След убиването на свети архидякон Стефан с камъни от иудеите

След убиването на свети архидякон Стефан с камъни от иудеите (Деян. 7:55-60) неговото почтено тяло лежало без заравяне едно денонощие и един ден: то било хвърлено, с цел да бъде изядено от кучетата, зверовете и птиците; само че нищо не се докоснало до него, тъй като Господ го пазел.

На втората нощ фамозният иерусалимски законоучител Гамалиил*, упоменат в книгата " Деяния апостолски " (Деян. 5:34; 22:3), който почнал да клони към Христовата религия и станал скришен другар на светите апостоли, изпратил благоговейни мъже да вземат неусетно тялото на първомъченика; отнесъл го в своето село, наречено Кафаргамала, по името на своя притежател, т.е. " селото на Гамалиил " ; то се намирало на двадесет поприща от Йерусалим (мярка за разстояние, равна на към 1500 метра, бел.ред.). Тук Гамалиил направил почтено заравяне на тялото на свети Стефан, полагайки го в пещера в своя нов гроб.

След това Никодим, " шеф иудейски ", който бил ходил при Иисуса Христа нощем (Иоан 3:1-2), се преставил, плачейки на гроба на свети Стефан; и го погребал същият Гамалиил, покрай гроба на първомъченика. След това и Гамалиил, като приел свето кръщение дружно със своя наследник Авив и поживял богоугодно в християнско благочестие, починал; и двамата били заровени в същата пещера, покрай гробовете на Стефан и Никодим.

След доста години, когато мъчителите, които дълго време гонели Църквата Божия, умрели, и с обръщането на Константин Велики* настъпили дните на християнските царе - дни на църковен мир и на всички места сияещо благочестие, тогава по Божие признание били открити честните мощи на светия първомъченик Стефан и на заровените с него богоугодни мъже: Никодим, Гамалиил и Авив.

Те били открити от презвитера на упоменатото село Лукиан, който имал следното привидение. Една нощ, в четвъртък против петък, в третия час на Лукиан в сънно привидение се явил един светолепен дъртак, висок на растеж, декориран с бели коси и дълга брада, облечен в бяла дреха, украсена със златни кръстове; в ръката си старецът държал златен скиптър. Като побутнал презвитера с него, той три пъти го извикал по име:

- Лукиане! Лукиане! Лукиане!

След това заговорил:

- Иди в Иерусалим и кажи на светия архиепископ Иоан: " Докога ще бъдем затворени, - за какво не ни отваряш? Защото в дните на твоето светителство би трябвало да бъдем открити; не се бави, а отвори нашия гроб, където подценени лежат нашите мощи, мокрени от дъжда и тъпкани от нозете на погрешните. Аз се грижа не толкоз за себе си, що се касае за лежащите с мене светии, почтени за велика чест; отвори посочените ти мощи, с цел да отвори Бог вратите на Своето състрадание към света, реализиран от доста беди.

Презвитер Лукиан, изпълнен с смут, попитал явилия му се мъж:

- Кой си ти, господине? И кого имаш поради под намиращите се с тебе?

- Аз - дал отговор явилият се - съм Гамалиил, педагог и преподавател на деятел Павел, а с мене почива господин Стефан архидякон, погубен с камъни от иудеите и иерусалимските първосвещеници за Христовата религия: аз взех през нощта тялото му, хвърлено на кучетата, зверовете и птиците, донесох го в това село и го поставих в моята пещера в приготвения за мене гроб, желаейки да споделя с него идентична орис във възкресението и Господнята берекет. А в другия гроб, в същата пещера, е заровен господин Никодим, теоретичен на светата религия от Самия Христа Господа и (след възнесението Господне) приел свето кръщение от апостолите; иудеите, узнавайки за вярата му в Христа и кръщението, се извършиха с яд и желаеха да го убият, както и Стефан; само че не го направиха от почитание към мен, защото Никодим е мой родственик; иудеите му лишиха началството и причислиха именията му към църковните; по-късно, като го проклеха, го изгониха от града с непочтеност и хули; тогава го взех в моето село и го хранех до гибелта му; когато той умря, го погребах покрай мощите на първомъченик Стефан. Там, в третия гроб, изкопан в пещерната стена, погребах обичания си наследник Авив, умрял на двадесетгодишна възраст, който дружно с мене одобри свето кръщение от Христовите апостоли; умирайки, аз завещах да положат и моето тяло с тях.

- Къде да ви търсим? - попитал презвитерът.

- Търсете ни - дал отговор Гамалиил - преди селото, откъм южната страна, на равнищата Делагаври (тоест равнищата на Божиите мъже).

Като станал от сън, презвитерът въздал хвала на Бога и се помолил по този начин:

- Господи Иисусе Христе! Ако това привидение е от Тебе, а не е бесовска хубост, заповядай му да се повтори три пъти.

И Лукиан почнал да пости, ядейки единствено изсъхнал самун, до идващия петък, като прекарвал в молитва и не откривал видението на никого.

В третия час през нощта на другия петък Гамалиил още веднъж се явил на презвитер Лукиан, както и първия път.

- Защо - попитал той - подцени моята заповед да отидеш и да предадеш на архиепископ Иоан всичко, което ти е казано?

- Прости ми, господарю мой - дал отговор презвитерът, - само че аз се боях незабавно след първото привидение да отида и да му възвестя, опасявайки се да не се окаже лъжа; по тази причина и молех Господа - да те изпрати при мене втори и трети път, с цел да се уверя в истината.

А Гамалиил, простирайки ръка, споделил:

- Мир на тебе, презвитере, почивай!

И като че се скрил от погледа на свещеника.

После още веднъж се обърнал към него и споделил:

- Лукиане! Ти мислиш по какъв начин да намериш и разпознаеш мощите на всеки от нас; ето, виж и разбери това, което ще ти покажа.

Като споделил това, той донесъл на презвитера четири кошници; три от тях били златни на тип, а четвъртата сребърна. Една от златните кошници била цялостна с червени цветя, втората и третата - с бели, а четвъртата, сребърната - с благоуханен шафран. Първата златна кошница, с алените цветя, Гамалиил сложил от дясната страна на презвитера на изток, другата златна, с белите цветя, сложил на северната страна, а третата и четвъртата кошница сложил една до друга на западната страна, против първата, намираща се на източната.

- Какво значи това, господине? - попитал презвитерът Гамалиил, който му посочил кошниците.

Той дал отговор:

- Това са нашите гробници, в които почиваме: по този начин първата златна кошница с червени цветя, сложена на изток, е гробът на свети Стефан, обагрил се с мъченическа кръв за Христа; другата златна кошница с бели цветя, стояща на север, е гробът на господин Никодим; третата златна кошница, също с бели цветя, стояща на запад, е моят гроб, а четвъртата, сребърната кошница, е гробът на моя наследник Авив, който беше чист от прегрешението по тяло и душа още от утробата на майка си и приключи живота си в непорочно девство.

След тези думи Гамалиил станал незабележим, както и кошниците.

След това привидение презвитерът принесъл с помощта на Бога и усилил поста и молитвата си до третия петък, очаквайки да се удостои с привидение трети път. И още веднъж, в нощта на третия петък, същият почтен и светолепен Гамалиил застанал пред презвитера и споделил заплашително:

- Защо до момента не си се погрижил да отидеш при архиепископа и да му откриеш това, което ти бе явено и казано? Нима не виждаш каква суша и тъга има по земята? А ти нехаеш. Нима в пустинята няма свети мъже, по-добри от тебе по живот, почтени за това признание? Но ние, отминавайки ги, желаеме да бъдем открити посредством тебе. И по този начин, стани, иди и кажи на архиепископа да отвори мястото, където почиваме, и да построи тук храм, та по нашите молебствия Господ да се умилостиви към Своите люде.

Презвитерът, като станал и благодарил на Бога, бързо се отправил към Иерусалим, където съобщил на архиепископ Иоан за трикратно явилото му се привидение и заповед. Архиепископът се просълзил от наслада и споделил:

- Благословен човеколюбецът Господ Бог, искащ да ни яви Своята благосклонност посредством откриването на Своите светии: и когато се удостоим да намерим мощите им, би трябвало да пренеса мощите на първомъченик Стефан тук в града, където се е подвизавал срещу иудеите, където е видял небесата отворени и Христа Бога, изравен в славата Си (Деян. 7). А ти, сине мой - обърнал се той към презвитера, - иди на тази равнища и откри мястото, където са заровени светците; като разкопаеш мястото до гробовете им, ми извести.

Презвитерът, като се върнал в селото си, събрал благоговейни мъже и тръгнал с тях към равнищата Делагаври. Сред тази равнища имало хълм; мислейки, че там почиват мощите на светците, той желал да копае, само че на първо време посветил цялата нощ на молитва на този рид. Същата нощ свети Гамалиил се явил на един от живеещите наоколо до тези места духовник Нугетий, казвайки:

- Иди и кажи на презвитер Лукиан да не си прави труда да разкопава този рид, тъй като ние не сме положени там; само че да ни търси при гората, откъм южната страна, там сме погребани; на този рид ни поставиха, когато ни носеха за заравяне, и тук, по античния бит, ни оплакваха, за удостоверение на този рев над нас е насипан и хълмът.

Като станал, монахът отишъл, където му било посочено, и на упоменатия рид намерил презвитер Лукиан дружно с доста мъже; те били почнали да копаят. Тогава монахът разказал на Лукиан за това, което видял и чул. Презвитерът популяризирал Бога, посочил и различен очевидец на откровението. И тръгнали към гората, покрай която намерили камък с еврейския надпис Хелиил, т.е. Божии раби; като разкопали към камъка и го преместили от мястото му, те намерили тесния вход към пещерата. Като влезнали в пещерата със свещ, видели вградените в стените гробове и в тях - мощите на светците. Входът към пещерата бил от южната страна; тъй че от дясната страна на изток се намирал гробът на свети Стефан, против входа, на север - гробът на свети Никодим, на западната страна против свети Стефан почивали свети Гамалиил и неговият наследник, както било посочено на презвитера във видението с кошниците. Презвитерът незабавно съобщил на Иерусалимския свещеник Иоан за намирането на мощите (Намирането на мощите станало в 415 година, бел.ред.).

Архиепископът взел двама от случилите се там епископи, Елевтерий Севастийски и Елевтерий Иерихонски, и побързал към мястото на намирането на мощите; като разширили входа на пещерата, те влезнали вътре. Когато отворили гроба на светия първомъченик, в този момент земята се раздрусала и хора, почтени по живот, чули от небето благ гласове да пеят: " популярност във висините Богу, и на земята мир! " (срв. Лук. 2:14). От мощите на светеца излизало такова благовоние, каквото никой от хората до тогава не бил усещал; то се разнасяло на 10 поприща из въздуха и на всички присъстващи се коствало, че се намират в парадайса. Много народ пристигнал с архиепископа от Иерусалим и близките села; измежду тях имало доста заболели и страдащи от разнообразни недъзи - слепи, сакати, измъчвани от вътрешни недъзи и бесове, покрити с циреи и язви; всички те получили излекуване. Броят на изцелените достигнал до седемдесет и трима души. И по този начин, като взели мощите на четиримата Божии угодници, ги изнесли на хълма с пеене на псалми и други свещени химни; хората се докосвали до тях, целувайки ги с страхопочитание. Скоро архиепископът построил на този рид черква в чест на намирането на светците и положил в нея мощите на Никодим, Гамалиил и Авив, а мощите на свети Стефан тържествено пренесъл в Иерусалим и ги положил в църквата, намираща се на светия Сион.

В ония времена един доблестен мъж, сенаторът Александър, дружно с жена си Иулиания пристигнал от Цариград на поклонение по светите места в Иерусалим; като видял чудесата, ставащи на гроба на светия първомъченик Стефан, Александър построил в града каменна черква на негово име и старателно молел архиерея да придвижи в нея мощите на свети Стефан; архиереят, уверен от усърдната му молба, извършил желанието му. След време Александър болен смъртоносно в Иерусалим и завещал с клетва на жена си: да направи ковчег, сходен на ковчега на първомъченика, и да го положат в него до мощите на свети Стефан. Като завещал това, той умрял. Жената изпълнила предсмъртната воля на мъжа си: направила ковчег, сходен на този на свети Стефан, и погребала мъжа си тържествено до самия ковчег на първомъченика. Тя живеела в Иерусалим покрай упоменатата черква, не желаейки да се разделя с умрелия си мъж: вярвала, че той е жив за Бога.

Тъй като дамата на Александър била още млада, красива и също така богата, доста от знатните мъже я уговаряли да се омъжи наново. Но тя, бидейки целомъдрена жена, не желала да встъпи във втори брак; а твърдо решила да резервира верността към първия си мъж, надявайки се при възкресението да показа с него една и съща орис, приготвена за праведниците (Мат. 25:34). Когато един от знатните началници доста й досаждал, желаейки да встъпи в брак с нея, Иулиания, желаейки да се избави от него, намислила следното: да вземе тялото на мъжа си и да се върне в родината си, макар че от деня на преставянето му били минали осем години. Тя помолила архиепископа да не й не разрешава да вземе тялото на мъжа си, само че архиепископът не се съгласявал; тогава Иулиания написала писмо до татко си в Цариград, молейки го да изходатайства от царя такава заповед, посредством която би могла гладко да вземе тялото на мъжа си и да пристигна в Цариград. В скоро време пристигнало мечтаното позволение, което тя посочила на архиепископа. Като видял писмото от царя, архиепископът към този момент не можел да се противи и благословил да бъде по молбата на Иулиания. А тя, отваряйки с благословение мястото в земята, където били положени двата ковчега, на светия първомъченик Стефан и на мъжа й Александър, взела ковчега с мощите на светеца вместо ковчега на мъжа си; по този начин постъпила Иулиания като че ли по простъпка, а в реалност по Божия воля и по желанието на първомъченика. Като поставила ковчега на каляска, запрегната с мулета, Иулиания тръгнала на път. Когато излязла от Иерусалим, било вечер; и в същата нощ над пренасяните мощи във въздуха се чул глас на ангели, пеещи величаене на Бога, а от ковчега излизало мощно, дивно благовоние, като от изливането на доста миро. Чували се и викове на бесове, които отдалече викали:

- Горко ни! Иде Стефан и ще ни бие!

Като чули това, прислужниците на Иулиания се изплашили и споделили на господарката си:

- Какво значи това, господарке, че се чуват разнообразни гласове, изричащи името на Стефан? Не носим ли ковчега на първомъченик Стефан, вместо на нашия стопанин Александър?

А тя дала отговор с радостни сълзи:

- Мълчете, деца, всичко става по този начин, както е угодно на Бога и на Неговия свят раб.

Като стигнали крайморския град Аскалон, намерили транспортен съд, тръгващ за Цариград; като платили на притежателя му дължимата сума, те се качили на кораба с мощите на светеца и тръгнали на път. Когато корабът се намирал в морето, се надигнала страшна стихия, тъй че корабът се наклонил; всички се изплашили, виждайки надигащите се големи вълни; само че на мореплавателите очевидно се явил светият първомъченик Стефан и споделил:

- Аз съм с вас - не бойте се!

Като споделил това, той станал незабележим, тутакси успокоил морето и цялото корабоплаване по-нататък минало благополучно; над мощите на светеца се явила светлина, от ковчега излизало мощно благовоние, във въздуха се чувало ангелско пеене. Когато пристигнали в Халкидон, решили да прекарат тук пет дни. Жителите на града научили за мощите на свети Стефан и се устремили към кораба, донасяйки със себе си и болните; всички заболели, намиращи се в града, получили излекуване, с помощта на идването на първомъченика; изгонвали се и бесове, които освен това викали:

- Стефан, погубен с камъни от иудеите, идва да ни мъчи грубо и да не гони на всички места - и на земята, и в морето.

Като отплувал от Халкидон, корабът наред достигнал Цариград. Благочестивата Иулиания отишла при татко си и в детайли му разказала всичко за мощите на свети архидякон Стефан. След това дружно с татко си отишли при царя и патриарха и им разказали същото; и всички се изпълнили с огромна наслада. Патриархът с клира и с целия народ отишъл на пристанището да посрещне мощите на първомъченика. Като изнесли ковчега от кораба, го сложили на царска каляска и го понесли с псалмопения, искайки да го внесат в двореца на царя, както той бил заповядал. Невъзможно е да се каже какъв брой изцеления и чудеса се направили тогава от светите мощи; с една дума всички, от каквито и заболявания и недъзи да страдали, получили излекуване. Когато тържественото шествие стигнало до " Константиновите бани " *, мулетата, теглещи царската каляска с мощите, спрели; и колкото и да ги биели прислужниците, заставяйки ги да вървят по-нататък, те не могли да се помръднат от мястото си. Тогава едно от мулетата, придобивайки, по Божия заповед, подарък слово, споделило:

- Защо ни биете на вятъра? На това място светият първомъченик Стефан благоволи да бъде положен.

Като чули това, всички присъстващи били обзети от мощно учудване и смут и популяризирали Бога. Царят незабавно заповядал да стартира градеж на каменна църква; и в скоро време била издигната прелестна черква в името на свети първомъченик и архидякон Стефан; в нея положили и неговите почтени мощи, за популярност и хвала на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, прославян дружно с Отца и Светия Дух, на Него и ние, неверните, отдаваме чест и популярност, поклонение и посредством, в този момент и постоянно и във безконечни епохи. Амин.

На този ден е и преставянето на светия и правоверен Василий Блажени, Московски вълшебник, в 1552 година

На този ден се празнува и паметта на свети свещеномъченик Стефан, папа Римски, умрял страдалчески в 257 година при царуването на Валериан.

На този ден се празнува и паметта на блажения Василий, подвизавал се в Спасокаменния манастир на Кубенския остров, Вологодска област.