Следобедните дремки са чудесен начин да презаредим батериите си и

Следобедните дремки са превъзходен метод да презаредим батериите си и да се събудим с нови сили. Често обаче се случва откакто сме поспали следобяд, да не можем да заспим вечер или да се усещаме по-отпаднали в сравнение с сме били преди да си легнем.
Прочетете още
Защо се получава по този начин и по какъв начин можем да се възползваме от плюсовете на спането денем, само че и да имаме сила по-късно?

Кратката следобедна сънливост може да усъвършенства настроението, да укрепи паметта и да увеличи продуктивността. Тя е мощен метод за презареждане на мозъка, възстановяване на концентрацията и поддържане на психическото и физическото здраве. При погрешен метод обаче може да ни накара да се усещаме отпаднали, дезориентирани и раздразнителни.

Ключът се крие в разбирането на метода, по който тялото контролира съня и бодърстването.

Повечето хора изпитват натурален енергиен спад в ранния следобяд, нормално сред 13 и 16 ч. Това не се дължи единствено на изобилния обяд - вътрешният часовник на организма ни, така наречен циркаден темп, основава цикли на жизненост и отмалялост през целия ден. Ранната следобедна отмалялост е част от циркадния темп, заради което се усещаме сънливи през този интервал на деня.

Проучванията сочат, че къса сънливост в часовия диапазон 13-16 ч., последвана от излагане на ярка светлина, може да помогне против умората, да ни направи по-бдителни и да усъвършенства умствената централизация, без да пречи на нощния сън. Тези къси почивки разрешават на мозъка да си почине, без да изпада в бездънен сън, което улеснява събуждането с възприятие за прохлада.

Но има и измама - прекомерно дългата сънливост може да докара до пробуждане с по-лошо чувство отпреди. Това се дължи на „ инерцията на съня “ - изнемощялост и дезориентация, които се появяват при пробуждане по време на по-дълбоките стадии на съня.

След като заспим за повече от 30 минути, мозъкът ни минава в бавно-вълнов сън, което прави събуждането доста по-трудно. Изследванията демонстрират, че при пробуждане от бездънен сън хората могат да се усещат отпаднали още час.

А в случай че сме решили да поспим прекомерно късно денем (след 16 ч.), може да нарушим естествения блян на организма към сън и да ни е мъчно да заспим през нощта.

Краткото спане денем обче не се предлага за всички. Хората с хронично бодърствуване постоянно са съветвани да заобикалят изцяло дремките, защото дневният сън може да отслаби желанието им да спят през нощта, написа puls.bg.

Други хора пък подремват като средство за реализиране на по-високи резултати. Спортистите включват дрямката в подготвителните си графици, с цел да ускорят възобновяване на мускулите и да подобрят параметри, свързани със спорта, като време за реакция и устойчивост.

Изследванията демонстрират също, че хората, от които се изисква нараснало внимание по време на работа, имат изгода от дрямката. Такива са здравните служащи и екипажите на самолети. Кратките планувани почивки имат огромни плюсове за тях, тъй като им оказват помощ да останат съсредоточени и да понижат грешките, свързани с умората.

НАСА е открила, че 26-минутна сънливост може да усъвършенства работата на оперативния личен състав, изпълняващ полети на дълги дистанции, с 34 %, а бдителността - с 54 %.

За ефикасната сънливост са значими времето и средата. Дрямката сред 10 и 20 минути предотвратява появяването на унесеност, а идеалното време е преди 14:00 ч. Твърде късната сънливост може да „ разбърка “ естествения график на съня на организма.

Експертите споделят, че най-добре се подремва в хладна, тъмна и тиха среда, сходна на изискванията за сън през нощта. Маските за очи и шумоизолиращите слушалки могат да оказват помощ, изключително за хората, които се намират в шумна и светла среда.