Разбойниците и Бог: Защо любима песен на патриарх Неофит, Шаляпин...
След това стартира излъчването на поклонението в храма „ Св. Ал. Невски “ (бивш „ Св. Св. Кирил и Методи, както би трябвало да бъде още веднъж, само че за това различен път…). И като по команда камерите на малките екрани следяха всяка стъпка и всяка дума на костюмираните хора от тъй наречените политически хайлайф. Като че ли те бяха най-важните в този миг, а не Дядо Неофит. Отколешна българска уязвимост, дразнеща с натрапването на велможи с техните охранители със слушалки в ушите. Такъв е протоколът, ще кажат някои, само че все пак дразнещото възприятие остава.
Тази панорама ми подсети за достоверния роман на Емил Велинов по бТВ, по-късно и по Българска национална телевизия. Бившият началник на протокола в Светия синод показа достоверни случки през годините с българския патриарх.
„ Бях в Антверпен. В една католическа катедрала слушам източно пеене. Казвам на брачната половинка ми: Това е Неофит! Представяте ли си - Неофит звучеше в католическа катедрала.
Ангелогласния. Така го наричали.
Още една история, като че ли появила се от приказките. Първото идване на Вселенския патриарх в Троянския манастир. По някое време Валтоломей попитал Дядо Неофит няма ли да изпее нещо. Тогава с Велинов запели „ Жили двенадцать разбойников “. Присъединил се и видинския митрополит Дометиан, който също бил там.
Негово всеосвещенство Вартоломей останал очарован.
„ Жили двенадцать разбойников “ е ария за един разкаял се виновник. Спасението идва след покаянието. Хората обичат да слушат такива истории, тъй като самите те не обичат да се разкайват и даже да признават греховете си. Повечето избират да държат заключен своя вътрешен свят.
***
Когато слушате песента за разбойника Кудеяр, ви минават мисли за Робин Худ, Стенка Разин, за Индже челник дори… Всевишният някак е съумял да влезе в тяхното схващане, да ги накара да премислят живота си.
Покрай „ Жили двенадцать разбойников “ има доста истории, коя от кое по-любопитна.
Един от великите артисти, на който тя била обичана бил Фьодор Шаляпин. През 20-е години на м.в. той напуща Русия и се открива в Париж.
По време на сталиновото ръководство в Съюз на съветските социалистически републики писателят Исак Бабел се оплакал на Максим Горки, тогава ръководител на Съюза на руските писатели, че Вожда не го харесва, поради което не му разгласяват на никое място нищо. Горки поканил Бабел на идната вечер във вилата си в Подмосковието, където щял да намине самият Йосиф Висарионович на чаша чай. Горки посъветвал Бабел да поведе диалог за нещо позитивно, с цел да се показа в добра светлина и „ Бащата на народите “ да го хареса. Речено сторено. На идната вечер, когато тримата към този момент отпивали първите глътки от чая, домакинът направил знак на Бабел да подхване диалог.
- Другарю Сталин, неотдавна бях в Париж и там се видях с нашия популярен оперен артист Шаляпин. Световният бас със сълзи на очи ми показа, че доста желае да се завърне в родината, където да пее за всички. Това, други Сталин би било голяма чест и завладяване за цялата страна, за вас, за народа…
Сталин погледнал Бабел и дал отговор:
- Шаляпин желае, само че народът не желае, другарю Бабел.
Исак Бабел, създател на класиката „ Одески разкази “ и " Конармия " по този начин и не става приветлив на Сталин. Нещо повече, през 1940 година Бабел е разстрелян по обвиняване за противодържавна активност, а смъртната присъда подписва персонално Сталин, като декларира, че го е направил „ с същинско наслаждение “…
Така Сталин не съумява да чуе остарялата съветска ария в осъществяване на един от най-великите баси на епохата.
През 1934 година Шаляпин пял тази ария в софийската механа „ Широката кръчма “ на ъгъла на „ Позитано “ и „ Вашингтон “. Публика били дребни търговци, художници, писатели – хора от столичната бохема. На масата имало печено прасенце, пълнена кокошка по специфична рецепта, а виното се леело като река. Големият артист бил поканен от съветски белогвардейци, напуснали Русия след Октомврийската гражданска война, както и самият той – живял до гибелта си в заточение.
***
Друг международен реализатор, популяризирал се по света и с песента за 12-те разбойници бил Иван Ребров. Ребров е псевдоним на немския бас Ханс Ролф Риперт от Шпандау, роден през 1931 година Нерядко своите концерти в Париж, Лондон, Тел Авив, Рим и на всякъде по света той завършвал с песента за разбойника Кудеяр.
Братът на Иван Ребров – военният авиатор Хорст Риперт във въздушен пердах през Втората международна война смъква френски аероплан. Оказва се, че френският водач е … Антоан дьо Сент Екзюпери, създателят на „ Малкия принц “. Каква горчива подигравка на ориста: братът на един от най-прочутите артисти убива един от най-обичаните писатели.
Световните български оперни баси Борис Христов и Николай Гяуров също са изпълнявали тази ария.
Защо съветските властници не обичат остарялата ария „ Жили двенадцать разбойников “?
Много просто, дава отговор известното съветско издание „ Дзен “: По света цифрата 12 се свързва с Дванайсетте апостола, а у нас – с разбойници. Освен това съветските управници считат, че народът ги свързва с разбойниците и техните атамани доста повече, в сравнение с с християнските апостоли.
Руските класици Ушаков, Ожегов и Ефремов разбойника като „ човек който се занимава с грабежи “. Но това, което е забавно: в художествената литература облиците на разбойници постоянно са романтизирани. Лидерите на разбойнически банди са обичаните герои на народа, прославени в митове, разказани в книги и филми. Например Робин Худ. Той пази слабите и санкционира потисниците. Фридрих Шилер посвещава своята пиеса „ Разбойниците ” на тази тематика. Великият стихотворец Байрон написва поемата „ Корсар ” (корсар – разбойник). Въз основа на това произведение през 1856 година е основан балет.
Пушкин в повестта „ Дъщерята на капитана “ употребява известната ария за разбойници „ Не вдигай звук, майко, зелен дъб “. Николай Алексеевич Некрасов написва поемата „ Живели дванадесет разбойника “. Тъкмо неговата поема става текст на известната национална ария.
***
Част от поемата на Некрасов:
Господу Богу помолимся,
Древнюю быль возвестим!
Так в Соловках нам рассказывал
Инок святой Питирим.
Жило двенадцать разбойников,
Жил Кудеяр-атаман.
Много разбойники пролили
Крови честных христиан.
Припев.
Много благосъстояния награбили,
Жили в дремучем лесу.
Вождь Кудеяр из-под Киева
Выкрал девицу красу.
Фрог нюз
Тази панорама ми подсети за достоверния роман на Емил Велинов по бТВ, по-късно и по Българска национална телевизия. Бившият началник на протокола в Светия синод показа достоверни случки през годините с българския патриарх.
„ Бях в Антверпен. В една католическа катедрала слушам източно пеене. Казвам на брачната половинка ми: Това е Неофит! Представяте ли си - Неофит звучеше в католическа катедрала.
Ангелогласния. Така го наричали.
Още една история, като че ли появила се от приказките. Първото идване на Вселенския патриарх в Троянския манастир. По някое време Валтоломей попитал Дядо Неофит няма ли да изпее нещо. Тогава с Велинов запели „ Жили двенадцать разбойников “. Присъединил се и видинския митрополит Дометиан, който също бил там.
Негово всеосвещенство Вартоломей останал очарован.
„ Жили двенадцать разбойников “ е ария за един разкаял се виновник. Спасението идва след покаянието. Хората обичат да слушат такива истории, тъй като самите те не обичат да се разкайват и даже да признават греховете си. Повечето избират да държат заключен своя вътрешен свят.
***
Когато слушате песента за разбойника Кудеяр, ви минават мисли за Робин Худ, Стенка Разин, за Индже челник дори… Всевишният някак е съумял да влезе в тяхното схващане, да ги накара да премислят живота си.
Покрай „ Жили двенадцать разбойников “ има доста истории, коя от кое по-любопитна.
Един от великите артисти, на който тя била обичана бил Фьодор Шаляпин. През 20-е години на м.в. той напуща Русия и се открива в Париж.
По време на сталиновото ръководство в Съюз на съветските социалистически републики писателят Исак Бабел се оплакал на Максим Горки, тогава ръководител на Съюза на руските писатели, че Вожда не го харесва, поради което не му разгласяват на никое място нищо. Горки поканил Бабел на идната вечер във вилата си в Подмосковието, където щял да намине самият Йосиф Висарионович на чаша чай. Горки посъветвал Бабел да поведе диалог за нещо позитивно, с цел да се показа в добра светлина и „ Бащата на народите “ да го хареса. Речено сторено. На идната вечер, когато тримата към този момент отпивали първите глътки от чая, домакинът направил знак на Бабел да подхване диалог.
- Другарю Сталин, неотдавна бях в Париж и там се видях с нашия популярен оперен артист Шаляпин. Световният бас със сълзи на очи ми показа, че доста желае да се завърне в родината, където да пее за всички. Това, други Сталин би било голяма чест и завладяване за цялата страна, за вас, за народа…
Сталин погледнал Бабел и дал отговор:
- Шаляпин желае, само че народът не желае, другарю Бабел.
Исак Бабел, създател на класиката „ Одески разкази “ и " Конармия " по този начин и не става приветлив на Сталин. Нещо повече, през 1940 година Бабел е разстрелян по обвиняване за противодържавна активност, а смъртната присъда подписва персонално Сталин, като декларира, че го е направил „ с същинско наслаждение “…
Така Сталин не съумява да чуе остарялата съветска ария в осъществяване на един от най-великите баси на епохата.
През 1934 година Шаляпин пял тази ария в софийската механа „ Широката кръчма “ на ъгъла на „ Позитано “ и „ Вашингтон “. Публика били дребни търговци, художници, писатели – хора от столичната бохема. На масата имало печено прасенце, пълнена кокошка по специфична рецепта, а виното се леело като река. Големият артист бил поканен от съветски белогвардейци, напуснали Русия след Октомврийската гражданска война, както и самият той – живял до гибелта си в заточение.
***
Друг международен реализатор, популяризирал се по света и с песента за 12-те разбойници бил Иван Ребров. Ребров е псевдоним на немския бас Ханс Ролф Риперт от Шпандау, роден през 1931 година Нерядко своите концерти в Париж, Лондон, Тел Авив, Рим и на всякъде по света той завършвал с песента за разбойника Кудеяр.
Братът на Иван Ребров – военният авиатор Хорст Риперт във въздушен пердах през Втората международна война смъква френски аероплан. Оказва се, че френският водач е … Антоан дьо Сент Екзюпери, създателят на „ Малкия принц “. Каква горчива подигравка на ориста: братът на един от най-прочутите артисти убива един от най-обичаните писатели.
Световните български оперни баси Борис Христов и Николай Гяуров също са изпълнявали тази ария.
Защо съветските властници не обичат остарялата ария „ Жили двенадцать разбойников “?
Много просто, дава отговор известното съветско издание „ Дзен “: По света цифрата 12 се свързва с Дванайсетте апостола, а у нас – с разбойници. Освен това съветските управници считат, че народът ги свързва с разбойниците и техните атамани доста повече, в сравнение с с християнските апостоли.
Руските класици Ушаков, Ожегов и Ефремов разбойника като „ човек който се занимава с грабежи “. Но това, което е забавно: в художествената литература облиците на разбойници постоянно са романтизирани. Лидерите на разбойнически банди са обичаните герои на народа, прославени в митове, разказани в книги и филми. Например Робин Худ. Той пази слабите и санкционира потисниците. Фридрих Шилер посвещава своята пиеса „ Разбойниците ” на тази тематика. Великият стихотворец Байрон написва поемата „ Корсар ” (корсар – разбойник). Въз основа на това произведение през 1856 година е основан балет.
Пушкин в повестта „ Дъщерята на капитана “ употребява известната ария за разбойници „ Не вдигай звук, майко, зелен дъб “. Николай Алексеевич Некрасов написва поемата „ Живели дванадесет разбойника “. Тъкмо неговата поема става текст на известната национална ария.
***
Част от поемата на Некрасов:
Господу Богу помолимся,
Древнюю быль возвестим!
Так в Соловках нам рассказывал
Инок святой Питирим.
Жило двенадцать разбойников,
Жил Кудеяр-атаман.
Много разбойники пролили
Крови честных христиан.
Припев.
Много благосъстояния награбили,
Жили в дремучем лесу.
Вождь Кудеяр из-под Киева
Выкрал девицу красу.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ