Хорхе Луис БОРХЕС ~ Слепотата е дар
Слепотата на Хорхе Луис Борхес се предава в рода му по бащина линия в продължение на шест генерации. Десетилетия откакто изцяло изгубва зрението си, Борхес си спомня един сън, който го преследва през всичките тези години - че вижда всичко, че разграничава цветовете на природата, меките нюанси на живота, че вижда прелестното в най-ярките му багри...
Да си кьорав има своите преимущества. Някои блага аз дължа на мрачината: дължа й англосаксонския, оскъдното си познаване на исландския, насладата от толкоз редове, от толкоз стихове, от толкоз стихотворения и че съм написал друга книга, озаглавена с известна лъжливост, с известно фукане Възхвала на мрачината.
Писателят, както и всеки човек, би трябвало да мисли, че всичко, що му се случва, съставлява единствено сечива; че всички неща са му били дадени за някаква цел и това би трябвало да бъде по-силно при индивида на изкуството. Всичко, което му се случва, в това число униженията, позора, неволите, всичко това му е било обещано като глина, като градиво за неговото изкуство - той би трябвало да го употребява. Затова аз приказвах в едно стихотворение за античната храна на героите - унижението, неволята, несъгласието. Тези неща са ни били дадени, с цел да ги превъплътим, с цел да създадем от нищожното събитие на нашия живот безконечни неща или такива, които да се стремят към безконечното.
Ако слепецът мисли по този начин, той е избавен. Слепотата е подарък. Вече ви уморих с даровете, които тя ми е дала: даде ми англосаксонския, даде ми частично скандинавския, даде ми познаването на една средновековна книжнина, която не познавах, даде ми написването на няколко книги, положителни или неприятни, само че които оправдават момента, в който са били написани. Освен другото слепецът се усеща обграден от обичта на всички. Хората постоянно изпитват доброжелателност към един слепец.
Искам да приключа с един стих от Гьоте. Моят немски е малоценен, само че имам вяра, че мога да възстановя без прекомерно доста неточности тези думи: „ Alles nahe werde fern ", „ всичко близко се отдалечава ". Гьоте е написал това, препращайки го към подиробедния здрач. Всичко близко се отдалечава, истина е. На привечеряване най-близките неща към този момент се отдалечават от нашите очи, както забележимият свят се е отдалечил от моите очи, може би дефинитивно.
Гьоте е могъл да отнесе стиха освен към здрача, само че и към живота. Всички неща малко по малко ни оставят. Старостта би трябвало да е висшата самотност в случай че висшата самотност не е гибелта. „ Всичко близко се отдалечава " се отнася и към бавния развой на слепотата, за който желаех да ви приказвам довечера и желаех да ви покажа, че тя не е напълно злощастие. Че тя би трябвало да бъде едно от многото сечива, така чудни, които ориста или случайността ни отреждат.
Откъс от „ Слепотата " („ La ceguera ", 1980), првод от испански Румен Стоянов, изд. Парадокс
Снимка: goodreads
