Негодуванието и на българите, и на ромите в Габрово е срещу правителството
Следях събитията в Габрово и изпитвах примес от яд и обезсърчение. Накрая обаче значимият извод самичък ме откри. И той не е извод нито за ромите, нито за българите. Изводът е, че нашето възмущение, и ромско, и българско - нашето общо възмущение - има един общ получател. Правителството.
Българското държавно управление, което не пожела да деескалира етническо напрежение и не пожела да овладее рецесия на публичната сигурност три дни и отвъд.
Не споделям " не съумя ", споделям " не пожела ".
Тук ви апелирам за самоограничение. Направо за йогийско успокоение. Знаете, самата аз елементарно се запалвам и невъзмутимият разбор не ми е характерен като род. Смятам обаче, че или ще намерим метод да се успокоим и да заговорим за ромите като за индивиди и съграждани, с които имаме общи ползи, или напълно в действителност ще се хванем за факлите и лопатите и тогава Господ да ни е на помощ. Това е истината за омразата. Заради нея горят къщи и умират почтени, освен по филмите.
Ще стартира с увещание, че всеки от участниците в тази верига от набези, погроми и нарушавания на публичния ред, е български жител със законово неотличими права и отговорности. Това е значимо, тъй като страната би трябвало да ги пази и глоби по един и същи метод.
Знаем предисторията. Арестантите са трима млади роми, с предходни присъди, арестувани за побой над магазинер. Новината стимулира група габровци да тръгнат на разгром към ромски обитания и полицията едвам им пресича пътя, само че не и преди да са потрошили и запалили празни домове, в които, съгласно " 24 часа ", лампите още светели (явно живущите са бягали бързо).
На по-късен стадий тълпата щурмува и полицейското ръководство в Габрово -- събитие, което е доста сериозна опасност за публичния ред и не би трябвало да се подминава с повдигане на плещи, изключително когато става дума за опит за разпра.
Пристига жандармерия. Пристига заместител министър-председател и някогашен габровски кмет. И стартира да " успокоява " обстановката, като напоително изяснява какъв брой са нетърпими ромите като цяло. Не не помни да спомене без всякаква връзка със случилото се и " злоупотреби със обществени заплащания ", с цел да нажежи ситуацията в допълнение. Преди неговата интервенция, хората имат мотив да са гневни за едно закононарушение с трима съответни причинители. Но идва Томислав Дончев и на часа,
с една клиширана лъжа, дава карт бланш за бяс към целия етнос,
на общо съображение. С няколко думи потапя цялостен етнос в морето на обща виновност, която не може да се изкупи в никакъв случай. Защото виновността на ромите по предписание се свежда до това, че съществуват. ( " Хората мислят, че всички роми са бенефициенти на обществени помощи – не е правилно. 14% от ромите са бенефициенти. Семействата с над 4 деца са 8000 и надалеч не всички са роми ". Такива са данните от Агенцията за обществено подкрепяне и Национален статистически институт, представени от БНР.)
Същественото в тази ситуация е, че това държавно управление няма способността и желанието да овладява рецесии, изключително такива, свързани с етническия мир и публичния ред. То се храни с телегенични полицейски драми и племенни дрязги за похищение на вниманието. Безредиците са отлично нещо, тъй като вършат евтини екшън клипове от мястото на събитието, където министър гледа неприятно и изяснява по какъв начин едни жители заслужават отбрана повече от други, възстановява нечий " обективен яд " от измислени злоупотреби ни в чеп, ни в ръкав...
Вместо да припомня по всевъзможен начин, че България е за всички, законът е за всички и насилието няма да се толерира, а ще се осъжда ясно и съразмерно, без значение кой го прави.
От държавници бихме могли да чакаме да деескалират обстановката и да търсят път към спокойно общуване. От Дончев и останалите наши герои
вно не можехме да чакаме друго, също така, което получихме - спектакъл на парадокса.
Защото по-голяма благословия за разсипаната им от корупционни кавги партия просто не можеше да им се падне.
Да преговорим:
Случва се сборичкване.
За злощастие това е мощно публикувано битово закононарушение, в което има съответни жертви и причинители.
Обикновено такива случки минават и отпътуват. Сега обаче някои хора се вбесяват, по явни аргументи.
И нормалните обвинени скачат да оползотворят случката. Ромските фамилии, бягащи в тъмното с плачещите си деца, българските фамилии, несмеещи са излязат на улицата в личния си град... Колко пък да са значими.
Важното е да има зрелище:
Бойко Борисов от разстояние обезглавява габровската полиция, пада оставка, гърми бушон. Премиерът бъбри нещо за това по какъв начин горкият шеф разрешавал на " всякакви групи да пият бира по парковете ". Все едно това е закононарушение, все едно някой в България може да накара едни " групи " просто да изчезнат от белия свят, генерално да не ни се мяркат. Борисов триумфално приключва, обявявайки по какъв начин 11 000 роми от общо 12 000 лишени от независимост има по пандизите (реалното число е доста по-малко - по самоопределяне към 59% от наказаните са роми). Сякаш затворените роми са някаква " годишна продукция ", с която би трябвало да се гордеем в страната, известна с това, че има корупция, но няма наказани за нея.
Иска ми се да попитам всеки от вас - на мястото на български ром или ромка, гледащи телевизия тия дни, по какъв начин щяхте да се чувствате? Щяхте ли да изпитвате изгаряща преданост към страна, чиито представители клеймят на едро целия ви етнос, без вие персонално някого да сте били или ощетили? Щяхте ли да се доверявате на полицията и правораздаването, ръководени от такива хора? От кого щяхте да чакате помощ и правдивост, като не смеете да се покажете на улицата?
Като теглим чертата, се вижда едно:
ръководещите вложиха в разгарянето на този спор,
насърчиха гнева на едната страна и обрисуваха другата както паразитна и заслужаваща групово наказване. Даже превантивно сринаха здания, да не би инцидентно там да се нанесат... Какво? Вредители? Или хора с потребност от покрив на главата?
Захласнахме се по тридневно първокласно риалити шоу на възмездието по всички малките екрани, въпреки да знаем, че звездите в това шоу са точно хората, на които от дълго време не имаме вяра. Че точно те имат директна изгода от възпаляването на гнева против най-безвластните измежду нас.
И в този момент?
Сега ромите в региона живеят в ужасяващ боязън, тъй като са третирани не просто като групово отговорни, само че и като физически длъжни да изчезнат, да се стопят в небитието, тъй като нищо по-малко от това няма да утоли яростта, която ръководещите преднамерено култивират в болшинството.
Изглежда обречено да загатваме интеграция - тя значи да свикнем да виждаме другите край себе си, на едно и също място. Чрез Габрово за следващ път стана ясно, че болшинството очевидно не е готово да търпи такова нещо. И няма управляващи, които да считат за скъпо и потребно да се пробват да го убедят какъв брой е значима тази стъпка.
Онези от българите, които желаят да вземат нещата (и коловете) в свои ръце, очевидно няма за какво да се тормозят от наказания. А този вид мислене е опасност за всички нас - когато задоволително хора имат вяра, че улиците са техни, когато повярват не просто, че законът не важи за тях, а че те СА законът за другите,
кой ще пази слабите от произвола на мощните?
И въпреки всичко. Нали всички сме съгласни, че би трябвало да сме равни пред закона? Тоест едно сборичкване не може да води след себе си многократни опити за разгром над домовете на почтени хора и до взлом над полицейско ръководство. Не може всеобщото вилнеене да се приема като натурален ход на събитията. В противоположен случай рискуваме скоро да се озовем в действителност, в която се разделяме просто на разрешени цели и хайки за разпра. Влудени от мисълта за нечия безотговорност, ще се наказваме случайно едни други в обаян кръг - и няма да вкусим правдивост, колкото и да крещим за нея.
Ще забравим дефинитивно, че всички жители на България сме от една и съща страна. От другата страна е страната. Тя управлява нас, само че единствено в случай че и ние направляваме нея.
Функцията на правовата страна е да обезпечава безвредния, свободен живот на всички свои жители, а не да ги насъсква едни против други с поредност от несъответстващи ограничения. Защото по средата остават жителите, които не желаят нито роми да бият българи, нито българи - роми, а желаят да живеят в цивилизовано общество. Ще рече общество, което е наясно, че едно битово закононарушение прераства в племенна война единствено там, където няма страна - където няма мощ, която да отдели ясно и изрично почтените от отговорните, и да опази достолепието на всички тях, без значение от външния им тип, генезис и държание.
И в случай че в България няма страна, отговорни по никакъв начин не са ромите. Да, даже тези от тях с голям брой предходни присъди.
Текстът е от " Facebook " и се разгласява със единодушието на създателя.
Българското държавно управление, което не пожела да деескалира етническо напрежение и не пожела да овладее рецесия на публичната сигурност три дни и отвъд.
Не споделям " не съумя ", споделям " не пожела ".
Тук ви апелирам за самоограничение. Направо за йогийско успокоение. Знаете, самата аз елементарно се запалвам и невъзмутимият разбор не ми е характерен като род. Смятам обаче, че или ще намерим метод да се успокоим и да заговорим за ромите като за индивиди и съграждани, с които имаме общи ползи, или напълно в действителност ще се хванем за факлите и лопатите и тогава Господ да ни е на помощ. Това е истината за омразата. Заради нея горят къщи и умират почтени, освен по филмите.
Ще стартира с увещание, че всеки от участниците в тази верига от набези, погроми и нарушавания на публичния ред, е български жител със законово неотличими права и отговорности. Това е значимо, тъй като страната би трябвало да ги пази и глоби по един и същи метод.
Знаем предисторията. Арестантите са трима млади роми, с предходни присъди, арестувани за побой над магазинер. Новината стимулира група габровци да тръгнат на разгром към ромски обитания и полицията едвам им пресича пътя, само че не и преди да са потрошили и запалили празни домове, в които, съгласно " 24 часа ", лампите още светели (явно живущите са бягали бързо).
На по-късен стадий тълпата щурмува и полицейското ръководство в Габрово -- събитие, което е доста сериозна опасност за публичния ред и не би трябвало да се подминава с повдигане на плещи, изключително когато става дума за опит за разпра.
Пристига жандармерия. Пристига заместител министър-председател и някогашен габровски кмет. И стартира да " успокоява " обстановката, като напоително изяснява какъв брой са нетърпими ромите като цяло. Не не помни да спомене без всякаква връзка със случилото се и " злоупотреби със обществени заплащания ", с цел да нажежи ситуацията в допълнение. Преди неговата интервенция, хората имат мотив да са гневни за едно закононарушение с трима съответни причинители. Но идва Томислав Дончев и на часа,
с една клиширана лъжа, дава карт бланш за бяс към целия етнос,
на общо съображение. С няколко думи потапя цялостен етнос в морето на обща виновност, която не може да се изкупи в никакъв случай. Защото виновността на ромите по предписание се свежда до това, че съществуват. ( " Хората мислят, че всички роми са бенефициенти на обществени помощи – не е правилно. 14% от ромите са бенефициенти. Семействата с над 4 деца са 8000 и надалеч не всички са роми ". Такива са данните от Агенцията за обществено подкрепяне и Национален статистически институт, представени от БНР.)
Същественото в тази ситуация е, че това държавно управление няма способността и желанието да овладява рецесии, изключително такива, свързани с етническия мир и публичния ред. То се храни с телегенични полицейски драми и племенни дрязги за похищение на вниманието. Безредиците са отлично нещо, тъй като вършат евтини екшън клипове от мястото на събитието, където министър гледа неприятно и изяснява по какъв начин едни жители заслужават отбрана повече от други, възстановява нечий " обективен яд " от измислени злоупотреби ни в чеп, ни в ръкав...
Вместо да припомня по всевъзможен начин, че България е за всички, законът е за всички и насилието няма да се толерира, а ще се осъжда ясно и съразмерно, без значение кой го прави.
От държавници бихме могли да чакаме да деескалират обстановката и да търсят път към спокойно общуване. От Дончев и останалите наши герои
вно не можехме да чакаме друго, също така, което получихме - спектакъл на парадокса.
Защото по-голяма благословия за разсипаната им от корупционни кавги партия просто не можеше да им се падне.
Да преговорим:
Случва се сборичкване.
За злощастие това е мощно публикувано битово закононарушение, в което има съответни жертви и причинители.
Обикновено такива случки минават и отпътуват. Сега обаче някои хора се вбесяват, по явни аргументи.
И нормалните обвинени скачат да оползотворят случката. Ромските фамилии, бягащи в тъмното с плачещите си деца, българските фамилии, несмеещи са излязат на улицата в личния си град... Колко пък да са значими.
Важното е да има зрелище:
Бойко Борисов от разстояние обезглавява габровската полиция, пада оставка, гърми бушон. Премиерът бъбри нещо за това по какъв начин горкият шеф разрешавал на " всякакви групи да пият бира по парковете ". Все едно това е закононарушение, все едно някой в България може да накара едни " групи " просто да изчезнат от белия свят, генерално да не ни се мяркат. Борисов триумфално приключва, обявявайки по какъв начин 11 000 роми от общо 12 000 лишени от независимост има по пандизите (реалното число е доста по-малко - по самоопределяне към 59% от наказаните са роми). Сякаш затворените роми са някаква " годишна продукция ", с която би трябвало да се гордеем в страната, известна с това, че има корупция, но няма наказани за нея.
Иска ми се да попитам всеки от вас - на мястото на български ром или ромка, гледащи телевизия тия дни, по какъв начин щяхте да се чувствате? Щяхте ли да изпитвате изгаряща преданост към страна, чиито представители клеймят на едро целия ви етнос, без вие персонално някого да сте били или ощетили? Щяхте ли да се доверявате на полицията и правораздаването, ръководени от такива хора? От кого щяхте да чакате помощ и правдивост, като не смеете да се покажете на улицата?
Като теглим чертата, се вижда едно:
ръководещите вложиха в разгарянето на този спор,
насърчиха гнева на едната страна и обрисуваха другата както паразитна и заслужаваща групово наказване. Даже превантивно сринаха здания, да не би инцидентно там да се нанесат... Какво? Вредители? Или хора с потребност от покрив на главата?
Захласнахме се по тридневно първокласно риалити шоу на възмездието по всички малките екрани, въпреки да знаем, че звездите в това шоу са точно хората, на които от дълго време не имаме вяра. Че точно те имат директна изгода от възпаляването на гнева против най-безвластните измежду нас.
И в този момент?
Сега ромите в региона живеят в ужасяващ боязън, тъй като са третирани не просто като групово отговорни, само че и като физически длъжни да изчезнат, да се стопят в небитието, тъй като нищо по-малко от това няма да утоли яростта, която ръководещите преднамерено култивират в болшинството.
Изглежда обречено да загатваме интеграция - тя значи да свикнем да виждаме другите край себе си, на едно и също място. Чрез Габрово за следващ път стана ясно, че болшинството очевидно не е готово да търпи такова нещо. И няма управляващи, които да считат за скъпо и потребно да се пробват да го убедят какъв брой е значима тази стъпка.
Онези от българите, които желаят да вземат нещата (и коловете) в свои ръце, очевидно няма за какво да се тормозят от наказания. А този вид мислене е опасност за всички нас - когато задоволително хора имат вяра, че улиците са техни, когато повярват не просто, че законът не важи за тях, а че те СА законът за другите,
кой ще пази слабите от произвола на мощните?
И въпреки всичко. Нали всички сме съгласни, че би трябвало да сме равни пред закона? Тоест едно сборичкване не може да води след себе си многократни опити за разгром над домовете на почтени хора и до взлом над полицейско ръководство. Не може всеобщото вилнеене да се приема като натурален ход на събитията. В противоположен случай рискуваме скоро да се озовем в действителност, в която се разделяме просто на разрешени цели и хайки за разпра. Влудени от мисълта за нечия безотговорност, ще се наказваме случайно едни други в обаян кръг - и няма да вкусим правдивост, колкото и да крещим за нея.
Ще забравим дефинитивно, че всички жители на България сме от една и съща страна. От другата страна е страната. Тя управлява нас, само че единствено в случай че и ние направляваме нея.
Функцията на правовата страна е да обезпечава безвредния, свободен живот на всички свои жители, а не да ги насъсква едни против други с поредност от несъответстващи ограничения. Защото по средата остават жителите, които не желаят нито роми да бият българи, нито българи - роми, а желаят да живеят в цивилизовано общество. Ще рече общество, което е наясно, че едно битово закононарушение прераства в племенна война единствено там, където няма страна - където няма мощ, която да отдели ясно и изрично почтените от отговорните, и да опази достолепието на всички тях, без значение от външния им тип, генезис и държание.
И в случай че в България няма страна, отговорни по никакъв начин не са ромите. Да, даже тези от тях с голям брой предходни присъди.
Текстът е от " Facebook " и се разгласява със единодушието на създателя.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ