Самоопределението – фундамент на мира
След вземането на властта в Киев от извънредно десните сили, етническият мир в рамките на днешната украинска страна е взривен
Тръмп и екипът му вземат не страната на Путин и на Русия, а застават изрично на страната на жертвите в този спор
Който е осведомен с американската история, в това число и с външната политика на Съединени американски щати, е наясно, че позицията на президента Тръмп за преустановяване на войната в Украйна с препоръчаните условия към двете воюващи страни не е нито прочувствена, нито пристрастна, а още по-малко резултат на инцидентно скимване. Тя е в духа на обичайно отстояваните външно политически правила при разрешаването на териториални разногласия по време или след привършване на военните дейности. Според тях би трябвало да се държи сметка най-много за етническата принадлежност на популацията на територията, обект на искания от едната или другата страна. С други думи правилото на самоопределението на популацията би трябвало да бъде решителен при разглеждането на всевъзможни териториални въпроси.
За първи път в интернационалните връзки тези правила са застъпени от американския президент Удроу Уилсън (1913-1921) в декларацията му от 8 януари 1918 година (това са известните 14 точки). Срещу грубото занемаряване на тези правила на Парижката мирна конференция през 1919 година Съединени американски щати остро реагират, а нейните решения правят оценка като несправедливи и хищнически. Тези решения в действителност залагат мините, които взривиха Втората международна война.
Варварският метод на спечелилите в ПСВ, т.е. най-произволно прекрояване на границите, отделяне на части от нации с хилядолетна история, подменяне на едно иго с друго, предизвикват дълбоки контузии, неизличими премеждия и безчет почтени жертви.
Очевидно тези действителности на интернационалната сцена са добре известни на президента Тръмп и екипа му. Затова много безапелационна е позиция им за войната в Украйна, при диалозите за мир да се държи сметка за етническия състав на популацията на двете страни. Това е първото и незаобиколимо изискване за постигането не изобщо на мир, а на дълготраен мир.
А каква е в действителност в резюме историята на съветското население, намиращо се в рамките на Украйна: Израснала като една от следващите европейски Велики сили, Русия стартира войни за прекъсване на завоевателската агресия на Османската империя и изтласкването й от завладените територии, обитаеми с руснаци или други етноси. Едни от най-мащабните и продължителни войни са водени по времето на ръководството на Екатерина II през втората половина на 18-ти век – 1768-1774 година и 1787-1791 година. След трите пагубни провали на бойното поле и цялостното заличаване на турския флот край нос Калиакра край Варна, Турция признава п-ов Крим и земите на Новорусия (днешна Южна Украйна) за неразделна част от съветската страна. През 1787 година се случва и едно впечатляващо историческо събитие. Екатерина II изпраща предложения до всички европейски посланици, полския крал и австрийския император да посетят земите на Новорусия и Крим и персонално се убедят, че Русия твърдо е стъпила на Черно море.
За страдание паметникът на тази велика владетелка, освободила забележителна част от територията на модерна Украйна от османлиите, бе взривен от днешните украински ръководещи. Поразяващ акт на вандализъм!
До 1954 година полуостров Крим е неразделна част от съветската страна. През 1954 година ръководителят на Съюз на съветските социалистически републики, украинецът Никита Хрусчов персонално разпорежда Крим да бъде предаден и мине под ръководството на Киев като част от УССР. Тази териториална смяна е стимулирана с липса на вода (Крим е безпаричен на водни източници) и опцията казусът да бъде по-лесно позволен в рамките на Украйна, която само има сухопътна връзка с полуострова.
Въпреки че от 1954 година до 2014 година, т.е. цели 60 години е в рамките на УССР и самостоятелната украинска страна, етническото съответствие на популацията се резервира: 80% руснаци, 10% украинци и 10% мюсюлмани.
Четирите области – Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска постоянно са били неразделна част от съветската страна и са обитаеми на първо място с съветско население. При образуването на Съюз на съветските социалистически републики през 1922 година тези области са присъединени към УССР. Според тогавашното руско управление отпред с Й. В. Сталин към антисъветски настроената Украйна със селското си население би трябвало да бъдат четирите съветски индустриални региона със сериозен работен състав, с цел да се поддържа руската власт в републиката. Макар и откъснати повече от столетие от родината си, въпросните области изцяло резервират съветската си етническа принадлежност.
След вземането на властта в Киев от извънредно десните сили, с помощта несъмнено на милиардите на Сорос, твърдата линия на Украйна за член на НАТО, организация в този миг, овладяна от Дълбоката страна, чиято предпочитана задача е унищожаването на Русия и заграбването на ресурсите й и последвалата съветска военна инвазия в Украйна, етническият мир в рамките на днешната украинска страна е взривен. Запазването на един многомилионен етнос в една враждебна среда крие големи опасности от непрекъснато поддържани, от заинтригувани външни сили, военни конфликти и кръвопролития. С отчитането на този взривоопасен факт и твърдо поддържайки правилото на националното самоопределяне като ключ за разрешаване на един изострен етнически конфликт, Тръмп и екипът му вземат не страната на Путин и на Русия, както и не позиция против Украйна, а застават изрично на страната на жертвите в този спор – съветското и украинско население.
Впечатляващата най-малко до момента твърда позиция на Зеленски и някои от европейските му поддръжници за опазване на териториалната целокупност на Украйна е стимулирана само от очевидното желание да продължи войната. А тя се оказа изобилен източник на крупни корупционни схеми, разигравани повече от три години. Вероятността от постигането на мир в Украйна, макар всички спънки и обструкции, е по-голяма от всеки път. Безспорен принос за очертаващия се миролюбив акт има американският президент Доналд Тръмп. След първия тежък удар, който той нанесе на Дълбоката страна с блестящия си избирателен триумф за президент, прекратяването на войната в Украйна, която е и действителна опасност за международния мир, ще бъде втори акт от епохална значителност.
Международната общественост стана очевидец на една невиждана самодейност. За първи път на международната сцена излиза общественик от ранга на Тръмп, който показва еретична за военнолюбците позиция, съгласно която не войните, а пътят към благоденствието на народите е мирът и необятното всестранно и взаимноизгодно съдействие.
Това е позиция на един непоколебимо уверен миролюбец.
Тръмп и екипът му вземат не страната на Путин и на Русия, а застават изрично на страната на жертвите в този спор
Който е осведомен с американската история, в това число и с външната политика на Съединени американски щати, е наясно, че позицията на президента Тръмп за преустановяване на войната в Украйна с препоръчаните условия към двете воюващи страни не е нито прочувствена, нито пристрастна, а още по-малко резултат на инцидентно скимване. Тя е в духа на обичайно отстояваните външно политически правила при разрешаването на териториални разногласия по време или след привършване на военните дейности. Според тях би трябвало да се държи сметка най-много за етническата принадлежност на популацията на територията, обект на искания от едната или другата страна. С други думи правилото на самоопределението на популацията би трябвало да бъде решителен при разглеждането на всевъзможни териториални въпроси.
За първи път в интернационалните връзки тези правила са застъпени от американския президент Удроу Уилсън (1913-1921) в декларацията му от 8 януари 1918 година (това са известните 14 точки). Срещу грубото занемаряване на тези правила на Парижката мирна конференция през 1919 година Съединени американски щати остро реагират, а нейните решения правят оценка като несправедливи и хищнически. Тези решения в действителност залагат мините, които взривиха Втората международна война.
Варварският метод на спечелилите в ПСВ, т.е. най-произволно прекрояване на границите, отделяне на части от нации с хилядолетна история, подменяне на едно иго с друго, предизвикват дълбоки контузии, неизличими премеждия и безчет почтени жертви.
Очевидно тези действителности на интернационалната сцена са добре известни на президента Тръмп и екипа му. Затова много безапелационна е позиция им за войната в Украйна, при диалозите за мир да се държи сметка за етническия състав на популацията на двете страни. Това е първото и незаобиколимо изискване за постигането не изобщо на мир, а на дълготраен мир.
А каква е в действителност в резюме историята на съветското население, намиращо се в рамките на Украйна: Израснала като една от следващите европейски Велики сили, Русия стартира войни за прекъсване на завоевателската агресия на Османската империя и изтласкването й от завладените територии, обитаеми с руснаци или други етноси. Едни от най-мащабните и продължителни войни са водени по времето на ръководството на Екатерина II през втората половина на 18-ти век – 1768-1774 година и 1787-1791 година. След трите пагубни провали на бойното поле и цялостното заличаване на турския флот край нос Калиакра край Варна, Турция признава п-ов Крим и земите на Новорусия (днешна Южна Украйна) за неразделна част от съветската страна. През 1787 година се случва и едно впечатляващо историческо събитие. Екатерина II изпраща предложения до всички европейски посланици, полския крал и австрийския император да посетят земите на Новорусия и Крим и персонално се убедят, че Русия твърдо е стъпила на Черно море.
За страдание паметникът на тази велика владетелка, освободила забележителна част от територията на модерна Украйна от османлиите, бе взривен от днешните украински ръководещи. Поразяващ акт на вандализъм!
До 1954 година полуостров Крим е неразделна част от съветската страна. През 1954 година ръководителят на Съюз на съветските социалистически републики, украинецът Никита Хрусчов персонално разпорежда Крим да бъде предаден и мине под ръководството на Киев като част от УССР. Тази териториална смяна е стимулирана с липса на вода (Крим е безпаричен на водни източници) и опцията казусът да бъде по-лесно позволен в рамките на Украйна, която само има сухопътна връзка с полуострова.
Въпреки че от 1954 година до 2014 година, т.е. цели 60 години е в рамките на УССР и самостоятелната украинска страна, етническото съответствие на популацията се резервира: 80% руснаци, 10% украинци и 10% мюсюлмани.
Четирите области – Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска постоянно са били неразделна част от съветската страна и са обитаеми на първо място с съветско население. При образуването на Съюз на съветските социалистически републики през 1922 година тези области са присъединени към УССР. Според тогавашното руско управление отпред с Й. В. Сталин към антисъветски настроената Украйна със селското си население би трябвало да бъдат четирите съветски индустриални региона със сериозен работен състав, с цел да се поддържа руската власт в републиката. Макар и откъснати повече от столетие от родината си, въпросните области изцяло резервират съветската си етническа принадлежност.
След вземането на властта в Киев от извънредно десните сили, с помощта несъмнено на милиардите на Сорос, твърдата линия на Украйна за член на НАТО, организация в този миг, овладяна от Дълбоката страна, чиято предпочитана задача е унищожаването на Русия и заграбването на ресурсите й и последвалата съветска военна инвазия в Украйна, етническият мир в рамките на днешната украинска страна е взривен. Запазването на един многомилионен етнос в една враждебна среда крие големи опасности от непрекъснато поддържани, от заинтригувани външни сили, военни конфликти и кръвопролития. С отчитането на този взривоопасен факт и твърдо поддържайки правилото на националното самоопределяне като ключ за разрешаване на един изострен етнически конфликт, Тръмп и екипът му вземат не страната на Путин и на Русия, както и не позиция против Украйна, а застават изрично на страната на жертвите в този спор – съветското и украинско население.
Впечатляващата най-малко до момента твърда позиция на Зеленски и някои от европейските му поддръжници за опазване на териториалната целокупност на Украйна е стимулирана само от очевидното желание да продължи войната. А тя се оказа изобилен източник на крупни корупционни схеми, разигравани повече от три години. Вероятността от постигането на мир в Украйна, макар всички спънки и обструкции, е по-голяма от всеки път. Безспорен принос за очертаващия се миролюбив акт има американският президент Доналд Тръмп. След първия тежък удар, който той нанесе на Дълбоката страна с блестящия си избирателен триумф за президент, прекратяването на войната в Украйна, която е и действителна опасност за международния мир, ще бъде втори акт от епохална значителност.
Международната общественост стана очевидец на една невиждана самодейност. За първи път на международната сцена излиза общественик от ранга на Тръмп, който показва еретична за военнолюбците позиция, съгласно която не войните, а пътят към благоденствието на народите е мирът и необятното всестранно и взаимноизгодно съдействие.
Това е позиция на един непоколебимо уверен миролюбец.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ