След вчерашния инцидент в пловдивския квартал Тракия, при който лек

След вчерашния случай в пловдивския квартал Тракия, при който лек автомобил блъсна татко и неговия 4-годишен наследник, потърпевшият мъж – юристът Деян Антов, разгласява пояснение в обществените мрежи, в което опровергава огромна част от в началото публикуваната информация.
Прочетете още
Според Антов, сега на произшествието двамата не са били на велосипедите си, както е твърдяла шофьорката на лекия автомобил, а са слезли и ги бутали, пресичайки пешеходната пътека. Той прецизира, че е държал своето колело с едната ръка, а с другата – това на детето, което е вървяло до него.

„ Слизаме и бутаме. На детето му е досадно цялото това нещо, само че почтително извършва. […] От лявата си страна блъскам моето огромно колело, с дясната ръка държа и блъскам колелото на малчугана “, разказва бащата в обявата си.

Той добавя, че секунди преди случая е видял приближаващата бяла кола на към 30 метра, само че е решил, че могат безвредно да преминат. Миг по-късно последвал ударът, който по думите му „ се е трансформирал в вцепеняващ призрачен сън “.

Към момента мъжът е със строшен крайник, а 4-годишното дете е с леки натъртвания и охлузвания, откакто е било отхвърлено на няколко метра от удара. И двамата към този момент са изписани от болничното заведение и се възвръщат вкъщи.

Междувременно очевидци на произшествието са удостоверили пред полицията, че бащата и детето са слизали и бутали велосипедите си, а не са прекосявали върху пешеходната пътека, до момента в който карат – каквато беше първичната версия на шофьорката.

Инцидентът стана през вчерашния ден малко след 17:00 часа на кръстовището сред улиците „ Княз Борис I ” и „ Освобождение “. Колата е била ръководена от 44-годишна жена, чиято проба за алкохол и опиати е негативна, оповестиха от полицията.

Ето и целия пост на Деян Антов, оповестен без редакторска интервенция:

Четвъртък следобяд.

Оставаш цяла седмица у дома поради някакви болежки и хиляди неразбории. 4-годишният ти наследник (малка черна нинджа) Тони също се разболява и остава у дома с татко си. Хапвате на обяд, играете и се мятате в леглото да прочетете две книжки преди сън. Дремвате час и нещо и сте подготвени за подвизи. Бърза следобедна закуска, обличане, по еднин топъл чай с мед и чертаене на проект за каране на колела. Потегляме. Първата пешеходна пътека е на невралгичното кръстовище пред у дома. Слизаме от колелета и бутаме, аз изяснявам за какво е значимо да се слиза от колелото, когато се пресича. След това дребното дребосъче се движи по тротоарите, а татко му го направлява, карайки по улицата. Следва ново кръстовище, на което още веднъж слизаме и бутаме. На детето му е досадно цялото това нещо, само че почтително извършва. Светофар - още веднъж познатата процедура: слизане и побутване. Достигаме по този начин бленуваната необятна велоалея, на която можем да се забавляваме. Караме, смеем се, стопираме да разгледаме паднали дървета и някакви шумни птици. Продължаваме. Поредно затруднение в лицето на нов светофар и нищо, че има обособена велоалея за прекосяване през кръстовището, която не задължава колоездачите да слизат от велосипедите, ние още веднъж изпълняваме досадните извършения слизане и побутване. Още малко каране. Следва прекосяване през огромно кръгово придвижване още веднъж с обособена алея за прекосяване на велосипедисти. Ние, в името на персоналната сигурност, стопираме, още веднъж слизаме и се групираме стратегически за прекосяването - от лявата си страна блъскам моето огромно колело, с дясната ръка държа и блъскам колелото на малчугана, а той се е хванал за ръкохватката на личното си колело. Оглеждаме се деликатно, виждаме бяла кола, която е на към 30 метра и решително крачим към средата на пешеходната пътека. Отнякъде се разнесе едно пронизващо “Лелееееее ” и за стотни от секундата всичко се трансформира в вцепеняващ призрачен сън.

Усетих тъпа, а по-късно пареща болежка видях и по какъв начин беззащитното ми дете изхвърча на 3-4 метра, забива глава в асфалта и остава по този начин. Следващите няколко минути бяха белязани от вцепенение. Детето едвам помръдваше, опитваше да повдигне треперещата си ръка, гледаше премрежено с безумен смут в очичките. Преместих го деликатно на тротоара, легнах до него и зачакахме колата за спешна помощ. Пожела да пийне вода, измихме леко насиненото и ожулено лице и се освести малко. В рамите на 10 минути попита неведнъж с протегната ръчичка и изменчив взор: “Тате, за какво ни блъснаха на пешеходната пътека????????? ” Какво можех да му отговоря?

За благополучие развръзката на този смут е щастлива. Вече сме у дома, уплашени и ревящи, а дребното дребосъче извади най-големия шанс - след преживения стрес и болежка се оказа, че има единствено леки натъртвания, макар страховития полет. Таткото е с разпран до кокал крайник, натъртвания, колкото да сяда и става. Но е БЛАГОДАРЕН, че всички са у дома!

С детето ми през днешния ден можехме да станем част от най-черната статистика на безумно отнетите човешки животи по пътищата ни.

ХОРА!!! Когато сядате зад кормилото бъдете виновни, бдителни и смирени, тъй като вашето държание може да е повода един татко и едно дете в никакъв случай да не се върнат у дома при любящата майка и жена!!!!!

Искам да благодаря и на всички, които в този миг бяха до нас на тротоара измежду отломките от колелетата - господинът с военната униформа, който беше неразделно до нас; дамата, която спря и се втурна да ме успокоява; двете момчета от близката постройка, които безусловно прелетяха през булеварда; несъмнено пропущам някого, само че те си знаят, че бяха там в този сложен миг.

Специални благодарности на отзовалия се екип на полицията и незабавна помощ, която в най-големия трафик съумя да дойде за неуместно малко време.

Бъдете здрави! Благодаря!

Обичайте околните си, уважавайте себе си и хората и се пазете, тъй като всичко е толкоз нежно и чупливо в този подлудял свят.