Социализмът по Маркс и демократичният социализъм
След Втората международна война България и други източноевропейски страни, които попаднаха в орбитата на Съветския съюз, под управлението на своите комунистически партии започнаха създаване въз основа на марксистката идеология на тъй наречените социалистическо общество с далечната цел създаване на комунизъм.
Какво съставляват тези марксистки социалистически хрумвания и за какво те претърпяха неуспех в тъй наречените страни с развито социалистическо общество, само че не престават да имат сериозна тежест и въздействие в съвсем всички индустриално развити европейски страни, в които се приказва за демократически социализъм.?
В най- общи линии, социализмът като модел, който цели обществено тъждество, и правдивост при разпределението на материалните богатства, е проповядван както от ортодоксалният социализъм по този начин и от актуалният либерален социализъм. Около такава платформа се сплотяват социалистическите партии, които основават през 1889 година Вторият Социалистическия интернационал. Партиите обаче не могат да се спогодят за методите за постигането на тази висша цел и Вторият Социалистически интернационал се разпада след края на Първата международна война, когато се основава и Комунистическия интернационал, в центъра на програмата на който заляга завземането на властта по революционен път, установяването на тирания на пролетариата и ликвидирането на частната благосъстоятелност. Комунистите изхождат от предпоставката, че няма различен метод за реализиране на обществено тъждество и правдивост, и този извод те вършат, като се опират на Марксовото обучение за принадената стойност. То е разказано от Маркс в неговият труд „ Капиталът ” с образец, който нагледно може да бъде разказан по следният метод: Капиталистът създава стока, чиято пазарна стойност е примерно 30 шилинга. Тази сума се образува по следния метод: 24 шилинга са платената стойност за средствата на произвеждане (машините) и за суровините, и това е непрекъсната големина, непрекъснат капитал, който той влага, и върху която няма надзор. 3 шилинга отиват за възнаграждение на труда на служащия и това е изменчивият капитал, който капиталиста влага за производството на стоката, и върху който той има надзор. Така себестойността на стоката става 27 шилинга. Капиталистът я продава за 30 шилинга и облагата от 3 шилинга съставлява принадената стойност, която служащия основава с труда си. Естественият блян на капиталиста е да увеличи своята облага и единствения метод за това е да понижи вложеният от него изменчив капитал, да вземем за пример да заплати на служащия 2 шилинга, при което основаването от него принадена стойност или облага за капиталиста ще е 4 шилинга. Или да го принуди да работи изключителни часове и създаде повече стока, при същото възнаграждение на труда, което ще усили пазарната стойност и усили неговата облага. Това поражда употребата, която води до все по- огромно обедняване и мизерно битие на служащия, до неговото безусловно обедняване и единственият метод за работническите маси е да се отърват от употребата е да му лишават средствата за произвеждане, освен това принудително, тъй като той няма да отстъпи собствеността върху тях непринудено.
Теорията на Маркс е видимо необорима и се е потвърждавала на процедура по времето, когато я е дефинирал, време на жестока употреба на наемния труд. Нейното деяние се демонстрира даже и в днешни дни в това число в България, където в изискванията на занижен държавен надзор, някои притежатели на предприятия експлоатират труда на служащите, като ги принуждават да създават оптималната принадена стойност, посредством удължено работно време и мизерно възнаграждение на труда.
В исторически проект, социалистическите хрумвания за обществено тъждество, за заслужено преразпределение основаните материални богатства и за ограничение и дори унищожаване на употребата от капиталиста на хората на наемния труд се възприемат в Европа в края на 18-ят и началото на 20-ят век освен от работническите маси, само че и от интелигенцията. Дори в България, още Христо Ботев приема доста от концепциите на утопичния социализъм и се афишира против общество, в което господстват „ султани и капиталисти ”. Той е освен герой за независимост, той е и въстаник за икономическа независимост и обществена правдивост. Ботев, съгласно българския академик и мъдрец от първата половина на двадесетия век, проф. Асен Златарев е „ първият социалист на нашето възобновление ”. Социалистическите хрумвания притеглят и Пейо Яворов. Пак съгласно проф. Асен Златарев, в диалог сред двамата за бъдещата пиеса на Яворов „ Когато гръм удари ”, Яворов му споделя, че желае да опише новият негативен воин на тогавашното време, който разказва като насочен към „ в началото струпване на капитала посредством обир ” и „ загрубял в жадност за облаги ”...а в различен диалог споделя „ за социализма аз имам всеки път възприятието на вярващия: единственото човечно и ярко обучение на новите епохи си остава той ”. По-късно, Христо Смирненски възторжено посреща Октомврийската гражданска война, вярвайки, че тя е предупреждение на построяването на нов обществен ред, без употреба.
В началото на двадесетият век обаче измежду теоретиците на социалистическите хрумвания настъпват различия. Редица социалдемократически партии в развитите буржоазен страни не възприемат Марксовата доктрина за принудително лишаване на политическата и икономическа власт от буржоазията и определяне на тирания на пролетариата, което и води до разпадането на Вторият социалистически интернационал. В България, през 1903 година Българската работническа социалдемократическа партия се разцепва на необятни социалисти, които проповядват съюз с други прогресивни партии и взимане на властта чрез избори, и на тесни социалисти, от което крило през 1919 година се ражда Българската комунистическа партия, която и става член на Комунистическия интернационал.
Причината за неуспеха на ортодоксалният социализъм от марксически вид
следва да се търси в дословното пояснение и използване на марксизма, възприеман като не подлежаща на подозрение доктрина. Но въпреки видимо разумно, времето демонстрира, че Марксовото обучение за принадената стойност не е безусловно годно при всевъзможни исторически условия и има основни пробойни. Маркс, който апропо самият споделя, че учението му не е доктрина, не е можел в изискванията на тогавашната реалност да регистрира, че капиталистът не може да експлоатира безпределно служащия, който, с цел да възпроизвежда своята работна мощ и с цел да бъде по-продуктивен, би трябвало да бъде добре сит, облечен и отпочинал, да е физически здрав, да е подготвен и да има задоволително средства за издръжка на своето семейство. Това са неща, с които капиталистът е заставен да се преценява. Маркс не е можел да планува още, и че служащите ще се обединят в мощни профсъюзи за отбрана на своите ползи и за извоюване на по-високо възнаграждение на своя труд и по-добри условия на работа. Не е планувал също и това, а евентуално тогава е било мъчно да планува, че капиталистът може да усили своята облага и посредством потребление на все по-усъвършенствувани и продуктивни средства за произвеждане, което и дава подтик на научно-техническата гражданска война. И най-важното, Маркс, който е проповядвал изземването на средствата за произвеждане от капиталиста, не са е занимавал въобще с въпроса за последствията върху стопанската система от ликвидирането на свободния пазар и конкуренцията и замяната им с държавно планово ръководство на производството и пазара. Затова и Ленин с известно обезсърчение споделя, когато вижда, че тоталното заменяне на пазарната стопанска система с планова не води до предстоящите резултати: " Дори Маркс не се е сетил да напише нито една дума по този мотив и умря, без да ни остави нито един прецизен откъс и необорими инструкции. Ето за какво би трябвало сами да излизаме от усложненията ".
Факт е, че макар усложненията, в Съветския съюз и източноевропейските страни бяха осъществени редица хрумвания и цели, с които се отъждествява социализма. Постигнато бе в не дребна степен обществено тъждество, обезпечени бяха гратис обучение, даващо еднакъв старт на всеки в живота, осъществяваше се планово районно развиване, осигуряващо работа във всички краища на страната, безработицата на практика беше ликвидирана. Но всичко това бе реализирано на фона на липса на съществени демократични права и свободи, на неспособност за персонална реализация на индивида, според неговите заложби, труд и деятелност, на неналичието на качествени и разнородни артикули за всеобщо ползване, на закъснение във връзка с виталния стандарт от западноевропейските страни, на еволюционен крах на икономическото развиване, като резултат от неефективно централизирано и бюрократично ръководство на стопанската система. Създаде се класово неравноправие, като партийната върхушка се оформи като необикновен тип класа, която управляваше хората на труда и се радваше на фаворизиран по-висок витален стандарт. Провеждаха се безсмислено всъщност избори, с гласоподаване на практика единствено за единствената ръководеща комунистическа партия, свободомислието се наказваше, на практика беше неразрешено свободното придвижване на хората отвън границите на страните от социалистическата общественост. Това не можеше да продължава безпределно, изгражданият социалистическият модел постепенно и окончателно вървеше към своята гибел.
Проф. Асен Златаров съумява на времето да подчертава правила, без придържането към които не може да се построи проспериращ публичен строй. Макар и да е последовател на концепцията за унищожаване на употребата на човек от индивида, по този начин както учи Маркс, и за настъпване на ерата на социализма, той изрича хрумвания, които са в дисонанс с учението за диктатурата на пролетариата. В публикация, оповестена през 1931 година той показва мнението, че едно обективен публичен строй би трябвало да се опира на правилата в „ Декларацията за правата на индивида и жителя ”, призната от създателите на Великата френска гражданска война след рухването на Бастилията. „ Хората се раждат равни и свободни и задачата на всяко политическо общество е да резервира тези публични и неизменими права на индивида. Свобода, благосъстоятелност, сигурност и опозиция на подтисничеството- ето естествените права на индивида, който законът би трябвало да му обезпечи... Никой не би трябвало да бъде обезпокояван поради мненията му. Свободата на мислите и мненията е едно от най-ценните права на индивида. ” През 1936 година в друга публикация проф. Златарев се стопира на връзките сред управници и ръководещи и цитира Жан-Жак Русо, който споделя, че спокойствието и мирът в в едно общество и страна се крепят на един на никое място необсъждан и не подписван публичен контракт, според който ръководещите няма да потъпкват правата и свободите на ръководените, и когато този публичен контракт се нарушава от ръководещите, и когато грамадната част от народа е в неизгодно материално състояние по отношение на едно богато малцинство, ръководените прибягват до протести и гражданска война.
Именно, с нарушаването на тези съществени човешки права, за които приказва Асен Златаров, този публичен контракт беше нарушен в Съветския Съюз, България и други социалистически страни и докара до краха на практикуваният от тях социализъм.
На 13 май 2022 година българският критик и журналист Панко Анчев нагледно изясни в своя обява краха на социализма от марксов вид: „ Една социално-икономическа и политическа система е мощна и непобедима, когато притежателите на собствеността я пазят и бранят от похищенията върху нея. Тези притежатели са нейната обществена основа. Социализмът изгуби тази своя база, и или по-точно, не съумя да я сътвори. Двете съществени съсловия – служащите и селяните желаеха да живеят добре, магазините да са цялостни и стоките да се продават на налични цени. А каква е системата, която трябваше да им го даде това, за тях беше безразлично. Не беше кой знае какъв брой мъчно такава система да бъде атакувана, разложена и разрушена ”.
Какво става обаче с тези социалистически и социалдемократически партии в Европа, изповядващи социалистически хрумвания, само че отхвърлящи експроприацията на частната благосъстоятелност и определяне на тирания на пролетариата?
Началото слага през лятото на 1945г. Британската лейбъристка партия по време на провежданите парламентарни избори, на които стратегия за стопански и обществени промени.В програмата на партията се споделя: „ Лейбъристката паритя е Социалистическа партия и е горда с това. Нейната последна цел...е установяването на Социалистическа Общност на Англия ”.
През 1951 година на Конгрес, състоял се във Франкфурт, е основан Социалистически интернационал, в който през днешния ден членуват 162 социалистически и социалдемократически партии от над 100 страни. В признатата на Конгреса Декларация се подлага на критика главният кусур на капитализма, състоящ в това, че правото на благосъстоятелност се слага над правото на индивида, като се указва, че съгласно демократическия социализъм публичният интерес се слага над интереса на търсещия облага частник, приказва се за обмисляне на производството, там където това е в публичен интерес, за национализация и държавна благосъстоятелност на базови компании в региона на производството и услугите, от които зависи благосъстоянието на обществото и там, където би трябвало да се предотврати употребата на обществото от монополни сдружения и картели
Горните постулати като че миришат на марксизъм! Да, ненапълно, и европейските социалисти не отхвърлят напълно марксическото обучение. В Декларацията се приказва за сериозния дух на марксизма, и за това че марксизмът съставлява един от методите за разбор на обществото. Но Декларацията недвусмислено отхвърля комунизма, който е опорочил социалистическата традиция, открил е тирания на една партия и е лишил свободите на хората.
През юни 1989 година в Стокхолм, Социалистическият интернационал приема нова Декларация, отчитаща измененията в света по това време. В новата Декларация липсват много от повлияните от марксизма постулати в декларацията от Франкфурт, само че се удостоверява, че нито единствено частна или единствено държавна благосъстоятелност могат да подсигуряват успеваемост на икономическото развиване и обществена правдивост. Подчертава се стремежът към либерален социализъм, който се афишира за интернационално придвижване за независимост, обществена правдивост и взаимност. Ясно се споделя обаче, че социалистите не претендират да имат рецепта за някакво финално и закрепено общество, което не може да бъде променяно и реформирано, с една дума не се приказва за социализма като строй с закрепени цели и правила, който би трябвало да бъде построен по идентичен метод на всички места, приказва се по тази причина, че социалистите във всяка страна ще се стремят към публично устройство, което да отразява тяхната история и характерни особености.
Съвършено ясно е, че за социализъм учреден на тирания на пролетариата, на тотално заместване на пазарната стопанска система с централно- планова такава и в изискване да очистване на демократичните свободи, е модел, който макар свои несъмнени достижения в предишното, към този момент не може и да става дума. Този модел е изчерпал своите благоприятни условия и е претърпял провал. На негово място към този момент се приказва за демократически социализъм, който се стреми към обществена правдивост, само че в условия на пазарна стопанска система и парламентарна народна власт..
И в действителност, в доста западноевропейски страни, по времето на ръководството на социалистическите партии, проповядващи демократически социализъм, са реализирани основни обществени промени, които надминават в някои връзки и обществените достижения в източноевропейските социалистически страни, реализирани при ръководството на комунистическите партии. В доста от тях опазването на здравето, образованието, градският превоз за деца, възпитаници и пенсионери, детските градини за децата на фамилии на обществени помощи са безвъзмездни. Това са чисто социалистически придобивки, средствата, за които се обезпечават посредством преразпределение на създаваното парично благосъстояние чрез данъчната система. Както от междинната класа, по този начин и от свръхбогатите посредством прогресивна данъчна система се взима голямо количество парична маса, с която се финансират обществените стратегии и на процедура се реализира социалистическата концепция за обществена правдивост при разпределението на създадените материални богатства.
И макар тези достижения, все пак, не може да се приказва, че в тези страни има построен либерален социализъм. Част от благосъстоянието в редица от тях се реализира посредством употреба на ниско заплатен труд в слаборазвити някогашни колониални страни и импорт на евтина работна ръка от тях. В огромните градове се оформят гета от фамилии на такива служащи, правата на трудещите постоянно се нарушават, което води до стачки, не са решени такива обществени проблеми като престъпност и обвързваните с нея, корупция, наркомания и проституция. Въпреки прогресивното данъчно облагане, продължава да съществува голяма бездна в икономическо и обществено отношение сред ултра богати и извънредно небогати. Това е и повода, в тези страни, с изключение на обичайните социалистически партии да намират поддръжка и авторитетни комунистически партии, които несъмнено от дълго време са се отказали от концепциите за тирания на пролетариата и създаване на комунистическо общество.
Нерешените социално- стопански проблеми в развитите западни общества и пораждат метафизичен и политически диспути за търсене на други възможности за реализиране на действителен демократически социализъм. Такъв се води даже в Съединени американски щати, където най- прочут в това отношение е Майкъл Мур, публицист, публицист и създател на филми, който през 2013 година писа: „ Това шантаво и неуместно вещо, което назоваваме „ капитализъм ” е един непресекващ блян на богатите да заграбят колкото може повече, като оставят на другите да се борят за трохите, които им оставят ”. През 2016г. той писа в Туитър: „ Какво е това Демократичен социализъм? Това е да има същинска народна власт, при която освен богатите, а всеки да има място на масата и неговият глас да се чува ”.
През май 2019 година BrookingsInstitution, международно известна неправителствена американска организация за политически изследвания и анализипубликува есето „ Социализъм- малко изложение ” на Еюджин Дион, професор от Джорджтаунския университет и Бил Галстон, политически анализатор и старши откривател към Brookings. В Америка пишат те, социализмът в никакъв случай не е загубвал своето въздействие върху интелектуалния хайлайф. Според тях, икономическите рецесии през последните години, изключително тази от 2008-2009 година, и стагнацията и повишаването на общественото неравноправие са провокирали поврат, доста младежи стартират да се съмняват дали ще могат да се възползват от благоденствието на капитализма на 21-ят век. Допитвания до публичното мнение демонстрират, че доста от тях възприемат социализма, не като съперничеща враждебна идеология от времето на студената война, а като обществена народна власт. През вътрешно партийните избори в Демократическата партия през 2016 и 2018 година обявявайки се за либерален социалист, сенаторът от Вермонт Бърни Сандърс получи 46 % от гласовете. Дион и Галстон показват, че някои хрумвания и сериозни причини на последователите на демократичния социализъм притеглят вниманието на видни капиталисти като Джейми Даймън, Главен Изпълнителен шеф на JPMorganChase & Co, които стартират да си дават сметка, че светът на бизнеса би трябвало да схване обществените промени като нужда с цел да се избави системата. Социалистите още веднъж може да се окажат в основата на промяна на капитализма, означават с подигравка създателите, като цитират един от създателите на „ Новата договорка ” на Рузвелт от 30-те години на предишния век Джером Франк, който е споделил: „ Ние социалистите се опитваме да спасим капитализма, само че проклетите капиталисти не ни дават ”.
В своя тирада през 2019 година сенаторът Бърни Сандърс сподели: „ Преди 80 години Франк Делано Рузвелт вкара промени, които опазиха трудещите се фамилии. Днес във втората декада на 21-ят век ние би трябвало да доведем до край незавършеният бизнес на „ Новата договорка ”....Никой, който се труди по 40 часа на седмица, не трябва да бедства! ”. Той и цитира следните думи на борецът за цивилен прави Мартин Лутер Кинг: „ Наречете го народна власт, или го наречете демократически социализъм, само че би трябвало да обезпечава по -добро систематизиране на материалните богатства в тази страна за всички деца на Бога ”.
На 24 август 2019 година на срещата на високо ниво на Г-7 във френския град Биариц френският президент Еманюел Макрон сложи въпроса за нов модел на публично устройство в развитите буржоазен страни като сподели: „ Моделът, който би трябвало да бъде създаден, никога няма да значи преустановяване на системата на пазарна стопанска система. Но все пак не може да не признаем, че сегашният модел е деградирал вследствие на обстоятелството, че самата демократична система е деградирала. И също по този начин, тъй като самият капитализъм е деградирал и е полудял, защото ние сами сътворяваме тези прояви на неравноправие, които след това не можем да разгадаем ",.
Както се вижда, в светът продължава процесът на търсене на допустимо най- обективен и в същото време проспериращ обществено- стопански и обществен строй. Моделът на капитализъм, който се учредена на правилото на „ Laissez faire ” стопанска система *, който през днешния ден се ползва в България със всичките му негативни последствия, и думата „ демократически социализъм е анатема за ръководещата в продължение на към този момент повече от 30 години политическа класа, е старомоден времето си и от дълго време не е опция. В Китай сега се практикува форма на държавен капитализъм, маскиран под тип социализъм, само че при недемократична еднопартийна система.
Демократичният социализъм в действителност наподобява опция, само че наподобява остава към момента недостижима цел, най-малко в близкото бъдеще.
______
Laissez faire ” - икономическа доктрина от 18 век, която се опълчва на каквато и да е интервенция на страната в бизнес и пазарните връзки във тип на регулации и разпореждания.
Какво съставляват тези марксистки социалистически хрумвания и за какво те претърпяха неуспех в тъй наречените страни с развито социалистическо общество, само че не престават да имат сериозна тежест и въздействие в съвсем всички индустриално развити европейски страни, в които се приказва за демократически социализъм.?
В най- общи линии, социализмът като модел, който цели обществено тъждество, и правдивост при разпределението на материалните богатства, е проповядван както от ортодоксалният социализъм по този начин и от актуалният либерален социализъм. Около такава платформа се сплотяват социалистическите партии, които основават през 1889 година Вторият Социалистическия интернационал. Партиите обаче не могат да се спогодят за методите за постигането на тази висша цел и Вторият Социалистически интернационал се разпада след края на Първата международна война, когато се основава и Комунистическия интернационал, в центъра на програмата на който заляга завземането на властта по революционен път, установяването на тирания на пролетариата и ликвидирането на частната благосъстоятелност. Комунистите изхождат от предпоставката, че няма различен метод за реализиране на обществено тъждество и правдивост, и този извод те вършат, като се опират на Марксовото обучение за принадената стойност. То е разказано от Маркс в неговият труд „ Капиталът ” с образец, който нагледно може да бъде разказан по следният метод: Капиталистът създава стока, чиято пазарна стойност е примерно 30 шилинга. Тази сума се образува по следния метод: 24 шилинга са платената стойност за средствата на произвеждане (машините) и за суровините, и това е непрекъсната големина, непрекъснат капитал, който той влага, и върху която няма надзор. 3 шилинга отиват за възнаграждение на труда на служащия и това е изменчивият капитал, който капиталиста влага за производството на стоката, и върху който той има надзор. Така себестойността на стоката става 27 шилинга. Капиталистът я продава за 30 шилинга и облагата от 3 шилинга съставлява принадената стойност, която служащия основава с труда си. Естественият блян на капиталиста е да увеличи своята облага и единствения метод за това е да понижи вложеният от него изменчив капитал, да вземем за пример да заплати на служащия 2 шилинга, при което основаването от него принадена стойност или облага за капиталиста ще е 4 шилинга. Или да го принуди да работи изключителни часове и създаде повече стока, при същото възнаграждение на труда, което ще усили пазарната стойност и усили неговата облага. Това поражда употребата, която води до все по- огромно обедняване и мизерно битие на служащия, до неговото безусловно обедняване и единственият метод за работническите маси е да се отърват от употребата е да му лишават средствата за произвеждане, освен това принудително, тъй като той няма да отстъпи собствеността върху тях непринудено.
Теорията на Маркс е видимо необорима и се е потвърждавала на процедура по времето, когато я е дефинирал, време на жестока употреба на наемния труд. Нейното деяние се демонстрира даже и в днешни дни в това число в България, където в изискванията на занижен държавен надзор, някои притежатели на предприятия експлоатират труда на служащите, като ги принуждават да създават оптималната принадена стойност, посредством удължено работно време и мизерно възнаграждение на труда.
В исторически проект, социалистическите хрумвания за обществено тъждество, за заслужено преразпределение основаните материални богатства и за ограничение и дори унищожаване на употребата от капиталиста на хората на наемния труд се възприемат в Европа в края на 18-ят и началото на 20-ят век освен от работническите маси, само че и от интелигенцията. Дори в България, още Христо Ботев приема доста от концепциите на утопичния социализъм и се афишира против общество, в което господстват „ султани и капиталисти ”. Той е освен герой за независимост, той е и въстаник за икономическа независимост и обществена правдивост. Ботев, съгласно българския академик и мъдрец от първата половина на двадесетия век, проф. Асен Златарев е „ първият социалист на нашето възобновление ”. Социалистическите хрумвания притеглят и Пейо Яворов. Пак съгласно проф. Асен Златарев, в диалог сред двамата за бъдещата пиеса на Яворов „ Когато гръм удари ”, Яворов му споделя, че желае да опише новият негативен воин на тогавашното време, който разказва като насочен към „ в началото струпване на капитала посредством обир ” и „ загрубял в жадност за облаги ”...а в различен диалог споделя „ за социализма аз имам всеки път възприятието на вярващия: единственото човечно и ярко обучение на новите епохи си остава той ”. По-късно, Христо Смирненски възторжено посреща Октомврийската гражданска война, вярвайки, че тя е предупреждение на построяването на нов обществен ред, без употреба.
В началото на двадесетият век обаче измежду теоретиците на социалистическите хрумвания настъпват различия. Редица социалдемократически партии в развитите буржоазен страни не възприемат Марксовата доктрина за принудително лишаване на политическата и икономическа власт от буржоазията и определяне на тирания на пролетариата, което и води до разпадането на Вторият социалистически интернационал. В България, през 1903 година Българската работническа социалдемократическа партия се разцепва на необятни социалисти, които проповядват съюз с други прогресивни партии и взимане на властта чрез избори, и на тесни социалисти, от което крило през 1919 година се ражда Българската комунистическа партия, която и става член на Комунистическия интернационал.
Причината за неуспеха на ортодоксалният социализъм от марксически вид
следва да се търси в дословното пояснение и използване на марксизма, възприеман като не подлежаща на подозрение доктрина. Но въпреки видимо разумно, времето демонстрира, че Марксовото обучение за принадената стойност не е безусловно годно при всевъзможни исторически условия и има основни пробойни. Маркс, който апропо самият споделя, че учението му не е доктрина, не е можел в изискванията на тогавашната реалност да регистрира, че капиталистът не може да експлоатира безпределно служащия, който, с цел да възпроизвежда своята работна мощ и с цел да бъде по-продуктивен, би трябвало да бъде добре сит, облечен и отпочинал, да е физически здрав, да е подготвен и да има задоволително средства за издръжка на своето семейство. Това са неща, с които капиталистът е заставен да се преценява. Маркс не е можел да планува още, и че служащите ще се обединят в мощни профсъюзи за отбрана на своите ползи и за извоюване на по-високо възнаграждение на своя труд и по-добри условия на работа. Не е планувал също и това, а евентуално тогава е било мъчно да планува, че капиталистът може да усили своята облага и посредством потребление на все по-усъвършенствувани и продуктивни средства за произвеждане, което и дава подтик на научно-техническата гражданска война. И най-важното, Маркс, който е проповядвал изземването на средствата за произвеждане от капиталиста, не са е занимавал въобще с въпроса за последствията върху стопанската система от ликвидирането на свободния пазар и конкуренцията и замяната им с държавно планово ръководство на производството и пазара. Затова и Ленин с известно обезсърчение споделя, когато вижда, че тоталното заменяне на пазарната стопанска система с планова не води до предстоящите резултати: " Дори Маркс не се е сетил да напише нито една дума по този мотив и умря, без да ни остави нито един прецизен откъс и необорими инструкции. Ето за какво би трябвало сами да излизаме от усложненията ".
Факт е, че макар усложненията, в Съветския съюз и източноевропейските страни бяха осъществени редица хрумвания и цели, с които се отъждествява социализма. Постигнато бе в не дребна степен обществено тъждество, обезпечени бяха гратис обучение, даващо еднакъв старт на всеки в живота, осъществяваше се планово районно развиване, осигуряващо работа във всички краища на страната, безработицата на практика беше ликвидирана. Но всичко това бе реализирано на фона на липса на съществени демократични права и свободи, на неспособност за персонална реализация на индивида, според неговите заложби, труд и деятелност, на неналичието на качествени и разнородни артикули за всеобщо ползване, на закъснение във връзка с виталния стандарт от западноевропейските страни, на еволюционен крах на икономическото развиване, като резултат от неефективно централизирано и бюрократично ръководство на стопанската система. Създаде се класово неравноправие, като партийната върхушка се оформи като необикновен тип класа, която управляваше хората на труда и се радваше на фаворизиран по-висок витален стандарт. Провеждаха се безсмислено всъщност избори, с гласоподаване на практика единствено за единствената ръководеща комунистическа партия, свободомислието се наказваше, на практика беше неразрешено свободното придвижване на хората отвън границите на страните от социалистическата общественост. Това не можеше да продължава безпределно, изгражданият социалистическият модел постепенно и окончателно вървеше към своята гибел.
Проф. Асен Златаров съумява на времето да подчертава правила, без придържането към които не може да се построи проспериращ публичен строй. Макар и да е последовател на концепцията за унищожаване на употребата на човек от индивида, по този начин както учи Маркс, и за настъпване на ерата на социализма, той изрича хрумвания, които са в дисонанс с учението за диктатурата на пролетариата. В публикация, оповестена през 1931 година той показва мнението, че едно обективен публичен строй би трябвало да се опира на правилата в „ Декларацията за правата на индивида и жителя ”, призната от създателите на Великата френска гражданска война след рухването на Бастилията. „ Хората се раждат равни и свободни и задачата на всяко политическо общество е да резервира тези публични и неизменими права на индивида. Свобода, благосъстоятелност, сигурност и опозиция на подтисничеството- ето естествените права на индивида, който законът би трябвало да му обезпечи... Никой не би трябвало да бъде обезпокояван поради мненията му. Свободата на мислите и мненията е едно от най-ценните права на индивида. ” През 1936 година в друга публикация проф. Златарев се стопира на връзките сред управници и ръководещи и цитира Жан-Жак Русо, който споделя, че спокойствието и мирът в в едно общество и страна се крепят на един на никое място необсъждан и не подписван публичен контракт, според който ръководещите няма да потъпкват правата и свободите на ръководените, и когато този публичен контракт се нарушава от ръководещите, и когато грамадната част от народа е в неизгодно материално състояние по отношение на едно богато малцинство, ръководените прибягват до протести и гражданска война.
Именно, с нарушаването на тези съществени човешки права, за които приказва Асен Златаров, този публичен контракт беше нарушен в Съветския Съюз, България и други социалистически страни и докара до краха на практикуваният от тях социализъм.
На 13 май 2022 година българският критик и журналист Панко Анчев нагледно изясни в своя обява краха на социализма от марксов вид: „ Една социално-икономическа и политическа система е мощна и непобедима, когато притежателите на собствеността я пазят и бранят от похищенията върху нея. Тези притежатели са нейната обществена основа. Социализмът изгуби тази своя база, и или по-точно, не съумя да я сътвори. Двете съществени съсловия – служащите и селяните желаеха да живеят добре, магазините да са цялостни и стоките да се продават на налични цени. А каква е системата, която трябваше да им го даде това, за тях беше безразлично. Не беше кой знае какъв брой мъчно такава система да бъде атакувана, разложена и разрушена ”.
Какво става обаче с тези социалистически и социалдемократически партии в Европа, изповядващи социалистически хрумвания, само че отхвърлящи експроприацията на частната благосъстоятелност и определяне на тирания на пролетариата?
Началото слага през лятото на 1945г. Британската лейбъристка партия по време на провежданите парламентарни избори, на които стратегия за стопански и обществени промени.В програмата на партията се споделя: „ Лейбъристката паритя е Социалистическа партия и е горда с това. Нейната последна цел...е установяването на Социалистическа Общност на Англия ”.
През 1951 година на Конгрес, състоял се във Франкфурт, е основан Социалистически интернационал, в който през днешния ден членуват 162 социалистически и социалдемократически партии от над 100 страни. В признатата на Конгреса Декларация се подлага на критика главният кусур на капитализма, състоящ в това, че правото на благосъстоятелност се слага над правото на индивида, като се указва, че съгласно демократическия социализъм публичният интерес се слага над интереса на търсещия облага частник, приказва се за обмисляне на производството, там където това е в публичен интерес, за национализация и държавна благосъстоятелност на базови компании в региона на производството и услугите, от които зависи благосъстоянието на обществото и там, където би трябвало да се предотврати употребата на обществото от монополни сдружения и картели
Горните постулати като че миришат на марксизъм! Да, ненапълно, и европейските социалисти не отхвърлят напълно марксическото обучение. В Декларацията се приказва за сериозния дух на марксизма, и за това че марксизмът съставлява един от методите за разбор на обществото. Но Декларацията недвусмислено отхвърля комунизма, който е опорочил социалистическата традиция, открил е тирания на една партия и е лишил свободите на хората.
През юни 1989 година в Стокхолм, Социалистическият интернационал приема нова Декларация, отчитаща измененията в света по това време. В новата Декларация липсват много от повлияните от марксизма постулати в декларацията от Франкфурт, само че се удостоверява, че нито единствено частна или единствено държавна благосъстоятелност могат да подсигуряват успеваемост на икономическото развиване и обществена правдивост. Подчертава се стремежът към либерален социализъм, който се афишира за интернационално придвижване за независимост, обществена правдивост и взаимност. Ясно се споделя обаче, че социалистите не претендират да имат рецепта за някакво финално и закрепено общество, което не може да бъде променяно и реформирано, с една дума не се приказва за социализма като строй с закрепени цели и правила, който би трябвало да бъде построен по идентичен метод на всички места, приказва се по тази причина, че социалистите във всяка страна ще се стремят към публично устройство, което да отразява тяхната история и характерни особености.
Съвършено ясно е, че за социализъм учреден на тирания на пролетариата, на тотално заместване на пазарната стопанска система с централно- планова такава и в изискване да очистване на демократичните свободи, е модел, който макар свои несъмнени достижения в предишното, към този момент не може и да става дума. Този модел е изчерпал своите благоприятни условия и е претърпял провал. На негово място към този момент се приказва за демократически социализъм, който се стреми към обществена правдивост, само че в условия на пазарна стопанска система и парламентарна народна власт..
И в действителност, в доста западноевропейски страни, по времето на ръководството на социалистическите партии, проповядващи демократически социализъм, са реализирани основни обществени промени, които надминават в някои връзки и обществените достижения в източноевропейските социалистически страни, реализирани при ръководството на комунистическите партии. В доста от тях опазването на здравето, образованието, градският превоз за деца, възпитаници и пенсионери, детските градини за децата на фамилии на обществени помощи са безвъзмездни. Това са чисто социалистически придобивки, средствата, за които се обезпечават посредством преразпределение на създаваното парично благосъстояние чрез данъчната система. Както от междинната класа, по този начин и от свръхбогатите посредством прогресивна данъчна система се взима голямо количество парична маса, с която се финансират обществените стратегии и на процедура се реализира социалистическата концепция за обществена правдивост при разпределението на създадените материални богатства.
И макар тези достижения, все пак, не може да се приказва, че в тези страни има построен либерален социализъм. Част от благосъстоянието в редица от тях се реализира посредством употреба на ниско заплатен труд в слаборазвити някогашни колониални страни и импорт на евтина работна ръка от тях. В огромните градове се оформят гета от фамилии на такива служащи, правата на трудещите постоянно се нарушават, което води до стачки, не са решени такива обществени проблеми като престъпност и обвързваните с нея, корупция, наркомания и проституция. Въпреки прогресивното данъчно облагане, продължава да съществува голяма бездна в икономическо и обществено отношение сред ултра богати и извънредно небогати. Това е и повода, в тези страни, с изключение на обичайните социалистически партии да намират поддръжка и авторитетни комунистически партии, които несъмнено от дълго време са се отказали от концепциите за тирания на пролетариата и създаване на комунистическо общество.
Нерешените социално- стопански проблеми в развитите западни общества и пораждат метафизичен и политически диспути за търсене на други възможности за реализиране на действителен демократически социализъм. Такъв се води даже в Съединени американски щати, където най- прочут в това отношение е Майкъл Мур, публицист, публицист и създател на филми, който през 2013 година писа: „ Това шантаво и неуместно вещо, което назоваваме „ капитализъм ” е един непресекващ блян на богатите да заграбят колкото може повече, като оставят на другите да се борят за трохите, които им оставят ”. През 2016г. той писа в Туитър: „ Какво е това Демократичен социализъм? Това е да има същинска народна власт, при която освен богатите, а всеки да има място на масата и неговият глас да се чува ”.
През май 2019 година BrookingsInstitution, международно известна неправителствена американска организация за политически изследвания и анализипубликува есето „ Социализъм- малко изложение ” на Еюджин Дион, професор от Джорджтаунския университет и Бил Галстон, политически анализатор и старши откривател към Brookings. В Америка пишат те, социализмът в никакъв случай не е загубвал своето въздействие върху интелектуалния хайлайф. Според тях, икономическите рецесии през последните години, изключително тази от 2008-2009 година, и стагнацията и повишаването на общественото неравноправие са провокирали поврат, доста младежи стартират да се съмняват дали ще могат да се възползват от благоденствието на капитализма на 21-ят век. Допитвания до публичното мнение демонстрират, че доста от тях възприемат социализма, не като съперничеща враждебна идеология от времето на студената война, а като обществена народна власт. През вътрешно партийните избори в Демократическата партия през 2016 и 2018 година обявявайки се за либерален социалист, сенаторът от Вермонт Бърни Сандърс получи 46 % от гласовете. Дион и Галстон показват, че някои хрумвания и сериозни причини на последователите на демократичния социализъм притеглят вниманието на видни капиталисти като Джейми Даймън, Главен Изпълнителен шеф на JPMorganChase & Co, които стартират да си дават сметка, че светът на бизнеса би трябвало да схване обществените промени като нужда с цел да се избави системата. Социалистите още веднъж може да се окажат в основата на промяна на капитализма, означават с подигравка създателите, като цитират един от създателите на „ Новата договорка ” на Рузвелт от 30-те години на предишния век Джером Франк, който е споделил: „ Ние социалистите се опитваме да спасим капитализма, само че проклетите капиталисти не ни дават ”.
В своя тирада през 2019 година сенаторът Бърни Сандърс сподели: „ Преди 80 години Франк Делано Рузвелт вкара промени, които опазиха трудещите се фамилии. Днес във втората декада на 21-ят век ние би трябвало да доведем до край незавършеният бизнес на „ Новата договорка ”....Никой, който се труди по 40 часа на седмица, не трябва да бедства! ”. Той и цитира следните думи на борецът за цивилен прави Мартин Лутер Кинг: „ Наречете го народна власт, или го наречете демократически социализъм, само че би трябвало да обезпечава по -добро систематизиране на материалните богатства в тази страна за всички деца на Бога ”.
На 24 август 2019 година на срещата на високо ниво на Г-7 във френския град Биариц френският президент Еманюел Макрон сложи въпроса за нов модел на публично устройство в развитите буржоазен страни като сподели: „ Моделът, който би трябвало да бъде създаден, никога няма да значи преустановяване на системата на пазарна стопанска система. Но все пак не може да не признаем, че сегашният модел е деградирал вследствие на обстоятелството, че самата демократична система е деградирала. И също по този начин, тъй като самият капитализъм е деградирал и е полудял, защото ние сами сътворяваме тези прояви на неравноправие, които след това не можем да разгадаем ",.
Както се вижда, в светът продължава процесът на търсене на допустимо най- обективен и в същото време проспериращ обществено- стопански и обществен строй. Моделът на капитализъм, който се учредена на правилото на „ Laissez faire ” стопанска система *, който през днешния ден се ползва в България със всичките му негативни последствия, и думата „ демократически социализъм е анатема за ръководещата в продължение на към този момент повече от 30 години политическа класа, е старомоден времето си и от дълго време не е опция. В Китай сега се практикува форма на държавен капитализъм, маскиран под тип социализъм, само че при недемократична еднопартийна система.
Демократичният социализъм в действителност наподобява опция, само че наподобява остава към момента недостижима цел, най-малко в близкото бъдеще.
______
Laissez faire ” - икономическа доктрина от 18 век, която се опълчва на каквато и да е интервенция на страната в бизнес и пазарните връзки във тип на регулации и разпореждания.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ