София “, е обезпокоителен, индикативен и – за жалост – изцяло реален сигнал за заплаха, в която може да попадне всяко дете.
Една 12-годишна ученичка в продължение на цялостен месец поддържа връзка скрито с непозната стара жена. Жената упорства да се срещат, убеждава детето да я запознае със „ съседче “, води я в кафене, звъни на родителя и се пробва да го увери, че всичко е наред. Чатът, който майката разгласява, е още по-тревожен: старата жена се оправдава комплицирано, приказва за персонални прекарвания, за „ страсти “, упорства да продължи контакта, макар ясната родителска граница.
И тук въпросът не е „ прекомерно остро ли реагира майката “. Въпросът е: по какъв начин въобще сме стигнали до такава степен да се чудим дали това е обикновено?
НЕ, това не е обикновено. НЕ, не е безвредно. НЕ, възрастен човек няма никаква причина да се сприятелява и поддържа връзка уединено с 12-годишно дете. Нито морално, нито психически, нито законово.
Защо обстановката е рискова?
1. Децата на 12 са уязвими. Те търсят внимание, утвърждение, нови прекарвания. Лесно могат да бъдат манипулирани посредством „ другарски “ държания, изключително от възрастен, който знае по какъв начин да печели доверие.
2. Нормалните възрастни нямат потребност от „ другарство “ с непознати деца. Истинските възрастни, които са душевен постоянни и обществено съответни, поддържат връзка с деца единствено през техните родители, единствено в подтекст и в никакъв случай уединено.
3. Контактите по чат, персоналните диалози и опитите за ангажименти отвън знанието на родителя са безапелационен ЧЕРВЕН ФЛАГ.
4. „ Желанието да окажеш помощ “ не включва секрети срещи в кафене с дете, което не ти е родственик.
Какво демонстрира държанието на дамата? Чатът, оповестен от майката на детето, е цялостен с тревожни сигнали: оправдания, които се сменят едно след друго; опити да убеди майката, че всичко е „ наред “; гледище за продължение на контакт; прочувствено шерване и напън върху детето; предпочитание за срещи макар родителската възбрана.
Това НЕ е естествена връзка. Това е прекрачване на граници, което би тревожило всеки експерт по детска логика на психиката или сигурност.
Как би трябвало да реагира един родител? Ще конкретизираме и обединим множеството мнения под поста на майката във Фейсбук:
Блокиране на контакта – безусловно вярно. Провеждане на диалог с детето – наложително. Наблюдение на държанието след случая – належащо. При още един опит за контакт – сигнал до полицията и „ Киберпрестъпления “. Да, даже единствено при подозрение.
Защото рисковете са прекомерно огромни, с цел да се изпитват, когато става дума за дете.
По-широкият проблем
Този случай е огледало на съвременността: децата прекарват доста време онлайн. Възрастните могат да доближат до тях елементарно. Детската доверчивост постоянно се подценява. Родителите се опасяват да наподобяват „ прекомерно строги “.
А истината е елементарна: По-добре параноичен родител, в сравнение с родител, който съжалява.
Едно 12-годишно дете НИКОГА не би трябвало да поддържа връзка уединено с чужд възрастен, без знанието на родителя. Независимо какъв брой „ добър “, „ благ “ или „ помагащ “ наподобява той. Майката е реагирала безусловно съответно. А дамата – без значение дали става дума за психически проблем, самотност или нещо по-тревожно – няма място в живота на непознато дете.
Децата не са длъжни да поемат рисковете, с цел да не обидим възрастен човек.
Една 12-годишна ученичка в продължение на цялостен месец поддържа връзка скрито с непозната стара жена. Жената упорства да се срещат, убеждава детето да я запознае със „ съседче “, води я в кафене, звъни на родителя и се пробва да го увери, че всичко е наред. Чатът, който майката разгласява, е още по-тревожен: старата жена се оправдава комплицирано, приказва за персонални прекарвания, за „ страсти “, упорства да продължи контакта, макар ясната родителска граница.
И тук въпросът не е „ прекомерно остро ли реагира майката “. Въпросът е: по какъв начин въобще сме стигнали до такава степен да се чудим дали това е обикновено?
НЕ, това не е обикновено. НЕ, не е безвредно. НЕ, възрастен човек няма никаква причина да се сприятелява и поддържа връзка уединено с 12-годишно дете. Нито морално, нито психически, нито законово.
Защо обстановката е рискова?
1. Децата на 12 са уязвими. Те търсят внимание, утвърждение, нови прекарвания. Лесно могат да бъдат манипулирани посредством „ другарски “ държания, изключително от възрастен, който знае по какъв начин да печели доверие.
2. Нормалните възрастни нямат потребност от „ другарство “ с непознати деца. Истинските възрастни, които са душевен постоянни и обществено съответни, поддържат връзка с деца единствено през техните родители, единствено в подтекст и в никакъв случай уединено.
3. Контактите по чат, персоналните диалози и опитите за ангажименти отвън знанието на родителя са безапелационен ЧЕРВЕН ФЛАГ.
4. „ Желанието да окажеш помощ “ не включва секрети срещи в кафене с дете, което не ти е родственик.
Какво демонстрира държанието на дамата? Чатът, оповестен от майката на детето, е цялостен с тревожни сигнали: оправдания, които се сменят едно след друго; опити да убеди майката, че всичко е „ наред “; гледище за продължение на контакт; прочувствено шерване и напън върху детето; предпочитание за срещи макар родителската възбрана.
Това НЕ е естествена връзка. Това е прекрачване на граници, което би тревожило всеки експерт по детска логика на психиката или сигурност.
Как би трябвало да реагира един родител? Ще конкретизираме и обединим множеството мнения под поста на майката във Фейсбук:
Блокиране на контакта – безусловно вярно. Провеждане на диалог с детето – наложително. Наблюдение на държанието след случая – належащо. При още един опит за контакт – сигнал до полицията и „ Киберпрестъпления “. Да, даже единствено при подозрение.
Защото рисковете са прекомерно огромни, с цел да се изпитват, когато става дума за дете.
По-широкият проблем
Този случай е огледало на съвременността: децата прекарват доста време онлайн. Възрастните могат да доближат до тях елементарно. Детската доверчивост постоянно се подценява. Родителите се опасяват да наподобяват „ прекомерно строги “.
А истината е елементарна: По-добре параноичен родител, в сравнение с родител, който съжалява.
Едно 12-годишно дете НИКОГА не би трябвало да поддържа връзка уединено с чужд възрастен, без знанието на родителя. Независимо какъв брой „ добър “, „ благ “ или „ помагащ “ наподобява той. Майката е реагирала безусловно съответно. А дамата – без значение дали става дума за психически проблем, самотност или нещо по-тревожно – няма място в живота на непознато дете.
Децата не са длъжни да поемат рисковете, с цел да не обидим възрастен човек.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ