Следвайте Гласове в Телеграм и ИнстаграмСветът може да си позволи

Аргосаният архимандрит Дионсий отново се предлага за епископ. Какво ще реши Светият Синод?

Следвайте " Гласове " в Телеграм и Инстаграм

Светът може да си разреши да живее без памет и без съвест. Но не и Църквата. Без тези две неща тя стопира да бъде това, което е. Сигурно сте не запомнили едно стоене на десетки духовници и стотици миряни пред Светия синод. Има видео. (1) Беше тъкмо преди 10 години. Сняг. Студ. Леден вятър. Повече от шест часа църковни песни. Питали сме някои от участниците за какво са били там. И те ни отговаряха като един: “Защото разбирахме, че в расото не може да се обитава човек без съвест. Че те са свързани. ” Помните ли против какво протестираше съвестта им и за коя идея бяха заложили всичко, което имат?

Но ето всичко по реда си, тъй като паметта на мнозина е избеляла, а първият огромен “подвиг ” на архимандрит Дионисий е от далечната 2004 година (Всичко, което припомняме, тъй като тука няма да има една измислена дума, са си “геройства ” на Дионисий, документирани от медиите. И за всичко има фотоси и линкове. Ще ги използван под линия. И защото няма нито една наказана медия за написаното, одобряваме всичко за чиста монета.) Та, тогава слага началото на фамозната през годините архонтска спекулация, като дава купата на Джеймс Велков, без знанието на починалия митрополит Симеон.

По това време праща и небезизвестното си ръкописно писмо до еп. Тихон, шедьовър на сервилността, в което хем му дава обещание да го направи патриарх (минимум митрополит), хем го увещава да подкупи дядо Симеон с 10 хиляди евро, “за да му постави юздите ”.

През 2007 година архонт става и Слави Бинев. Това се случва в католическата катедрала “Санта Мария Маджоре ” в Рим. От фотоси се вижда, че Дионисий участва на ритуала, макар че по документи в Светия Синод, той е болен и се лекува в домашни условия. Очевидно двамата са свързани с крепка дружба, тъй като същата година архимандритът, тогава помощник към Културно-просветния отдел на Синода, огнено пропагандира за избора на архонт Бинев за евродепутат. (

През 2009 година е намерено посланичество на българския Орден на архонтите в Асизи. Нашият човек е там в качеството си на православен клирик.

През 2009 година взе участие в съслужение с римокатолическия духовник Елдъров в рицарски ръкоположения в храм “Св. Димитър ” в с. Калипетрово. Обилна е “храната ” за публицистите и за десетки жлъчни публикации, а абсурдът се точи със седмици. Това принуждава Синода с окръжно да изяснява на клириците си неща, които се учат в първи курс на Симинарията - че нямат право да съслужват с инославни или иноверни и в наличие на такива не би трябвало да са с богослужебни одежди.

През 2011 година Дионисий вкарва в степен “екзарх на архонтите в Асизи ” католическия духовник Жан-Мари Полидоро.

През 2014 година Светият синод взема решение архимандритът да стане свещеник. Но след подписки и упоменатите нагоре митинги на клирици и миряни, Българският патриарх Неофит отдръпва предлагането си за хиритония.

Мислите, че това по някакъв метод е отрезвило нашия “герой ”? Не! Той и до момента се подписва като “избран, наименуван и одобрен за Стобийски свещеник. ” Т.е., към този момент 10 година обитава в положение на човек, застанал в стартова поза, само че револверът все не гръмва и не гръмва.

През 2016 година, в качеството си на ръководител на катедралата “Св. Александър Невски ”, вкарва входна такса за туристи, потвърждавайки че това са решили настоятелите. Те от своя страна отхвърлят да са одобрявали 5-те лв. за влизане в храма.

Същата година на Разпети Петък Дионисий провежда гвардейци да носят плащаницата на Господа под музика на Шопен. А Възкресното свещенодействие е прекратено от заря и Ботев марш. На Велика събота пък прави Литургията вместо в олтара в средата на храма, където раздава Тялото Христово на миряните, поставяйки им го в ръцете. Частици падат по земята и биват тъпкани, по свидетелството на участвали. А един от вярващите помислил, че това е просто нафора и си тръгнал с Даровете в джоба. Отново следват митинги и петиции на възмутени. Прякорът му от Архонтмейкъра се трансформира на Зарята. Така дълго го назовават и медиите.

Това в последна сметка води до решение на Светия Синод да го запрети от свещенослужение и да стартира църковно-наказателно дело против него.

И тук, ще кажете, време е “подвизите ” да свършат и у нашия воин да заприказва съвестта. Уви… Най-гротескните неща предстоят занапред.

Носталгията към рицарските истории продължава да го тегли и той още веднъж взе участие в разнообразни тамплиерски начинания.

Протестите против премиера Бойко Борисов пък му дават същинска опция да се развихри. Той е измежду скандиращите, пред микрофоните на медиите, където не стопира да ругатни и Светия Синод. Иска избор на нов Патриарх и промяна на митрополити. Става любим на фотографите, които непрекъснато отразяват веещия се червен подрасник.

Особено се прочува с разпъването на черен чаршаф пред дома на Бойко Борисов, пред очите на внуците на премиера. Заплашва го, че ще гори в пъкъла и че мястото му е в зоопарка… (25) Даже прави необикновен чин на “молебен за оставка ”, каквото и да значи това…

Но при Дионисий нищо не е такова, каквото наподобява. През юни 2022 година, единствено ден откакто Светият синод приема “покайното ” му писмо, той още веднъж е с аления си подрасник на митингите, след рухването на държавното управление на Продължаваме промяната. (27) Там твърди: “…с нас е и Господ Иисус Христос и всевишният на нашите другари, именуван от тях Аллах. ”

Десетина дни по-късно към този момент стачкува и пред президентството, изсипвайки мариновани чушки, яйца и череши пред постройката на „ Дондуков “ 2. А за какво е там, а не на смирение в Рилския манастир, както му е благословил Синодът, никой не може да каже.

През 2024-та, на 23 май, още веднъж е в играта – отново упорства в писмо до Синода да бъде изпълнено решението им от преди 10 години да стане Стобийски свещеник. Не пести ласкателства към митрополитите, само че и дума на смирение за постъпките си през годините не изрича. Явно съумява да влезе под кожата на някои от тях (как и с какви способи, той си знае, ние можем единствено да гадаем), само че става част от екипа, който провежда интронизацията на новия Български патриарх.

Като подобен още веднъж се забърква в скандал. Събира софийските свещеници на конференция, където им споделя, че всекидневно вървят некъпани, миришат и излагат БПЦ пред чужденците. Препоръчва им да си купят сапун със заплатите, дадени им от данъкоплатците. След това стартира да се държи с духовниците като с манекенки. Избира възможните участници в тържествата, като ги кара да се въртят, да демонстрират дължината на брадите си и така нататък

Това с стилните ревюта явно му е уязвимост, тъй като още през 2009 година, в средата на Рождественския пост, дружно с Харалампи Ничев (сега клирик на Цариградската патриаршия), се появиха с раса на първия ред в зала “Рейнбоу Плаза ”, с цел да гледат ревю спектакъла “Лаваца ” на дизайнерката Виргиния Здравкова.

Всъщност, това, че Дионисий се отнася с пренебрежение към подчинените си, не е нищо ново. Още в самото начало на кариерата му като синодален чиновник, през 2008-ма, против него постъпва тъжба от хигиенистка, на която е крещял, че ще я “фрасне ”, тъй че да й “изхвръкнат зъбите ”, и в случай че продължава доста да приказва, ще я “екстрадира ” от страната.

И изобщо, за него няма престижи. Пуска тъжби и се точат с години каузи да бъде възобновен на работа, както и за уронване на престижа му от митрополити. Разбира се, и против пари за нанесени му неимуществени вреди. (Дело № 19769/2016 година в СРС, дело № 3267/2018 година в Софийски градски съд, дело № 41160/2016 година в СРС. Който се интересува защо са, може да се порови в архивите на съда).

Всичко това, което единствено щрихирах, тъй като напълно не е всичко, може да бъде разказано глава по глава от някой актуален Алеко Константинов. Сигурно няма различен клирик на БПЦ, за който е писано толкоз доста в медиите. И който по този начин блестящо да демонстрира героя на българския (църковен) преход, в който съвестта някъде е изпаднала. И се разчита на късата памет на днешните хора, на подмолни покупко-продажби и на поддръжка от незнайни или известни, мощни или не толкоз мощни политически ходатаи. Изобщо, това са истории за рицари, които нямат никакво рицарско достолепие. А “доспехите ” им са правени от фешън къщи… Каквито времената, такива и тамплиерите…

Някъде от лятото на предходната година, когато Дионисий подава искане за епископска хиротония, из медиите започнаха да циркулират клюки, че това в действителност скоро ще се случи. Оттогава вярващите треперят преди всяко съвещание на Светия синод. Дори по време на избора на Сливенски митрополит пред Синода имаше митинги и против Дионисий, тъй като тогава отново се говореше, че тихомълком нашият воин ще получи своята “Солунска митница ”. Хората крещяха мощно думата “Покаяние ” поради архимандрита. Медиите обаче по този начин и не схванаха, че това бяха два самостоятелни един от различен митинга и дадоха публичност единствено на този, обвързван с избора на Сливенски митрополит.

Не знаем дали към момента има хора, които не могат да носят расото си, без вътре в него да има съвест. Не знаем дали има още някой, който е подготвен да рискува, въпреки и малко нещо поради правилото. Времето ще покаже. Но едно знаем сигурно. Ако Дионисий стане свещеник, това ще е леке, което ще се лепне върху самата Църква. Христос ще бъде поругаван от хората поради избора на неподобаващ клирик. До Библията постоянно някой ще подрежда и книгата на Алеко. И за всичко това ще би трябвало да даваме пояснения ние, елементарните вярващи, които всеки ден се срещаме с другите хора. Онези, които се возят в скъпи коли с тъмни стъкла няма да усетят съвсем нищо до идването на гнева Господен. Защото не може да има липса на съвест, без това да докара до яд Господен.

Но… за оня, който мисли единствено по схеми (църковни, политически, финансови и какви ли още не), това са единствено приказки, ден до пладне. Керванът си върви, кучетата ще полаят, па ще спрат… Всъщност, не знам дали е добре да одобряваме миряните като лаещи кучета!

И така, цялата работа е в това имаме вяра ли в Бога или не. Нищо повече! Целият текст е поради този въпрос. Пак го дублирам: Вярваме ли в Бога или не?

1. shared

10.

11.

12. rak

13.

14. html

15.

16. dionisiy

17.

18.

9. nakazatelno

20.