Победата на Саръбоюков е 11-ата българска на престижния Golden Gala в Рим
България към този момент има 11 победи на един от най-престижните лекоатлетически шампионати в света - Golden Gala в Рим. Италианската класика се организира за първи път през 1980 година и през годините непроменяемо е част от най-силните комерсиални вериги в Царицата на спортовете.
Прочетете още
От 1985 година се вкарва веригата IAAF Grand Prix, а конкуренцията в италианската столица е измежду определените надпревари. През 1998 година IAAF Golden League заменя Grand Prix като водещ формат, доближаващ се до сегашната Диамантена лига. Golden Gala още веднъж е измежду елитните шампионати в календара. От 2010 година Диамантената лига заменя Златната лига, а шампионатът в Рим остава част от най-престижната атлетическа верига.
В 46-годишната история на Golden Gala България има съществено наличие - 11 победи, реализирани от осем разнообразни спортисти. Списъкът стартира през 1984 година с Людмила Андонова и стига до 2026 година, когато Божидар Саръбоюков завоюва скока на дължина в Рим.
Първата българска победа идва през 1984 година, когато Людмила Андонова печели скока на височина с 2.02 м. Година по-късно Стефка Костадинова стартира своята серия от триумфи на Golden Gala - през 1985 година тя е първа с 2.00 м.
През 1986 година България записва две победи в едно издание. Йорданка Донкова печели 100 м с трудности с 12.47 сек, а Цветанка Христова победи в мятането на диск с 68.90 м - резултат, който става и връх на шампионата в дисциплината. Българското наличие в тези две дисциплини е още по-впечатляващо, тъй като Гинка Загорчева приключва втора след Донкова с 12.49 сек, а Светла Миткова печели среброто в диска с 58.98 м.
Най-успешното българско име в историята на Golden Gala остава Стефка Костадинова. Освен успеха през 1985 година, тя печели още три пъти - през 1991 година със 198 см, през 1993 година със 198 см и през 1996 година със 196 см. Така Костадинова има четири победи на този шампионат - най-вече измежду българските спортисти.
През 90-те години българската серия продължава. Светла Димитрова-Пищикова печели 100 м с трудности през 1994 година с 12.64 сек, като зад нея остава друга българска легенда - Йорданка Донкова. През 1995 година Ива Пранджева е първа в тройния скок с 14.51 м, а през 2000 година Ростислав Димитров печели мъжкия троен скок със 17.25 м.
След дълга пауза новата българска победа пристигна през 2026 година Божидар Саръбоюков завоюва скока на дължина на Golden Gala Pietro Mennea в Рим с 8.26 м, реализирани в последния опит. Успехът е изключително важен, тъй като това е първата българска победа на Golden Gala в ерата на Диамантената лига, почнала за шампионата през 2010 година
Успехът на Саръбоюков го слага и в по-тесния лист на българите, печелили шампионати от Диамантената лига. Той стана третият наш спортист с победа в настоящата най-силна комерсиална атлетическа верига след Ивет Лалова-Колио и Мирела Демирева.
Лалова-Колио има три победи в диамантени шампионати - Осло 2011, Осло 2013 и Стокхолм 2018. Демирева има една победа в скока на височина - Рабат 2018. Саръбоюков към този момент има своята първа - Golden Gala 2026 в Рим.
България има триумфи и в предхождащите Диамантената лига влиятелни вериги. В Златната лига българските победи са три: Ростислав Димитров през 2000 година на Golden Gala в Рим, както и Венелина Венева, която два пъти победи в скока на височина - в Париж през 2001 година и в Цюрих през 2006 година
Преди тях IAAF Grand Prix е първата огромна международна верига, която слага основите на по-късните формати - Златната лига и Диамантената лига. В другите години форматът на конкуренцията се трансформира. В интервала 1985-1992 година спечелилите в обособените дисциплини се дефинират по сезонен точков актив. От 1993 година нататък първенците в дисциплините се излъчват посредством класирането на IAAF Grand Prix Final.
В тази ранглиста България има седем победи в обособени дисциплини, реализирани от петима разнообразни спортисти.
Най-успешна измежду българите е Стефка Костадинова, която има три победи в скока на височина - през 1985, 1987 и 1993 година По една победа имат Йорданка Донкова, Цветанка Христова, Светла Димитрова и Тереза Маринова.
Първият български триумф в IAAF Grand Prix идва през 1985 година, когато Стефка Костадинова печели скока на височина. Тя приключва сезона като №1 в дисциплината с 63 точки, а на финала на веригата побеждава с 200 см.
Година по-късно, през 1986 година, България записва две оценки. Йорданка Донкова победи на 100 м с трудности с 69 точки и печели финала с 12.47 сек. В същия сезон Цветанка Христова е номер едно в мятането на диск с 63 точки, като също печели финала - с 68.90 м.
Особено място заема точно сезон 1986, когато Донкова освен печели своята дисциплинираност, само че става и общоприет победител при дамите в IAAF Grand Prix. Това отличие се присъжда на атлетката с най-голям общ точков актив във всички дисциплини на веригата. През същата година Цветанка Христова приключва трета в генералното класиране при дамите.
През 1987 година Стефка Костадинова още веднъж е най-хубава в скока на височина. Тя приключва първа в дисциплината с 61 точки и побеждава на финала със 199 см.
След смяната във формата българските триумфи не престават. През 1993 година Костадинова печели финала на IAAF Grand Prix в скока на височина със 198 см. Това е третата ѝ победа в обособена дисциплинираност от веригата.
През 1994 година Светла Димитрова става победителка на 100 м с трудности, откакто печели финала с 12.66 сек. Последната българска победа в тази статистика е от 2001 година, когато олимпийската шампионка Тереза Маринова победи в тройния скок с 14.77 м.
Прочетете още
От 1985 година се вкарва веригата IAAF Grand Prix, а конкуренцията в италианската столица е измежду определените надпревари. През 1998 година IAAF Golden League заменя Grand Prix като водещ формат, доближаващ се до сегашната Диамантена лига. Golden Gala още веднъж е измежду елитните шампионати в календара. От 2010 година Диамантената лига заменя Златната лига, а шампионатът в Рим остава част от най-престижната атлетическа верига.
В 46-годишната история на Golden Gala България има съществено наличие - 11 победи, реализирани от осем разнообразни спортисти. Списъкът стартира през 1984 година с Людмила Андонова и стига до 2026 година, когато Божидар Саръбоюков завоюва скока на дължина в Рим.
Първата българска победа идва през 1984 година, когато Людмила Андонова печели скока на височина с 2.02 м. Година по-късно Стефка Костадинова стартира своята серия от триумфи на Golden Gala - през 1985 година тя е първа с 2.00 м.
През 1986 година България записва две победи в едно издание. Йорданка Донкова печели 100 м с трудности с 12.47 сек, а Цветанка Христова победи в мятането на диск с 68.90 м - резултат, който става и връх на шампионата в дисциплината. Българското наличие в тези две дисциплини е още по-впечатляващо, тъй като Гинка Загорчева приключва втора след Донкова с 12.49 сек, а Светла Миткова печели среброто в диска с 58.98 м.
Най-успешното българско име в историята на Golden Gala остава Стефка Костадинова. Освен успеха през 1985 година, тя печели още три пъти - през 1991 година със 198 см, през 1993 година със 198 см и през 1996 година със 196 см. Така Костадинова има четири победи на този шампионат - най-вече измежду българските спортисти.
През 90-те години българската серия продължава. Светла Димитрова-Пищикова печели 100 м с трудности през 1994 година с 12.64 сек, като зад нея остава друга българска легенда - Йорданка Донкова. През 1995 година Ива Пранджева е първа в тройния скок с 14.51 м, а през 2000 година Ростислав Димитров печели мъжкия троен скок със 17.25 м.
След дълга пауза новата българска победа пристигна през 2026 година Божидар Саръбоюков завоюва скока на дължина на Golden Gala Pietro Mennea в Рим с 8.26 м, реализирани в последния опит. Успехът е изключително важен, тъй като това е първата българска победа на Golden Gala в ерата на Диамантената лига, почнала за шампионата през 2010 година
Успехът на Саръбоюков го слага и в по-тесния лист на българите, печелили шампионати от Диамантената лига. Той стана третият наш спортист с победа в настоящата най-силна комерсиална атлетическа верига след Ивет Лалова-Колио и Мирела Демирева.
Лалова-Колио има три победи в диамантени шампионати - Осло 2011, Осло 2013 и Стокхолм 2018. Демирева има една победа в скока на височина - Рабат 2018. Саръбоюков към този момент има своята първа - Golden Gala 2026 в Рим.
България има триумфи и в предхождащите Диамантената лига влиятелни вериги. В Златната лига българските победи са три: Ростислав Димитров през 2000 година на Golden Gala в Рим, както и Венелина Венева, която два пъти победи в скока на височина - в Париж през 2001 година и в Цюрих през 2006 година
Преди тях IAAF Grand Prix е първата огромна международна верига, която слага основите на по-късните формати - Златната лига и Диамантената лига. В другите години форматът на конкуренцията се трансформира. В интервала 1985-1992 година спечелилите в обособените дисциплини се дефинират по сезонен точков актив. От 1993 година нататък първенците в дисциплините се излъчват посредством класирането на IAAF Grand Prix Final.
В тази ранглиста България има седем победи в обособени дисциплини, реализирани от петима разнообразни спортисти.
Най-успешна измежду българите е Стефка Костадинова, която има три победи в скока на височина - през 1985, 1987 и 1993 година По една победа имат Йорданка Донкова, Цветанка Христова, Светла Димитрова и Тереза Маринова.
Първият български триумф в IAAF Grand Prix идва през 1985 година, когато Стефка Костадинова печели скока на височина. Тя приключва сезона като №1 в дисциплината с 63 точки, а на финала на веригата побеждава с 200 см.
Година по-късно, през 1986 година, България записва две оценки. Йорданка Донкова победи на 100 м с трудности с 69 точки и печели финала с 12.47 сек. В същия сезон Цветанка Христова е номер едно в мятането на диск с 63 точки, като също печели финала - с 68.90 м.
Особено място заема точно сезон 1986, когато Донкова освен печели своята дисциплинираност, само че става и общоприет победител при дамите в IAAF Grand Prix. Това отличие се присъжда на атлетката с най-голям общ точков актив във всички дисциплини на веригата. През същата година Цветанка Христова приключва трета в генералното класиране при дамите.
През 1987 година Стефка Костадинова още веднъж е най-хубава в скока на височина. Тя приключва първа в дисциплината с 61 точки и побеждава на финала със 199 см.
След смяната във формата българските триумфи не престават. През 1993 година Костадинова печели финала на IAAF Grand Prix в скока на височина със 198 см. Това е третата ѝ победа в обособена дисциплинираност от веригата.
През 1994 година Светла Димитрова става победителка на 100 м с трудности, откакто печели финала с 12.66 сек. Последната българска победа в тази статистика е от 2001 година, когато олимпийската шампионка Тереза Маринова победи в тройния скок с 14.77 м.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ