Доктрината Герасимов” и приложението ѝ в руската военна операция в Украйна
Следвайте " Гласове " в
В края на януари 2013 година, на конференция в Академията за военни науки, началникът на Генщаба на Въоръжените сили на Руската федерация армейски военачалник В. Герасимов изнася отчет на тематика „ Основни трендове в развиването на формите и способите за потребление на въоръжените сили ”. В него се твърди, че към този момент се заличава разликата сред спокойно и военно време, войните към този момент не се афишират, те протичат по друг от досегашния метод и могат да стартират даже като цветна гражданска война.
Според доклада характерните особености на войните на XXI в. са потребление на мирновременни войскови групировки при започване на войната, т.е. без готовност, осъществяване на настъпателни дейности с високоманеврен темперамент, поразяване за малко време на жизненоважна инфраструктура, масирано потребление на високоточни оръжия, необятно присъединяване на силите за специфични интервенции и нанасяне на удари по цялата дълбочина на противниковата територия. Тези особености, както и редица други кардинални постановки, изказани в отчета, станаха известни като доктрината " Герасимов ”.
Тя не е призната публично, само че без подозрение отразява схващанията на съветския генщаб за водене на актуалната война, заради което съставлява интерес приложението ѝ в съветската специфична военна интервенция (СВО) и, в случай че е употребена, то в каква степен и с какъв триумф.
В началото на СВО на територията на Украйна навлиза мирновременна формация, чиято задача е завладяване на колкото се може по-голяма територия. Още на 24 февруари т.г. стартира бързо нахлуване към Киев, което приключва до края на март. То стартира със завладяване и задържане, въпреки и със обилни загуби на хора и бойна техника, на киевското летище Гостомел. Херсонска област е завзета до началото на март, а малко по-късно са завзети и елементи от Запорожка и Харковска области.
През този интервал някои от правилата на доктрината са употребявани, а други са подценени. Особено значимо е това, че първоначално, освен това не изключително сполучливо, се обстрелват единствено някои по-важни военни обекти, че не се поразява жизненоважната инфраструктура, както и че не се нанасят масирани удари с високоточни оръжия по цялата дълбочина на украинската територия.
Според разнообразни източници това се изяснява със следния план – задачата на началния стадий е да се окуражат избрани групи от военното и гражданското управление на Украйна да поемат ръководството и с тях да се реализира договореност за преустановяване на спора, т.е. при започване на СВО определящ е политическият, а не военния фактор, заради което значими правила на доктрината не се ползват.
Като цяло дейностите на Русия оказват своето влияние - в края на март Украйна се съгласява да стартират договаряния. Делегациите на двете страни се спогаждат в Истанбул, че Крим ще остане съветски, на Донбас ще се даде автономност, а Украйна ще стане неутрална, т.е. няма да се стреми към участие в НАТО.
По време на договарянията в Истанбул Съединени американски щати убеждават президента Зеленски, че въоръжените сили на Украйна (ВСУ), с помоща на Запада, ще могат да надделеят над незадоволителния по персонален състав съветски контингент и да победят Русия. Логично е да се повярва на американските доводи, тъй като ВСУ разполага с добре готова и снабдена 310-хилядна войска и с още към 400 хил. бойци от териториалната защита, структурирана по армейски пример. Руският контингент е от 110 хиляди и работи дружно с към 30 хил. бойци от армейските корпуси на ДНР и ЛНР.
Обещаната помощ от Съединени американски щати е сериозен фактор и доста покачва самочувствието на украинското политическо и военно управление, пък и
да станеш победител над Русия би било национална горделивост и историческо достижение.
Затова към средата на април, след завръщане на украинската делегация от Истанбул, постигнатата договореност е анулирана, трима от подкрепящите я „ умират при осъществяване на значима задача ”, частите към Киев се изтеглят, а СВО навлиза в нов стадий – оповестената цел е освобождение на ДНР и ЛНР.
Така непълното използване правилата на доктрината " Герасимов ” води до неуспех на първичния план. Евентуални удари с високоточно ракетно оръжие, въпреки и лимитирани, демонстративни, по значими украински структуроопределящи обекти биха оказали несъмнено влияние и украинското управление не би приело по този начин леко американските доводи за допустима победа над Русия. Би станало ясно, че страната я чакат съществени опустошения и жертви измежду гражданското население, което, съществени и загрижени за страната си държавни ръководители, надали биха пренебрегнали.
Допуснатото ненапълно и колебливо използване на главните правила на посочената теория оказва негативно въздействие върху дейностите на съветския контингент и на армейските корпуси на ДНР и ЛНР и през целия втори стадий от СВО, почнал от средата на април и траял до 21 септември т.г.
Отрицателно въздействие оказва и фактът, че на фронта има четири групировки, образувани настрана от Западния, Централния и Южния военни окръзи и от Росгвардия. Действията им обаче не всеки път са съгласувани на задоволително положително равнище, което се отразява на общото положение на фронта. Това важи и за чеченските и казашки поделения, както и на по-късно присъединилата се в СВО частна военна компания „ Вагнер ”.
Независимо от това не може да не се подчертае издържливостта и уменията на съветския боец, на отличната подготовка за пердах в градски условия на чеченските бойци и бойното майсторство на експертите от „ Вагнер ”. С тяхните старания към средата на юли е освободена административната територия на ЛНР, само че през идващите два месеца боевете на мощно укрепената територия пред западната граница на ДНР не са сполучливи. Основна причина за това е непълното използване на доктрината " Герасимов ”.
Твърди се, че съперници на цялостното използване на „ доктрината Герасимов ” са съветски олигарси,
притежаващи, независимо или в съдружничество с украински бизнесмени, големи материални активи в Украйна. Показателно в това отношение е дейното присъединяване на Роман Абрамович както на договарянията в Истанбул, по този начин и в тези за зърнената договорка – забележителна част от изнасяното посредством американски терминал в Одеса зърно е на американски компании, притежатели на голяма част от закупената украинска обработваема земя - 170 милиона от общо към 620 млн. дка. Навярно триумфът на договорката е съображение за Р. Абрамович да бъдат отблокирани арестуваните в Съединени американски щати 6 милиарда $.
Възможно е съветското политическо управление да се е съобразявало с руско-украинските олигарси и да е имало желание да ги употребява, само че по-важно е нежеланието му да ескалира спора. С тази цел влизането на съветския контингент в Украйна е наречено „ специфична военна интервенция ”, а не „ война ”. Последната значи завоюване на нападната страна, до момента в който СВО няма такава цел. Освен това оповестяването война на Украйна основава опция тя публично и законно да изиска помощ въпреки това, в тази ситуация от САЩ/НАТО, което е най-краткия път към трета международна война. Така СВО става комфортна форма и за Русия, и за Съединени американски щати.
Губеща в тази ситуация само е Украйна.
Впрочем управлението ѝ възприема губеща политика още от 2014 година Вместо да даде въпреки и частична автономност на отделилия се към този момент Донбас и да резервира цялостта на страната с всички благоприятни условия за по-нататъшно развиване и подсилване, то стартира война с него.
Опитите тя да се спре с Минските съглашения от септември 2014 и февруари 2015 година не довеждат до прекъсването ѝ. Причината уточни преди няколко месеца тази година някогашният президент Петро Порошенко, който искрено съобщи, че Украйна не е имала желание да ги извършва, а е било нужно време да приготви армията си за силово връщане на отделилите се републики и евентуално за война с Русия. Наскоро, с цинично признание, това беше доказано и от ексканцлера Ангела Меркел, една от гарантите за съблюдаване на Минските съглашения.
Съединени американски щати не крият задачата си – промяна на съветското държавно управление, покоряване на Русия и потреблението ѝ като инструмент в битката с Китай.
В началото те позволяват, че военно проваляне на Русия ще провокира мощно неодобрение в страната и ще докара до промяна на властта. След като съветският контингент не беше изтласкан от Украйна, Съединени американски щати залагат на военно и икономическо изтощение на страната – то, дружно с неизбежните човешки жертви и недоволството от загубите, би трябвало да докара до реализиране на същата цел.
На процедура СВО дава опция на Съединени американски щати, без публично да вземат участие в бойните дейности, да са страна в нея посредством образуване на всестранна и огромна помощ за Украйна. Обединили в групата „ Рамщайн ” към 60 страни, те доставят оръжие на ВСУ в невиждано до момента количество, стартират дейна подготовка на украински елементи, изпращат на фронта и в тила стотици „ уволнени от армията ” съветници и инструктори. Започва набиране и на наемници от десетки страни.
Доставената до момента военна помощ се прави оценка на стойност 40 милиарда $, т.е. съвсем толкоз, колкото е военният бюджет на Франция. Резултатите от нея проличават единствено след 3-4 месеца. В началото на септември ВСУ, употребявайки численото си предимство, положителната подготовка на кадровата войска, мотивировката ѝ, упоритостта и самоотвержеността на украинските бойци и офицери, подхваща сполучливо нахлуване по Харковското оперативно направление, частично по Донбаското и концентрира крупна формация по Херсонското. Възниква заплаха от обграждане на съветските елементи, заели плацдарм на западния бряг на Днепър. Това налага изтегляне на частите от плацдарма и оставяне на град Херсон.
Успехът на ВСУ става вероятен, тъй като им се разрешава свободно да употребяват транспортната инфраструктура за маневриране на войските и за подвозване на големия поток от въоръжение, бойна техника и съоръжение. Създалата се конюнктура обаче постанова предприемане на значими решения за стабилизиране на фронта.
На 21 септември стартира третият стадий на СВО. Тогава съветският президент обяви частична готовност и осъществяване на референдуми в ДНР и ЛНР за присъединение към Руската федерация. На 30 септември Русия причислява двете републики, Херсонска и част от Запорожка области. Формира се Обединена войскова група в Украйна, с което всички войски се слагат под едно командване.
На 8 октомври бе взривена част от Кримския мост и единствено след няколко часа за командващ на ОВГ е назначен
армейски военачалник Сергей Суровикин – генералът, който провежда второто освобождение на античния сирийски град Палмира.
Сменени са командващите на Западния, Централния и Далекоизточния военни окръзи, командващия ВДВ и зам.-министъра само че материално-техническо обезпечаване, а по-рано и командващия ЧФ.
На този стадий политическото управление на Русия дава избрана независимост за деяние на генщаба, респективно на ОВГ, и той не закъснява да се възползва от това – стартира цялостно използване на кардиналните постановки на доктрината " Герасимов ”.
След масираните ракетни удари на 10 октомври, 17 и 23 ноември и 5 декември украинската енергийна инфраструктура престава да съществува като единна система. Поразени са и редица основни транспортни връзки и значими предприятия от ВПК за произвеждане на въоръжение и за ремонт и бойна техника. Ударите мощно затрудняват подвижността на войските и изключително снабдяването им с муниции и снабдяване.
Активизира се целият съвсем 1000-километров фронт, сменя се тактиката на багра, чиято цел е първо, ангажиране на ВСУ по този начин, че да не може да образува ударни групировки за крупно нахлуване, и второ, до довеждане докрай подготовката на активизирания 300-хиляден контингент стартира създаване на укрепени региони. От тях, посредством мощно огнево влияние, последователно се унищожава персоналният състав и бойната техника на ВСУ, чиито елементи подхващат скромни местни опити за нахлуване. Във войските постъпват нови мостри въоръжение и изключително ударни БЛА и такива за разузнаване и промяна на артилерийския огън. Постепенно са завзети отделни обитаеми места и се основават условия за обграждане на мощно укрепени региони. Всичко това дава съображение да се твърди, че
с решителното използване на „ доктрината Герасимов ” е реализиран значителен резултат.
По-нататъшното развиване на СВО зависи от политическото управление на Русия. Пентагонът към този момент е наясно, че ВСУ не могат да реализира победа, а да им подава още руско въоръжение става доста мъчно - съвсем няма от кое място да го вземе. Може да се провежда произвеждане в Съединени американски щати и в някогашните членки на Варшавския контракт, само че това изисква средства и време. Не е реалистично в къс период ВСУ да преминат изцяло на натовско въоръжение – за това също са нужни средства и време. Освен това се обрисува нужда и Европейски Съюз да поеме част от издръжката на Украйна през зимата и да продължи да обезпечава милионите бежанци на личната си територия, което значи съществено в допълнение натоварване на стопанската система и причина за мощно публично неодобрение.
Създалата се конюнктура демонстрира, че Съединени американски щати не могат да реализират главната си цел – промяна на съветското държавно управление. Затова те към този момент не приказват за проваляне на Русия и даже за изтощаването ѝ, а за прекъсване на войната и започване на мирни договаряния. Нещо повече. В началото на декември френският президент даже съобщи, че е нужна нова архитектура за сигурност. Той изрече угриженост за това какво ще стане след привършване на СВО, по какъв начин ще могат да се защитят съдружниците по НАТО и по едно и също време да се дадат гаранции за сигурност на Русия. Всъщност това е връщане към предлагането на Русия от декември 2021 година до НАТО и Съединени американски щати за основаване на система за взаимна сигурност. Възможно е сполучливото използване на доктрината " Герасимов ” да е навела Еманюел Макрон на тази мисъл, която провокира мощно безпокойствие в Украйна и балтийските републики.
Проблемът към този момент е какво ще се прави с Украйна.
По редица аргументи, в това число стопански, като цяло Украйна не е нужна на Русия - тя би сътрудничала с нея единствено като неутрална страна, с въоръжени сили, незаплашващи нейната сигурност.
Съединени американски щати обаче реализираха второстепенната си цел – активизираха политически Европейски Съюз, елеминираха го като стопански съперник, унищожиха икономическото съдействие сред Германия и Русия, от което с право се притесняваха, и сътвориха многочислени стопански компликации на съветската стопанска система. Украйна обаче продължава да им е нужна като непрекъснато ориентирано против Русия острие. Макар и по-малка по територия, само че с войска, въпреки и вън от НАТО, само че в действителност натовска по предопределение и благоприятни условия.
За Съединени американски щати е прекомерно значимо Украйна да резервира излаза си на Черно море. Показателно е, че към този момент към два месеца американската 101 въздушно-десантна дивизия е дислоцирана напълно покрай румънско-украинската граница. До нея е сходната ѝ по състав френска формация, наоколо са румънски, а в близост и полски войски. Може да се допусне, че в случай че на съветската ОВГ се подреди да напредне към Одеса, посочените войски на САЩ/НАТО за малко време ще се предислоцират наоколо до нея и ще запазят украинския изход на Черно море. Ако Русия не одобри такова вмешателство, СВО ще се трансформира в битка Русия-НАТО с непредсказуеми последствия. Навярно
опцията от пораждане на война с САЩ/НАТО е една от аргументите Русия да не употребява цялата си военна мощност в специфичната военна интервенция.
Печеливш от продължаващото опълчване между Русия и Съединени американски щати, без значение от неговата форма, е Китай. Затова Съединени американски щати са пред избор – договаряне с Русия или загуба на благоприятни условия в почналото преформатиране на интернационалните връзки – в основата му е новият софтуерен метод за произвеждане на материални произведения. Именно той ще наложи ново интернационално разделяне на труда, ще оформи нови стопански и затова политически и военни центрове на мощ. Ако Съединени американски щати реализиран преимущество в този развой, те ще запазят лидерството си. В противоположен случай ще се образува нов, многополюсен свят.
Има още един, прекомерно значим фактор. Наскоро Русия разгласи, че до края на тази година ще одобри на въоръжение мощната стратегическа балистична ракета районен съд -28 „ Сармат ”. „ Сатана-2 ”, както я назовава Пентагонът и която прекалено много го безпокои – тя е притежател най-малко на три хиперзвукови планиращи бойни блока „ Авангард ”, против който Съединени американски щати нямат и в скоро време няма да имат отбрана. Същевременно Русия отхвърли договаряния по стратегическите настъпателни оръжия, обвързвайки ги с разрешаването на спора в Украйна.
Затова точно Съединени американски щати би трябвало да побързат да разрешат не само конфликта в Украйна, само че и проблемите на стратегическата непоклатимост – забавянето ще докара освен до увеличение броя на разполаганите „ Авангард ” (засега на бойно дежурство е един ракетен полк и стартира комплектуване на втори), само че напредва работата и по самостоятелната подводна роботизирана система „ Посейдон ”.
Пентагонът има мощно предпочитание тези две оръжейни системи да не бъдат развръщани в позиционни региони, за което обаче е нужен е нов контракт СТАРТ и което без единодушието на Русия не може да стане. Съединени американски щати би трябвало да побързат, защото на фона на опълчването с Русия, Китай набира все по-голяма политическа, икономическа и военна мощност, с което от ден на ден ще би трябвало да се преценяват при почналия към този момент развой на преформатиране на еднополюсния свят.
Може да се твърди, че катализатор, ускоряващ този развой, е съветската специфична военна интервенция, в която избрана роля към този момент има и „ доктрината Герасимов ”.
10 Дек 2022294509 Дек 2022493307 Дек 20221103905 Дек 2022638805 Дек 2022375104 Дек 20223356КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани04 Дек 2022193909 Дек 202241808 Дек 202269024 Sep 20223336
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
В края на януари 2013 година, на конференция в Академията за военни науки, началникът на Генщаба на Въоръжените сили на Руската федерация армейски военачалник В. Герасимов изнася отчет на тематика „ Основни трендове в развиването на формите и способите за потребление на въоръжените сили ”. В него се твърди, че към този момент се заличава разликата сред спокойно и военно време, войните към този момент не се афишират, те протичат по друг от досегашния метод и могат да стартират даже като цветна гражданска война.
Според доклада характерните особености на войните на XXI в. са потребление на мирновременни войскови групировки при започване на войната, т.е. без готовност, осъществяване на настъпателни дейности с високоманеврен темперамент, поразяване за малко време на жизненоважна инфраструктура, масирано потребление на високоточни оръжия, необятно присъединяване на силите за специфични интервенции и нанасяне на удари по цялата дълбочина на противниковата територия. Тези особености, както и редица други кардинални постановки, изказани в отчета, станаха известни като доктрината " Герасимов ”.
Тя не е призната публично, само че без подозрение отразява схващанията на съветския генщаб за водене на актуалната война, заради което съставлява интерес приложението ѝ в съветската специфична военна интервенция (СВО) и, в случай че е употребена, то в каква степен и с какъв триумф.
В началото на СВО на територията на Украйна навлиза мирновременна формация, чиято задача е завладяване на колкото се може по-голяма територия. Още на 24 февруари т.г. стартира бързо нахлуване към Киев, което приключва до края на март. То стартира със завладяване и задържане, въпреки и със обилни загуби на хора и бойна техника, на киевското летище Гостомел. Херсонска област е завзета до началото на март, а малко по-късно са завзети и елементи от Запорожка и Харковска области.
През този интервал някои от правилата на доктрината са употребявани, а други са подценени. Особено значимо е това, че първоначално, освен това не изключително сполучливо, се обстрелват единствено някои по-важни военни обекти, че не се поразява жизненоважната инфраструктура, както и че не се нанасят масирани удари с високоточни оръжия по цялата дълбочина на украинската територия.
Според разнообразни източници това се изяснява със следния план – задачата на началния стадий е да се окуражат избрани групи от военното и гражданското управление на Украйна да поемат ръководството и с тях да се реализира договореност за преустановяване на спора, т.е. при започване на СВО определящ е политическият, а не военния фактор, заради което значими правила на доктрината не се ползват.
Като цяло дейностите на Русия оказват своето влияние - в края на март Украйна се съгласява да стартират договаряния. Делегациите на двете страни се спогаждат в Истанбул, че Крим ще остане съветски, на Донбас ще се даде автономност, а Украйна ще стане неутрална, т.е. няма да се стреми към участие в НАТО.
По време на договарянията в Истанбул Съединени американски щати убеждават президента Зеленски, че въоръжените сили на Украйна (ВСУ), с помоща на Запада, ще могат да надделеят над незадоволителния по персонален състав съветски контингент и да победят Русия. Логично е да се повярва на американските доводи, тъй като ВСУ разполага с добре готова и снабдена 310-хилядна войска и с още към 400 хил. бойци от териториалната защита, структурирана по армейски пример. Руският контингент е от 110 хиляди и работи дружно с към 30 хил. бойци от армейските корпуси на ДНР и ЛНР.
Обещаната помощ от Съединени американски щати е сериозен фактор и доста покачва самочувствието на украинското политическо и военно управление, пък и
да станеш победител над Русия би било национална горделивост и историческо достижение.
Затова към средата на април, след завръщане на украинската делегация от Истанбул, постигнатата договореност е анулирана, трима от подкрепящите я „ умират при осъществяване на значима задача ”, частите към Киев се изтеглят, а СВО навлиза в нов стадий – оповестената цел е освобождение на ДНР и ЛНР.
Така непълното използване правилата на доктрината " Герасимов ” води до неуспех на първичния план. Евентуални удари с високоточно ракетно оръжие, въпреки и лимитирани, демонстративни, по значими украински структуроопределящи обекти биха оказали несъмнено влияние и украинското управление не би приело по този начин леко американските доводи за допустима победа над Русия. Би станало ясно, че страната я чакат съществени опустошения и жертви измежду гражданското население, което, съществени и загрижени за страната си държавни ръководители, надали биха пренебрегнали.
Допуснатото ненапълно и колебливо използване на главните правила на посочената теория оказва негативно въздействие върху дейностите на съветския контингент и на армейските корпуси на ДНР и ЛНР и през целия втори стадий от СВО, почнал от средата на април и траял до 21 септември т.г.
Отрицателно въздействие оказва и фактът, че на фронта има четири групировки, образувани настрана от Западния, Централния и Южния военни окръзи и от Росгвардия. Действията им обаче не всеки път са съгласувани на задоволително положително равнище, което се отразява на общото положение на фронта. Това важи и за чеченските и казашки поделения, както и на по-късно присъединилата се в СВО частна военна компания „ Вагнер ”.
Независимо от това не може да не се подчертае издържливостта и уменията на съветския боец, на отличната подготовка за пердах в градски условия на чеченските бойци и бойното майсторство на експертите от „ Вагнер ”. С тяхните старания към средата на юли е освободена административната територия на ЛНР, само че през идващите два месеца боевете на мощно укрепената територия пред западната граница на ДНР не са сполучливи. Основна причина за това е непълното използване на доктрината " Герасимов ”.
Твърди се, че съперници на цялостното използване на „ доктрината Герасимов ” са съветски олигарси,
притежаващи, независимо или в съдружничество с украински бизнесмени, големи материални активи в Украйна. Показателно в това отношение е дейното присъединяване на Роман Абрамович както на договарянията в Истанбул, по този начин и в тези за зърнената договорка – забележителна част от изнасяното посредством американски терминал в Одеса зърно е на американски компании, притежатели на голяма част от закупената украинска обработваема земя - 170 милиона от общо към 620 млн. дка. Навярно триумфът на договорката е съображение за Р. Абрамович да бъдат отблокирани арестуваните в Съединени американски щати 6 милиарда $.
Възможно е съветското политическо управление да се е съобразявало с руско-украинските олигарси и да е имало желание да ги употребява, само че по-важно е нежеланието му да ескалира спора. С тази цел влизането на съветския контингент в Украйна е наречено „ специфична военна интервенция ”, а не „ война ”. Последната значи завоюване на нападната страна, до момента в който СВО няма такава цел. Освен това оповестяването война на Украйна основава опция тя публично и законно да изиска помощ въпреки това, в тази ситуация от САЩ/НАТО, което е най-краткия път към трета международна война. Така СВО става комфортна форма и за Русия, и за Съединени американски щати.
Губеща в тази ситуация само е Украйна.
Впрочем управлението ѝ възприема губеща политика още от 2014 година Вместо да даде въпреки и частична автономност на отделилия се към този момент Донбас и да резервира цялостта на страната с всички благоприятни условия за по-нататъшно развиване и подсилване, то стартира война с него.
Опитите тя да се спре с Минските съглашения от септември 2014 и февруари 2015 година не довеждат до прекъсването ѝ. Причината уточни преди няколко месеца тази година някогашният президент Петро Порошенко, който искрено съобщи, че Украйна не е имала желание да ги извършва, а е било нужно време да приготви армията си за силово връщане на отделилите се републики и евентуално за война с Русия. Наскоро, с цинично признание, това беше доказано и от ексканцлера Ангела Меркел, една от гарантите за съблюдаване на Минските съглашения.
Съединени американски щати не крият задачата си – промяна на съветското държавно управление, покоряване на Русия и потреблението ѝ като инструмент в битката с Китай.
В началото те позволяват, че военно проваляне на Русия ще провокира мощно неодобрение в страната и ще докара до промяна на властта. След като съветският контингент не беше изтласкан от Украйна, Съединени американски щати залагат на военно и икономическо изтощение на страната – то, дружно с неизбежните човешки жертви и недоволството от загубите, би трябвало да докара до реализиране на същата цел.
На процедура СВО дава опция на Съединени американски щати, без публично да вземат участие в бойните дейности, да са страна в нея посредством образуване на всестранна и огромна помощ за Украйна. Обединили в групата „ Рамщайн ” към 60 страни, те доставят оръжие на ВСУ в невиждано до момента количество, стартират дейна подготовка на украински елементи, изпращат на фронта и в тила стотици „ уволнени от армията ” съветници и инструктори. Започва набиране и на наемници от десетки страни.
Доставената до момента военна помощ се прави оценка на стойност 40 милиарда $, т.е. съвсем толкоз, колкото е военният бюджет на Франция. Резултатите от нея проличават единствено след 3-4 месеца. В началото на септември ВСУ, употребявайки численото си предимство, положителната подготовка на кадровата войска, мотивировката ѝ, упоритостта и самоотвержеността на украинските бойци и офицери, подхваща сполучливо нахлуване по Харковското оперативно направление, частично по Донбаското и концентрира крупна формация по Херсонското. Възниква заплаха от обграждане на съветските елементи, заели плацдарм на западния бряг на Днепър. Това налага изтегляне на частите от плацдарма и оставяне на град Херсон.
Успехът на ВСУ става вероятен, тъй като им се разрешава свободно да употребяват транспортната инфраструктура за маневриране на войските и за подвозване на големия поток от въоръжение, бойна техника и съоръжение. Създалата се конюнктура обаче постанова предприемане на значими решения за стабилизиране на фронта.
На 21 септември стартира третият стадий на СВО. Тогава съветският президент обяви частична готовност и осъществяване на референдуми в ДНР и ЛНР за присъединение към Руската федерация. На 30 септември Русия причислява двете републики, Херсонска и част от Запорожка области. Формира се Обединена войскова група в Украйна, с което всички войски се слагат под едно командване.
На 8 октомври бе взривена част от Кримския мост и единствено след няколко часа за командващ на ОВГ е назначен
армейски военачалник Сергей Суровикин – генералът, който провежда второто освобождение на античния сирийски град Палмира.
Сменени са командващите на Западния, Централния и Далекоизточния военни окръзи, командващия ВДВ и зам.-министъра само че материално-техническо обезпечаване, а по-рано и командващия ЧФ.
На този стадий политическото управление на Русия дава избрана независимост за деяние на генщаба, респективно на ОВГ, и той не закъснява да се възползва от това – стартира цялостно използване на кардиналните постановки на доктрината " Герасимов ”.
След масираните ракетни удари на 10 октомври, 17 и 23 ноември и 5 декември украинската енергийна инфраструктура престава да съществува като единна система. Поразени са и редица основни транспортни връзки и значими предприятия от ВПК за произвеждане на въоръжение и за ремонт и бойна техника. Ударите мощно затрудняват подвижността на войските и изключително снабдяването им с муниции и снабдяване.
Активизира се целият съвсем 1000-километров фронт, сменя се тактиката на багра, чиято цел е първо, ангажиране на ВСУ по този начин, че да не може да образува ударни групировки за крупно нахлуване, и второ, до довеждане докрай подготовката на активизирания 300-хиляден контингент стартира създаване на укрепени региони. От тях, посредством мощно огнево влияние, последователно се унищожава персоналният състав и бойната техника на ВСУ, чиито елементи подхващат скромни местни опити за нахлуване. Във войските постъпват нови мостри въоръжение и изключително ударни БЛА и такива за разузнаване и промяна на артилерийския огън. Постепенно са завзети отделни обитаеми места и се основават условия за обграждане на мощно укрепени региони. Всичко това дава съображение да се твърди, че
с решителното използване на „ доктрината Герасимов ” е реализиран значителен резултат.
По-нататъшното развиване на СВО зависи от политическото управление на Русия. Пентагонът към този момент е наясно, че ВСУ не могат да реализира победа, а да им подава още руско въоръжение става доста мъчно - съвсем няма от кое място да го вземе. Може да се провежда произвеждане в Съединени американски щати и в някогашните членки на Варшавския контракт, само че това изисква средства и време. Не е реалистично в къс период ВСУ да преминат изцяло на натовско въоръжение – за това също са нужни средства и време. Освен това се обрисува нужда и Европейски Съюз да поеме част от издръжката на Украйна през зимата и да продължи да обезпечава милионите бежанци на личната си територия, което значи съществено в допълнение натоварване на стопанската система и причина за мощно публично неодобрение.
Създалата се конюнктура демонстрира, че Съединени американски щати не могат да реализират главната си цел – промяна на съветското държавно управление. Затова те към този момент не приказват за проваляне на Русия и даже за изтощаването ѝ, а за прекъсване на войната и започване на мирни договаряния. Нещо повече. В началото на декември френският президент даже съобщи, че е нужна нова архитектура за сигурност. Той изрече угриженост за това какво ще стане след привършване на СВО, по какъв начин ще могат да се защитят съдружниците по НАТО и по едно и също време да се дадат гаранции за сигурност на Русия. Всъщност това е връщане към предлагането на Русия от декември 2021 година до НАТО и Съединени американски щати за основаване на система за взаимна сигурност. Възможно е сполучливото използване на доктрината " Герасимов ” да е навела Еманюел Макрон на тази мисъл, която провокира мощно безпокойствие в Украйна и балтийските републики.
Проблемът към този момент е какво ще се прави с Украйна.
По редица аргументи, в това число стопански, като цяло Украйна не е нужна на Русия - тя би сътрудничала с нея единствено като неутрална страна, с въоръжени сили, незаплашващи нейната сигурност.
Съединени американски щати обаче реализираха второстепенната си цел – активизираха политически Европейски Съюз, елеминираха го като стопански съперник, унищожиха икономическото съдействие сред Германия и Русия, от което с право се притесняваха, и сътвориха многочислени стопански компликации на съветската стопанска система. Украйна обаче продължава да им е нужна като непрекъснато ориентирано против Русия острие. Макар и по-малка по територия, само че с войска, въпреки и вън от НАТО, само че в действителност натовска по предопределение и благоприятни условия.
За Съединени американски щати е прекомерно значимо Украйна да резервира излаза си на Черно море. Показателно е, че към този момент към два месеца американската 101 въздушно-десантна дивизия е дислоцирана напълно покрай румънско-украинската граница. До нея е сходната ѝ по състав френска формация, наоколо са румънски, а в близост и полски войски. Може да се допусне, че в случай че на съветската ОВГ се подреди да напредне към Одеса, посочените войски на САЩ/НАТО за малко време ще се предислоцират наоколо до нея и ще запазят украинския изход на Черно море. Ако Русия не одобри такова вмешателство, СВО ще се трансформира в битка Русия-НАТО с непредсказуеми последствия. Навярно
опцията от пораждане на война с САЩ/НАТО е една от аргументите Русия да не употребява цялата си военна мощност в специфичната военна интервенция.
Печеливш от продължаващото опълчване между Русия и Съединени американски щати, без значение от неговата форма, е Китай. Затова Съединени американски щати са пред избор – договаряне с Русия или загуба на благоприятни условия в почналото преформатиране на интернационалните връзки – в основата му е новият софтуерен метод за произвеждане на материални произведения. Именно той ще наложи ново интернационално разделяне на труда, ще оформи нови стопански и затова политически и военни центрове на мощ. Ако Съединени американски щати реализиран преимущество в този развой, те ще запазят лидерството си. В противоположен случай ще се образува нов, многополюсен свят.
Има още един, прекомерно значим фактор. Наскоро Русия разгласи, че до края на тази година ще одобри на въоръжение мощната стратегическа балистична ракета районен съд -28 „ Сармат ”. „ Сатана-2 ”, както я назовава Пентагонът и която прекалено много го безпокои – тя е притежател най-малко на три хиперзвукови планиращи бойни блока „ Авангард ”, против който Съединени американски щати нямат и в скоро време няма да имат отбрана. Същевременно Русия отхвърли договаряния по стратегическите настъпателни оръжия, обвързвайки ги с разрешаването на спора в Украйна.
Затова точно Съединени американски щати би трябвало да побързат да разрешат не само конфликта в Украйна, само че и проблемите на стратегическата непоклатимост – забавянето ще докара освен до увеличение броя на разполаганите „ Авангард ” (засега на бойно дежурство е един ракетен полк и стартира комплектуване на втори), само че напредва работата и по самостоятелната подводна роботизирана система „ Посейдон ”.
Пентагонът има мощно предпочитание тези две оръжейни системи да не бъдат развръщани в позиционни региони, за което обаче е нужен е нов контракт СТАРТ и което без единодушието на Русия не може да стане. Съединени американски щати би трябвало да побързат, защото на фона на опълчването с Русия, Китай набира все по-голяма политическа, икономическа и военна мощност, с което от ден на ден ще би трябвало да се преценяват при почналия към този момент развой на преформатиране на еднополюсния свят.
Може да се твърди, че катализатор, ускоряващ този развой, е съветската специфична военна интервенция, в която избрана роля към този момент има и „ доктрината Герасимов ”.
10 Дек 2022294509 Дек 2022493307 Дек 20221103905 Дек 2022638805 Дек 2022375104 Дек 20223356КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани04 Дек 2022193909 Дек 202241808 Дек 202269024 Sep 20223336
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ