Какво не знаете: Марлене Дитрих
След присъединяване си в няколко немски неми кино лентата в края на 20-те години на ХХ в. Дитрих е привлечена в Холивуд от Paramount Pictures, чието управление търси звезда, която да се конкурира с Грета Гарбо от MGM. Тя дебютира в Съединени американски щати през 1930 година с кино лентата „ Мароко “, в който носи смокинг и шапка, целува жена на екрана и някак си върви по пустинните дюни на невероятно високи токчета. За усилието си получава номинация за Оскар, а със идващите си участия последователно се трансформира в холивудската сензация на 30-те години.
Когато филмовата ѝ кариера се срутва, тя се преоткрива като кабаретна изпълнителка, която обикаля света и получава възнаграждения до 30 000 $ на седмица. Тя е фешън модернист, икона на ЛГБТК+ общността и неотклонен хуманитарист, който с съображение може да добави в автобиографията си, че е оказва помощ за успеха над Хитлер.
Ето 7 впечатляващи обстоятелството за една от дамите, които ни сътвориха концепцията за кино звезда.
Дитрих е талантлива музикантка, която в детството си в Германия се научава да свири на лютня, пиано и цигулка. (Веднъж тя се появява пред дома на немската звезда на нямото кино Хени Портен и й прави серенада.) Когато е на 20 години, е наета от прочут берлински диригент да свири първа цигулка в оркестъра, който съпровожда немите филми. Според биографията на Стивън Бах от 1992 година за звездата диригентът считал Дитрих за надарена цигуларка, само че я уволнил след няколко седмици, тъй като „ краката й отвличали вниманието на останалите членове “ на другояче напълно мъжкия оркестър.
Тя работи като хористка в берлинските кабарета през 1922 година, когато се насочва към фамозното театрално учебно заведение на австрийския режисьор Макс Райнхард. Прослушването ѝ, което включва фрагмент от пиесата „ Смъртта и простакът “ на Хуго декор Хофманстал, не съумява да впечатли изпитващите в учебното заведение и Дитрих е отхвърлена. Все отново съумява да влезе в учебното заведение, като се обръща към известната кабаретна изпълнителка Роза Валети, която вижда капацитет в нея и ѝ оказва помощ да получи частни уроци от админ на учебното заведение.
До 1935 година Дитрих се снима в няколко немски неми кино лентата и се трансформира в същинска кино звезда в Америка, като взе участие в шест продукции на Paramount. През 1937 година нацисткият чиновник Йоахим декор Рибентроп се обръща към нея с молба да се върне в Германия, с цел да се снима в нацистки пропагандни филми и се твърди, че Хитлер желал Дитрих да му стане държанка. Тя отхвърля и двете оферти, като по-късно назовава Хитлер „ глупак “ в изявленията, кандидатства за американско поданство и взе участие във военни старания на Съюзниците. Дитрих се отхвърля от немското си поданство през 1939 година и става американска гражданка.
Управление на стратегическите служби, предходник на Централно разузнавателно управление на САЩ, води психическа война против Германия с вярата, че ще успее да „ отслаби морала на нацистките войски “, съгласно USO.org. За тази цел Секторът за морални интервенции на службата вербува Дитрих и други звезди, с цел да запишат песни, които да бъдат предавани в цяла Европа по станции като Soldatensender, или „ Войнишкото радио “. Нейното осъществяване на тъжната немска любовна ария „ Lili Marlene “ – за млад мъж, който се разделя с приятелката си, откакто е свикан в немската войска – става извънредно известно измежду немските бойци. „ Такива песни елементарно биха могли да помрачат бойния дух и на най-твърдия боец “, се показва в публикация от 2008 година на уеб страницата на Централно разузнавателно управление на САЩ, „ а тъкмо това е трябвало и да създадат “. По-нататък в публикацията се споделя, че „ сходни тактики са били също толкоз разрушителни за немския морал, колкото и въздушните набези “.
Ролята ѝ във Втората международна война не се изчерпва с нейната работа в Управлението. През 1944 и 45 година актрисата е доброволка в Обединените организации за обслужване на военните сили, като забавлява бойците във Франция, Италия, Германия и Алжир. Според Националния музей за история на дамите Дитрих „ извършва песни без помощта на ток, спи в палатки и работи доста покрай фронтовата линия “. (Като повсеместен музикант, едно от най-популярните ѝ осъществявания е свиренето на трион.) Тя също по този начин е извънредно ефикасен покровител на военните облигации, като оказва помощ на държавното управление на Съединени американски щати да събере повече от 1 милион $.
Работата ѝ не остава незабелязана. Националният музей за история на дамите оповестява, че през 1945 година Франция афишира Дитрих за „ щерка на 71-и пехотен полк на армията “, а по-късно я прави джентълмен на Ордена на почетния легион, до момента в който Белгия я прави рицар на Ордена на Леополд. През 1947 година получава Медала на свободата – най-високото гражданско отличие на Съединени американски щати.
Твърди се, че Дитрих е получила 450 000 $ за работата си във кино лентата „ Рицар без ризница “ от 1937 година – сума, равняваща се на повече от 10 милиона $ днешни пари.
През 1933 година Дитрих е снимана на палубата на кораба Европа, който отплава за Франция, в шикарен бял панталон. Снимката провокира неспокойствие, когато се появява във френските вестници, а началникът на парижкото полицейско ръководство предизвестява, че заради закон от XVIII в., забраняващ на дамите да носят мъжки облекла, тя ще бъде задържана, в случай че носи панталони в неговия град. Марлене Дитрих, несъмнено, идва в Париж в цялостен мъжки костюм и барета. Началникът на полицията не извършва опасността си, а актрисата по-късно участва на годишното благотворително събитие на парижката полиция, проведено от брачната половинка на началника.
