Проучване: По-дългите разходки намаляват риска от инфаркт и инсулт
Следенето на броя крачки всеки ден е добър ориентир за това какъв брой се движим, само че единствено цифрите най-после не са най-важното. Ново изследване измежду над 33 000 възрастни от Англия демонстрира, че освен какъв брой вървим има значение, а и по какъв начин го вършим.
Прочетете още
Оказва се, че хората, които вършат по-голямата част от дневните си стъпки по време на по-дълги разходки, имат по-нисък риск от смъртност по каквато и да е причина спрямо тези, които се движат главно на къси шпации. Изследването е оповестено в сп. Annals of Internal Medicine.
Освен това хората, които се разхождали по-дълго едновременно, посочили и по-нисък риск от сърдечно-съдови произшествия като инфаркт или инсулт.
Само една или две по-дълги разходки на ден, от по 10 до 15 минути с умерено движение, могат да имат осезаеми изгоди, изключително за хора, които по принцип не се движат доста, споделят създателите на изследването.
Проучването включва хора на възраст сред 40 и 79 години, които нямат сърдечно-съдови болести или рак и нормално изминават под 8000 крачки на ден. В продължение на една седмица всички носели фитнес тракери, с цел да се измерят навиците им на придвижване.
Резултатите посочили, че тези, които са правили по-дълги серии от стъпки имали към 4% по-малка възможност да преживеят сърдечно-съдова болест през идващите 10 години.
Междувременно хората, които са правили множеството си крачки за по-малко от 5 минути са имали към 9% по-висок риск от бъдещо сърдечно-съдово събитие.
Най-яснен резултат е имало при хората, които по принцип се движат минимум – под 5000 крачки дневно. При тях по-дългите интервали на вървене се свързват с цели 85% по-нисък риск от смъртност спрямо късите разходки.
Общият брой стъпки не е единственият фактор, който би трябвало да се вземе поради, съгласно специалистите, представени от puls.bg.
Специалистите допускат, че по-дългите, непрекъснати интервали на вървене могат да подтикват кръвообращението, да подобрят инсулиновата сензитивност и да донесат изгоди за сърцето и метаболизма. Това са резултати, които е по-малко евентуално да се проявят при къси, разпокъсани интензивности.
Лесно е да включим повече вървене в всекидневието си, даже без да отделяме особено време за тренировки. Можем да слезем една спирка по-рано и да изминем останалото разстояние пешком, да изкачим стълбите вместо да употребяваме асансьора или просто да създадем къса разходка след обяд или вечеря. Разходките с другар, слушането на подкаст или стартирането на обичана музика също трансформират придвижването в прелестно време за себе си. Малките промени се натрупват – даже 10–15 минути бързо вървене дневно могат да създадат осезаема разлика за здравето и настроението ни.
Прочетете още
Оказва се, че хората, които вършат по-голямата част от дневните си стъпки по време на по-дълги разходки, имат по-нисък риск от смъртност по каквато и да е причина спрямо тези, които се движат главно на къси шпации. Изследването е оповестено в сп. Annals of Internal Medicine.
Освен това хората, които се разхождали по-дълго едновременно, посочили и по-нисък риск от сърдечно-съдови произшествия като инфаркт или инсулт.
Само една или две по-дълги разходки на ден, от по 10 до 15 минути с умерено движение, могат да имат осезаеми изгоди, изключително за хора, които по принцип не се движат доста, споделят създателите на изследването.
Проучването включва хора на възраст сред 40 и 79 години, които нямат сърдечно-съдови болести или рак и нормално изминават под 8000 крачки на ден. В продължение на една седмица всички носели фитнес тракери, с цел да се измерят навиците им на придвижване.
Резултатите посочили, че тези, които са правили по-дълги серии от стъпки имали към 4% по-малка възможност да преживеят сърдечно-съдова болест през идващите 10 години.
Междувременно хората, които са правили множеството си крачки за по-малко от 5 минути са имали към 9% по-висок риск от бъдещо сърдечно-съдово събитие.
Най-яснен резултат е имало при хората, които по принцип се движат минимум – под 5000 крачки дневно. При тях по-дългите интервали на вървене се свързват с цели 85% по-нисък риск от смъртност спрямо късите разходки.
Общият брой стъпки не е единственият фактор, който би трябвало да се вземе поради, съгласно специалистите, представени от puls.bg.
Специалистите допускат, че по-дългите, непрекъснати интервали на вървене могат да подтикват кръвообращението, да подобрят инсулиновата сензитивност и да донесат изгоди за сърцето и метаболизма. Това са резултати, които е по-малко евентуално да се проявят при къси, разпокъсани интензивности.
Лесно е да включим повече вървене в всекидневието си, даже без да отделяме особено време за тренировки. Можем да слезем една спирка по-рано и да изминем останалото разстояние пешком, да изкачим стълбите вместо да употребяваме асансьора или просто да създадем къса разходка след обяд или вечеря. Разходките с другар, слушането на подкаст или стартирането на обичана музика също трансформират придвижването в прелестно време за себе си. Малките промени се натрупват – даже 10–15 минути бързо вървене дневно могат да създадат осезаема разлика за здравето и настроението ни.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ




