Следвайте Гласове в ТелеграмСлед първото гласуване на Бюджет 2024“ - ПП-ДБ

Следвайте " Гласове " в Телеграм

След първото гласоподаване на „ Бюджет 2024 “ - ПП-ДБ се трансфораха в статукво

Вече няма сглобка, а има коалиция. Заседанието на бюджетната комисия към Народното събрание сподели, че в случай че бюджетът за 2024 година изобщо има някакъв по-дълбок план, той е да подкупи ПП-ДБ и да ги трансформира в част от статуквото. Правителство, образувано поради стабилността във време на война за да реализира правосъдна промяна и да промени Конституцията (все дела, които съгласно Христо Иванов, Асен Василев, военачалник Атанасов и Кирил Петков) към този момент е съдружничество и по разпределението на бюджета. 

Партиите на умнокрасивитета може и да не си дават сметка, или в противен случай, само че през вчерашния ден разрешиха да бъдат претопени и асимилирани, корумпирани и превърнати в същите еснафи като статуквото. Вместо да извършват непозната воля като координиране на това или това предопределение с посолствата, през вчерашния ден пред тях се отвориха вратите към богатия вътрешен запас, който чака да се усвои. Дългосрочната цел на ГЕРБ и Движение за права и свободи пък е да им оставят пространство да се вършат на специфични пред електората, само че да превъзпитат мисленето и манталитета им по собствен модел. 

След като Асен Василев разгласи, че до момента фискалната политика е била на „ стабилната беднотия “, под знамето на харченето и дефицитите с подготвеност се причислиха мъже на по 40 плюс и 50 плюс години, които се отхвърлиха от десетилетните си правила единствено и единствено с цел да вземат участие в разпределението на бюджета. 

Георги Ганев, който през интервала 2009-2013 вещаеше черни сюжети, нужда от орязване на бюджетния недостиг като безжалостен негов съперник и се вайкаше при надалеч по-ниски стойности, през вчерашния ден беше ок. Че бюджетът е на недостиг, за него не беше проблем. Важното е, че дефицитът не е по-голям от три % по отношение на Брутният вътрешен продукт, което го прави еднакъв на тазгодишния като отношение към размера на стопанската система. Това не означавало увеличение на паричното предложение и всеки, който твърди, че бюджетът бил проинфлационен, трябвало да го убеждава, че в действителност дефицитът щял да подтиква инфлацията. 
Архивите обаче помнят негови остарели изявления като това от юли 2009 година, когато дефицитът беше в бюджета на Пламен Орешарски: „ Има равнище на недостиг, при което не се основава такова неприятно усещане, само че е нужно в държавното управление да има доверие, доста по-високо от това в настоящето. Инвестиционните разноски наподобяват на пръв взор най-лесни за редуциране. Те не водят и до обществени негативи, само че въпросът е какви пари са към този момент обещани и какви контракти са подписани за тях. Това е най-големият риск - няма бистрота и не се знае какви задължения са поети “.

Или от август 2013 година когато Росен Плевнелиев наложи несъгласие върху актуализацията на бюджет 2013, препоръчана от тогавашния финансов министър Петър Чобанов: „ Не виждам минуси (от ветото - бел. ред.), в случай че това несъгласие не бъде употребявано като опрощение от болшинството да отсрочи нещата за по-късно. (...) Най-големият плюс от несъгласие на президента би било да се разбере защо тъкмо ще отидат тези 200 млн. лева, които се дават допълнително в цялостното безотговорно убеждение на кабинета и на финансовия министър. Ако в закона пишеше – 5 лева за този, 10 за оня и по този начин до 200 млн. лева, в този момент е безусловно безотговорно “. 

Ако тези 200 милиона са проблем за Ганев, тогава за какво не видя проблем в 12-те милиарда държавни вложения, които държавното управление разгласи с проектобюджета. И за какво разписването на плановете беше поискано от ГЕРБ, а не от ППДБ, а той се застъпваше за плана още преди да се заприказва за разбивка? 

След Ганев и неговото конюнктурно промененото отношение към недостига, според от това дали е във властта, или отвън нея, се подреди и Мартин Димитров. Кадърът на Институт за пазарна стопанска система, който беше зложелател на повдигането на налози през януари 2012 година поддържа концепцията на Симеон Дянков за фискални правила, които лимитират бюджетния недостиг до най-много два % от Брутният вътрешен продукт, а през вчерашния ден утвърди бюджет за следващата година от 3 %, откакто тази той е 3%, и откакто за 2025 и 2026 също се обрисува да е 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт.

Ето изявлението на Димитров преди 11 години: „ За мен и Съюз на демократичните сили е несъмнено, че би трябвало да се одобряват разпоредбите за ограничение на бюджетния недостиг и външния дълг. Без ясни правила ще има нов случай " Гърция ", тъй като някои страни ще не престават да следват неблагоразумна и даже рискова политика по разноските с упованието, че останалите страни няма да имат различен избор и в последна сметка ще се принудят да избавят следващата страна във финансова рецесия “.

Големият мъж Димитров, бранителят на ниските налози опита да изкара като някакъв инцидентен пропуск, че България клекна пред въвеждането на най-малък корпоративен налог за транснационалните компании от 5%. „ С световния налог огромните страни си реализираха задачата за данъчна хармонизация, само че други сходни ограничения няма да допуснем “. Интересно е, че натискът за този налог е още отпреди България да влез в Европейския съюз и постоянно страната е устоявала на натиска за въвеждането му, до момента в който на власт не пристигна точно обединението на Мартин Димитров. Кого залъгва, че няма да допусне нещо сходно и в бъдеще, откакто и слепците виждат по какъв начин се опъвахме, до момента в който натискът беше единствено от западноевропейските страни и незабавно клекнахме, откакто зад концепцията застана и администрацията на американския президент Байдън?

Най-малко изненадващо само че по тази причина пък с максимален самоувереност беше извъртането на ръководителя на бюджетната комисия Йордан Цонев от Движение за права и свободи. В сдържано и съдържателно изявление той уточни по какъв начин бил човек с огромен опит, който помни натиска на МВФ и по какъв начин други външни сили се бъркали в обществените ни финанси, по какъв начин самият той е претърпял еволюция на възгледите и през днешния ден е податлив да поддържа бюджетни дефицити в случай че са ориентирани към държавни вложения, а не към разноски за прехрана и настоящи разноски. 

Сега остава да забележим дали в действителност вложенията ще се осъществят, или за поредна година те се дават обещание и когато приходите не доближават, размерът им се свива. 

Моделът, който Хенри Кисинджър разказва за китайската цивилизация е тя да надживява и претопява враговете си. Империята нееднократно е завладявана, само че всеки поробител е изпитвал потребност от китайската администрация с цел да ръководи, нуждаел се е от служителите, от китайския език, китайската просвета и в последна сметка се е претопявал. 

Спомняте ли си по какъв начин Кирил Петков уточни вътрешния министър за предопределение на ГЕРБ и Движение за права и свободи. А можем ли да отгатнем в какъв брой още бранша на държавното ръководство Движение за права и свободи и ГЕРБ са дали чартърен админите си, с цел да спестят на ППДБ унизителното самопризнание, че нямат хора и без сходна договорка щяха да се принудят да избягат от властта като Слави Трифонов през 2021 година.

Е, отсега нататък задругата към този момент ще се следи и в бюджета. Като край предлагам откъс от остаряло изявление на Георги Ганев, който през вчерашния ден без терзание с изявленията си се подреди до Румен Гечев, като и двамата демонстрираха, че не им пука, че бюджетът ще е на недостиг от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт, както и, че ще е на недостиг от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт най-малко пет години.

„ Публичните финанси вървят към рецесия, в случай че не се промени разходната част на бюджета. Управляващите се тормозят да редуцират разноски, тъй като считат, че ще се отрази на изборния резултат, само че това е неприятно от държавническа позиция “. Оставям на вас да си отговорите общественик или политик е икономистът Георги Ганев и цялото ръководство, което през вчерашния ден се сплоти и с бюджетна договорка.