След силната първа половина на 2022 г. икономиката на ЕС

След мощната първа половина на 2022 година стопанската система на Европейски Съюз към този момент е навлязла в стадий на доста по-големи провокации. Шоковете, отприщени от нападателната война на Русия против Украйна, засягат целия свят и покачват световния инфлационен напън. Европейски Съюз е измежду най-изложените напреднали стопански системи, заради географската си непосредственост до войната и мощната взаимозависимост от вноса на газ от Русия, предизвестява Европейската комисия в есенните си прогнози, оповестени на уеб страницата на институцията през днешния ден. В общата оценка за Европейски Съюз се показва, че енергийната рецесия подкопава покупателната дарба на семействата и натоварва производството. Икономическите настроения са спаднали доста. В резултат на това, макар че растежът през 2022 година се чака да бъде по-добър спрямо предходните прогнози, вероятностите за 2023 година са доста по-слаби за напредък и по-високи за инфлация спрямо лятната междинна прогноза на Европейската комисия. За България Европейска комисия предвижда: Растежът на родната стопанска система ще доближи едвам 3.1 % през 2022 година, като ще се забави още повече - до 1.1 на 100, през средващата 2023 година. През 2021 година стопанската система на страната ни набъбна със 7.6 на 100 след свиването с 4 на 100 през пандемичната 2020 година. Спрямо летните прогнози на Европейска комисия, оповестени в средата на юли, упованията за България са усъвършенствани за настоящата година (през лятото се очакваше растеж от 2.8 на сто), само че вероятностите за 2023 година са влошени (при растеж от 2.3 в летните прогнози). За 2024 година Еврокомисията залага на ритъм на повишаване на брутния ни вътрешен артикул (БВП) от 2,4 на 100. Прогнозите за инфлацията в страната сочат ритъм от 12.8 на 100 за 2022 година и закъснение до 7.4 на 100 следващата година, последвано от 3.2 на 100 през 2024 година. Инфлационните упования са относително едва изменени, въпреки и в посока покачване, по отношение на летните прогнози (съответно 12.5 на 100 и 6.8 на 100 за тази и идната година).  Безработицата в България ще остане постоянна, поддържайки ниво от 5,2 на 100 през 2022 и 2023 година и с минимално покачване до 5,3 на 100 през 2024 година при динамичност на заетостта от надлежно 0,4 на 100, 0,0 на 100 и 0,2 на 100 през трите години, обхванати от есенните прогнози. За съпоставяне: Базисният сюжет в прогнозата на Българската национална банка (БНБ), направена към 30 септември 2022 година, планува по-нисък напредък на действителния Брутният вътрешен продукт на България - забавявне до 2,8 на 100 през 2022 година и до 0,1 на 100 през 2023 година, след което ускорение до 3,4 на 100 през 2024 година Българска народна банка планува инфлация от 14,9 на 100 в края на 2022 година, 7.6% през идната и спад до 3.4 на 100 в края на 2024 година. Коефициентът на безработица се чака да се намали гладко от 4.6 на 100 през 2022 година до 4.2 на 100 през 2024 година, напомня Българска телеграфна агенция. В есенната си прогноза на Министерство на финансите планува закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 2.9% през 2022 година, спад до 1.6% през идната и повишаване до 3.4% през 2024 година. МФ чака инфлация от 13.2% през актуалната година, спад до 3.8% през идната и до 3.2 на 100 през 2024 година. В същото време безработицата ще бъде 4.6% през 2022 година, 4.5 на 100 през идната и 4.3 на 100 през 2024 година. Другите макроикономически индикатори Европейската комисия чака в есенната си прогноза бюджетен недостиг от 3,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт тази година, който да се намали до надлежно 2,8 на 100 и 2,5 на 100 през идващите две години. За държавния дълг се предвижда лек спад до 22,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт за тази година и гладко увеличение до равнища от надлежно 23,6 на 100 и 25,6 на 100 през 2023 и 2024 година Държавният дълг на страната предходната година бе 23,9 на 100 и 24,5 на 100 през пандемичната 2020 година. За салдото по настоящата сметка Брюксел предвижда недостиг от 1,2 на 100 тази година с повишаване на негативното салдо до 3 на 100 и 3,2 на 100 през идващите две години. Отрицателна е и прогнозата за общите вложения през 2022 година - минус 8 на 100, само че с позитивен баланс от 5.5 на 100 и 7 на 100 през надлежно 2023 и 2024 година. Какви са упованията за Европейския съюз Въпреки отрицателните резултати от войната на Русия против Украйна, Еврокомисията чака инерцията, набрана през 2021 година, и положителното първо полугодие на актуалната година, да засилят растежа на действителния БВП (БВП) за цялата 2022 година до 3.3 на 100 за Европейски Съюз и 3.2 на 100 за еврозоната. Това е покачване по отношение на лятната прогноза, оповестена през юли, когато се очакваше напредък от 2.7 на 100. За идната година, обаче, упованията са за мощно закъснение до едвам 0.3 на 100 и за двата района, последвано от ускорение до 1.6 на 100 в Европейски Съюз и 1.5 на 100 в еврозоната през 2024 година. За инфлацията Еврокомисията предвижда постигане на пикови стойности от 9.3 на 100 в Европейски Съюз и 8.5 на 100 в еврозоната през настоящата година, леко усмиряване, само че опазване на високо ниво от надлежно 7 на 100 и 6.1 на 100 за 2023 година, преди индикаторът да се върне към сдържан ритъм от надлежно 3 на 100 и 2.6 на 100 през 2024 година. Летните прогнози са преразгледани към покачване с близо един процентен пункт за 2022 година и над два пункта за 2023 година. Преразглеждането отразява главно по-високите цени на едро на газа и електрическата енергия, които оказват напън върху пазарната стойност на електрическата енергия на дребно, както и върху цените на множеството артикули и услуги в потребителската кошница. Въпреки предизвикателната среда трудовият пазар остава мощен , като заетостта и присъединяване в пазара на труда са на най-високите си нива, а безработицата - на най-ниското от десетилетия. За безработицата в Европейски Съюз се предвиждат равнища от 6.2 на 100 през 2022 година, 6.5% през 2023 година и 6.4 на 100 през 2024 година.