Петя Дубарова днес щеше да празнува – дали социализмът не пречупи...
След гибелта ѝ са издадени няколко книги „ Аз и морето “ (1980) – първата ѝ посмъртно оповестена стихосбирка, „ Лястовица “ (1987) – със стихотворения и бележки, „ Най-синьото чудо “ (1988) – цялостно издание, включващо цялото ѝ творчество, писма и персоналния ѝ дневник.
За книгата „ Аз и морето “ е удостоена посмъртно със специфична премия от Дружеството на Съюза на българските писатели в Бургас. В нейна памет от 1984 година се провежда Национален книжовен конкурс „ Петя Дубарова “.
Петя Дубарова е българска поетеса, родена на 25 април 1962 година в Бургас. Тя стартира да написа стихове още в ранна детска възраст, като първите ѝ изявления се появяват в издания като „ Септемврийче “, „ Народна юноша “, „ Родна тирада “ и „ Младеж “. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев, Ваня Петкова и Григор Ленков. Учи в Английската гимназия в Бургас (ПАГ „ Гео Милев “) и взе участие във кино лентата на Георги Дюлгеров „ Трампа “ през 1978 година
На 4 декември 1979 година, ненавършила 18 години, Петя Дубарова се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. Причините за трагичния ѝ край остават неразбираеми, само че се допуска, че обвиняване в бойкот по време на учебна процедура е асъдействало за решението ѝ. Посмъртно е издадена единствената ѝ стихосбирка „ Аз и морето “ през 1980 година
Творчеството на Петя Дубарова се отличава с изключителна емоционалност и дълбочина, макар младостта ѝ. Нейните стихове постоянно показват блян по непорочност, добрина и откровеност, както и болежка от лицемерието и фалша в света. Сред най-известните ѝ стихотворения са „ Доброта “, „ Пролет “, „ Такава съм “ и „ Посвещение “.
Днес, в родния ѝ град Бургас, се намира Дом-музей „ Петя Дубарова “, който съхранява загатна за нея и нейното творчество. Нейната лирика продължава да въодушевява генерации читатели със своята откровеност и сензитивност.
Самоубийството на Петя Дубарова през 1979 година остава една от най-трагичните и алегорични загуби в българската просвета. Макар да няма публично доказателство, че социалистическият режим директно я е „ умъртвил “, мнозина откриватели и съвременници виждат в нейната гибел резултат от конфликта сред свободния креативен дух и репресивната атмосфера на епохата.
Петя Дубарова е извънреден поетически гений, чиято зрялост и дълбочина на мисълта надвишават възрастта ѝ. Тя написа с ярка характерност, без да се подчинява на догмите на социалистическия натурализъм. Нейните стихове постоянно показват възприятие на отчуждение, горест и блян към независимост – тематики, които не се вписват в формалната идеология на времето.
През последната година от живота си Петя претърпява дълбока персонална рецесия, отразена в нейния дневник. Тя показва отчаяние от човечеството и чувство за безсмислие на живота. Допълнително напрежение поражда по време на наложителна ученическа процедура в пивоварен цех, където е упрекната в бойкот – обвиняване, което не съумява да опровергае. Това събитие, съчетано с възприятието за неправда и липса на поддръжка, евентуално способства за решението ѝ да постави завършек на живота си.
След гибелта ѝ, в учебното заведение ѝ се появяват надписи като „ Учители убийци “, а майка ѝ упреква системата за гибелта на щерка си. Тези реакции отразяват публичното чувство, че Петя е станала жертва на бездушието и репресиите на социалистическия режим.
В този подтекст, въпреки и не безусловно, може да се каже, че социалистическият режим е „ умъртвил “ Петя Дубарова – не с оръжие, а посредством угнетяване на свободата, характерността и креативното изложение.
За книгата „ Аз и морето “ е удостоена посмъртно със специфична премия от Дружеството на Съюза на българските писатели в Бургас. В нейна памет от 1984 година се провежда Национален книжовен конкурс „ Петя Дубарова “.
Петя Дубарова е българска поетеса, родена на 25 април 1962 година в Бургас. Тя стартира да написа стихове още в ранна детска възраст, като първите ѝ изявления се появяват в издания като „ Септемврийче “, „ Народна юноша “, „ Родна тирада “ и „ Младеж “. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев, Ваня Петкова и Григор Ленков. Учи в Английската гимназия в Бургас (ПАГ „ Гео Милев “) и взе участие във кино лентата на Георги Дюлгеров „ Трампа “ през 1978 година
На 4 декември 1979 година, ненавършила 18 години, Петя Дубарова се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. Причините за трагичния ѝ край остават неразбираеми, само че се допуска, че обвиняване в бойкот по време на учебна процедура е асъдействало за решението ѝ. Посмъртно е издадена единствената ѝ стихосбирка „ Аз и морето “ през 1980 година
Творчеството на Петя Дубарова се отличава с изключителна емоционалност и дълбочина, макар младостта ѝ. Нейните стихове постоянно показват блян по непорочност, добрина и откровеност, както и болежка от лицемерието и фалша в света. Сред най-известните ѝ стихотворения са „ Доброта “, „ Пролет “, „ Такава съм “ и „ Посвещение “.
Днес, в родния ѝ град Бургас, се намира Дом-музей „ Петя Дубарова “, който съхранява загатна за нея и нейното творчество. Нейната лирика продължава да въодушевява генерации читатели със своята откровеност и сензитивност.
Самоубийството на Петя Дубарова през 1979 година остава една от най-трагичните и алегорични загуби в българската просвета. Макар да няма публично доказателство, че социалистическият режим директно я е „ умъртвил “, мнозина откриватели и съвременници виждат в нейната гибел резултат от конфликта сред свободния креативен дух и репресивната атмосфера на епохата.
Петя Дубарова е извънреден поетически гений, чиято зрялост и дълбочина на мисълта надвишават възрастта ѝ. Тя написа с ярка характерност, без да се подчинява на догмите на социалистическия натурализъм. Нейните стихове постоянно показват възприятие на отчуждение, горест и блян към независимост – тематики, които не се вписват в формалната идеология на времето.
През последната година от живота си Петя претърпява дълбока персонална рецесия, отразена в нейния дневник. Тя показва отчаяние от човечеството и чувство за безсмислие на живота. Допълнително напрежение поражда по време на наложителна ученическа процедура в пивоварен цех, където е упрекната в бойкот – обвиняване, което не съумява да опровергае. Това събитие, съчетано с възприятието за неправда и липса на поддръжка, евентуално способства за решението ѝ да постави завършек на живота си.
След гибелта ѝ, в учебното заведение ѝ се появяват надписи като „ Учители убийци “, а майка ѝ упреква системата за гибелта на щерка си. Тези реакции отразяват публичното чувство, че Петя е станала жертва на бездушието и репресиите на социалистическия режим.
В този подтекст, въпреки и не безусловно, може да се каже, че социалистическият режим е „ умъртвил “ Петя Дубарова – не с оръжие, а посредством угнетяване на свободата, характерността и креативното изложение.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ