ВКС оправда окончателно Мирослава Кадурина за длъжностно престъпление и присвояване
С Решение № 13/08.01.2024 година по наказателно дело № 167/2023 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението на Военно-апелативния съд по в.н.о.х.д. № 49/2022 година Решението не предстои на обжалване.
Делото е формирано по митинг против решението на Военно-апелативния съд, с което е доказана присъда на Софийския боен съд. С нея Мирослава Кадурина е приета за почтена по повдигнатото ѝ обвиняване за това, че за времето от 01.12.2004 година до 10.09.2014 година в качеството си на длъжностно лице – шеф на Клиника „ Дерматология и венерология “ към Многопрофилната болница за интензивно лекуване (МБАЛ) – София при Военномедицинската академия (ВМА), е надвишила правата си, като направила служебни дейности, надхвърлящи рамките на предоставените ѝ пълномощия, и осъществила функционалности, предоставени на началника на ВМА, за да набави за себе си и за „ Дерма Прим МК “ ООД имотна полза, от действието са настъпили обилни неимуществени нездравословни последствия и обилни имуществени нездравословни последствия в размер на 6 485 064,81 лева, като казусът е изключително тежък. Подсъдимата е оправдана и по обвиняването за това, че в качеството си на длъжностно лице е присвоила пари в общ размер на 774 673 лева, благосъстоятелност на ВМА, поверени ѝ да ги ръководи.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема касационния митинг за безпочвен.
Обвинението по член 282 от Наказателен кодекс е за това, че подсъдимата е надвишила правата си, като е направила служебни дейности, надхвърлящи предоставените ѝ пълномощия, произлизащи от член 71, т. 3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), според който началникът на клиника дава отговор за икономическата успеваемост на звеното, като осъществила функционалности, предоставени на началника на ВМА. В претекстовете на Върховен касационен съд се акцентира, че наредба на член 71, т. 3 от ЗЛЗ не регламентира пълномощия на началниците на клиники в лечебните заведения, а основава общи отговорности, свързани с икономическата успеваемост на осъществяваната от клиниките активност, която във връзка с ВМА – лечебно заведение по смисъла на член 5 от ЗЛЗ, се регламентира с Правилника за устройството и активността на ВМА.
Според член 68 от ЗЛЗ ръководството на структурите, осъществяващи медицинските действия в лечебните заведения за болнична помощ, се прави от шеф на клиника, поделение, медико-диагностична и медико-техническа лаборатория, старша здравна сестра. Началник на клиника може да бъде доктор, надлежно доктор по дентална медицина – хабилитирано лице, с приета здравна компетентност по профила на клиниката. Следователно, пълномощията на началника на клиника се състоят в ръководство на медицински действия в лечебни заведения за болнична помощ. Съгласно Правилника на ВМА в пълномощията на началниците на клиники не се включват административното и стопанско обслужване на клиниката, което се реализира от административно-стопанския блок на съответната болница, до момента в който клиниките са част от стационарния блок, пишат висшите съдии.
Съгласно наложителното пояснение на понятието „ здравна активност “, която се извършва от лекари при директно практикуване на лекарската им специалност, обещано с ТР № 2/2011 година на Общо събрание на наказателната колегия на Върховен касационен съд, при упражняването на лечебна активност техният статут е на редови доктор и нямат качество на длъжностно лице, се показва в претекстовете на Върховен касационен съд. За да има длъжностно качество по смисъла на член 93, алинея 1, т. 1, б. „ б “ от Наказателен кодекс, е належащо лекарят да извършва управителни функционалности или такива по ръководство на непознато имущество, в границите на която активност може да се разисква и държанието му във връзка с нарушение на отговорности или превишаване на права от длъжностния му статут. В подтекста на посоченото наложително пояснение отговорността на началника на клиника за икономическата успеваемост на клиниката като тип болнично звено се отнася единствено до реализирането на диагностично-лечебната активност и образованието на докторанти и специализанти, което дефинира и обсега на подготвеност на подсъдимата, а точно ръководство на диагностично-лечебна, научна и обучителна активност. Тази характерност на инкриминираната активност на подсъдимата изключва качеството ѝ на длъжностно лице по смисъл на член 93, алинея 1, б. „ б “ от Наказателен кодекс, защото при същинското практикуване на лекарската специалност (което включва и ръководството на здравната активност по същество) за лекаря не поражда служебен статут, който е несъответстващ със спецификата на здравната помощ, която не съставлява тип обществена функционалност. В претекстовете на Върховен касационен съд се споделя още, че при реализиране на търговски покупко-продажби за потребностите на здравната активност на клиниката (ТР № 2/2011 година на Общо събрание на наказателната колегия на ВКС) и за обслужването на пациентите на МБАЛ доктор, изпълняващ здравна активност, не може да носи наказателна отговорност по член 282 от Наказателен кодекс заради това, че в това си качество не съставлява кадърен индивид на този тип закононарушения, от чийто обсег е изключена сферата на опазването на здравето, защото липсва засягане на родовия обект на посягане, присъщ за закононарушенията от този тип, инкриминирани в гл. 8 от Наказателен кодекс, а точно не се касае за „ закононарушения срещу активността на държавни органи, публични организации и лица, изпълняващи обществени функционалности “.
Във въззивното решение е призната фактическа конюнктура, според която подсъдимата е основала организация на работа с пациенти на клиниката и „ Дерма Прим МК “ ООД, чрез записване в обособени картони на всеки пациент, като е определила часовете, в които ще се правят прегледите и лекуването им според от това коя конструкция ги организира. Прието е, че тази организация не е довела до проблеми при реализирането на здравната активност на клиниката, каквито данни не се съдържат в показанията на нито един от посочените в митинга очевидци, в това число и в частите, представени от прокурора, в които се твърди само, че лекарите са преглеждали както пациенти на клиниката, по този начин и такива на „ Дерма Прим МК “ ООД, в работно и отвън работно време, една част от които прегледи и лекуване са били платени, а останалите не са били платени, като не могат да създадат разграничаване и да посочат кои са били пациентите на „ Дерма Прим МК “ ООД и кои на клиниката. Последните изказвания вярно са сложени в основата на извода на апелативния съд, че по делото не са събрани доказателства за това здравната инсталация на ВМА да е била употребена за потребности на „ Дерма Прим МК “ ООД отвън контрактуваното с процесните контракти за наем, заради което и възражението в митинга за превратната им оценка е изцяло безпричинно и не кореспондира с обективното наличие на оспорените доказателствени средства.
По отношение на обвиняването по член 203 от Наказателен кодекс в решението на Върховен касационен съд се споделя, че Мирослава Кадурина е предадена на съд по обвиняване, че в качеството на длъжностно лице е присвоила пари, благосъстоятелност на ВМА, поверени ѝ да ги ръководи. Според висшите съдии по този пункт от обвиняването важат с цялостна мощ причините по отношение на длъжностното качество на лекарите във връзка ръководството на дейностите, свързани с реализиране на лекарската специалност. Подсъдимата е заемала длъжността шеф на клиника, която служба не включва даването ѝ на парични средства, благосъстоятелност на ВМА, за ръководство. Тези пълномощия са предоставени в изключителната подготвеност на началника на ВМА, заради което заеманата от подсъдимата служба не е от естество да обуслови длъжностното ѝ качество по смисъла на член 93, алинея 1, б. „ б “ от Наказателен кодекс на материално-отговорно лице във връзка имущество, благосъстоятелност на ВМА.
Върховните съдии обобщават, че предвид на изложеното по отношение на вярно образуваното вътрешно разбиране по обстоятелствата от следения съд направеният в границите на признатите обстоятелства извод за несъставомерност на инкриминираните закононарушения също е верен. Съдът законосъобразно е приложил материалния закон, като е оправдал подсъдимата по предявените ѝ обвинявания.
