Февруари донесе охлаждане на позитивните пазарни настроения
След мощното показване на борсовите показатели през януари беше обикновено да има и известно понижение през февруари. Нещо сходно се случи през декември след облагите за предходните два месеца. Именно от началото на октомври следим прогресивен тренд на главния индекс S&P 500, към който едвам от началото на тази година се причисли и технологичният NASDAQ. Така въпросът пред вложителите е дали се развива единствено една краткосрочна промяна или сме при започване на нов по-дълготраен спад, който ще докара до нови дъна през годината.
Какво се случи през февруари?
Индексът NASDAQ 100 падна със 7% от върха при започване на месеца си, а S&P 500 е 5% надолу. Този спад се случи през втората половина на февруари и се разви с известно закъснение по отношение на трендовете при $ и държавните облигации. Това забавно разминаване сред обособените активи би трябвало да се пояснява като постепенна смяна в отношението на вложителите към инфлацията и лихвите. Ще стартира с еврото и $, защото растежът на единната валута от октомври отразява апетита към рискови активи. Покачването от 0.96 на 1.10 EUR/USD е основна смяна в курса и отразява все по-силната убеденост на вложителите, че рецесията ще бъде избегната, а нормализирането на лихвите към 3% след две години ще се дължи на спада на инфлацията. Но февруари донесе известна смяна в тези упования и тя може да се окаже основна.
Доходността на 10-годишните бумаги се увеличи от 3.4% до 4%, надлежно първоначално и в края на февруари. Това е огромна смяна за един месец и тя е последвана от също толкоз осезаемо повишаване на лихвите по ипотечните заеми и останалите заеми. 2-годишните бумаги, които са корелирани повече с лихвените проценти, са даже на нов връх от 4.80% с наклонност към напредък през идващите месеци. Това, съгласно мен, демонстрира смяната на дълготрайните упования за лихвите. Тези упования за 3% неутрална рента в края на 2024 година последователно минават към 4% в съзнанието на макро насочените вложители в облигации. Фондовият пазар отхвърля да одобри такова развиване на събитията, макар че централните банкери също загатват за по-висока последна рента. Но същинската заплаха за акциите е в дълготрайния темперамент на лихвеното покачване. Защото няма нищо по-лошо за стопанската система и пазарите от
висока рента за дълготрайно време
За стопанската система това значи застоялост в строителството за доста дълъг интервал от време. Индексът на ипотечните заеми е на 28-годишно дъно. Ако прибавим още 1.5-2% към лихвата по ипотеките, това сигурно ще подсигурява дългогодишно дъно на ипотеките и от там на строителството. Ще спре и опцията да се взимат заеми с нови ипотеки, т.нар. equity extraction. А това беше доста употребен метод да се усъвършенстват лихвените разноски по краткосрочни заеми като се трансферират в дълготраен дълг с нова ипотека. Сега никой не би желал да рефинансира заем с закрепена рента от 3.5% на 7%. Във Англия делът на плаващите лихви по ипотечни заеми е повече по отношение на останалите страни, към 20% и видяхме доста отрицателно отражение върху стопанската система и финансовите пазари.
Компаниите също ще пострадат, когато изтекат заемите им и стартират да заплащат по-висока рента. Банките и финансовите компании се бяха специализирали през последните десетилетия да рефинансират заеми при все по-ниски лихви. Затова голямата част от заемите са с закрепени лихви, както по ипотеки, по този начин и по корпоративни и облигационни заеми. За задлъжнелите компании предстоят доста сложни времена и към този момент е наложително при подбора на акции да се регистрира матуритета на задълженията им и по кое време ще се появят повече заплащания.
Отражението върху фондовия пазар също не би трябвало да се пренебрегва. То идва през призмата на преоценка на акциите, тъй като бъдещите облаги ще би трябвало да се дисконтират с по-висок %. А освен това, че облагите ще бъдат ревизирани надолу, тъй като фирмите ще заплащат повече за задълженията си и растежът ще е по-нисък от постигнатото през предходните десетилетия. Ако погледнем към интервалите на висока инфлация, тогава оценката на акциите е била много по-ниска. Причината е, че вложителите търсят по-висок приход от дивиденти, който може да се реализира единствено при по-ниска цена на акциите по отношение на облагите. Това към момента вложителите не го осъзнават. В противоположен случай ще стартира нов стадий на преоценка на акциите от приблизително съответствие цена към облага за идната година от 17, както е сега, към 15 и даже по-надолу.
„ Корекцията “ дотук
Очаквах по-силен спад през февруари от това, което видяхме, като по този метод трябваше да се основат условия за още едно покачване на показателите през пролетните месеци. Пазарите не реагираха мощно при новините за инфлацията, нито обръщаха внимание на мненията на централните банкери за по-високи лихви. Ако изискванията за „ стрес “ на пазарите не се осъществят през март, ще го разберем още през първата половина на месеца след публикуването на данните за пазара на труда и за инфлацията. На базата на реакцията на вложителите ще може да се реши къде да чакаме показателите през април и май. 4300 пункта е цел за индекса S&P 500 към средата на идващото тримесечие, само че позитивните настроения на вложителите са високи и не изключвам даже мощно придвижване към 4600 пункта към средата на годината. Спадът на щатските показатели през февруари изобщо не наподобява на промяна, а в Европа даже не може да се приказва за понижение на акциите.
Изминалият месец разреши да се охладят позитивните упования на вложителите. Fear and Greed индекса на CNN, да вземем за пример, се промени за месец от доста „ лакомия “ към неутрални равнища. А неговите съставни елементи демонстрират към момента оптимизма на пазара на акции и единствено суматоха във връзка с рисковите облигации, което се дължи на растящите лихви. И както споделих, към момента не тормози вложителите в акции, а единствено тези в облигации.
Уолстрийт обича такава пазарна среда с опасности, които всеки знае и чака и които не се материализират внезапно и изненадващо. Да катери „ стената на терзанията “, както се споделя. Същото имаме и в този момент. Дългосрочни опасности, които могат да се пренебрегват (лихвите и инфлацията) и краткосрочни вести, които може да бъдат доста по-лоши и които са оценени (спадът на корпоративните печалби).
Какво се случи през февруари?
Индексът NASDAQ 100 падна със 7% от върха при започване на месеца си, а S&P 500 е 5% надолу. Този спад се случи през втората половина на февруари и се разви с известно закъснение по отношение на трендовете при $ и държавните облигации. Това забавно разминаване сред обособените активи би трябвало да се пояснява като постепенна смяна в отношението на вложителите към инфлацията и лихвите. Ще стартира с еврото и $, защото растежът на единната валута от октомври отразява апетита към рискови активи. Покачването от 0.96 на 1.10 EUR/USD е основна смяна в курса и отразява все по-силната убеденост на вложителите, че рецесията ще бъде избегната, а нормализирането на лихвите към 3% след две години ще се дължи на спада на инфлацията. Но февруари донесе известна смяна в тези упования и тя може да се окаже основна.
Доходността на 10-годишните бумаги се увеличи от 3.4% до 4%, надлежно първоначално и в края на февруари. Това е огромна смяна за един месец и тя е последвана от също толкоз осезаемо повишаване на лихвите по ипотечните заеми и останалите заеми. 2-годишните бумаги, които са корелирани повече с лихвените проценти, са даже на нов връх от 4.80% с наклонност към напредък през идващите месеци. Това, съгласно мен, демонстрира смяната на дълготрайните упования за лихвите. Тези упования за 3% неутрална рента в края на 2024 година последователно минават към 4% в съзнанието на макро насочените вложители в облигации. Фондовият пазар отхвърля да одобри такова развиване на събитията, макар че централните банкери също загатват за по-висока последна рента. Но същинската заплаха за акциите е в дълготрайния темперамент на лихвеното покачване. Защото няма нищо по-лошо за стопанската система и пазарите от
висока рента за дълготрайно време
За стопанската система това значи застоялост в строителството за доста дълъг интервал от време. Индексът на ипотечните заеми е на 28-годишно дъно. Ако прибавим още 1.5-2% към лихвата по ипотеките, това сигурно ще подсигурява дългогодишно дъно на ипотеките и от там на строителството. Ще спре и опцията да се взимат заеми с нови ипотеки, т.нар. equity extraction. А това беше доста употребен метод да се усъвършенстват лихвените разноски по краткосрочни заеми като се трансферират в дълготраен дълг с нова ипотека. Сега никой не би желал да рефинансира заем с закрепена рента от 3.5% на 7%. Във Англия делът на плаващите лихви по ипотечни заеми е повече по отношение на останалите страни, към 20% и видяхме доста отрицателно отражение върху стопанската система и финансовите пазари.
Компаниите също ще пострадат, когато изтекат заемите им и стартират да заплащат по-висока рента. Банките и финансовите компании се бяха специализирали през последните десетилетия да рефинансират заеми при все по-ниски лихви. Затова голямата част от заемите са с закрепени лихви, както по ипотеки, по този начин и по корпоративни и облигационни заеми. За задлъжнелите компании предстоят доста сложни времена и към този момент е наложително при подбора на акции да се регистрира матуритета на задълженията им и по кое време ще се появят повече заплащания.
Отражението върху фондовия пазар също не би трябвало да се пренебрегва. То идва през призмата на преоценка на акциите, тъй като бъдещите облаги ще би трябвало да се дисконтират с по-висок %. А освен това, че облагите ще бъдат ревизирани надолу, тъй като фирмите ще заплащат повече за задълженията си и растежът ще е по-нисък от постигнатото през предходните десетилетия. Ако погледнем към интервалите на висока инфлация, тогава оценката на акциите е била много по-ниска. Причината е, че вложителите търсят по-висок приход от дивиденти, който може да се реализира единствено при по-ниска цена на акциите по отношение на облагите. Това към момента вложителите не го осъзнават. В противоположен случай ще стартира нов стадий на преоценка на акциите от приблизително съответствие цена към облага за идната година от 17, както е сега, към 15 и даже по-надолу.
„ Корекцията “ дотук
Очаквах по-силен спад през февруари от това, което видяхме, като по този метод трябваше да се основат условия за още едно покачване на показателите през пролетните месеци. Пазарите не реагираха мощно при новините за инфлацията, нито обръщаха внимание на мненията на централните банкери за по-високи лихви. Ако изискванията за „ стрес “ на пазарите не се осъществят през март, ще го разберем още през първата половина на месеца след публикуването на данните за пазара на труда и за инфлацията. На базата на реакцията на вложителите ще може да се реши къде да чакаме показателите през април и май. 4300 пункта е цел за индекса S&P 500 към средата на идващото тримесечие, само че позитивните настроения на вложителите са високи и не изключвам даже мощно придвижване към 4600 пункта към средата на годината. Спадът на щатските показатели през февруари изобщо не наподобява на промяна, а в Европа даже не може да се приказва за понижение на акциите.
Изминалият месец разреши да се охладят позитивните упования на вложителите. Fear and Greed индекса на CNN, да вземем за пример, се промени за месец от доста „ лакомия “ към неутрални равнища. А неговите съставни елементи демонстрират към момента оптимизма на пазара на акции и единствено суматоха във връзка с рисковите облигации, което се дължи на растящите лихви. И както споделих, към момента не тормози вложителите в акции, а единствено тези в облигации.
Уолстрийт обича такава пазарна среда с опасности, които всеки знае и чака и които не се материализират внезапно и изненадващо. Да катери „ стената на терзанията “, както се споделя. Същото имаме и в този момент. Дългосрочни опасности, които могат да се пренебрегват (лихвите и инфлацията) и краткосрочни вести, които може да бъдат доста по-лоши и които са оценени (спадът на корпоративните печалби).
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ