Журналистът Георги Милков: Кадафи, а не Западът, плати сметк...
След три седмици зад решетките в пандиза La Santе някогашният президент на Франция Никола Саркози се върна в дома си. Този прецедент ускори напрежението към един слух, който се носеше от години. Слухът, че либийският деспот Муамар Кадафи може би е финансирал първата предизборна кампания на Саркози през 2007 година Поредна провокация или просто флирт по френски?!
Да, Франция е “барометър на усета и столица на света “. И без значение дали превземат Бастилията с гражданска война, или подвигат митинги по улиците с “жълтите жилетки “ - французите би трябвало да са на международната сцена. При това с rộle principal!
Постигат го с цената на всичко: с политически, обществени или финансови принадлежности. Използват брилянтните си “актьори “! Познавачи напомнят случая на Никола Саркози с Кадафи или този с “диамантите на Бокаса “, които смъкнаха от власт френския президент Жискар д’Естен. Също аферата “Анголагейт ”, когато Жан-Кристоф Митеран, най-големият син на Франсоа Митеран, бе изправен пред съд по случая за противозаконен трафик на оръжие за Ан-
гола. Да, международната политика изисква ловки играчи и французите я играят тази игра. При
това с френска грациозност. У нас връзката Саркози - Кадафи роди една нова самодейност - за морална поддръжка на бившия френски президент.
Каузата в отбрана на Саркози сплоти трима президенти. Румен Радев, Петър Стоянов и Георги Първанов издигнаха глас в символ на преданост към френския другар на България - Никола Саркози. Този акт на съпричастност ни върна към една позабравена драма - сагата с нашите медици в Либия. И сложи на фокус въпросите: Къде сме ние, българите, в международната “игра “ към “Либийският случай “? Дължим ли признателност на Саркози? Кой написа Плана за спасяването на българските медици? Каква е деликатната роля на Сесилия Атиас (бивша Саркози) в цялата тази загадка? И кой заплати най-после “сметката “ в либийския развой? С журналиста Георги Милков подреждаме пъзела към тази брилянтна спекулация, почтена за учебник по дипломация. Разговорът ни се базира на обстоятелствата от последната му книга “Либийският случай “, която той написа дружно с шефа на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи Таня Михайлова.
Кадафи не може да елементарни на новата власт в България свалянето на Тодор Живков и завоя към Запада
Втората среща сред Сесилия и Кадафи е необикновен конфликт на характери В една нощ родственици на умрелите 450 либийски деца се подредиха на опашка пред банката в Бенгази и взеха по милион $
- Г-н Милков, за какво се връщате към историята на българските медици в Либия с тези разкрити архиви и книгата „ Либийският случай “? Кой от секретните документи Ви изненада най-силно?
- Всеки от документите е забавен по друга причина. Например този под номер 3, в който действително излиза наяве, че на българската страна й е трябвало доста малко време, с цел да се ориентира в ситуацията.
В края на 90-те години в Либия работят 3000 - 4000 българи, а нямаме дипломатическо посланичество. Посолството в Триполи е на 1000 км, а те нямат никаква визия защо става въпрос. То и няма по какъв начин, тъй като никой не знае дълбочината на казуса към този миг.
Затова българската страна доста бързо изпраща комисия, а дипломатът за работа на терен е Румен Петров. Той се ориентира в ситуацията и написа отчет до Външното министерство в София. Документът е от 6 април 1999 година и гласи: „ Вчера либийците са предали двамата си индивида по делото за атентата над Локърби. Ситуацията в Либия е такава, от което аз осъждам, че нашият развой ще бъде обвързван с това дело и ще продължи ужасно дълго време, с цел да го употребява Кадафи за своите цели ".
Така още при започване на април 1999 г.
имаме „ предсказване “, че ни чака дълга и сложна битка.
Има още един документ, който е неповторим по своя темперамент. Той е изпратен от Израел на Соломон Паси като министър на външните работи в държавното управление на Симеон Сакскобургготски. Времето е след 2000 година и Кадафи към този момент е развил тезата си, че българските медицински сестри са шпиони и работят за Централно разузнавателно управление на САЩ и израелското разузнаване в лицето на Мосад.
Паси преценя, че би трябвало да накара Мосад да признае или не версията. Имаме неповторим документ, може би първи и единствен в историята на дипломацията, в който написа, че от израелския уред за разузнаване и сигурност нямат присъединяване в тази ситуация с българските медсестри в Либия - с автограф и щемпел.
Георги Милков с медсестрите
- Седем години от живота Ви са свързани с този проблем. Какви са отговорите Ви с днешна дата - за какво се случи навръх нас, българите?
- Мислил съм доста по този въпрос, изследвал съм го. Моят извод е, че българите са били авансово набелязани. До 1989 година България и Либия са допустимо най-приятелските и близки страни, има доверителна връзка сред Тодор Живков и Муамар Кадафи.
Наши експерти са построили всичко значимо в страната му по това време: от военната инфраструктура и силозите за ракети в пустинята до бункерите, където се крие Кадафи и къщата, в която живее със фамилията си. Български лекари и медицински сестри се грижат за него и децата му. Всичко това завършва през ноември 1989 година със свалянето от власт на Тодор Живков.
И това Кадафи няма да го не помни, няма да елементарни. Той гледа извънредно разтревожено и с съмнение на наследниците на Живков. Отказва ни, освен това изрично, когато имаме потребност от нефт и насочваме молба към остарелия си другар в Арабския свят. Либийският водач държи виновни новите управници в София за ориста на своя другар Живков. Между другото, незабавно след събитията през 1989 година Кадафи му предлага политическо леговище в Либия и имение, където да живее със фамилията си, само че Живков отхвърля.
В началото на 90-те България подаде молба за участие в Евросъюза, към 1997-1998 година се ориентираме към НАТО. За Кадафи тази до неотдавна другарска страна към този момент е вражеска. Това е генезисът на посочването с пръст: вие сте предатели, вие работите за Централно разузнавателно управление на САЩ и за Мосад, вършиме мерзости - това е логиката на Кадафи.
А времето е комплицирано за него: става известно притиснат от цялата интернационална общественост поради атентата над Локърби. През 1986 година се случва бомбеният атентат в „ Ла Бел “ (La Belle) - тогавашна дискотека в Берлин.
Наложено му е ембарго с ултиматум да се откаже от оръжията си за всеобщо поразяване. Британци, французи и американци желаят да си решат казуса с Кадафи и той да влезе в коловоза на усмирения вманиачен.
В този миг Кадафи взема решение, че България е the soft target (меката цел), чрез която той може да извива ръце и да води договаряния. България, която се е обърнала към Западния свят и желае да стане част от него. Използва я, с цел да каже: ето вие ме обвинявате, че съм терорист, само че аз ще платя тези обезщетения, тази кръвнина. Думите му към либийците са: върша го поради вас, с цел да махнат ембаргото, само че аз ви давам обещание ще върна парите и ще покажа, че тези са доста по-големи терористи, тъй като те убиват нашите деца.
- Мания за великолепие, отровен абсолютизъм и параноя: по този начин разказват Кадафи екип от профайлъри на Централно разузнавателно управление на САЩ още в края на 1960-те. Седели сте лице в лице с Кадафи - по какъв начин бихте го описали Вие?
- Самият аз съм опитвал да направя профила на Кадафи. Преследвах го дълго време по света. Знаех каква музика обича, какви стихове и разкази написа, какъв е в своя произход, от кое място произлиза - с цел да се опитам да събера пъзела " Кадафи ".
Защото той е една извънредно забавна и многопластова фигура. Не можеш да изброиш няколко черти на Кадафи, по-сложно е. Особено поради, че през годините беше преситен с еднолична власт. Хем нямаше никакви специфични длъжности, хем не беше нито президент, нито държавен глава на Либия.
Той беше водач на революцията и подстрекател на масите
Как наподобява това в правния мир на света?
По никакъв метод. Уж от него нищо не зависеше, той живееше в палатка, а в това време цялата пирамида на властта в Триполи с всичките й безчет служби за сигурност и революционни комитети по места се концентрираше в един връх. Метафорично казано: една пирамида, на чийто връх беше палатката на Кадафи.
Милков пред палатката на Кадафи
Самият той твърдеше, че е мъдрец и мъдрец, само че всичко в Либия водеше до неговата палатка. Като паяжина.
Опитвайки се да схвана този човек, този феномен: по какъв начин мисли, какви решения може да вземе, бях стигнал до извода, че към него не можем да подхождаме с ординарни средства.
- А с какви?
- Имам един разбор от 2000 година, в който стигнах до извода, че би трябвало да изпратим жена в палатката. Тогава първата дама, за която съм се сетил, и единствената, която се занимаваше с този случай, беше външният ни министър Надежда Михайлова. Говорили сме си с нея за тази опция. Какво би станало, в случай че бяхме изпреварили със 7 години събитията, изпращайки тъкмо Надежда. Вероятно не би било допустимо, не и по този метод, не и с този метод. Но ето по какъв начин съм провидял, че жена ще свърши работата!
- И тази жена беше Сесилия Атиас (бивша Саркози). Каква е в действителност нейната роля за спасяването на нашите медици?
- Хора, които не са наясно с либийския случай, са на съществено разнообразни отзиви. Едните споделят: Сесилия ги избави, а другите - тя няма нищо общо. И едните, и другите бъркат. Къде обаче е значимостта на нейното присъединяване?
За да се разбере това, би трябвало да проследим целия сюжет. Схемата, по която медиците ни би трябвало да бъдат освободени, беше направено по-рано.
Делото към този момент беше минало всички равнища на правосъдната система, с цел да ги осъдят повторно, да се изчерпат всички вероятни средства за освобождението им. Да минем и през ислямското право, в което двете страни договарят и е допустимо наказаните да бъдат помилвани от роднините на жертвите. Това е така наречен кръвнина, т.е. пари, които се заплащат на жертвите.
Въпросът беше кой ще заплати кръвнината
Тогава англичаните измислиха плана да се сътвори фонд за децата в Бенгази. Идеята беше в него да влязат едни пари, които да бъдат изплатени на фамилиите на децата жертви.
Така че преди мадам Сесилия Саркози да може да се качи на самолета и да отиде в Либия, трябваше да се премине цялата тази процедура. Кадафи да се е схванал с роднините на децата да им бъде платено, с цел да могат да отключат пандиза и да ги качат на самолета. Всичко това беше направено авансово и без него Сесилия нямаше да успее. Никой нямаше да успее.
- Как влизат французите в целия този сюжет?
- Моментът е исторически. По времето, когато Никола Саркози е президент на Франция, той има свои доверителни връзки с Муамар Кадафи. Саркози счита да създадат дружно велики неща, а Кадафи вижда своя късмет да бъде оправдан пред европейската общественост, тъй като французинът му споделя: " Ти ще дойдеш в Париж, ще си опънеш палатката, аз ще ти дам нуклеарна пречиствателна станция за солена вода, която да я трансформира в питейна ".
На Кадафи му е дадена дума, и то немаловажна. Това са сделки, които вървят на различен проект, само че в този миг французите вземат решение да се възползват от обстановката.
Тогава Саркози изпраща жена си Сесилия дружно с дребен отбор от съпътстващи. Тя каца в Триполи, вижда се с Кадафи, само че нещата не сработват. Тогава мадам Саркози се качва на самолета за Париж, само че с чувството, че нещо не са се доуточнили с Кадафи. Защото помни по какъв начин една жена, доближена на либийския водач, бяга по пистата след нея с думите: " Мадам, той ще ви ги даде! ".
Затова десетина дни по-късно френската първа дама прави нещо безусловно изненадващо за всички - връща се в Триполи, има втори диалог с Кадафи. Срещата им е необикновен конфликт на характери. Сесилия изглежда сякаш е под въздействие на опиати, само че се държи обикновено. В същото време методът й към Кадафи е доста внезапен и пряк.
Влиза с думите: " Ти би трябвало да ги освободиш "
Кадафи й отвръща: „ Добре, в случай че ти дам българките, ти какво ще ми дадеш? ".
Петте медицински сестри прекараха осем години и половина при извънредно тежки условия в либийски затвор
Стига се до едно противоборство сред тях двамата, в бункера, измежду нощ. Драматична обстановка - може да се снима даже на филм.
Това не е ефимерна или протоколна дипломация. Това е всичко отвън дипломацията в един диалог. И там реализираме основния миг, в който либийският водач ще каже: „ Добре, ще ти ги дам “.
Ето тук е скъпото в нейната персоналност. Сесилия Саркози с нейния темперамент, старания, съпричастност и харизма!
- Какво избави медиците ни - пари, политическа договорка или нещо друго? Кой заплати " сметката " в либийския развой? Ясно ли е изрично, или ще остане загадка?
- В книгата ни най-категоричния отговор на този въпрос дава изявлението на Марк Пиерини. Той водеше договарянията от страна на Европейски Съюз по нашия случай с Либия. Отговаря и на въпроса с това, че вижда букет от принадлежности: дипломатически, механически и други. Защо ли? Защото доста хора считат, че някой различен е платил сметката.
Отговорът на Пиерини е безапелационен: Кадафи заплати сметката.
Тук ще се върна на фонда „ Бенгази “, който е английска прищявка за да се сътвори лице на Кадафи пред либийците. Уж че е взел парите от Запада, с цел да каже:
ето, аз накарах Запада да заплати парите на вас, жертвите.
Със сина на Кадафи - Сейф ал Ислам Кадафи
Но в действителност тези пари ги даде той. И Марк Пиерини изяснява това в елементи -как във фонда „ Бенгази “ не са постъпили никакви пари, с изключение на от една заблудена канадска компания, платила някакви си 25 000 канадски $. При състояние че на нас, българите, ни трябват половин милиард $, тъй като фамилиите на потърпевшите деца би трябвало да получат по един милион $ на инфектирано дете.
Остава въпросът кой е платил тези $500 милиона.
- Какво се случи в действителност?
- Случи се по този начин, че с цел да подпишат документа, с който българите да бъдат репатрирани, либийските фамилии трябваше да си получат парите на ръка. Понеже те споделиха: желаеме си парите в този момент и след това ще подпишем.
Ала защото във фонд „ Бенгази “ няма пари - парите идват от Либия.
Една нощ клонът на либийската държавна банка в Бенгази е отворен. Всеки един от роднините на тези 450 деца се подрежда на опашка пред апарата за преброяване на пари. Така, когато и последният либиец си взема парите с този подписан документ - за платената кръвнина, - фондация " Кадафи " завършва процеса.
Тук има една чисто правна технология, която Марк Пиерини разказва детайлно в книгата ни. Той го споделя черно на бяло. Ако теглим чертата, изводът е: Кадафи си заплати на фамилиите.
- Днес френската преса напомня по какъв начин на 10 декември 2007 година Кадафи е признат на френска земя от Никола Саркози. Припомнят и за палатката му против Елисейския замък, като назовават това „ най-противоречивото посещаване на Петата република “. Дължим ли признателност на Никола Саркози през днешния ден и за какво?
- Ние, българите, нямаме нито предпочитание, нито опция да се бъркаме във вътрешните въпроси на Франция. Дали това затваряне на президента Саркози в пандиза „ Ла Санте “ е заслужено, или не - всичко това го оставяме настрани. Това, което можем да кажем, е, че сме му признателни! Благодарни сме му за това, което направи през 2007 година с цялата тази намеса в решителния миг за спасяването на българските сестри и извеждането им живи и здрави от Либия.
Моментът на затварянето на Саркози в „ Ла Санте “, преди да завърши процесът по обжалването на неговата присъда, беше доста подобаващ случай да покажем, че не сме неблагодарни, нито безпаметни! И че както преди време той подаде ръка на България в тежък миг, по този начин и в този тежък за него миг ние можем да създадем същото. Всичко това ни въодушеви да обединим старания, с цел да изкажем признателност и поддръжка.
Да, Франция е “барометър на усета и столица на света “. И без значение дали превземат Бастилията с гражданска война, или подвигат митинги по улиците с “жълтите жилетки “ - французите би трябвало да са на международната сцена. При това с rộle principal!
Постигат го с цената на всичко: с политически, обществени или финансови принадлежности. Използват брилянтните си “актьори “! Познавачи напомнят случая на Никола Саркози с Кадафи или този с “диамантите на Бокаса “, които смъкнаха от власт френския президент Жискар д’Естен. Също аферата “Анголагейт ”, когато Жан-Кристоф Митеран, най-големият син на Франсоа Митеран, бе изправен пред съд по случая за противозаконен трафик на оръжие за Ан-
гола. Да, международната политика изисква ловки играчи и французите я играят тази игра. При
това с френска грациозност. У нас връзката Саркози - Кадафи роди една нова самодейност - за морална поддръжка на бившия френски президент.
Каузата в отбрана на Саркози сплоти трима президенти. Румен Радев, Петър Стоянов и Георги Първанов издигнаха глас в символ на преданост към френския другар на България - Никола Саркози. Този акт на съпричастност ни върна към една позабравена драма - сагата с нашите медици в Либия. И сложи на фокус въпросите: Къде сме ние, българите, в международната “игра “ към “Либийският случай “? Дължим ли признателност на Саркози? Кой написа Плана за спасяването на българските медици? Каква е деликатната роля на Сесилия Атиас (бивша Саркози) в цялата тази загадка? И кой заплати най-после “сметката “ в либийския развой? С журналиста Георги Милков подреждаме пъзела към тази брилянтна спекулация, почтена за учебник по дипломация. Разговорът ни се базира на обстоятелствата от последната му книга “Либийският случай “, която той написа дружно с шефа на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи Таня Михайлова.
Кадафи не може да елементарни на новата власт в България свалянето на Тодор Живков и завоя към Запада
Втората среща сред Сесилия и Кадафи е необикновен конфликт на характери В една нощ родственици на умрелите 450 либийски деца се подредиха на опашка пред банката в Бенгази и взеха по милион $
- Г-н Милков, за какво се връщате към историята на българските медици в Либия с тези разкрити архиви и книгата „ Либийският случай “? Кой от секретните документи Ви изненада най-силно?
- Всеки от документите е забавен по друга причина. Например този под номер 3, в който действително излиза наяве, че на българската страна й е трябвало доста малко време, с цел да се ориентира в ситуацията.
В края на 90-те години в Либия работят 3000 - 4000 българи, а нямаме дипломатическо посланичество. Посолството в Триполи е на 1000 км, а те нямат никаква визия защо става въпрос. То и няма по какъв начин, тъй като никой не знае дълбочината на казуса към този миг.
Затова българската страна доста бързо изпраща комисия, а дипломатът за работа на терен е Румен Петров. Той се ориентира в ситуацията и написа отчет до Външното министерство в София. Документът е от 6 април 1999 година и гласи: „ Вчера либийците са предали двамата си индивида по делото за атентата над Локърби. Ситуацията в Либия е такава, от което аз осъждам, че нашият развой ще бъде обвързван с това дело и ще продължи ужасно дълго време, с цел да го употребява Кадафи за своите цели ".
Така още при започване на април 1999 г.
имаме „ предсказване “, че ни чака дълга и сложна битка.
Има още един документ, който е неповторим по своя темперамент. Той е изпратен от Израел на Соломон Паси като министър на външните работи в държавното управление на Симеон Сакскобургготски. Времето е след 2000 година и Кадафи към този момент е развил тезата си, че българските медицински сестри са шпиони и работят за Централно разузнавателно управление на САЩ и израелското разузнаване в лицето на Мосад.
Паси преценя, че би трябвало да накара Мосад да признае или не версията. Имаме неповторим документ, може би първи и единствен в историята на дипломацията, в който написа, че от израелския уред за разузнаване и сигурност нямат присъединяване в тази ситуация с българските медсестри в Либия - с автограф и щемпел.
Георги Милков с медсестрите
- Седем години от живота Ви са свързани с този проблем. Какви са отговорите Ви с днешна дата - за какво се случи навръх нас, българите?
- Мислил съм доста по този въпрос, изследвал съм го. Моят извод е, че българите са били авансово набелязани. До 1989 година България и Либия са допустимо най-приятелските и близки страни, има доверителна връзка сред Тодор Живков и Муамар Кадафи.
Наши експерти са построили всичко значимо в страната му по това време: от военната инфраструктура и силозите за ракети в пустинята до бункерите, където се крие Кадафи и къщата, в която живее със фамилията си. Български лекари и медицински сестри се грижат за него и децата му. Всичко това завършва през ноември 1989 година със свалянето от власт на Тодор Живков.
И това Кадафи няма да го не помни, няма да елементарни. Той гледа извънредно разтревожено и с съмнение на наследниците на Живков. Отказва ни, освен това изрично, когато имаме потребност от нефт и насочваме молба към остарелия си другар в Арабския свят. Либийският водач държи виновни новите управници в София за ориста на своя другар Живков. Между другото, незабавно след събитията през 1989 година Кадафи му предлага политическо леговище в Либия и имение, където да живее със фамилията си, само че Живков отхвърля.
В началото на 90-те България подаде молба за участие в Евросъюза, към 1997-1998 година се ориентираме към НАТО. За Кадафи тази до неотдавна другарска страна към този момент е вражеска. Това е генезисът на посочването с пръст: вие сте предатели, вие работите за Централно разузнавателно управление на САЩ и за Мосад, вършиме мерзости - това е логиката на Кадафи.
А времето е комплицирано за него: става известно притиснат от цялата интернационална общественост поради атентата над Локърби. През 1986 година се случва бомбеният атентат в „ Ла Бел “ (La Belle) - тогавашна дискотека в Берлин.
Наложено му е ембарго с ултиматум да се откаже от оръжията си за всеобщо поразяване. Британци, французи и американци желаят да си решат казуса с Кадафи и той да влезе в коловоза на усмирения вманиачен.
В този миг Кадафи взема решение, че България е the soft target (меката цел), чрез която той може да извива ръце и да води договаряния. България, която се е обърнала към Западния свят и желае да стане част от него. Използва я, с цел да каже: ето вие ме обвинявате, че съм терорист, само че аз ще платя тези обезщетения, тази кръвнина. Думите му към либийците са: върша го поради вас, с цел да махнат ембаргото, само че аз ви давам обещание ще върна парите и ще покажа, че тези са доста по-големи терористи, тъй като те убиват нашите деца.
- Мания за великолепие, отровен абсолютизъм и параноя: по този начин разказват Кадафи екип от профайлъри на Централно разузнавателно управление на САЩ още в края на 1960-те. Седели сте лице в лице с Кадафи - по какъв начин бихте го описали Вие?
- Самият аз съм опитвал да направя профила на Кадафи. Преследвах го дълго време по света. Знаех каква музика обича, какви стихове и разкази написа, какъв е в своя произход, от кое място произлиза - с цел да се опитам да събера пъзела " Кадафи ".
Защото той е една извънредно забавна и многопластова фигура. Не можеш да изброиш няколко черти на Кадафи, по-сложно е. Особено поради, че през годините беше преситен с еднолична власт. Хем нямаше никакви специфични длъжности, хем не беше нито президент, нито държавен глава на Либия.
Той беше водач на революцията и подстрекател на масите
Как наподобява това в правния мир на света?
По никакъв метод. Уж от него нищо не зависеше, той живееше в палатка, а в това време цялата пирамида на властта в Триполи с всичките й безчет служби за сигурност и революционни комитети по места се концентрираше в един връх. Метафорично казано: една пирамида, на чийто връх беше палатката на Кадафи.
Милков пред палатката на Кадафи
Самият той твърдеше, че е мъдрец и мъдрец, само че всичко в Либия водеше до неговата палатка. Като паяжина.
Опитвайки се да схвана този човек, този феномен: по какъв начин мисли, какви решения може да вземе, бях стигнал до извода, че към него не можем да подхождаме с ординарни средства.
- А с какви?
- Имам един разбор от 2000 година, в който стигнах до извода, че би трябвало да изпратим жена в палатката. Тогава първата дама, за която съм се сетил, и единствената, която се занимаваше с този случай, беше външният ни министър Надежда Михайлова. Говорили сме си с нея за тази опция. Какво би станало, в случай че бяхме изпреварили със 7 години събитията, изпращайки тъкмо Надежда. Вероятно не би било допустимо, не и по този метод, не и с този метод. Но ето по какъв начин съм провидял, че жена ще свърши работата!
- И тази жена беше Сесилия Атиас (бивша Саркози). Каква е в действителност нейната роля за спасяването на нашите медици?
- Хора, които не са наясно с либийския случай, са на съществено разнообразни отзиви. Едните споделят: Сесилия ги избави, а другите - тя няма нищо общо. И едните, и другите бъркат. Къде обаче е значимостта на нейното присъединяване?
За да се разбере това, би трябвало да проследим целия сюжет. Схемата, по която медиците ни би трябвало да бъдат освободени, беше направено по-рано.
Делото към този момент беше минало всички равнища на правосъдната система, с цел да ги осъдят повторно, да се изчерпат всички вероятни средства за освобождението им. Да минем и през ислямското право, в което двете страни договарят и е допустимо наказаните да бъдат помилвани от роднините на жертвите. Това е така наречен кръвнина, т.е. пари, които се заплащат на жертвите.
Въпросът беше кой ще заплати кръвнината
Тогава англичаните измислиха плана да се сътвори фонд за децата в Бенгази. Идеята беше в него да влязат едни пари, които да бъдат изплатени на фамилиите на децата жертви.
Така че преди мадам Сесилия Саркози да може да се качи на самолета и да отиде в Либия, трябваше да се премине цялата тази процедура. Кадафи да се е схванал с роднините на децата да им бъде платено, с цел да могат да отключат пандиза и да ги качат на самолета. Всичко това беше направено авансово и без него Сесилия нямаше да успее. Никой нямаше да успее.
- Как влизат французите в целия този сюжет?
- Моментът е исторически. По времето, когато Никола Саркози е президент на Франция, той има свои доверителни връзки с Муамар Кадафи. Саркози счита да създадат дружно велики неща, а Кадафи вижда своя късмет да бъде оправдан пред европейската общественост, тъй като французинът му споделя: " Ти ще дойдеш в Париж, ще си опънеш палатката, аз ще ти дам нуклеарна пречиствателна станция за солена вода, която да я трансформира в питейна ".
На Кадафи му е дадена дума, и то немаловажна. Това са сделки, които вървят на различен проект, само че в този миг французите вземат решение да се възползват от обстановката.
Тогава Саркози изпраща жена си Сесилия дружно с дребен отбор от съпътстващи. Тя каца в Триполи, вижда се с Кадафи, само че нещата не сработват. Тогава мадам Саркози се качва на самолета за Париж, само че с чувството, че нещо не са се доуточнили с Кадафи. Защото помни по какъв начин една жена, доближена на либийския водач, бяга по пистата след нея с думите: " Мадам, той ще ви ги даде! ".
Затова десетина дни по-късно френската първа дама прави нещо безусловно изненадващо за всички - връща се в Триполи, има втори диалог с Кадафи. Срещата им е необикновен конфликт на характери. Сесилия изглежда сякаш е под въздействие на опиати, само че се държи обикновено. В същото време методът й към Кадафи е доста внезапен и пряк.
Влиза с думите: " Ти би трябвало да ги освободиш "
Кадафи й отвръща: „ Добре, в случай че ти дам българките, ти какво ще ми дадеш? ".
Петте медицински сестри прекараха осем години и половина при извънредно тежки условия в либийски затвор
Стига се до едно противоборство сред тях двамата, в бункера, измежду нощ. Драматична обстановка - може да се снима даже на филм.
Това не е ефимерна или протоколна дипломация. Това е всичко отвън дипломацията в един диалог. И там реализираме основния миг, в който либийският водач ще каже: „ Добре, ще ти ги дам “.
Ето тук е скъпото в нейната персоналност. Сесилия Саркози с нейния темперамент, старания, съпричастност и харизма!
- Какво избави медиците ни - пари, политическа договорка или нещо друго? Кой заплати " сметката " в либийския развой? Ясно ли е изрично, или ще остане загадка?
- В книгата ни най-категоричния отговор на този въпрос дава изявлението на Марк Пиерини. Той водеше договарянията от страна на Европейски Съюз по нашия случай с Либия. Отговаря и на въпроса с това, че вижда букет от принадлежности: дипломатически, механически и други. Защо ли? Защото доста хора считат, че някой различен е платил сметката.
Отговорът на Пиерини е безапелационен: Кадафи заплати сметката.
Тук ще се върна на фонда „ Бенгази “, който е английска прищявка за да се сътвори лице на Кадафи пред либийците. Уж че е взел парите от Запада, с цел да каже:
ето, аз накарах Запада да заплати парите на вас, жертвите.
Със сина на Кадафи - Сейф ал Ислам Кадафи
Но в действителност тези пари ги даде той. И Марк Пиерини изяснява това в елементи -как във фонда „ Бенгази “ не са постъпили никакви пари, с изключение на от една заблудена канадска компания, платила някакви си 25 000 канадски $. При състояние че на нас, българите, ни трябват половин милиард $, тъй като фамилиите на потърпевшите деца би трябвало да получат по един милион $ на инфектирано дете.
Остава въпросът кой е платил тези $500 милиона.
- Какво се случи в действителност?
- Случи се по този начин, че с цел да подпишат документа, с който българите да бъдат репатрирани, либийските фамилии трябваше да си получат парите на ръка. Понеже те споделиха: желаеме си парите в този момент и след това ще подпишем.
Ала защото във фонд „ Бенгази “ няма пари - парите идват от Либия.
Една нощ клонът на либийската държавна банка в Бенгази е отворен. Всеки един от роднините на тези 450 деца се подрежда на опашка пред апарата за преброяване на пари. Така, когато и последният либиец си взема парите с този подписан документ - за платената кръвнина, - фондация " Кадафи " завършва процеса.
Тук има една чисто правна технология, която Марк Пиерини разказва детайлно в книгата ни. Той го споделя черно на бяло. Ако теглим чертата, изводът е: Кадафи си заплати на фамилиите.
- Днес френската преса напомня по какъв начин на 10 декември 2007 година Кадафи е признат на френска земя от Никола Саркози. Припомнят и за палатката му против Елисейския замък, като назовават това „ най-противоречивото посещаване на Петата република “. Дължим ли признателност на Никола Саркози през днешния ден и за какво?
- Ние, българите, нямаме нито предпочитание, нито опция да се бъркаме във вътрешните въпроси на Франция. Дали това затваряне на президента Саркози в пандиза „ Ла Санте “ е заслужено, или не - всичко това го оставяме настрани. Това, което можем да кажем, е, че сме му признателни! Благодарни сме му за това, което направи през 2007 година с цялата тази намеса в решителния миг за спасяването на българските сестри и извеждането им живи и здрави от Либия.
Моментът на затварянето на Саркози в „ Ла Санте “, преди да завърши процесът по обжалването на неговата присъда, беше доста подобаващ случай да покажем, че не сме неблагодарни, нито безпаметни! И че както преди време той подаде ръка на България в тежък миг, по този начин и в този тежък за него миг ние можем да създадем същото. Всичко това ни въодушеви да обединим старания, с цел да изкажем признателност и поддръжка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ