Превръщат Сирия в колония. Или поне в протекторат
След седем години война става все по-ясно, че Сирия се трансформира в колония - или в най-хубавия случай в протекторат на непосредствените си съседи Турция и Иран. Както и на световни сили като Русия, написа Керстен Книп.
Преди съвсем два месеца турските танкове навлязоха в Сирия. А от събота насам над кметството в Африн се развява и турското знаме. Ердоган изясни, че неговата страна никога не идва като окупатор. Но знамето си е знаме: то е издигащ се високо в небето знак на властовите упоритости на Анкара.
Чуждите наблюдаващи към този момент гадаят какъв брой дълго ще останат турските бойци в Африн. По-песимистично настроените напомнят, че Турция навлезе и в Кипър през 1974 година, и че до през днешния ден на острова има турски бойци. Във всеки случай турското знаме евентуално още дълго ще се развява над Африн. Ердоган е твърдо решен да прогони кюрдските бойци от отдалечения на 100 километра град Манбидж. Значи още един град ще бъде обграден и обстрелван от турската войска. А след Африн към този момент знаем, че тя не въобще не се церемони с цивилното население.
" Първо ще прочистим Африн "
Защо ли? Войната в Сирия, разрушенията и гибелта оферират чудесна опция за гонене на всички, които в очите на Анкара са " терористи ". Години наред режимите в Сирия, Иран и Русия употребяват това разбиране като опрощение за кавга с съперниците. Сега и Анкара с признателност се възползва от тази опция.
" Терористи " в действителност е сериозен претендент за " анти-дума " на годината - от дълго време с нея се оправдава географското разширение на дейностите. Самият Ердоган даде да се разбере, по какъв начин ще протече по-нататък нашествието: " Първо ще прочистим Африн, след това Манбидж и областите източно от Ефрат до границата ни с Ирак ".
Задкулисни сделки?
Прави усещане, че държавното управление в Дамаск се държи извънредно сдържано. Никой не обелва и дума за нашествието на прилежащата страна и не поставя никакви старания за отбрана на личното население. Това, несъмнено, можеше да се чака от един режим, който години наред води брутална война против личните си жители. Но за какво този режим не реагира под някаква форма в отбрана на своя териториален суверенитет?
Това може да значи, че Анкара и Дамаск от дълго време може да са се договорили скрито. Сирийската страна е унищожена и просто не може да се опълчи на нашествениците. Русия и Иран също се държат резервирано. Вероятно е имало сделки и в тази посока. И Анкара се усеща окуражена да работи както си желае. Изглежда, че Ердоган не се стряска и от обстоятелството, че може да разгневи американците, които поддържат кюрдите в Манбидж. Дали пък и тук не е имало секрети сделки?
Часът на автократите
След седем години война става все по-ясно, че географската карта на Сирия ще бъде прекроена. А с нея и картата на целия район. Сирия ще се трансформира в колония, или в най-хубавия случай протекторат на своите непосредствени съседи Турция и Иран, както и на световни сили като Русия.
В този смисъл в Сирия е в ход развой на световно преструктуриране. И Анкара също желае да си обезпечи парче от тортата. А това значи, че в Сирия, както и в целия Близък изток, удря звездният час на автократите. И както наподобява - за дълго.
Източник: Дойче веле
Преди съвсем два месеца турските танкове навлязоха в Сирия. А от събота насам над кметството в Африн се развява и турското знаме. Ердоган изясни, че неговата страна никога не идва като окупатор. Но знамето си е знаме: то е издигащ се високо в небето знак на властовите упоритости на Анкара.
Чуждите наблюдаващи към този момент гадаят какъв брой дълго ще останат турските бойци в Африн. По-песимистично настроените напомнят, че Турция навлезе и в Кипър през 1974 година, и че до през днешния ден на острова има турски бойци. Във всеки случай турското знаме евентуално още дълго ще се развява над Африн. Ердоган е твърдо решен да прогони кюрдските бойци от отдалечения на 100 километра град Манбидж. Значи още един град ще бъде обграден и обстрелван от турската войска. А след Африн към този момент знаем, че тя не въобще не се церемони с цивилното население.
" Първо ще прочистим Африн "
Защо ли? Войната в Сирия, разрушенията и гибелта оферират чудесна опция за гонене на всички, които в очите на Анкара са " терористи ". Години наред режимите в Сирия, Иран и Русия употребяват това разбиране като опрощение за кавга с съперниците. Сега и Анкара с признателност се възползва от тази опция.
" Терористи " в действителност е сериозен претендент за " анти-дума " на годината - от дълго време с нея се оправдава географското разширение на дейностите. Самият Ердоган даде да се разбере, по какъв начин ще протече по-нататък нашествието: " Първо ще прочистим Африн, след това Манбидж и областите източно от Ефрат до границата ни с Ирак ".
Задкулисни сделки?
Прави усещане, че държавното управление в Дамаск се държи извънредно сдържано. Никой не обелва и дума за нашествието на прилежащата страна и не поставя никакви старания за отбрана на личното население. Това, несъмнено, можеше да се чака от един режим, който години наред води брутална война против личните си жители. Но за какво този режим не реагира под някаква форма в отбрана на своя териториален суверенитет?
Това може да значи, че Анкара и Дамаск от дълго време може да са се договорили скрито. Сирийската страна е унищожена и просто не може да се опълчи на нашествениците. Русия и Иран също се държат резервирано. Вероятно е имало сделки и в тази посока. И Анкара се усеща окуражена да работи както си желае. Изглежда, че Ердоган не се стряска и от обстоятелството, че може да разгневи американците, които поддържат кюрдите в Манбидж. Дали пък и тук не е имало секрети сделки?
Часът на автократите
След седем години война става все по-ясно, че географската карта на Сирия ще бъде прекроена. А с нея и картата на целия район. Сирия ще се трансформира в колония, или в най-хубавия случай протекторат на своите непосредствени съседи Турция и Иран, както и на световни сили като Русия.
В този смисъл в Сирия е в ход развой на световно преструктуриране. И Анкара също желае да си обезпечи парче от тортата. А това значи, че в Сирия, както и в целия Близък изток, удря звездният час на автократите. И както наподобява - за дълго.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ