Турски пат! Ердоган вкара НАТО в репутационна безизходица
Следващото разширение на НАТО повдигна доста въпроси през цялото време. Което е особено за случая, въпросът „ за какво ” в тази ситуация,, съвсем не е задаван. Фактът, че Швеция и Финландия просто би трябвало да влязат в Алианса, се вкорени на страниците на европейските вестници като роден, като в същото време се показва единодушието с обстоятелството на това влизане от разнообразни социалдемократически партии (просто няма други в парламентите на Скандинавия).
Защо елитите, израснали оттатък океана, толкоз настойчиво и бързо въвличат Хелзинки и Стокхолм в НАТО, организирайки натурална навалица на опашката за качване на „ Титаник “, към момента не е ясно.
Едва ли става въпрос за чисто алегорична атака на изток, като отговор на Вашингтон на последните дейности на Русия – познаването на историята на структурите на НАТО допуска, че чисто алегорично те не вършат нищо и че всяка агресия незабавно е последвана от бързо увеличение на военните закани.
От друга страна, както спокойната реакция на Москва, по този начин и фактът, че и двете страни, кандидатствали за участие в Алианса, в действителност от дълго време са се включили към организацията, вдъхват оптимизъм: те вземат участие в интервенции на НАТО, купуват и разполагат оръжия в сходство със стандартите на организацията, като цяло оставяйки своя прехвален неутралитет някъде в дълбините на историята.
В цялата тази небрежно инсценирана пиеса за северноевропейските агънца, които желаят да се защитят от кръвожадния вълк от Изтока, е забавен още един миг: Турция намерено изрази митинга си, за първи път от доста време НАТО се преврърна от добре съгласуван хор на съгласните съдружници в заядлив цирк с дребни пазарлъци и същински турски пазар.
Президентът Ердоган ще влезе в учебниците по история години по-късно като отличен стратег. Изтискването от Турция, която страда под голямата тежест от стопански и обществени проблеми, на силата, нужна с цел да работи релативно дейно в редица области, ловко да комбинира редица взаимно изключващи се световни планове, ловко да маневрира сред противоположните ползи на политически сили враждебни един към различен, както и на самия Ердоган – точно с тези умения той ще влезе в историята на Република Турция нейният 68-годишен водач.
Амбициите на Турция на външния фронт включват непрекъснатото неодобрение от статуквото. Анкара, откакто отпи глътка тъга след резултатите от Първата международна война и остана в периферията на Ялтинско-Потсдамската и Беловежката системи на международната политика, непрекъснато настояваше за преразглеждане на разпоредбите на прословутия „ международен ред, учреден на правила. "
В допълнение към другата степен на неучтивост в изказванията на турските висши чиновници, тези претенции бяха изразени и в демонстративно неуважение на нормите на държание в американоцентричния свят.
Закупки от Русия на системи С-400, които са в несъгласие с изказванията на Съединени американски щати, военни интервенции в Закавказието, Северна Африка, Сирия и Ирак, интензивно създаване и продажба на лични оръжия, топли връзки с английската разведка и с ред източноевропейски страни – всичко това на протяжение на миналото десятилетие напряко крещеше за желанията на Анкара да стане различен център на престиж в границите на НАТО.
През май 2022 година Ердоган реши, че е узрял за способността да върви намерено против желанията на Вашингтон. Причината беше пламенната поддръжка от финландците и изключително от шведите на самите кюрди, против които Турция на Ердоган толкоз интензивно се бие в Северна Сирия и Западен Ирак. Кюрдската работническа партия (ПКК) е приета за терористична организация освен в Турция, само че и в доста западни страни и даже в Европейския съюз.
Признаването им за терористи в Европейски Съюз обаче не пречи на деятелите и водачите на партията да живеят, да организират насилствени действия и да водят открити акции в европейските страни. Швеция им е по-скъпа от другите, където организации, приети за терористични, са изключително топло третирани - спомнете си фотосите на шведските покрайнини, където знамената на ИДИЛ, Aн-Нусра и други организации, приети за терористични и неразрешени в Русия, са намерено окачени прозорците на къщите.
Дейностите на ПКК бяха мотив (но не и причината) Турция шумно и обществено да оспори консенсуса в НАТО – да се осмели да изрази някои свои претенции. Турците споделиха, че включването на страни, които поддържат терористите, във военния съюз ще подкопае сигурността, тъй че терористите би трябвало да се отхвърлят. Започна да се появява информация за многочисления „ лист с стремежи “ на Турция.
Не единствено полузабравените деятели на кюрдската милиция са в листата с претенции на Анкара - задачите на Турция са доста по-амбициозни, в сравнение с може да наподобява. Материалът на Bloomberg, оповестен ден след турския демарш, не дава цялостно схващане какво желае Турция, а е по-скоро компилация от всички клюки по тази тематика.
Bloomberg писа за желанието й да взе участие в програмата за тествания и доставка на изтребители F-35, за настояването за унищожаване на глобите за закупуването на С-400, за желанието да изиска депортиране от европейските страни освен на членове на ПКК, само че и на гюленистите, друга свещена крава на Запада...
Но надали всичко е толкоз просто. Такива претенции, в случай че Турция ги имаше съществено, можеха да бъдат изречени в коридорите, всичко можеше да се сведе до договаряния в сянка, можеше да бъде контрактувано безшумно и без доста звук,
Ердоган постъпи по друг метод. Той вкара НАТО в репутационна задънена улица - в този момент всеки излаз от тази задънена улица води до загуба на разположение. Турция не може да бъде подценена: доста страни от Източна Европа гледат в устата на Ердоган. Членовете на НАТО Хърватия и Унгария към този момент излязоха в поддръжка на настояванията на турския президент. Може би, с изключение на желанието да бъдат солидарни с Анкара, в тази поддръжка се вижда разбирането, че точно в този район всеки произвол от страна на Алианса ще бъде последван от остра реакция от Изтока.
Разбира се, не може да се съгласим и с настояванията на Ердоган - европейската преса, която е доста сензитивна към своите „ домашни “ терористи (десетки организации, сходни на ПКК, са приласкани във всяка огромна страна от ЕС), ще нарисува от предаването на членове на Кюрдската работническа партия на Турция, колкото и алегорично и непретенциозно да е, изменничество в световен мащаб. От този репутационен клинч съзнателно провокиран от Турция, няма излаз. Но не е ли това, което Ердоган се пробва да реализира?
Няма по-добра илюстрация за безпомощността на построената система на интернационалните връзки от последните шест месеца. Опитите на Кремъл да призове НАТО за разговор, отговорът под формата на вълна от насмешки и медийна акция за неизбежно нахлуване против Украйна, съчетани с откритото напомпване на въоръжените сили на Украйна с нападателни оръжия и разработка на нападателни проекти и най-после, нерешителната силова реакция на редичката еднополярност към началото на СВО - всичко това убеди „ третите страни “, измежду които, макар участието си в НАТО, е и Турция, в неспособността на Вашингтон да удържа щурвала.
В рамките на три дни откакто турците публично показаха позицията си, имаше спорни изказвания от скандинавска страна, съсредоточени върху детайлностите, само че игнориращи същността. Някои споделиха, че няма да се откажат нито от кюрдите, нито от гюленистите, други дадоха обещание да „ работят по сигурността “ дружно (четете: да изгонят обекта на спор).
Никой не сподели почитание към Ердоган, никой не видя зад демарша повече от припрян опит на нищожен васал да нервира господаря. Дори Байдън, когато беше запитан за турските искания на 21 май, ги отхвърли и сподели, че е допустимо да се договаря без проблеми. Ето за какво Турция няма да промени метода си – вградена крепко в изкривения международен ред, тя ще подвига звук и ще подвига скандал при всеки комфортен мотив, единствено и единствено да разклати тази извитост в своя изгода.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Защо елитите, израснали оттатък океана, толкоз настойчиво и бързо въвличат Хелзинки и Стокхолм в НАТО, организирайки натурална навалица на опашката за качване на „ Титаник “, към момента не е ясно.
Едва ли става въпрос за чисто алегорична атака на изток, като отговор на Вашингтон на последните дейности на Русия – познаването на историята на структурите на НАТО допуска, че чисто алегорично те не вършат нищо и че всяка агресия незабавно е последвана от бързо увеличение на военните закани.
От друга страна, както спокойната реакция на Москва, по този начин и фактът, че и двете страни, кандидатствали за участие в Алианса, в действителност от дълго време са се включили към организацията, вдъхват оптимизъм: те вземат участие в интервенции на НАТО, купуват и разполагат оръжия в сходство със стандартите на организацията, като цяло оставяйки своя прехвален неутралитет някъде в дълбините на историята.
В цялата тази небрежно инсценирана пиеса за северноевропейските агънца, които желаят да се защитят от кръвожадния вълк от Изтока, е забавен още един миг: Турция намерено изрази митинга си, за първи път от доста време НАТО се преврърна от добре съгласуван хор на съгласните съдружници в заядлив цирк с дребни пазарлъци и същински турски пазар.
Президентът Ердоган ще влезе в учебниците по история години по-късно като отличен стратег. Изтискването от Турция, която страда под голямата тежест от стопански и обществени проблеми, на силата, нужна с цел да работи релативно дейно в редица области, ловко да комбинира редица взаимно изключващи се световни планове, ловко да маневрира сред противоположните ползи на политически сили враждебни един към различен, както и на самия Ердоган – точно с тези умения той ще влезе в историята на Република Турция нейният 68-годишен водач.
Амбициите на Турция на външния фронт включват непрекъснатото неодобрение от статуквото. Анкара, откакто отпи глътка тъга след резултатите от Първата международна война и остана в периферията на Ялтинско-Потсдамската и Беловежката системи на международната политика, непрекъснато настояваше за преразглеждане на разпоредбите на прословутия „ международен ред, учреден на правила. "
В допълнение към другата степен на неучтивост в изказванията на турските висши чиновници, тези претенции бяха изразени и в демонстративно неуважение на нормите на държание в американоцентричния свят.
Закупки от Русия на системи С-400, които са в несъгласие с изказванията на Съединени американски щати, военни интервенции в Закавказието, Северна Африка, Сирия и Ирак, интензивно създаване и продажба на лични оръжия, топли връзки с английската разведка и с ред източноевропейски страни – всичко това на протяжение на миналото десятилетие напряко крещеше за желанията на Анкара да стане различен център на престиж в границите на НАТО.
През май 2022 година Ердоган реши, че е узрял за способността да върви намерено против желанията на Вашингтон. Причината беше пламенната поддръжка от финландците и изключително от шведите на самите кюрди, против които Турция на Ердоган толкоз интензивно се бие в Северна Сирия и Западен Ирак. Кюрдската работническа партия (ПКК) е приета за терористична организация освен в Турция, само че и в доста западни страни и даже в Европейския съюз.
Признаването им за терористи в Европейски Съюз обаче не пречи на деятелите и водачите на партията да живеят, да организират насилствени действия и да водят открити акции в европейските страни. Швеция им е по-скъпа от другите, където организации, приети за терористични, са изключително топло третирани - спомнете си фотосите на шведските покрайнини, където знамената на ИДИЛ, Aн-Нусра и други организации, приети за терористични и неразрешени в Русия, са намерено окачени прозорците на къщите.
Дейностите на ПКК бяха мотив (но не и причината) Турция шумно и обществено да оспори консенсуса в НАТО – да се осмели да изрази някои свои претенции. Турците споделиха, че включването на страни, които поддържат терористите, във военния съюз ще подкопае сигурността, тъй че терористите би трябвало да се отхвърлят. Започна да се появява информация за многочисления „ лист с стремежи “ на Турция.
Не единствено полузабравените деятели на кюрдската милиция са в листата с претенции на Анкара - задачите на Турция са доста по-амбициозни, в сравнение с може да наподобява. Материалът на Bloomberg, оповестен ден след турския демарш, не дава цялостно схващане какво желае Турция, а е по-скоро компилация от всички клюки по тази тематика.
Bloomberg писа за желанието й да взе участие в програмата за тествания и доставка на изтребители F-35, за настояването за унищожаване на глобите за закупуването на С-400, за желанието да изиска депортиране от европейските страни освен на членове на ПКК, само че и на гюленистите, друга свещена крава на Запада...
Но надали всичко е толкоз просто. Такива претенции, в случай че Турция ги имаше съществено, можеха да бъдат изречени в коридорите, всичко можеше да се сведе до договаряния в сянка, можеше да бъде контрактувано безшумно и без доста звук,
Ердоган постъпи по друг метод. Той вкара НАТО в репутационна задънена улица - в този момент всеки излаз от тази задънена улица води до загуба на разположение. Турция не може да бъде подценена: доста страни от Източна Европа гледат в устата на Ердоган. Членовете на НАТО Хърватия и Унгария към този момент излязоха в поддръжка на настояванията на турския президент. Може би, с изключение на желанието да бъдат солидарни с Анкара, в тази поддръжка се вижда разбирането, че точно в този район всеки произвол от страна на Алианса ще бъде последван от остра реакция от Изтока.
Разбира се, не може да се съгласим и с настояванията на Ердоган - европейската преса, която е доста сензитивна към своите „ домашни “ терористи (десетки организации, сходни на ПКК, са приласкани във всяка огромна страна от ЕС), ще нарисува от предаването на членове на Кюрдската работническа партия на Турция, колкото и алегорично и непретенциозно да е, изменничество в световен мащаб. От този репутационен клинч съзнателно провокиран от Турция, няма излаз. Но не е ли това, което Ердоган се пробва да реализира?
Няма по-добра илюстрация за безпомощността на построената система на интернационалните връзки от последните шест месеца. Опитите на Кремъл да призове НАТО за разговор, отговорът под формата на вълна от насмешки и медийна акция за неизбежно нахлуване против Украйна, съчетани с откритото напомпване на въоръжените сили на Украйна с нападателни оръжия и разработка на нападателни проекти и най-после, нерешителната силова реакция на редичката еднополярност към началото на СВО - всичко това убеди „ третите страни “, измежду които, макар участието си в НАТО, е и Турция, в неспособността на Вашингтон да удържа щурвала.
В рамките на три дни откакто турците публично показаха позицията си, имаше спорни изказвания от скандинавска страна, съсредоточени върху детайлностите, само че игнориращи същността. Някои споделиха, че няма да се откажат нито от кюрдите, нито от гюленистите, други дадоха обещание да „ работят по сигурността “ дружно (четете: да изгонят обекта на спор).
Никой не сподели почитание към Ердоган, никой не видя зад демарша повече от припрян опит на нищожен васал да нервира господаря. Дори Байдън, когато беше запитан за турските искания на 21 май, ги отхвърли и сподели, че е допустимо да се договаря без проблеми. Ето за какво Турция няма да промени метода си – вградена крепко в изкривения международен ред, тя ще подвига звук и ще подвига скандал при всеки комфортен мотив, единствено и единствено да разклати тази извитост в своя изгода.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ