Следващият канцлер в Берлин трябва да обясни на германците, че

Следващият канцлер в Берлин би трябвало да изясни на германците, че е належащо да харчат доста повече пари за защита, да възвърне връзките с Франция, да си върне контрола над миграцията, да обезпечи задоволително и на налични цени енергийни запаси - и всичко това в един нов свят, в който властническите режими се множат, а демократичната народна власт е в оттегляне.

" Германия претърпява многопластова рецесия от историческо значение ", написа тази седмица " Шпигел ". С излизането от такава рецесия в Германия нормално се захваща огромна коалиция - коалиция сред двете огромни партии, консервативния блок ХДС/ХСС и социалдемократическата партия. Това е най-вероятното ръководещо болшинство в идващия Бундестаг, който германците ще избират в предварителен избор на 23-ти февруари.

" Не съм сигурна, че германците са изключително щастливи от задаващата се огромна коалиция, само че сигурно са щастливи, че се разпадна тройната коалиция ", споделя пред БНР политологът проф. Урсула Мюнх, шеф на политическата академия в Туцинг. С нея беседва Весела Владкова.

- Йоахим-Фридрих Мартин Йозеф Мерц, на 69 години, от най-западната част на Германия, е вярата на германците. Трябва да се случи знамение, с цел да не стане водачът на Християтндемократическия съюз десетият канцлер на Германия. Откъде би трябвало да стартира, проф. Мюнх?

- Първата задача е стопанската система. Германия от месеци изпитва компликации, което се дължи значително на експортно насочената стопанска система. Това включва автомобилната промишленост, която към момента не е решила дали ще развива електрическите автомобили, или държи на моторите с вътрешно горене. Към това би трябвало да добавите и неразбираемото бъдеще в комерсиалните връзки със Съединените щати.

Следващата тематика, която е обвързвана с стопанската система, е бюджетът. Достатъчно ли е да се формулират цели, или Германия би трябвало въпреки всичко да се откаже от дълговата спирачка? Или с други думи - би трябвало ли да се позволи поемането на нов дълг за вложения в инфраструктурата и за подкрепяне на общините.
Не по-малък проблем е миграцията. Преобладаващата част от германците желае страната да затегне контрола върху идващите у нас бежанци и мигранти. Разходите на общините за заслон, обществена помощ и интеграция експлодират и недоволството пораства.

- По съвсем всички тези тематики разликите сред консерваторите и социалдемократите са огромни. Напълно невъзможна ли е коалиция на ХДС/ХСС със Зелените, макар обвиняванията на консерваторите, че зелената политика е унищожила немската стопанска система?

- Не бих зачеркнала тази опция, тъй като говоренето преди и след избори постоянно е доста друго. Разбира се, зависи какъв ще бъде резултатът на 23-ти февруари. Освен това острият звук на консервативния блок ХДС/ХСС против Зелените в последно време омекна.

- Дълговата спирачка е в действие от 2009 година и е записана в конституцията, а анулацията й изисква две трети болшинство в Бундестага. В момента има нужните за това гласове. След изборите през февруари - не е несъмнено. На ограничението на поемането на нов дълг Германия дължи ниската задлъжнялост от 64 % от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне - в еврозоната тя е съвсем 90 на 100, а в Съединените щати - към 120 %. Но в това време, след серията рецесии, дълговата спирачка се трансформира в спирачка на икономическото развиване. Консервативният блок ХДС/ХСС, " бащата " на дълговата спирачка след финансовата рецесия, е напът да премисли отхвърли от нейното унищожаване. Ако това се случи още преди изборите, защо ще употребява бъдещото държавно управление на Фридрих Мерц новия дълг?

- Любопитно съвпадане е, че тъкмо тази седмица, когато се разпадна ръководещата коалиция, водещи икономисти, които поучават държавното управление, още веднъж предложиха Германия да допусне изключения в ограничаването за вдишване на нов дълг. Според техния съвет, новият дълг би трябвало категорично да се обвърже с съответни капиталови планове, само че не и със обществени заплащания.
Консерваторите на Мерц са безапелационни, че няма да влагат средства в нови обществени стратегии. Нещо повече - в този момент настоящи схеми за обществено подкрепяне ще бъдат съкратени или изцяло зачеркнати, в това число заплащания на украинските бежанци.

- Интересно по какъв начин социалдемократите ще преглътнат зачеркването на личните си промени в общественото подкрепяне. Но нещо друго е по-интересно към този миг - с кого ще влязат в предизборната борба? Засега към момента социалдемократите държат на провалилия се канцлер Олаф Шолц. Може ли обаче той да бъде сменен от министъра на защитата Борис Писториус, най-харесвания политик в Германия сега, проф. Мюнх? Или ще го пазят за по-добри времена, поради неизбежния избирателен пестник, който чакат социалдемократите?

- Не имам вяра, че ще запазят Писториус за последващи избори. Той към този момент е над 60 - годишен. Но в това време в редиците на социалдемократическата партия се надига вълна в негова поддръжка. Или по-скоро - вълна против Олаф Шолц. Пределно ясно е, че социалдемократите нямат никакъв късмет да завоюват изборите, без значение кой е водещият им претендент. Въпреки това за тях е значим всеки глас, който биха получили.
При очертаващата се злополука за социалдемократите мнозина гледат с вяра към утвърждението, на което се радва Борис Писториус в качеството му на министър на защитата. Съмнявам се обаче, че това утвърждение ще е толкоз огромно, в случай че той стане водещ претендент на партията за изборите.

- Писториус и Мерц, най-вероятният предстоящ канцлер, имат доста повече общи възгледи, в сравнение с Шолц и Мерц.

- Така е, Писториус и Мерц споделят и отвън тематиката защита доста възгледи, само че дано обърна внимание, че измежду социалдемократите съществуват доста огромни разлики във връзка с разноските за защита, въпросите за мира и войната и за поддръжката за Украйна. Много партийци поддържат Писториус, който споделя, че Германия би трябвало да влага доста повече в защита и да поддържа Украйна. Но съвсем толкоз са и съперниците на министъра, които желаят да се спре с въоръжаването и са изрично срещу разполагането на американски ракети в Германия.

Писториус не би могъл да преодолее това разделяне в партията. Или другояче казано - Писториус се приема добре от необятната аудитория, само че напълно не е по този начин в партията, която би трябвало да го издигне за кандидат-канцлер.

- Какво очаквате от външната политика на канцлер Фридрих Мерц в мандата на Доналд Тръмп във Вашингтон и при продължаваща унищожителна война в Европа?

- Със сигурност няма да настъпи голяма смяна. Очаквам обаче, че Германия ще се вгледа доста повече в личните си ползи - както стопански, по този начин и политически. Нашите сътрудници евентуално ще бъдат удовлетворени от тази смяна, тъй като Германия скоро няма да може да се държи като скучен многознайник, който раздава препоръки наляво и надясно. Никой не обича да му размахват пръст в лицето и да му споделят какво би трябвало да прави, нали?

Независимо кой ще оглави външното министерство, няма да му е елементарно с новата президентска администрация във Вашингтон. Майсторлъкът ще бъде Берлин да може да се погрижи за отстояване на единни европейски позиции по проблемите, с които следва да се сблъскаме. А рискът е огромен - европейските водачи ще бъдат доста внимателни и всеки ще се опита да откри някакви от малко малко положителни връзки с Тръмп.