И Индия ще каца на Луната
Следващият месец, в случай че всичко е наред, Индия ще се трансформира в петата страна, която каца на Луната.
Тежката индийска ракета ще излети от галактическия център Satish Dhawan в Шрихарикота в щата Андра Прадеш, като ще изведе в орбита на Луната безпилотния тежащ 3890-килограма галактически транспортен съд, наименуван Chandrayaan-2, планиран и създаден от Индийската организация за галактически проучвания (ISRO).
За разлика от предшественика си, Чандраян-1, който е обикалял към Луната през март 2008 година, той ще спусне на повърхността на лунния южен полюс капсула с роувър, които ще събират данни за топографията на Луната, минералите и доста тънката й атмосфера.
Докато обикаля в орбита, вграденият инфрачервен спектрометър на кораба ще стартира да търси релативно обилие на хидроксилни йони и водни молекули.
Радарният инструмент ще сканира непрекъснато затъмнените кратерни основи в полярните райони, с цел да открие воден лед. Също по този начин ще бъде картографирана дебелината на реголита – пласта парчета, който покрива твърдите скали, и ще бъде измерена електрическата проводимост.
На повърхността на Луната капсулата Викрам (Vikram), наречена по този начин на индийския астрофизик Викрам Сарабхай, ще включи в деяние редица високотехнологични уреди. Сеизмометър ще записва лунните талази покрай площадката за кацане, предлагайки данни за лунното ядро.
Вградената термична сонда ще направи първите измервания на отвесния профил на температурата и топлопроводимостта на почвата, изтласквайки се до дълбочина 10 сантиметра.
Роувърът, наименуван Прагян (Pragyan), тежи 25 кг и ще премине към 100 метра, с цел да проучва наличието на почвата и ще изпрати данните до кацналата капсула благодарение на дребна радио антена на върха на отвесно инсталиран безоблачен панел. Капсулата от своя страна ще съобщи информацията на Земята.
Две цифрови навигационни камери на предната страна ще оказват помощ на Pragyan да избегне трудности като кратери, камъни и ями. Сгушен под палубата на роувъра, лазерен инструмент ще разпознава и оцени следи от летливи детайли на лунната повърхнина от разстояние от 200 милиметра.
„ Инструментите на сондата и роувъра ще дават значими данни, които не могат да бъдат получени посредством отдалечено наблюдаване, и могат да работят като метод за потвърждаване на същинската конюнктура на повърхността на Луната “, споделя Шрирам Бхиварасау от Лунния и планетарен институт на Университета за галактически проучвания (Lunar and Planetary Institute of Universities Space Research Association -USRA) в Съединени американски щати.
„ Чрез проучване на полярните летливи отлагания на Луната, на минералите и съществуването на химически детайли, на топографията и на екзосферата, Chandrayaan-2 ще даде нови хрумвания за произхода на Луната и ранната й история. “
Chandrayaan-2 ще носи и ретро-отражатели, благосъстоятелност на НАСА – огледала, които отразяват лазерни светлинни сигнали, изпратени от Земята. Сигналите ще оказват помощ да се дефинира точното местонахождение на кабината кацнала на повърхността, което ще разреши на учените да изчислят по-точно дистанцията до Луната.
От основаването си през 1969 година ISRO играе основна роля в развиването на стратегиите за проучване на космоса в Индия. При сполучливо кацане на капсулата на Чандраяан-2 на Луната, Индия ще се причисли към световния лунен клуб, следвайки Съветския съюз през 1959 година, Съединени американски щати през 1969 година, Китай през декември 2013 година и Израел през 2019 година
Следващата цел пред Индия е да изпрати астронавти в космоса до 2022 година Научните откриватели на ISRO към този момент създават и тестват ефикасността на Gaganyaan, изцяло самостоятелен 3,7-тонен галактически транспортен съд, предопределен да носи екипаж на орбита и да се върне на Земята след задача от седем дни.
