След тридесет години брак Том и Емили били изгубили искрата

След тридесет години брак Том и Емили били изгубили искрата между тях. Те рядко общували между тях и Том постоянно се оплаквал, че жена му подценява себе си. Един ден тя била откарана с кола за спешна помощ и истината го раздрусала.

Том и Емили бяха женени от три десетилетия. Те се срещат в университета, и любовта им пламва от пръв взор.

Емили беше президент на студентския съвет, постоянно най-популярното момиче в учебно заведение. Междувременно Том беше музикант, който можеше да накара всички девойки да припадат по него.

Въпреки цялото внимание, което им обръщаха съучениците и приятелите им, те имаха очи единствено един за различен. Те бяха любимци на випуска и сигурно най-известната двойка от випуска.

Когато приключват, те не престават да работят в разнообразни сфери, до момента в който живеят дружно. Емили става сполучлив маркетинг управител, до момента в който Том работи в ИТ компания и върви по музикални участия вечер.

В последна сметка те решили да се оженят, когато имали задоволително пари, с цел да основат семейство. Емили ражда красиво дете на име Линдзи, която към този момент е на 25 години и живее в Ню Йорк, работейки в огромна цифрова компания.

Те били щастлива двойка и красивите фотоси, които висят на стената на дома им, им припомнят за всички тези мигове всеки ден. Бяха привикнали да провеждат вълнуващи пътешествия с щерка си, водейки я в увеселителни паркове, зоологически градини и красиви живописни места на отмора през годините.

С порастването на Линдзи обаче тези пътувания почнали да понижават. Детето се мести в различен щат, където взема решение да преследва личната си кариера. Докато родителите й живееха в Тексас, тя бе на източния бряг, като за жал съвсем не ги посещаваше.

Тъй като единствената им щерка към този момент не беше до тях, а и възрастта им си споделяше думата, Том и Емили се трансформирали е домошари. Емили напуснала работа, преследвайки пристрастеността си към градинарството, с цел да прекарва времето си в успокоение.

Междувременно Том напуснал ИТ сферата и решил да сътвори дребен бизнес за ремонт на компютри в гаража си, с цел да поддържа притока на пари за ежедневните им разноски.

С техните пристрастености в разнообразни области и без щерка, която да ги свързва, Том и Емили съвсем не общували. Прекарваха времето си в обособени стаи, и постоянно се карали за битовизми.

Том не обръщаше внимание на жена си, оставяйки я да прави домакинската работа, до момента в който той си гледаше работата. Той очакваше тя да му служи, защото съгласно него това е, което съпругите би трябвало да вършат за своите половинки.

Емили, къде е обичаната ми синя риза? “ – извика Том.

“Изпрала съм я. Просто си облечи зелената ”, отговори Емили от другата стая.

“Какво? Мразя зелената си риза! ” – извика й той.

“Тогава избери нещо от дрешника, имаш толкоз доста облекла. Къде отиваш въобще? ” — отвърна тя.

„ Излизам да пийнем с другари. Не ме чакай! “

Когато Том завърши с работата, той отиде да се срещне с няколко свои другари в бара. Те прекараха цялата вечер там, до момента в който Емили беше у дома, гледайки телевизия през сълзи, жадувайки за предходната здрава и щастлива връзка със своя брачен партньор.

Тя не можеше да разбере по какъв начин Том може да излиза на напитки всяка седмица, а те не са излизали на среща от години, на ресторант, даже на кино. Те съвсем не говореха между тях и даже по време на хранене вкъщи съвсем не общуваха.

Тяхната рутина остава същата години наред. Том прекарваше целия ден в гаража, до момента в който Емили се занимаваше с цялата домакинска работа, като готвене, разчистване и поливане на растенията.

За Емили градината беше най-голямото богатство и метод да избяга от проблемите. Тя обичаше да се грижи за своите растения и цветя, като се уверяваше, че те цъфтят красиво. Хранеше и двете си обичани култивиран котки, Джени и Рудолф.

Тази вечер за вечеря Емили реши, че е изтощена от подобен еднообразен живот и се опита да направи нещо друго. Тя загатна на Том, че не са били на среща от известно време, нито той й е правил подарък. „ Не мисля, че съм получавала цветя от теб от две десетилетия, Том. Вече няма романтика в нашата връзка “, сподели му тя.

Том се присмя. „ Прекалено остарели сме, с цел да търсим романтика в живота си. Какво сме ние, младежи? Погледни се! Не си толкоз свежа, колкото беше. Красотата ти е избледняла, а и към този момент не се грижиш за себе си. ”

Емили усети по какъв начин очите й се пълнят със сълзи. — Значи това мислиш за мен? Просто остаряла мома?

„ Е, в случай че положиш старания да поправиш външния си тип, тогава може би ще се усещам разчувствуван да те изведа на среща “, отговори той, преди да завърши с вечерята си и да се насочи право към хола, с цел да гледа телевизия.

Емили изми чиниите в сълзи. Тя се взря в прозореца пред себе си и не видя нищо с изключение на остаряла жена. Може би е прав, намерения си тя.

Чувстваше се несигурна в себе си и като че ли стартира да има вяра на думите на брачна половинка си, тъй като не беше чувала комплимент от него от десетилетия. Емили се усещаше унижена и мислеше, че към този момент не е красивото и известно момиче, което беше преди години.

Вместо да копнее за среща със брачна половинка си, тя реши, че ще насочи силата си към включването му в ежедневните си проекти, с цел да могат да прекарват повече време дружно. На идващия ден тя помоли Том да й помогне с цветната градина.

Том мразеше домакинската работа и когато разбра, че тя има потребност от помощ в градината, побесня. Той в никакъв случай не разбираше за какво Емили продължаваше да се грижи за градината, мислейки, че това е толкоз неефикасно занимание.

„ Знаеш какъв брой доста ненавиждам тази градина. Това е загуба на пари и време. Няма да си изгубвам времето да работя върху нея “, извика той.

„ Но нуждая се от помощта ти, Том. Не се усещам добре и просто в действителност би трябвало да полея тези растения “, отговори едва Емили, тръгвайки към гаража, където беше брачният партньор й.

— Тогава работи по-малко! — извика той. — И без това никой не те е карал да се грижиш за тази градина.

Емили въздъхна и се върна назад в къщата. Тя искаше да спори със брачна половинка си и да му каже, че прави доста повече всеки ден, в сравнение с просто да се грижи за градината си, само че не посмя.

Вместо това тя отиде в стаята, легна на леглото си и пусна тв приемника. След известно време стартира да се усеща още по-зле и заспа. Няколко часа по-късно Том чу звука на кола за спешна помощ извън, който наруши мощната музика, която бе пуснал.

“Какъв е този тон? ” – изсумтя той. Той се подразни от шума и реши да го ревизира. Отвори вратата на гаража и видя жена си на носилка и кола за спешна помощ чакаща начело.

“Изчакайте! ” извика той, само че беше прекомерно късно. Линейката беше потеглила с включени сирени.

Том бързо последва колата за спешна помощ с колата си. Когато дойде в болничното заведение, той откри жена си в незабавното поделение и се втурна да попита доктора какво се е случило. “Какво й става? Защо е откарана в болница? ” попита той.

„ Тя е прекомерно изтощена, и това компрометира имунната й система. Ще би трябвало да остане тук няколко седмици, с цел да можем да я следим и да създадем някои проучвания “, изясни лекарят.

Когато Том видя жена си, той попита за какво е толкоз изтощена. — Казах ти, че тази градина е безполезна.

Емили поклати глава и очите й още веднъж се изпълниха със сълзи. Само в случай че осъзнаваше всички други неща, които върша за него всеки ден. Тази градина е единственото нещо, което ме поддържа жива, намерения си тя.

Въпреки забележката на Том, всичко, което Емили изиска, беше той да полее цветята вкъщи, до момента в който нея я няма. Том се съгласи, само че когато се прибра у дома, не помни за тях и те изсъхнаха.

Следващият път, когато Том пристигна да види жена си, тя беше към момента засегната, реши обаче да прогони мислите си и вместо това го попита по какъв начин са цветята. „ Как е моята градина? “

Том беше комплициран, само че реши да признае, че е не запомнил за тях. “Съжалявам, бях толкоз ангажиран с работата, че ги забравих. Изсъхнаха ”, призна той.

При това пулсовият екран записва аритмия на пулса на Емили. Лекарите я помолиха да не се стресира, защото това ще утежни положението й. В последна сметка се случи.

Том стартира да осъзнава какъв брой неприятен брачен партньор е бил за Емили. Тя съвсем не изиска нищо през тридесетте им години брак, само че когато го направи, той даже не можа да й го даде.

За да се увери, че Емили се възвръща бързо, Том реши да работи. „ Не се тревожи, Емили. Ще имаш красива градина, която ще те чака, когато се прибереш вкъщи. Така че си почини, с цел да се прибереш бързо “, сподели той.

На идващия ден Том купи и засади нови цветя за градината на Емили. Озелени моравата красиво и се опита самичък да се грижи за тях, до момента в който жена му се върне.

Том я взе с колата им, когато се съвзе и тя беше изумена от изненадата на брачна половинка си. Предният им двор беше цялостен с красиви цветя и тя грееше от благополучие.

В този миг Том видя какъв брой красива е жена му. Тя имаше юношески искра и това му подсети за първата им среща в университета преди години.

В последна сметка Том осъзнава, че не е нужно доста, с цел да направи Емили щастлива, и все пак я пренебрегваше толкоз дълго. Той даде обещание да стане по-добър брачен партньор и да сложи брака им преди всичко пред всичко останало в живота. В края на краищата тя му бе посветила толкоз огромна част от живота си, че беше редно и той да направи същото.

Този следобяд Том се насочи към мола, с цел да купи на Емили нова рокля и я предложения на среща в изтънчен ресторант в центъра, като това разпали още веднъж пламъка сред двама им.

Том не можеше да повярва на очите си, когато видя по какъв начин сияе Емили. За него тя беше толкоз красива, колкото, когато се ожениха преди тридесет години, и усмивката й беше толкоз заразителна, че можеше да накара цялата стая да спре и да се втренчи.

От тази история можем да си напомним едно, че дамите са като цветята. Ако се грижите за тях, те процъфтяват. Ако ги пренебрегнете, те избледняват.