След въвеждане на т. нар. Паричен съвет (ПС) под натиска

...
След въвеждане на т. нар. Паричен съвет (ПС) под натиска
Коментари Харесай

Българския път към еврото

След въвеждане на така наречен Паричен съвет (ПС) под натиска на МВФ през 1997 година, България експериментираше най-рестриктивния модел на свръхобезпечение на паричната база, прилаган в миналото в международната история. Страната ни попадна в малобройна група на някогашни колониални територии, стопански доминиони или административни региони с квазидържавен статут, която през днешния ден включва Хонг Конг, Босна и Херцеговина, Антигуа и Барбуда, Доминиканска република, Гренада, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Бруней. Изпълнението на извънредно строгите предварителни условия по кредитното съглашение, подписано с МВФ, наред с действието на други непреодолими инерционни и структурни фактори, докара до закриване на стотици огромни и междинни предприятия и техните контрагенти. Спадът на Брутният вътрешен продукт от над 18 % през 1999 година по отношение на 1996 година бе възобновен след повече от седем години, на заетостта след дванадесет години, а числеността на популацията понижа с над 1,9 млн души към края на 2024 година Негативното влияние на този характерен паричен модел върху опциите на фиска, структурата на стопанската система, провеждането на ефикасна индустриална политика, демографските и емиграционни процеси, забавена конвергенция на продуктивността и приходите по отношение на Европейски Съюз спрямо страните от ЦИЕ, прилагащи еластичен валутен курс са обект на непопулярни или предумишлено пренебрегнати многочислени проучвания на откриватели от МВФ, МОТ, УНКТАД и други Въпросът, за какво по-развити страни като Чехия, Полша, Унгария отсрочват приемането на еврото, от дълго време има собствен съответен отговор в тези изследвания на гъвкавата валутна политика по отношение на настоящите стандартни ПС.

По-долу е показан един неизчерпателен обзор, без задълбочаване в икономическия, вътрешно и външнополитически подтекст на присъединението на страната ни към еврозоната. Проследяването на времевата рамка на прага на приемане на еврото, разрешава да бъде обрисувана общата картина, движещите и противодействащи сили, спирания и обрати в хода на този развой. Това може да способства за създаване на по-ясна визия за мащаба и характера на нужните бъдещи промени и дълготрайна визия на страната в икономическата и социална сфера.

1 юли 1997 България вкарва паричен съвет, отменящ функционалностите и пълномощията на Българската национална банка да упражнява националната парична политика.

2000 - 2002 Заявени преговорни позиции по глава 11 „ Икономически и валутен съюз " за приемане на еврото.

2002-2005 (2004-2007) България се ангажира с участие в еврозоната с предприсъединителните стратегии.

2004 Споразумение сред Министерския съвет и Българската национална банка за въвеждане на еврото, налично на https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/agreements_bnb-cm_bg.pdf

2005 Потвърждаване на уговорката за бъдещо приемане на единната европейска валута с Договора за присъединение на България и Румъния към Европейски Съюз от 21 юни 2005 година

2009 Първото държавно управление на ГЕРБ приема като приоритет влизането във Валутния механизъм II (ERM II) и еврозоната.

2010 Обявените планове на държавното управление и ръководещото болшинство отпадат след надхвърляне на прага от 3% за бюджетен недостиг за 2009, разразяване на гръцката финансова рецесия и възходящите настроения против разширението на еврозоната. Впоследствие неколкократните опити за присъединение към ВМ II и еврозоната са осуетени по доста и разнообразни аргументи - неосигурена външна поддръжка, променчивост, липса на политическа воля, боязън от излизане от статуквото, заспалост превзела регулаторните и надзорни органи, неявна опозиция на външни и вътрешни заинтригувани сили, висока социална неинформираност, съмнение в институциите и други

2013 Правителството на Пламен Орешарски позволява обновяване на интереса на страната към участие в еврозоната, като се допуска, че решението може да бъде взето най-рано през 2015 година според от макроикономическите индикатори.

26 октомври 2014 към 43-то Народно събрание от шестте национално представителни работодателски и синдикални организации

3 юли 2015 година Прието Постановление на Министерски съвет № 168 за основаване на Координационен съвет за подготовка на Р. България за участие в Еврозоната.

Декември 2015 на европейския бизнес за бъдещето на Европейския стопански и паричен съюз (ИПС).

29 януари 2016 година УС на БСК приема за „ Присъединяването на България към еврозоната - упования, времева рамка, подготовка и нужни промени " .

21 декември 2017 Икономическият и обществен съвет приема мнение за " Ускоряване на подготовката за присъединение на Рeпублика България към Еврозоната " (разработено по лична инициатива).

26 юни 2018 по отношение на кандидатурата на България за участие в еврозоната до министър-председателя от АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ, КНСБ и КТ " Подкрепа ".

29 юни 2018 В последния ден на българското европредседателство България подава молба за влизане в така наречен „ чакалня " на еврозоната. В отговор ЕЦБ отбелязва, че България не е синхронизирала законодателството си към разпоредбите в банковия съюз, като допустима година за присъединение стартира се разисква 2022 година

18 юли 2018 - България уведомява ЕЦБ за настояването си за определяне на тясно съдействие и поема задължения за промени в правната рамка.

27 август 2018 Министерски съвет приема утвърждава проект за деяние с ограничения за осъществяване на желанията на Република България за присъединение към ВМ II (ERM II) и Банковия съюз.

12 ноември 2018 година ЕЦБ разгласява информация за идната работа по настояването на България от 18.07.2018 година за присъединение към Единния контролен механизъм посредством тясно съдействие.

13 декември 2018 Народно събрание приема промени в Закона за Българска народна банка, включително нова глава за тясното съдействие сред Българска народна банка и ЕЦБ.

30 януари 2020 Народно събрание приема решение за изискванията за договаряне на централен курс на лв. към еврото.

11 февруари 2020 на национално представителните организации на служащите и чиновниците и на работодателите в България по отношение на ERM ІІ

13 април 2020 по отношение на присъединението на България към ERM II

24 юни 2020 ЕЦБ открива тясно съдействие с Българска народна банка, като от 1 октомври 2020 година България се причислява към Единния контролен механизъм (банковия контрол в ЕС).

9 юли 2020 година - финансовият министър и гуверньора на Българска народна банка изпращат публично писмо до Еврогрупата за включване във Валутния механизъм II (ERM II) и информация за изпълнените задължения.

10 юли 2020 дружно с хърватската куна, българският лев се причислява към ВМ II (ERM II) при доказан валутен курс.

30 юни 2021 - служебното държавно управление на Стефан Янев утвърждава Национален проект за въвеждане на еврото в Република България от 1 януари 2024.

22 май 2022 - Министерски съвет приема

27 май 2022 Икономическият и обществен съвет приема мнение на тематика " Национален проект за въвеждане на еврото ".

29 юни Икономическият и обществен съвет приема разбор на тематика

21 октомври 2022 - показване на групова монография „ Предизвикателства пред българската стопанска система по пътя към участие в еврозоната " на колектив към катедра „ Икономика ", Стопанския факултет,СУ „ Св. Климент Охридски "

27 октомври 2022 Народно събрание приема решение за ускорение на договарянията с Европейски Съюз и подготовката за приемане на еврото.

Ноември 2022 Българска народна банка изготвя така наречен Принос към план на Анализ на изгодите и разноските от присъединение на България към еврозоната. „ Икономически и финансови резултати и оценка на следствията от измененията в паричната система при въвеждане на единната европейска валута в Република България ". Публикуван на страницата на Българска народна банка в Интернет през 2025 година на:

6 декември 2022 България подписва с Европейска комисия и ръководителя на Еврогрупата Меморандум за съгласие за производството на евромонети.

14 декември 2022 УС на БСК приема по отношение на присъединението на България към еврозоната.

27 януари 2023

17 февруари 2023 - служебният финансов министър Росица Велкова афишира отлагането на еврото за 1 юли 2024 заради висока инфлация, несъответственост на българското законодателство с това на Европейски Съюз и ЕЦБ, продължаваща война в Украйна и вътрешнополитическата конюнктура (пети парламентарни избори за 2 години и липса на парламент).

23 февруари 2023 В тирада на изпълнителния заместник-председател на Европейска комисия Валдис Домбровскис в УНСС отбелязва " Неблагоприятните външни условия водят до закъснение на проектите за присъединение на България към еврото. Присъединяването към еврозоната обаче следва да остане крайната цел и следва да се реализира незабавно откакто бъдат изпълнени всички условия. Европейска комисия ще продължи да работи в тясно съдействие с България в поддръжка на напъните ѝ за присъединение към еврозоната ".

7 април 2023 Внесено предложение в Народно събрание за осъществяване на народен референдум от Инициативен комитет с въпрос: „ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? "

Юли 2023 Анализ на Съвета за стопански разбори (№ 02/2023) Икономически резултати от присъединението на България към еврозоната. Гунтрам Волф, Йото В. Йотов, Джефри Нилсен, Пламен Т. Ненов

18 септември 2023 година Становище на ЕЦБ по отношение на интеграцията на Българската национална банка в Евросистемата (CON/2023/27).

Септември 2023 Приета Комуникационна тактика за информация и гласност на присъединението на България към еврозоната.

Ноември 2023 Приета Резолюция на Икономическия и обществен съвет по отношение на участието на България в Еврозоната (разработена по лична инициатива).

13 ноември 2023 Приет обновен Национален проект за въвеждане на еврото в Република България (РМС № 797/2023 г.).

1 февруари 2024 Народно събрание приема нов Закон за Българска народна банка (в мощ от датата, посочена в Решение на Съвета на Европейски Съюз за приемане на еврото в България).

8 февруари 2024 Конституционният съд отхвърля настояването на 49 народни представители от 49-ото Народно заседание за определяне на противоконституционност на Решение по Предложение за производство на народен референдум, импортирано от Инициативен комитет на 7 април 2023 година, с въпрос: „ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? ", признато от Народното събрание на 07.07.2023 година

Март 2024 Приет отчет за цялостна предварителна оценка на въздействието на оферти план на Закон за въвеждане на еврото в Република България.

17 май 2024 година Приета Резолюция на ИСС за " Присъединяване на България към еврозоната ".

26 юли 2024 Народно събрание приема решение за ускорение и довеждане докрай на подготовката за приемане на еврото в България.

7 август 2024 Народно събрание приема Закон за въвеждане на еврото в България.

23 януари 2025 Национален статистически институт разгласява Позиция във връзка изявления на народни представители от политическа партия „ Възраждане ".

24 февруари 2025 Резолюция на ИСС по отношение на нуждата от ускорение на процеса по приемане на България в Еврозоната.

25 февруари 2025 - министърът на финансите и шефа на Българска народна банка изпращат публично искане до Европейска комисия и ЕЦБ за правене на изключителни конвергентни отчети.

5 май 2025 Политическа партия " Възраждане " внася предложение в Народното събрание за трети следващ път за осъществяване на народен референдум с „ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? ".

9 май 2025 година На ексклузивен брифинг Президента Румен Радев афишира внасянето в Народното събрание на предложение за осъществяване на народен референдум с въпрос: „ Съгласни ли сте България да одобри единната европейска валута „ евро " през 2026 година? "

13 май 2025 Председателят на Народното събрание издава предписание за връщане като неприемливо предлагането на президента Румен Радев с искане за производство на народен референдум, с обосновка, че то не дава отговор на условията на Конституцията, разпоредбите на Европейския съюз и неотчитане на решения на Конституционния съд, включително решение от 2024 година

13 май 2025 Позиция на АОБР до Президента, Народно събрание и Министерски съвет на безапелационна поддръжка за приемане на еврото от началото на 2026 година

4 юни 202 5 и утвърждават изключителните конвергентни отчети за България.

19 юни 2025

Съветът на Европейски Съюз (ЕКОФИН) гласоподава заключенията на за готовността на България да употребява еврото от началото на 2026 година

15 септември 2025 Подадена искова молба, подписана от проф. Румен Гечев, доцент Григор Сарийски, доктор Любомир Христов и Станимир Минков до Общия съд, импортирана под № T 653/25 за оборване законосъобразността/действителността на Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета по отношение на приемане на еврото в България на 1 януари 2026 година, заведена под № DT234407.

16 септември 2025 Подадена тъжба в Съда на Европейския съюз против Съвета на Европейски Съюз от Станислав Добринов Стоянов с представител Р. Ченалова, юрист (C/2025/6631, Дело T-654/25) за анулация на:

- Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година по отношение на приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026,

- Регламент (ЕС) 2025/1408 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 974/98 по повод въвеждането на еврото в България и

- Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 във връзка с валутния курс към еврото за България

12 декември 2025 Политическа партия " Възраждане " внася в Народно събрание план на решение за задължаване на Министерски съвет да изиска отсрочване на влизането на България в еврозоната с една година.

12 декември 2025 Получено удостоверение от Секретариата на Съда на Европейски Съюз за завеждане под № DT234407 на Молба, подписана от проф. Румен Гечев, доцент Григор Сарийски, доктор Любомир Христов и Станимир Минков за постановяване на ограничения по обезпечително произвеждане по отношение на подадена искова молба до Общия съд, импортирана на 15.09.2025 под № T 653/25, за оборване законосъобразността / действителността на Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета по отношение на приемане на еврото в България на 1 януари 2026 година

19 декември 2025 Политическа партия „ Възраждане " внася тъжба в Конституционния съд против решението на Народното събрание да отхвърли предлагането на президента за осъществяване на референдум с въпрос: „ Съгласни ли сте България да вкара европейската валута „ евро " през 2026 година? ".

Автор: Димитър Бранков, д.и.

Източник: cross.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР