С неумелите си действия ГЕРБ зачеркна шансовете си да състави кабинет и помага на Продължаваме промяната
Следвайте " Гласове " в.
Трагедия, позор, смут, злополука на парламентаризма и демокрацията - това са единствено дребна част от определенията, с които се обрисува невъзможността на Народното събрание да избере собствен ръководител. Целта на цялата тази нервност обаче не бе да се опише настъпването на някакво катастрофично събитие, а да се прикрие провалилия се опит на ГЕРБ да реализира своята политическа реабилитация.
За задачата бе експлоатирана обичайна злоба на българите към парламентаризма, която не ни разрешава да имаме диференциран взор към държанието на обособените партии и тяхната място в политическото ни развиване. Защото случилата се сага с избора на ръководител на Народното събрание образно сподели, че ГЕРБ не е в положение да създаде рационална тактика, посредством която да материализира електоралната си тежест в политическа значителност.
За партия, която се бие в гърдите, че е ръководена от най-способния водач, че има на разположение най-развитата кадрова банка, че е призвана да постави ред в хаоса, става към този момент въпрос на живот и гибел да показва някаква действителна полза. И самият Борисов, а и неговите хора доста добре осъзнават, че не може постоянно да разчитат на медийно перчене. Завръщането към властта е належащо, както с цел да не увехне мита за управническата им незаменимост, по този начин и с цел да бъде „ нахранена “ партийната номенклатура.
Но ГЕРБ продължава да не е в положение да реши ребуса с намирането на подобаващите съдружни сътрудници. Нещо повече, методът, по който те се пробват да решат тази задача, освен не ги извежда на правия път, освен ги отдалечава от ден на ден от властта, само че и налива вода в мелницата на Политическа партия.
Точно това се видя ясно по време на тридневното съвещание на Народно събрание. ГЕРБ прокараха своя кандидатура, само че по метод, който усили дистанцията им към Политическа партия и Демократична България и ги приближи до Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Комбинация, от която и хората на Борисов се пробват да избягат, когато приказват за проектите си за сформиране на държавно управление.
Изборът на Рашидов в действителност представляваше следващото доказателство на изказванието, че взаимоотношение с партията на Борисов е рисково, даже когато то може да бъде обосновано от рационална позиция. Това го разбра и Корнелия Нинова, върху която незабавно се стовари съмнението, че е влезнала в сделки със задкулисието, издигайки кандидатурата на Рашидов. Оправданията ѝ, че това е било единствения метод да се отпуши законодателния развой, увиснаха във въздуха. Тя сама си окачи следващия воденичен камък, който ще я влече към дъното и ще дава храна на враговете ѝ в партията и отвън нея.
За да се освободи ГЕРБ от своята токсичност, без да жертва своя водач,
е нужна демонстрацията на доста по-интелигентно и целенасочено държание, посредством което хем да върнат партията си на власт, хем да приспят опасенията на хората към този факт. Засега е видно, че не съумяват. Представата която основават е, че работят или неискрено, или шизофренно. От една страна взеха решение да търсят оптимален консенсус по въпроса за съставяне на държавно управление, а въпреки това до дъно се бориха да наложат собствен претендент за ръководител на Народно събрание.
Накрая реализираха своето във връзка с председателското място, само че го направиха по метод, който дефинитивно зачерта разновидността за коалиране с Политическа партия и Демократична България. А в случай че бяха подкрепили Никола Минчев за ръководител или бяха се включили към композиция към фигурата на някой представител на Демократична България, това щеше да направи доста по-труден и доста по-неразбираем отхвърли на Политическа партия и Демократична България да вземат участие даже в диалози за основаване на евроатлантически кабинет.
А както споделих, за ГЕРБ е критически значимо да сформират държавно управление. Защото в случай че и в този момент се провалят, тяхната политическа импотентност надали ще може да бъде прикривана още дълго време. Ще става все по-видно, че електоралните им победи са в действителност генератори на политическа неустойчивост и път към властването на служебни държавни управления.
И на гласоподавателя може да му „ светне “, че гласуваш ли за Борисов, получаваш Радев.
Но с изключение на, че сами затрудниха процеса за реализация на първия мандат, доста по-капиталната неточност на ГЕРБ е, че с дейностите си несъзнателно оправдават имиджа на Политическа партия. Първо, те избързаха със свалянето на кабинета " Петков ". Не че той не си го заслужаваше, в противен случай, само че не трябваше тъкмо ГЕРБ да извеждат своите съперници на правилния път. Може единствено да си представим каква комбинация от мъка и водевил щеше да съставлява едно ръководство, лишено от болшинство в Народното събрание или разчитащо на група политически изменници.
Падайки от власт обаче и по скоро методът, по който това се случи, оказа помощ на кабинета " Петков " и особено на Политическа партия да „ изкупят “ управническите си грехове и да се завърнат към първообраза си на борци със статуквото. На тази база те заеха извънредно преференциалната от електорална позиция позиция на най-крайна анти-ГЕРБ мощ.
Което се оказа задоволително, с цел да нивелира всички техни слаби страни - неналичието на партийни структури, неразбираем идеологически образ, водачи, лишени от харизма, обязаност със скандални и корупционни решения. След като взеха решение казуса за своето оцеляване, в този момент Промяната ще се изправи пред идващото си огромно предизвикателство. И в неговото превъзмогване тя още веднъж ще се осланя на „ помощта “ на ГЕРБ.
Става въпрос за притежанието на властта. Ако ГЕРБ не успее да сформира кабинет, то Политическа партия може да претендира обществено, че тя единствена е способна да образува към себе си ръководещо болшинство. И в тази ситуация не става въпрос единствено за избирателен девиз.
Видя се, че огромна част от обществото ни е към момента сензитивно към връщането на ГЕРБ на власт. А този парламент най- ероятно единствено ще щрихира тази опция, без тя да се осъществя. Но и това ще бъде задоволително, с цел да изплаши значителен брой гласоподаватели, с цел да бъдат те стимулирани да гласоподават за Промяната.
Само по себе си държанието на ГЕРБ не е лишено от разумен детайл, само че то не регистрира психическата атмосфера, в която то се развива. Повечето хора считат, че кабинета на Петков бе свален прибързано, както и че е прибързано ГЕРБ още веднъж да пристигна на власт. Това е огромната рамка, която ще зададе настроенията на идващите (а може би и на по- следващите) избори и политическите играчи ще би трябвало да се преценяват с тях. В противоположен случай ще се окаже, че несъзнателно са играли за съперника.
Трагедия, позор, смут, злополука на парламентаризма и демокрацията - това са единствено дребна част от определенията, с които се обрисува невъзможността на Народното събрание да избере собствен ръководител. Целта на цялата тази нервност обаче не бе да се опише настъпването на някакво катастрофично събитие, а да се прикрие провалилия се опит на ГЕРБ да реализира своята политическа реабилитация.
За задачата бе експлоатирана обичайна злоба на българите към парламентаризма, която не ни разрешава да имаме диференциран взор към държанието на обособените партии и тяхната място в политическото ни развиване. Защото случилата се сага с избора на ръководител на Народното събрание образно сподели, че ГЕРБ не е в положение да създаде рационална тактика, посредством която да материализира електоралната си тежест в политическа значителност.
За партия, която се бие в гърдите, че е ръководена от най-способния водач, че има на разположение най-развитата кадрова банка, че е призвана да постави ред в хаоса, става към този момент въпрос на живот и гибел да показва някаква действителна полза. И самият Борисов, а и неговите хора доста добре осъзнават, че не може постоянно да разчитат на медийно перчене. Завръщането към властта е належащо, както с цел да не увехне мита за управническата им незаменимост, по този начин и с цел да бъде „ нахранена “ партийната номенклатура.
Но ГЕРБ продължава да не е в положение да реши ребуса с намирането на подобаващите съдружни сътрудници. Нещо повече, методът, по който те се пробват да решат тази задача, освен не ги извежда на правия път, освен ги отдалечава от ден на ден от властта, само че и налива вода в мелницата на Политическа партия.
Точно това се видя ясно по време на тридневното съвещание на Народно събрание. ГЕРБ прокараха своя кандидатура, само че по метод, който усили дистанцията им към Политическа партия и Демократична България и ги приближи до Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Комбинация, от която и хората на Борисов се пробват да избягат, когато приказват за проектите си за сформиране на държавно управление.
Изборът на Рашидов в действителност представляваше следващото доказателство на изказванието, че взаимоотношение с партията на Борисов е рисково, даже когато то може да бъде обосновано от рационална позиция. Това го разбра и Корнелия Нинова, върху която незабавно се стовари съмнението, че е влезнала в сделки със задкулисието, издигайки кандидатурата на Рашидов. Оправданията ѝ, че това е било единствения метод да се отпуши законодателния развой, увиснаха във въздуха. Тя сама си окачи следващия воденичен камък, който ще я влече към дъното и ще дава храна на враговете ѝ в партията и отвън нея.
За да се освободи ГЕРБ от своята токсичност, без да жертва своя водач,
е нужна демонстрацията на доста по-интелигентно и целенасочено държание, посредством което хем да върнат партията си на власт, хем да приспят опасенията на хората към този факт. Засега е видно, че не съумяват. Представата която основават е, че работят или неискрено, или шизофренно. От една страна взеха решение да търсят оптимален консенсус по въпроса за съставяне на държавно управление, а въпреки това до дъно се бориха да наложат собствен претендент за ръководител на Народно събрание.
Накрая реализираха своето във връзка с председателското място, само че го направиха по метод, който дефинитивно зачерта разновидността за коалиране с Политическа партия и Демократична България. А в случай че бяха подкрепили Никола Минчев за ръководител или бяха се включили към композиция към фигурата на някой представител на Демократична България, това щеше да направи доста по-труден и доста по-неразбираем отхвърли на Политическа партия и Демократична България да вземат участие даже в диалози за основаване на евроатлантически кабинет.
А както споделих, за ГЕРБ е критически значимо да сформират държавно управление. Защото в случай че и в този момент се провалят, тяхната политическа импотентност надали ще може да бъде прикривана още дълго време. Ще става все по-видно, че електоралните им победи са в действителност генератори на политическа неустойчивост и път към властването на служебни държавни управления.
И на гласоподавателя може да му „ светне “, че гласуваш ли за Борисов, получаваш Радев.
Но с изключение на, че сами затрудниха процеса за реализация на първия мандат, доста по-капиталната неточност на ГЕРБ е, че с дейностите си несъзнателно оправдават имиджа на Политическа партия. Първо, те избързаха със свалянето на кабинета " Петков ". Не че той не си го заслужаваше, в противен случай, само че не трябваше тъкмо ГЕРБ да извеждат своите съперници на правилния път. Може единствено да си представим каква комбинация от мъка и водевил щеше да съставлява едно ръководство, лишено от болшинство в Народното събрание или разчитащо на група политически изменници.
Падайки от власт обаче и по скоро методът, по който това се случи, оказа помощ на кабинета " Петков " и особено на Политическа партия да „ изкупят “ управническите си грехове и да се завърнат към първообраза си на борци със статуквото. На тази база те заеха извънредно преференциалната от електорална позиция позиция на най-крайна анти-ГЕРБ мощ.
Което се оказа задоволително, с цел да нивелира всички техни слаби страни - неналичието на партийни структури, неразбираем идеологически образ, водачи, лишени от харизма, обязаност със скандални и корупционни решения. След като взеха решение казуса за своето оцеляване, в този момент Промяната ще се изправи пред идващото си огромно предизвикателство. И в неговото превъзмогване тя още веднъж ще се осланя на „ помощта “ на ГЕРБ.
Става въпрос за притежанието на властта. Ако ГЕРБ не успее да сформира кабинет, то Политическа партия може да претендира обществено, че тя единствена е способна да образува към себе си ръководещо болшинство. И в тази ситуация не става въпрос единствено за избирателен девиз.
Видя се, че огромна част от обществото ни е към момента сензитивно към връщането на ГЕРБ на власт. А този парламент най- ероятно единствено ще щрихира тази опция, без тя да се осъществя. Но и това ще бъде задоволително, с цел да изплаши значителен брой гласоподаватели, с цел да бъдат те стимулирани да гласоподават за Промяната.
Само по себе си държанието на ГЕРБ не е лишено от разумен детайл, само че то не регистрира психическата атмосфера, в която то се развива. Повечето хора считат, че кабинета на Петков бе свален прибързано, както и че е прибързано ГЕРБ още веднъж да пристигна на власт. Това е огромната рамка, която ще зададе настроенията на идващите (а може би и на по- следващите) избори и политическите играчи ще би трябвало да се преценяват с тях. В противоположен случай ще се окаже, че несъзнателно са играли за съперника.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ