Арх. Павел Янчев: София не може да направи радикална промяна заради пропуските в миналото
След седемнайсет години ръководство - първо на Борисов, а по-късно и на Фандъкова, ГЕРБ завещава столица, цялостна с коли, прахуляк и некачествени обществени пространства и зле устроени квартали макар усвоените милиарди. ГЕРБ мъчно ще се пребори за нов мандат на фона на растящото неодобрение от метода на развиване на града. Но който и да е идващият кмет, той ще има сложната задача да ремонтира и метода на мислене в общината, в случай че желае градът да добие европейски тип.
Ето по какъв начин урбанистът арх. Павел Янчев вижда проблемите на София и някои евентуални подходи за решението им. Още от тематиката на броя на " Капитал ", която тази седмица е отдадена на столицата и пропуснатите благоприятни условия за нейното развиване, очаквайте на следващия ден (петък).
Визитка Павел Янчев работи като проектант и урбанист в София и Брюксел. Автор е на публикации и проучвания на тематика урбанизъм и градско развиване. Участва в екипа, създал отчета на Ян Геел за подвижността и обществените пространства на центъра на София през 2017г. Според Вас кои са грешките, които София е позволила през последните 15 години, и които в този момент се усеща, че пречат на развиването ѝ?
Това е персонално мнение и то е образувано на база на наблюдаване на това по какъв начин работи Столична община и диалози с хора, които работят с нея. Първото е, че тя не е реформирала структурата от доста от дълго време и на процедура е подвластна от " изпълнителната си власт ". Ако потърси по-различна конструкция, която да адресира актуалното развиване на града, това би дало друга тенденция на напъните и плановете ѝ. Друга неточност съгласно мен е това, че разпродава доста от общинските си терени, без да осъзнава, че могат да бъдат доста мощен инструмент за правене на политика. Но в предишното освен в това ръководство, само че и в предходните, тя залага доста повече на подкрепяне и улеснение на бизнеса, вместо на обезпечаване на първокласен живот на жителите си.
Реклама
Градът построи чудесна метромрежа да вземем за пример, само че без да я обвърже с останалия превоз или със съществуващата железопътна инфраструктура в града, което е голям пропуск. И също по този начин друга огромна неточност е, че не сътвори механизъм за финансиране на инфраструктурата си за това време. Това са неточности, които пречат сега да стартира радикална смяна в каквато и да е посока. Просто заради доста от тези аргументи общинската администрация е обезсилена, тъй като такива са разбиранията за нейната роля от доста от ръководещите. Тя е обезсилена от това да обезпечава качествени жилища, качествена инфраструктура, качествени обществени пространства и надлежно когато ние имаме възприятието, че тя би трябвало бързо да го направи, тя не може.
Кои са простите решения, които могат да се създадат без доста пари и старания?
Чистене и поддържане на зелените пространства, в това число към блоковете, е нещо, което е просто и не изисква доста пари, а може да даде незабавно резултат. Премахването на колите от тротоарите и градинките също. Намаляване примерно на автомобилните ленти за сметка на велоалеи по булевардите, които са извънредно необятни. Това е изисква само багра и нищо повече първоначално. Затваряне на някои улици за преминаващ трафик, понижаване на скоростта по дадени булеварди и улици също. Това са първоначално простите стъпки и още от 2017 година общината знае за тези елементарни неща. Ако една от лентите на " Цариградско шосе " просто бъде дадена на велосипедистите, мисля, че никой няма да бъде чак толкоз печален, а доста много хора ще имат опцията да стигнат от " Младост " до центъра на града с велосипед. Те и в този момент може би могат, само че усилието е многократно по-голямо. Имам възприятието, че ръководещите не могат да си показват какъв брой доста повече колела ще се появят сега, в който им се обезпечи пространство.
Кои са факторите, от които зависи дали един град е добър за живеене?
На първо място, добър град за живеене е този, който дава опция за икономическа равноправност - еднакъв достъп до обществена инфраструктура, до обществени и естествени пространства. Такъв град е този, който се бори за обществена, пространствена и климатична правдивост за всички хора, които го населяват, и ще го населяват в бъдеще. Това значи да имаме качествени и налични жилища, качествени учебни заведения, детски градини, паркове, обществени пространства, които са покрай местата, където живеем, опция за наличен превоз, здравна отбрана и отбрана от бедствия. Не на последно място работните места да са наоколо до жилищата. И това да е в действителност налично за безусловно всички.
Вие сте анализирали планирането и развиването на разнообразни европейски градове, като такива образци са Тирана, Прага, Антверпен. Защо остава чувството, че другите градове се развиват по-добре, в сравнение с в София? Тук като че ли градът буксува. Има ли индикатори, по които можем да съпоставяме?
Ако приказваме за чувството за града, то нормално идва от това по какъв начин жителите го претърпяват в всекидневието. Ако да вземем за пример са принудени да се придвижват с муден градски превоз или да вървят по тротоари, по които има коли или нямат детска градина покрай тях, или когато имат дълготрайна липса на решения по избрани сходни проблеми, това води до чувството, че градът, както казвате, буксува. И хората доста добре усещат тези проблеми в всекидневието си и са прави да желаят решения за тях. Те не са проблеми единствено на българския град.
Реклама
В огромните градове, на които съм изследвал част от планирането, можем да кажем, че неналичието на качествени обществени пространства и паркове е огромен проблем, само че в друга степен от този, с който се сблъсква София. Разликата е, че при тях общините стартират да стават деен участник в решаването му, дружно с жителите. Тоест те осъзнават проблемите и стартират интензивно да се борят с тях. В същото време бих споделил, че градското обмисляне не е било приоритет на никой от ръководещите София и България от 90-те години насам. Всички дотук са приемали за належащо само връщането на парцелите на притежателите, намаляването на налозите и данъчното задължение и данъчната и административната тежест. И те чакат, че благополучието автоматизирано ще се получи от това, че всеки преследва персоналния си интерес.
Мисля, че е извънредно време да си признаем, че това е цялостен крах. И че общината въпреки всичко би трябвало да има дейната роля на сътрудник, който обезпечава всички тези богатства, от които имаме потребност, с цел да кажем че градът е добър за живеене.
В този смисъл общия организационен проект (ОУП) ли е провинен за това, което ни се случва сега и може ли решението да е в смяната му?
Общият организационен проект е едно късче от огромен пъзел, от доста принадлежности за обмисляне, които би трябвало да работят дружно. И някак си градската администрация би трябвало да споява работата на всички тези принадлежности. Общ устройствен план се занимава най-много с пространственото развиване на града, което може да реши някои проблеми, само че не може да реши други. Той може да каже в коя зона на града ще има жилища, в коя ще има централна част, къде повече публични функционалности, само че за жалост не може да позволи доста други проблеми като да вземем за пример качеството на обществените пространства, или качеството на градската среда, дали постройките ни са ремонтирани или не, накъде се насочват вложенията. Другият проблем е, че Общ устройствен план не е платформа, в която всички участници в развиването на града могат да вземат участие, в това число частният интерес и общината като деен артист, който би трябвало да даде тези общи богатства, за които приказваме
В момента се приготвя новия Общ организационен проект на София, който би трябвало да е подготвен до 2025 година Кои са нещата, които могат да бъдат решени посредством него?
Трябва да се обърнем към неуспехите на предходния Общ устройствен план, с цел да знаем какво новият по-добре да направи. Най-цитираният триумф на остарелия План до тук беше да отбрани зелените площи от строителство. Но това да вземем за пример скоро може да се окаже крах, тъй като, без значение, че имат твърдата функционалност да бъдат зелени, са останали частни парцели. Това може да обрече доста паркове на строителство и най-малкото затваряне за хората.
Ето по какъв начин урбанистът арх. Павел Янчев вижда проблемите на София и някои евентуални подходи за решението им. Още от тематиката на броя на " Капитал ", която тази седмица е отдадена на столицата и пропуснатите благоприятни условия за нейното развиване, очаквайте на следващия ден (петък).
Визитка Павел Янчев работи като проектант и урбанист в София и Брюксел. Автор е на публикации и проучвания на тематика урбанизъм и градско развиване. Участва в екипа, създал отчета на Ян Геел за подвижността и обществените пространства на центъра на София през 2017г. Според Вас кои са грешките, които София е позволила през последните 15 години, и които в този момент се усеща, че пречат на развиването ѝ?
Това е персонално мнение и то е образувано на база на наблюдаване на това по какъв начин работи Столична община и диалози с хора, които работят с нея. Първото е, че тя не е реформирала структурата от доста от дълго време и на процедура е подвластна от " изпълнителната си власт ". Ако потърси по-различна конструкция, която да адресира актуалното развиване на града, това би дало друга тенденция на напъните и плановете ѝ. Друга неточност съгласно мен е това, че разпродава доста от общинските си терени, без да осъзнава, че могат да бъдат доста мощен инструмент за правене на политика. Но в предишното освен в това ръководство, само че и в предходните, тя залага доста повече на подкрепяне и улеснение на бизнеса, вместо на обезпечаване на първокласен живот на жителите си.
Реклама
Градът построи чудесна метромрежа да вземем за пример, само че без да я обвърже с останалия превоз или със съществуващата железопътна инфраструктура в града, което е голям пропуск. И също по този начин друга огромна неточност е, че не сътвори механизъм за финансиране на инфраструктурата си за това време. Това са неточности, които пречат сега да стартира радикална смяна в каквато и да е посока. Просто заради доста от тези аргументи общинската администрация е обезсилена, тъй като такива са разбиранията за нейната роля от доста от ръководещите. Тя е обезсилена от това да обезпечава качествени жилища, качествена инфраструктура, качествени обществени пространства и надлежно когато ние имаме възприятието, че тя би трябвало бързо да го направи, тя не може.
Кои са простите решения, които могат да се създадат без доста пари и старания?
Чистене и поддържане на зелените пространства, в това число към блоковете, е нещо, което е просто и не изисква доста пари, а може да даде незабавно резултат. Премахването на колите от тротоарите и градинките също. Намаляване примерно на автомобилните ленти за сметка на велоалеи по булевардите, които са извънредно необятни. Това е изисква само багра и нищо повече първоначално. Затваряне на някои улици за преминаващ трафик, понижаване на скоростта по дадени булеварди и улици също. Това са първоначално простите стъпки и още от 2017 година общината знае за тези елементарни неща. Ако една от лентите на " Цариградско шосе " просто бъде дадена на велосипедистите, мисля, че никой няма да бъде чак толкоз печален, а доста много хора ще имат опцията да стигнат от " Младост " до центъра на града с велосипед. Те и в този момент може би могат, само че усилието е многократно по-голямо. Имам възприятието, че ръководещите не могат да си показват какъв брой доста повече колела ще се появят сега, в който им се обезпечи пространство.
Кои са факторите, от които зависи дали един град е добър за живеене?
На първо място, добър град за живеене е този, който дава опция за икономическа равноправност - еднакъв достъп до обществена инфраструктура, до обществени и естествени пространства. Такъв град е този, който се бори за обществена, пространствена и климатична правдивост за всички хора, които го населяват, и ще го населяват в бъдеще. Това значи да имаме качествени и налични жилища, качествени учебни заведения, детски градини, паркове, обществени пространства, които са покрай местата, където живеем, опция за наличен превоз, здравна отбрана и отбрана от бедствия. Не на последно място работните места да са наоколо до жилищата. И това да е в действителност налично за безусловно всички.
Вие сте анализирали планирането и развиването на разнообразни европейски градове, като такива образци са Тирана, Прага, Антверпен. Защо остава чувството, че другите градове се развиват по-добре, в сравнение с в София? Тук като че ли градът буксува. Има ли индикатори, по които можем да съпоставяме?
Ако приказваме за чувството за града, то нормално идва от това по какъв начин жителите го претърпяват в всекидневието. Ако да вземем за пример са принудени да се придвижват с муден градски превоз или да вървят по тротоари, по които има коли или нямат детска градина покрай тях, или когато имат дълготрайна липса на решения по избрани сходни проблеми, това води до чувството, че градът, както казвате, буксува. И хората доста добре усещат тези проблеми в всекидневието си и са прави да желаят решения за тях. Те не са проблеми единствено на българския град.
Реклама
В огромните градове, на които съм изследвал част от планирането, можем да кажем, че неналичието на качествени обществени пространства и паркове е огромен проблем, само че в друга степен от този, с който се сблъсква София. Разликата е, че при тях общините стартират да стават деен участник в решаването му, дружно с жителите. Тоест те осъзнават проблемите и стартират интензивно да се борят с тях. В същото време бих споделил, че градското обмисляне не е било приоритет на никой от ръководещите София и България от 90-те години насам. Всички дотук са приемали за належащо само връщането на парцелите на притежателите, намаляването на налозите и данъчното задължение и данъчната и административната тежест. И те чакат, че благополучието автоматизирано ще се получи от това, че всеки преследва персоналния си интерес.
Мисля, че е извънредно време да си признаем, че това е цялостен крах. И че общината въпреки всичко би трябвало да има дейната роля на сътрудник, който обезпечава всички тези богатства, от които имаме потребност, с цел да кажем че градът е добър за живеене.
В този смисъл общия организационен проект (ОУП) ли е провинен за това, което ни се случва сега и може ли решението да е в смяната му?
Общият организационен проект е едно късче от огромен пъзел, от доста принадлежности за обмисляне, които би трябвало да работят дружно. И някак си градската администрация би трябвало да споява работата на всички тези принадлежности. Общ устройствен план се занимава най-много с пространственото развиване на града, което може да реши някои проблеми, само че не може да реши други. Той може да каже в коя зона на града ще има жилища, в коя ще има централна част, къде повече публични функционалности, само че за жалост не може да позволи доста други проблеми като да вземем за пример качеството на обществените пространства, или качеството на градската среда, дали постройките ни са ремонтирани или не, накъде се насочват вложенията. Другият проблем е, че Общ устройствен план не е платформа, в която всички участници в развиването на града могат да вземат участие, в това число частният интерес и общината като деен артист, който би трябвало да даде тези общи богатства, за които приказваме
В момента се приготвя новия Общ организационен проект на София, който би трябвало да е подготвен до 2025 година Кои са нещата, които могат да бъдат решени посредством него?
Трябва да се обърнем към неуспехите на предходния Общ устройствен план, с цел да знаем какво новият по-добре да направи. Най-цитираният триумф на остарелия План до тук беше да отбрани зелените площи от строителство. Но това да вземем за пример скоро може да се окаже крах, тъй като, без значение, че имат твърдата функционалност да бъдат зелени, са останали частни парцели. Това може да обрече доста паркове на строителство и най-малкото затваряне за хората.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ