Следолимпийската депресия все още е тема табу, но има голям

Следолимпийската меланхолия към момента е тематика табу, само че има огромен брой случаи измежду участниците след Игрите в Париж, сигнализираха специалисти.
Прочетете още
" Това е известният модел на айсберг. Виждате няколко души да приказват за него, само че не виждате болшинството ", сподели психологът Марион Суприцио пред ДПА.

Според специалиста от Германския състезателен университет в Кьолн има доста благоприятни условия, които могат да оказват помощ за попречване на тази сложна обстановка след Олимпийските игри.

" Психологията и спортната логика на психиката могат да предложат доста и да свършат превантивната работа. Важно е спортистите да приготвят метода си на мислене за това, което следва. Програмите са налице. Използването им към момента не е оптимално, има място за усъвършенстване ", добави тя.

Все по-често спортистите приказват за психологичните си проблеми след Олимпиадата, само че евентуално още повече от тях даже не ги загатват.

" Темата за следолимпийската меланхолия е табу за доста спортисти. Но това води до доста психологични болести ", съобщи Сулприцио.

Темата притегли вниманието на обществеността, когато плувната легенда Майкъл Фелпс описа за депресията си след олимпиадите. Американецът разкри, че е имал проблеми след приключването на всички игри, като се стартира с Атина 2004.

Фелпс по-специално демонстрира, че даже великите спортисти могат да бъдат наранени, а дебютантите са изложени на риск два пъти повече.

" Спортистите, които се състезават на Олимпиадата за първи път, попадат в дупка много бързо. По-опитните спортисти знаят какво да чакат, до момента в който дебютантите постоянно са напряко изумени от големия мащаб на Олимпиадата ", сподели Ули Кнап, треньор на немската състезателка на скок дължина Малайка Михамбо.