Андрей Новаков: Плавното възстановяване на икономиката ще започне в края на годината
След рецесията от предходната година и след навлизането на имунизациите светът с неспокойствие чака анализите и резултатите от първия месец на 2021 година Анализ на Агенция " Ройтерс " демонстрира, че икономическата интензивност в еврозоната се свива доста през януари. Как Covid рецесията повлия върху производството и услугите в еврозоната през януари? Какви са възстановителните благоприятни условия и принадлежности и в какъв период могат да се употребяват? Кои са новостите в обновената версия на Националния проект за възобновяване и резистентност и какви благоприятни условия дава?
Коментар в " Нашият ден " по БНР прави Андрей Новаков, евродепутат.
" Положението не наподобява по никакъв начин розово. Въпреки това вяра има. Към момента фотографията наподобява стряскащо. Без да притичвам ненужно към драматизации – в еврозоната стопанската система се е свила със 7%. Очакванията са даже да стане още повече. Дори първи курс студентите по стопанска система знаят, че 7% стесняване на годишна база на стопанската система е злополука. Това е колосално стесняване, което се преодолява мъчно. Има няколко бранша, които демонстрират какъв брой тежка е рецесията. Ако вземем, да вземем за пример, авиацията и автомобилостроенето, а след това стигнем и до услугите, ще стане ясно, че единствено авиационния бранш 200 000 души са си изгубили работата (възстановяване на този бранш се чака най-рано през 2024 година, загубите са над 60 милиарда евро) – той беше първият ударен и ще бъде евентуално последният възобновен. Едно от най-големите богатства на Европейски Съюз са отворените граници, свободният пазар и обвързваните ни стопански системи. За България това е берекет, тъй като нашата стопанска система имаше потребност от подобен локомотив, който да я дръпне. Когато обаче и локомотивът се задъха, това автоматизирано повлича и нас.
В производството съумяхме, с помощта на гъвкавите ограничения у нас, да не затворим. Да, имаше забавяния, компликации и неудобства, само че производствата не затвориха. В съпоставяне с услугите, промишлеността, заводите не стопираха, както да вземем за пример туризмът и ресторантьорството. "
Очакването за трети пик на пандемията и неизбежна ли е двойната криза в еврозоната
" Изглежда, че тази трета вълна няма да ни подмине, няма да подмине и стопанската система ни. Но в този момент знаем пред какво се изправяме, знаем по кое време е ненужно да се затварят едни бизнеси, по кое време е ненужно да се лимитират хората и по кое време – не. И че суматохата не е добър консултант. Вероятно ще бъде по-плавен преходът към възобновяване, само че възобновяване през тази година ще има.
Прогнози
" Пълно възобновяване е неуместно, само че да стартира и това да се усети в секторите на стопанската система е реалистично. И Евростат, и Европейската комисия чакат възобновяване да стартира в края на тази година. То е на база модели, в които е сметнато какъв брой хора ще бъдат имунизирани, какъв брой ще са се възстановили от Covid, и надлежно какъв брой бизнеси ще бъдат отворени.
План за възобновяване и развитие
" Надеждата за излаз се крие в скучноватото название " План за възобновяване и развиване ", с който Европейски Съюз и България към този момент са въоръжени (има нова версия на този план). Конкретно в България това са 12 милиарда лв., заложени за излаз от обстановката. Това са средства, които ще оказват помощ на стопанската система ни да навакса това закъснение, да преодолее вредите, които ѝ бяха нанесени, и след това сама да стартира да натрупа растеж, както пред вируса. Това са единствено грантовете (12 млрд.) има опция и за 9 милиарда заемен запас. Нашият Национален проект за възобновяване и резистентност – това е българската стратегия за възобновяване на вредите. Конкретно – влагаме най-вече в зелени планове и нововъведения. Планът не е единствено пътища и релси. Повече поддръжка за дребните и междинните предприятия – съвсем 1 милиарда лева Има и допълващо частно финансиране посредством три обособени фонда – Фонда за софтуерна рационализация, за Зеления преход и за Дигитализация, има и нова огромна ваучерна стратегия – близо 200 млн. лева (безвъзмездни и общодостъпни за всеки бизнес). За първи път страната ни ще се насочи към новите технологии във връзка с водорода. Ще разполагаме с съвсем 300 млн. лева Половин милиарда лева е за устойчива градска подвижност – метрото, схемата за обновяването на преносимия състав на публичния превоз, жп превоза... "
Коментар в " Нашият ден " по БНР прави Андрей Новаков, евродепутат.
" Положението не наподобява по никакъв начин розово. Въпреки това вяра има. Към момента фотографията наподобява стряскащо. Без да притичвам ненужно към драматизации – в еврозоната стопанската система се е свила със 7%. Очакванията са даже да стане още повече. Дори първи курс студентите по стопанска система знаят, че 7% стесняване на годишна база на стопанската система е злополука. Това е колосално стесняване, което се преодолява мъчно. Има няколко бранша, които демонстрират какъв брой тежка е рецесията. Ако вземем, да вземем за пример, авиацията и автомобилостроенето, а след това стигнем и до услугите, ще стане ясно, че единствено авиационния бранш 200 000 души са си изгубили работата (възстановяване на този бранш се чака най-рано през 2024 година, загубите са над 60 милиарда евро) – той беше първият ударен и ще бъде евентуално последният възобновен. Едно от най-големите богатства на Европейски Съюз са отворените граници, свободният пазар и обвързваните ни стопански системи. За България това е берекет, тъй като нашата стопанска система имаше потребност от подобен локомотив, който да я дръпне. Когато обаче и локомотивът се задъха, това автоматизирано повлича и нас.
В производството съумяхме, с помощта на гъвкавите ограничения у нас, да не затворим. Да, имаше забавяния, компликации и неудобства, само че производствата не затвориха. В съпоставяне с услугите, промишлеността, заводите не стопираха, както да вземем за пример туризмът и ресторантьорството. "
Очакването за трети пик на пандемията и неизбежна ли е двойната криза в еврозоната
" Изглежда, че тази трета вълна няма да ни подмине, няма да подмине и стопанската система ни. Но в този момент знаем пред какво се изправяме, знаем по кое време е ненужно да се затварят едни бизнеси, по кое време е ненужно да се лимитират хората и по кое време – не. И че суматохата не е добър консултант. Вероятно ще бъде по-плавен преходът към възобновяване, само че възобновяване през тази година ще има.
Прогнози
" Пълно възобновяване е неуместно, само че да стартира и това да се усети в секторите на стопанската система е реалистично. И Евростат, и Европейската комисия чакат възобновяване да стартира в края на тази година. То е на база модели, в които е сметнато какъв брой хора ще бъдат имунизирани, какъв брой ще са се възстановили от Covid, и надлежно какъв брой бизнеси ще бъдат отворени.
План за възобновяване и развитие
" Надеждата за излаз се крие в скучноватото название " План за възобновяване и развиване ", с който Европейски Съюз и България към този момент са въоръжени (има нова версия на този план). Конкретно в България това са 12 милиарда лв., заложени за излаз от обстановката. Това са средства, които ще оказват помощ на стопанската система ни да навакса това закъснение, да преодолее вредите, които ѝ бяха нанесени, и след това сама да стартира да натрупа растеж, както пред вируса. Това са единствено грантовете (12 млрд.) има опция и за 9 милиарда заемен запас. Нашият Национален проект за възобновяване и резистентност – това е българската стратегия за възобновяване на вредите. Конкретно – влагаме най-вече в зелени планове и нововъведения. Планът не е единствено пътища и релси. Повече поддръжка за дребните и междинните предприятия – съвсем 1 милиарда лева Има и допълващо частно финансиране посредством три обособени фонда – Фонда за софтуерна рационализация, за Зеления преход и за Дигитализация, има и нова огромна ваучерна стратегия – близо 200 млн. лева (безвъзмездни и общодостъпни за всеки бизнес). За първи път страната ни ще се насочи към новите технологии във връзка с водорода. Ще разполагаме с съвсем 300 млн. лева Половин милиарда лева е за устойчива градска подвижност – метрото, схемата за обновяването на преносимия състав на публичния превоз, жп превоза... "
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ