Какви тайни крие Чудовището на Северозапада?
Следи от потопено минало " изплуваха “ от дъното на един от най-големите язовири у нас.
Сред тях - въжен мост, остатъци от основи на къщи, кладенци и даже чешма, издигната от тогавашните поданици на село, изселено преди близо 40 години поради завиряването на същия този язовир.
Става дума за " Огоста “ над Монтана, чиито крайбрежия се оголиха поради мощно намалелия размер на водоема.
Какво още е останало от това потопено село и какво си спомнят хората, които са живели там?
Мистичният язовир " Огоста “ е именуван още " Чудовището на Северозапада “ поради внушителните му размери. Общият му размер е 506 милиона кубически метра вода, припомня бТВ. Към момента той е едвам на към една трета цялостен, което е и повода за оголените крайбрежия.
Живовци е било името на селото, изселено преди 40 години. След него фактически са останали доста неща.
Параскева Анастасова е била единствено на девет години, когато е почнало изселването поради завиряването на " Огоста “.
" В нашия дом живеехме осем индивида. Моята прабаба, баба ми и дядо ми, сестрата на дядо ми, майка ми и татко ми, аз и сестра ми. Истинското изселване стартира 1968 година. Пролетта закриха учебното заведение. Точно пролетта на 1968 година стартира събарянето на къщите в Живовци. Каквото можеше се пренасяше на новите имоти в Михайловград, където стартира строенето на къщите “, споделя Параскева.
Според проектите на тогавашната власт е изселено и родното село на Радичков – Калиманица, за което той споделя " селце, изпаднало от каруцата на Бога “. Водата обаче по този начин или другояче в никакъв случай не стига до там.
Сега от родното село на Радичков, което на към 20 километра от тогавашното село Живовци, е останал единствено един дъб и една " черквица “, която остава незавършена.
" За мен изселването беше травматично. Ние бяхме деца и надлежно живеехме с вълненията на нашите родители. За по-възрастните хора това беше кошмарно – да си изоставен домовете, да ги съборят и да се реалокират на едно място, на което имаше просто едни лозя. Не си представях по какъв начин там ще имаме дом. Специално живовчани не желаеха да се изследват. Само за няколко години доста, и то не толкоз възрастни хора, получиха инфаркт. Отидоха си от тази контузия, която трябваше да изживеят “, споделя още Параскева.
Тя си спомня, че в село Живовци са живели поетите Иван Давидков и Анастас Стоянов.
" Техните домове бяха в горната част на селото. С Анастас Стоянов бяхме близки, той доста идваше, тъй като лозята ни бяха прилежащи. Много увлекателно разказваше. С него имам много мемоари “, прибавя Параскева.
Сред тях - въжен мост, остатъци от основи на къщи, кладенци и даже чешма, издигната от тогавашните поданици на село, изселено преди близо 40 години поради завиряването на същия този язовир.
Става дума за " Огоста “ над Монтана, чиито крайбрежия се оголиха поради мощно намалелия размер на водоема.
Какво още е останало от това потопено село и какво си спомнят хората, които са живели там?
Мистичният язовир " Огоста “ е именуван още " Чудовището на Северозапада “ поради внушителните му размери. Общият му размер е 506 милиона кубически метра вода, припомня бТВ. Към момента той е едвам на към една трета цялостен, което е и повода за оголените крайбрежия.
Живовци е било името на селото, изселено преди 40 години. След него фактически са останали доста неща.
Параскева Анастасова е била единствено на девет години, когато е почнало изселването поради завиряването на " Огоста “.
" В нашия дом живеехме осем индивида. Моята прабаба, баба ми и дядо ми, сестрата на дядо ми, майка ми и татко ми, аз и сестра ми. Истинското изселване стартира 1968 година. Пролетта закриха учебното заведение. Точно пролетта на 1968 година стартира събарянето на къщите в Живовци. Каквото можеше се пренасяше на новите имоти в Михайловград, където стартира строенето на къщите “, споделя Параскева.
Според проектите на тогавашната власт е изселено и родното село на Радичков – Калиманица, за което той споделя " селце, изпаднало от каруцата на Бога “. Водата обаче по този начин или другояче в никакъв случай не стига до там.
Сега от родното село на Радичков, което на към 20 километра от тогавашното село Живовци, е останал единствено един дъб и една " черквица “, която остава незавършена.
" За мен изселването беше травматично. Ние бяхме деца и надлежно живеехме с вълненията на нашите родители. За по-възрастните хора това беше кошмарно – да си изоставен домовете, да ги съборят и да се реалокират на едно място, на което имаше просто едни лозя. Не си представях по какъв начин там ще имаме дом. Специално живовчани не желаеха да се изследват. Само за няколко години доста, и то не толкоз възрастни хора, получиха инфаркт. Отидоха си от тази контузия, която трябваше да изживеят “, споделя още Параскева.
Тя си спомня, че в село Живовци са живели поетите Иван Давидков и Анастас Стоянов.
" Техните домове бяха в горната част на селото. С Анастас Стоянов бяхме близки, той доста идваше, тъй като лозята ни бяха прилежащи. Много увлекателно разказваше. С него имам много мемоари “, прибавя Параскева.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ